Един аспект от деня на Страшния съд
Денят на Страшния съд или денят на Второто пришествие, когато нашият Господ Бог ще се завърне наново на земята, с цел да съди живи и умрели. Няма да желаеме да сме там, само че всички ще сме там и ще присъстваме. За да поемем по-късно към Рая или към Небитието.
В Библията, в Стария и Новия завет не се приказва доста за деня на Страшния съд, само че е казано задоволително. „ Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със мощ и огромна популярност ” (Матей 24:30).
Тогава ние индивидите, живеещи и живели в миналото на тази земя, ще бъдем изпитани и разпънати до лимит. Ние индивидите, ще държим изпит пред Бога, в който ще бъдат разкрити най-тайните и най-отдалечени кътчета на душата ни. Цялата ни същина ще бъде осветлена и тествана. Защото това е финалното решение за това, кой ще влезе в Божието царство и ще получи живот безконечен и кой ще бъде пренебрегнат, даже не и в пъкъла, а в небитието, все едно в никакъв случай не е бил на този свят и в никакъв случай на никое място не е съществувал.
В този ден никой няма да може да свидетелства за никого с изключение на за себе си. Няма да може да се застъпим даже и за най-близките си хора – майка, татко, наследник, щерка, брачен партньор, брачна половинка. Няма да може да го създадем, даже и да сме правени пред Бога хора. Понеже изпитът ще е доста тежък. Ще бъдем разпнати и тествани на 100 % и няма да имаме даже опция да създадем каквото и да било друго, с изключение на да свидетелстваме за себе си. „ И по този начин всеки от нас за себе си ще дава отговор пред Бога ”, споделя деятел Павел (Римляни 14:12). А Бог, както е известно, ще въздаде на всеки ми съгласно делата му (Римляни 2:6).
Само единият аспект от този финален съд, е следният. Ще отговаряме за всяко едно нещо, което в живота си сме направили прекалено. Ще отговаряме за всяка една дума, казана допълнително, която не е трябвало да произнасяме, а сме го създали. Ще отговаряме за всяка една хапка храна, изядена допълнително, която не е трябвало да ядем, а сме го създали. Ще отговаряме за всеки един час сън или отмора допълнително, когато е трябвало да се трудим, или да оказваме помощ на другия, или да се молим, а не сме го създали. Ще отговаряме за всичко, с което сме прекалили и сме минали границата и сме го съзнавали, само че все пак сме го създали. Звучи прекомерно и ужасно, само че по тази причина и се споделя Денят на страшния съд.
Но до момента в който сме живи Господ ни е дал опция за смирение. Възможност за откровено смирение, с което да изправим неприятните си каузи и да се приближим към спасението.
