Инкарнациите на Тразимах: България в днешния объркан свят
В днешния комплициран свят България би трябвало да знае, че в избора, който ще направи, няма да бъде водена за ръката от родител 1 (ЕС) и родител 2 (САЩ). С други думи: България навлиза от юношеството в виновните си години.
Коментар от Даниел Смилов:
" Тразимах: Чуй ме, справедливостта не е нищо повече от това, което е в интерес на по-силния. "
Платон, " Държавата "
Още от времената на Тразимах в антична Елада мнозина имат вяра, че заслужено е в действителност това, което е в интерес и от изгода на по-силния. Политиката от тази позиция е отбрана на ползите на по-силния, която - от учтивост - може да бъде " облечена " в някакви " полезности " като независимост, тъждество, приятелство и така нататък Но тези полезности са просто камуфлаж, етикет, зад който се крие грубият себелюбив интерес на по-силния.
Този (циничен) мироглед постоянно е участвал в българската политика и през по-голямата част от историята на модерната ни страна е бил преобладаващ. Особено по времето на комунизма " справедливостта " в действителност напълно е била сведена до това какво желаят ръководещите и най-много техните партийни водачи в Москва и София.
След 1989 година страхливо и бавно стартира да се постанова различният мироглед, че в политиката може да се преследват полезности, които не са просто зле прикритите ползи на мощните на деня. Самата концепция, че жителите имат права, че всеки има еднакъв глас на изложение и присъединяване стана част от българската гласност. Членството в Европейски Съюз и НАТО ускори тези процеси, като вкара България в семейство от страни, споделящи едни и същи или сходни полезности.
Опорите
Разбира се, българската политика постоянно се е различавала от ценностния блян. И по тази причина лека-полека в голямото болшинство от хората се наложи разбирането, че политиката у нас е съществено корумпирана. Че зад претенцията, че се преследват публичният интерес и универсалните полезности на свободната народна власт, мощните на деня в действителност прокарват личните си егоистични ползи. Множество съответни кавги в действителност затвърдиха това чувство, а неработещите и напряко превзети правоохраняващи и правоприлагащи институции го бетонираха.
В резултат на тези настройки в България имаше всеобщи митинги през 1997 година, 2013 година, 2020 година, а в интервала 2021-2024 година страната мина през седем парламентарни избора и съществени политически разтърсвания. Всичко това бе проява, че българите не са изгубили вярата, че в политиката има и полезности, а освен и само ползите на мощните на деня; вярата, че страната ще може да се оправи с казуса с корупцията, като най-малко я сведе до допустими размери.
Една от огромните опори на българите в отстояването на ценностния мироглед за политиката бяха Европейски Съюз и Съединени американски щати. Всъщност възприемането на този ценностен мироглед беше изискване за участието в Европейски Съюз и НАТО. Неслучайно България и Румъния бяха повече от десетилетие индивид на Механизма за съдействие и инспекция, който просто беше констатация, че двете страни към момента не са се справили с казуса с корупцията. След това към този механизъм бяха прибавени и глобите по световния закон " Магнитски " на Съединени американски щати и сходни наказания от страна на Англия.
И отношението на Европейски Съюз към нас, и ограниченията " Магнитски " не бяха и не могат да се обяснят просто като налагане на ползите на по-силния върху по-слабия. Да, Европейски Съюз е имал интерес България да не се ръководи корупционно, Съединени американски щати са имали и имат интерес югоизточният фланг на НАТО да не е продънен, само че още по-голям интерес от това са имали и имат българите. Може би идеалистично, само че Европейски Съюз и Съединени американски щати действаха въз основата на концепцията, че народна власт и положително ръководство могат да се " изнасят " и да се пресаждат на почви, на които исторически не са виреели доста добре. В последна сметка тази тактика е била сполучлива от Япония и Южна Корея до следвоенна Германия - за какво да не е сполучлива и в България?
Съвременният Тразимах: Доналд Тръмп
Избирането на Доналд Тръмп за повторно за президент на Съединени американски щати може да бъде четено като опит за реабилитация на Тразимах в международната политика. " Америка първа " е девиз, който в действителност значи, че заслужено е това, което е в полза на по-силния. В света, който Тръмп се пробва да сътвори, мощният получава всичко - или това, което желае. Ценностите са просто преговорни принадлежности, посредством които може да се получи повече.
От тази позиция се трансформират доста и нещата, свързани с корупцията. Ако се одобри, че " силата прави справедливостта " (might makes right), то тогава мощният не може да е подкупен по принцип. Властта и парите в действителност стават индулгенция за корупционни дейности и избелващо средство за причинителя.
На второ място, " корупцията " просто се трансформира в етикет, който може да бъде лепнат на политическия конкурент. Няма истина или неистина във връзка с корупцията - значими са единствено ресурсите, с които някой разполага във връзка с лепенето на етикети.
И в действителност, както най-силният може да поставя най-високи цени и мита върху останалите, по този начин може да им раздава и етикети за " корупция ", без значение от същинското положение на нещата.
Накрая, за една политика от рода на " Америка първа " корумпираните водачи на обособени страни могат да се окажат потребни - корумпираният е уязвим и е подготвен да прави огромни отстъпки. Или пък е алчен и елементарно продава публичния интерес.
Дали светът на Тразимах ще се осъществя от Тръмп не е напълно ясно. Опитите посредством мощ да се постановат противоречиви политики на " по-слабите " - от Гренландия, Панама и Харвард до Канада, Европейски Съюз и Китай - са налице и несъмнено ще се усилват. Въпросът е обаче за България - дали тя ще се поддаде на този интернационален напън и ще изостави политиката на полезностите?
Крехкият български баланс
В България съществуват болшинства в поддръжка на участието в Европейски Съюз, както и болшинства в поддръжка на демокрацията. Но изключително вторите са много нежни и по-слаби от тези в останалите европейски страни. Същевременно международните автократи или полу-автократи - от Путин до Ердоган и Орбан - са привлекателни за българите. Това опиване от силата демонстрира, че тя елементарно може да бъде припозната за правдивост.
Членството в еврозоната, което към този момент е напълно реалистично, ще бъде някакъв защитен колан във връзка с автократичните изкушения. Затова сполучливото привършване на присъединението на страната към еврозоната е от изключителна значимост.
Но еврочленството единствено по себе си няма по какъв начин да предотврати налагането на циничния мироглед, че силата и справедливостта са едно и също. В объркания понастоящем световен свят мнозина могат да се подведат по антични и модерни инкарнации на Тразимах, за който полезностите са просто проекция на силата. И в избора, който България ще направи, тя няма да бъде водена като дете за ръката от родител 1 (ЕС) и родител 2 (САЩ).
С други думи, България навлиза от юношеството в виновните си години.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
