Трагизмът на Малкия Марко
След два месеца на поста външен министър на Съединени американски щати Марко Рубио сподели, че е най-много едно: правилен прислужник на своя стопанин Тръмп. Той не е в онази категория политици, които оставят дълготраен отпечатък в международната политика.
Съединени американски щати са имали външни министри, които са формирали международната политика или са били в положение да задават политическия курс на съответния американски президент. Хенри Кисинджър, да вземем за пример, който първо като консултант по националната сигурност, а по-късно и като държавен секретар остави своя отпечатък върху два президентски мандата: на Ричард Никсън и на Джералд Форд.
Като външен министър при Тръмп, Марко Рубио по-скоро не спада към тази категория политици, разяснява немската социална медия АРД. Дотук той демонстрира най-много едно: че е прислужник на своя стопанин Доналд Тръмп.
На значими задачи президентът изпраща други
От самото начало Тръмп разпореди на специфичния си делегат за Близкия изток Стив Уиткоф да посредничи сред Израел и палестинците. Президентът не повери на Рубио и най-важната си задача - диалозите с Владимир Путин в Москва, където още веднъж изпрати Уиткоф, своя остарял поддръжник и бизнес сътрудник от времето, когато е сключвал покупко-продажби с недвижими парцели в Ню Йорк.
В качеството си на сенатор Рубио беше неприкрит критик на Русия и поддържаше военната помощ за Украйна. Когато Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс унижиха украинския президент Володимир Зеленски по време на диалога в Белия дом, си личеше, че Рубио просто потъва в земята от позор. Той напълно явно страдаше дружно със Зеленски и усещаше, че се прави коренен поврат, който влиза в прорез със личните му убеждения - от Киев към Москва.
" Малкият Марко "
Рубио, който е дете на имигранти от Куба, се изправи против Тръмп като претендент за президент на Републиканската партия по време на първичната акция през 2016 година Тогава Тръмп му се подиграваше, наричайки го „ дребния Марко “, напомня АРД.
Осем години по-късно двамата към този момент са съдружници. На политическата сцена Тръмп го изведе по време на предизборната си акция. Това обаче стана допустимо единствено тъй като Рубио претърпя промяна, което може да се каже и за цялата Републиканска партия. Някога Рубио подлагаше на критика политиката на Тръмп като „ рискова “, а през днешния ден го пази, като споделя, че Тръмп „ се отнася към нещата не като обичаен политик или посланик, а като човек, който е от света на бизнеса “.
За останалите външни министри от НАТО, с които Рубио през днешния ден се среща в Брюксел, това значи, че те не могат да се надяват първият американски посланик да повлияе доста на Тръмп в тяхна изгода. Могат единствено да чакат, че Рубио най-малко ще изясни какво в действителност желае Тръмп - дали ще пази Украйна като суверенна страна, дали ще резервира НАТО като съюз и в случай че да, при какви условия.
Рубио също желае повече пари от Европа
Рубио сигурно споделя едно искане на Тръмп: европейците да отделят повече пари за защита, доста повече пари. „ Нашите сътрудници в НАТО - а това са богати, развити стопански системи - би трябвало да вършат повече за личната си защита и в последна сметка за партньорството в НАТО “, е една от основните констатации на Рубио.
Друго общоприетоо изречение се отнася до Китай. За Рубио страната е „ стопански, софтуерен и геополитически противник “. В тези две претенции към европейците - повече пари за защита и по-голяма отдалеченост от Китай - Рубио е изцяло единомислещ със своя стопанин Тръмп, разяснява още АРД.
