Слуховете за Трета световна война са силно преувеличени
Руски експанзионизъм, растящо напрежение сред Съединените щати и Китай, бурето с барут в Близкия изток, към което в този момент би трябвало да прибавим и отдръпването на Доналд Тръмп от Европа... Международният климат в никакъв случай не е изглеждал толкоз обезпокоителен след Студената война.
Но в своята завладяваща книга " Световната война няма да се състои ", която излезе на 26 март, Фредерик Ансел прекатурва с главата надолу пророците на края на света и ни твърди, че сюжетът за световен спор остава доста малко евентуален. Професор в Института по политически науки в Париж и колумнист на френския вестник L'Express, Ансел изяснява геополитическите аргументи, които му дават прочут оптимизъм.
L " EXPRESS: Въпреки че интернационалната обстановка е изключително тревожна, в тази книга Вие ни уверявате, че Третата международна война евентуално няма да се състои. Защо?
ФРЕДЕРИК АНСЕЛ: Първо, в геополитиката в никакъв случай няма гаранция, че ще се случи най-лошото. В историята към този момент сме виждали рецесии, по-сериозни от тази, която претърпяваме, да се позволяват от единствено себе си. На първо място, би трябвало да сложим под въпрос интереса към апокалиптичната поза. Песимизмът не взема решение нищо. Ако пророците на края на света могат да ни оказват помощ да разберем по-добре съответна рецесия, те биха могли да бъдат потребни. Но с цел да разберем актуалната обстановка, е по-добре да сложим обстоятелствата в вероятност. Военните конфликти в избрана област - както сме виждали от години в Близкия изток, Судан или Конго - не допускат експлоадирането на утопичен Армагедон или световен безпорядък.
L " EXPRESS: Русия на Владимир Путин, със своите експанзионистични упоритости, през днешния ден съставлява сериозна опасност за мира в Европа. Това не е ли тревожно?
ФР. АНСЕЛ: В тази книга оборвам концепцията, че е евентуална нова международна война, само че не слагам под подозрение концепцията, че спорове ще пораждат или ще се задълбочават. Това постоянно е било по този начин през цялата история, още от времето на първите шумерски градове! От военна и политическа позиция националистическа Русия на Владимир Путин съставлява опасност за демокрациите като цяло и в частност за Източна Европа. Въпреки това, парадоксално, рискът от интернационално разширение на украинския спор понижа след завръщането на Доналд Тръмп на власт. Ако Съединените щати и Русия се спогодят, даже по неприятни тематики като това американците да изоставят Украйна, наложителното изискване за нова международна война става доста по-малко реалистично.
Внимание: Ако този риск намалее в кратковременен проект, в този момент поражда въпросът дали в дълготраен проект тази американска политика на игнориране на множеството от своите съдружници, най-малко на европейския континент, няма да предизвика увеличение на империалистическите упоритости на Москва заради салдото на силите, който стана по-благоприятен след отдръпването на Америка.
L " EXPRESS: Противниците на военната помощ за Украйна постоянно се базират на сюжета от 1914 година Като лунатици ние сме въвлечени в най-лошата съдбовна серпантина. Какво мислите?
ФР. АНСЕЛ: Това е, което аз назовавам синдром на лятото на 1914 година, а точно каскадата от оповестяване на война, породена от плетеницата от военни съюзи на европейския континент. Сегашната обстановка обаче е радикално друга от тази, която преобладаваше при започване на 20 век! Всъщност единственият многонационален боен съюз, настоящ сега на планетата, е НАТО, който в този момент е застрашен от Тръмп. В случая с Украйна и Русия няма скица за интегриран съюз, както беше през 1914 година Това важи и за Шанхайската организация за съдействие, за ECOWAS (Икономическа общественост на западноафриканските държави) и даже за Оперативно-наблюдателно дело (Общност на самостоятелните страни, някогашен СССР). Зад Москва няма поредна система от съюзи. Доказателството е, че изправен пред извънредно съществени военни неуспехи в Украйна, Путин беше заставен да призове съветски пандизчии, чеченски ислямисти, непалски наемници и в този момент севернокорейски бойци. Честно казано, това е една от аргументите да съм обективно оптимист за доста ниската възможност за световна война. Балансът на силите става все по-малко многостранен; Повечето съюзи ще бъдат образувани сред две страни.
L " EXPRESS: Няма ли възходяща борба сред демократичните демокрации и властническите режими, които от ден на ден си сътрудничат, с цел да трансформират международния ред в своя изгода?
ФР. АНСЕЛ: Винаги съм считал, че пропастта сред демокрациите и властническите режими е единствено една от обяснителните променливи на световните властови връзки и че не е главната. От една страна, през последните десетилетия западните демокрации имаха за другари, клиенти и от време на време съдружници непримирими диктатури, изключително в арабския свят и Субсахарска Африка. От друга страна, това, което в този момент се назовава " световен юг " или " проруски блок ", няма интегритет. Китай и Индия механически са във война за Кашмир и до момента в който Северна Корея, една нелепа тирания, изпрати някои (посредствени) войски в Русия, никой различен властнически режим не го е направил. И в случай че погледнете резултатите от гласуването в Организация на обединените нации, болшинството властнически страни осъдиха Русия или се въздържаха! Само седем страни постоянно са я подкрепяли... Така че това е просто геополитическа променлива, а не обяснителна таблица за всичко.
L " EXPRESS: Според една известна доктрина, " Капанът на Тукидид ", двете преобладаващи сили, а точно през днешния ден Съединените щати и Китай, са въвлечени в спор...
ФР. АНСЕЛ: За разлика от двете безсмислени концепции за " конфликта на цивилизациите " и " края на историята ", теорията на Греъм Алисън " Капанът на Тукидид " е интелектуално стимулираща. Но в тази теза има два съществени нюанса. Първо, по времето на Спарта и Атина нито една от воюващите страни не е имала такава разрушителна мощ като другата, което е довело до личното им самоубийство. Ядрените оръжия трансформират всичко. Много малко политически режими се съгласяват да се самоубият, какъвто беше казусът с късния Трети райх или ДАЕШ. Съединените щати и Китай, в това число при Тръмп и Си Дзинпин, не престават да бъдат ръководени от минимално рационални водачи. Второ, историята емпирично е потвърдила, че конфликтът сред водещата международна мощ и нововъзникващ противник не е неминуем. През 19 век английските стратези считат, че е належащо да се попречи на възхода на Съединените щати, с цел да не бъдат изпреварени от тях. Обединеното кралство обаче не нападна. Когато една международна мощ е изправена пред възхода на " кандидат ", чиито полезности не са прекомерно надалеч от нейните лични, тя не попада автоматизирано в този капан на Тукидид.
L " EXPRESS: Защо наричате конфликта на цивилизациите чиста " фантастика "?
ФР. АНСЕЛ: Режимите и държавните управления могат да играят на терена на цивилизационните страхове и да ги употребяват като агитационен инструмент. От емпирична позиция обаче е невероятно да се уточни образец за война, почнала само заради цивилизационно разединение. Нагоре по течението доста по-често се сблъскваме с политически, идеологически и от време на време стопански въпроси. Във всеки случай би било безусловно неуместно за един режим да загуби властта си или част от благосъстоянието си и народа си, тъй като желае да води война отвън границите си заради единствената причина, че противниковото население има друг цвят на кожата или се придържа към разнообразни кулинарни, фешън или езикови обичаи...
L " EXPRESS: Доналд Тръмп наподобява е хвърлил око на Нобеловата премия за мир в опита си да наложи преустановяване на огъня в Украйна. Но не е ли той рисков фактор за световната непоклатимост заради своята непредсказуемост?
ФР. АНСЕЛ: Едно от направленията на неговата политика в интернационалните връзки, с изключение на меркантилизма, е и отводът от изпращане на американски бойци отвън националните граници. Това автоматизирано понижава риска от военни конфликти сред американски войски и китайски или съветски бойци. Така призракът на Третата международна война се отдалечава. Но, несъмнено, Тръмп има непрекъснати несъгласия. Ако не изпрати войски, той няма да може да анексира Гренландия, да изгони палестинците от Газа или политически да превземе Панама... Трябва още веднъж да се запитаме дали това американско евакуиране е позитивно в дълготраен проект, знаейки, че през цялата история е имало обективни войни. Ако, да вземем за пример, се случи същински геноцид и на Съединените щати не може да се разчита - както се случи в Руанда през 1994 година - сходно американско възпиране би имало морално пагубни последствия. Но призракът на световния спор неизбежно се отдалечава. Освен това непредсказуемостта на Тръмп може да се схване от съперниците на Америка като дразнеща и даже рискова. Да организираш своята непредсказуемост значи да създадеш тип дипломатическа мъгла, тъкмо както има мъгла от войната. От тази позиция е допустимо това да забави евентуалните военни упоритости както на Китай, по този начин и на Русия. Ако Китай нападне Тайван, какво ще направи Тръмп? Ние не знаем нищо за това. Но в случай че Путин не съблюдава евентуалното идно помирение в Украйна, няма гаранция, че Тръмп няма да побеснее и да реши коренно да промени украинската си политика, чувствайки се потиснат. Това, което е несъмнено, е, че в очите на Си Дзинпин тази непредсказуемост, изключително в Индо-тихоокеанския район, не е добра вест. Тръмп обаче не е по никакъв начин непредсказуем във връзка с НАТО и Европа, защото той очевидно желае скъпоструващата война в Украйна да свърши и европейските страни да заплащат сами за личната си защита, тъй че тя към този момент да не коства нищо на Съединените щати. Но той в никакъв случай не е заемал сходни позиции за Индо-тихоокеанския район. Защо? Защото Япония и Южна Корея са платежоспособни и купуват и влагат доста в Съединени американски щати! Затова Китай към този момент не демонстрира огромна интензивност.
L " EXPRESS: Медиите на Венсан Болоре упрекнаха Еманюел Макрон в поддържане на войнствена изразителност, която рискува да се изроди...
ФР. АНСЕЛ: Много от самодейностите на президента в региона на външните връзки могат да бъдат подложени на критика. Но не може да се оспори неговата поредност във връзка с Европа като мощ. Той беше избиран два пъти с платформа, която приоритизира нуждата от стратегическа автономност за Европа... Нещо повече, аз съм от тези, които считат, че демонстрацията на уязвимост в реалност е войнствена и приканва към война. Възпирането, без значение от степента му, остава най-хубавото затруднение пред империалистическата воля на властническите страни. Предвид отхвърли на Америка да отбрани Европа, съветската инвазия в Украйна и хибридната война, водена от Москва против Франция и европейските страни, президентът на републиката извършва изцяло ролята си.
L " EXPRESS: Не е ли стопански и обществено все по-рисковано да се води война?
ФР. АНСЕЛ: Войната постоянно е имала доста висока цена в историята. Много малко воюващи страни са постигнали ясни и основни стопански облаги по време на войната. Освен това за една тирания войната е още по-проблематична. Малко властнически водачи са съумели да запазят властта си след военно проваляне. Понякога целият режим рухва. Връщането на хиляди ковчези шокира публичното мнение, макар че то не може да се показва намерено в една тирания. Ако бях на мястото на Си Дзинпин, щях да помисля два пъти, преди да нападам Тайван. Поради броя на евентуалните жертви на сходна интервенция, тя съставлява безусловно голям риск за комунистическия режим, настоящ от седемдесет и пет години.
L " EXPRESS: Отбелязвате, че ентусиазмът за война в този момент е доста по-малък, в сравнение с в предишното, както сподели войната сред Украйна и Русия...
ФР. АНСЕЛ: През 1914 година, при започване на войната, измежду популацията на Европа има същински националистически напредък. Но спорът в Украйна, в противен случай, показва феномена на умората и отхвърлянето. На място наблюдавахме на първо място опити на доста млади мъже да избегнат готовност. Въпреки че Украйна сподели възхитителна устойчивост пред лицето на съветската инвазия, нямаше всеобща готовност като тази във Франция през 1793 година или в цяла Европа през 1914 година
Като цяло изследванията на публичното мнение демонстрират, че хората през днешния ден са доста по-малко склонни да изпращат децата си на война, в сравнение с в други столетия. Тръмп знае доста добре, че след съвсем век на интервенционизъм, американското общество е изрично срещу изпращането на войски в чужбина. Дори в Турция, макар нейния мощно националистически режим, публичното мнение постоянно е било отрицателно настроено към сходни начинания. Ето за какво Ердоган би трябвало да употребява туркменски наемници. И нито един турски боец не отиде да се бие на страната на своя азербайджански съдружник против арменската войска в Нагорни Карабах. В Япония популацията остава извънредно миролюбиво заради контузията от Втората международна война. В Мароко и Алжир, макар интензивната дипломатическа неприязън (за Алжир), няма признаци, че популацията е готово за военна борба. Няма обща наклонност измежду популацията по света да изпраща личните си деца на война. Още един мотив за оптимизъм!
