Тръмп и неизбежният край на всеки опит за диктатура
Ирония на историята: точно елементарният човек избра Доналд Тръмп и таман върху този човек се стоварва в този момент " жестокостта " на американската власт. Но където има будно население, всеки опит за тирания приключва с протест.
Когато познатото се разпада, предходните принадлежности за разбор престават да дават резултат. Защото те са направени, с цел да оглеждат детайлностите из подредени и от малко малко постоянни обстановки, които не се трансформират всяка секунда. Когато се влезе в режим на дезинтеграция, детайлностите от повърхността са отнесени от ветровете на историята; а изпод лъсват по-големи и постоянни размери, за чийто разбор се изискват други аналитични принадлежности и други думи.
Защо започнаха да приказват за " свирепост "
Това се случва на колегите-анализатори сега в Съединени американски щати. Попаднали в изцяло непозната (за тях – ние, тук в Източна Европа, такива неща сме гледали) обстановка на мълниеносен разпад на всичко познато, те стартират да намират думите, с които да опишат какво става. Все по-често се виждат принудени да употребяват до момента неизползвани думи като „ свирепост ” и „ дебелоочие ”.
В политически подтекст, на думата „ свирепост ” за пръв път се натъкнах преди доста години, при първото ми прочитане на класическия труд на Карл Попър „ Отвореното общество и неговите врагове ”. Там Попър написа, че най-големият плюс на демокрацията е, че разрешава „ промяна на властта без свирепост ”. Защо, помислих си, „ свирепост ”? Звучи някак белетристично, не-научно; за какво не нещо като „ неустойчивост ”, „ неефективност ”, „ нелегитимност ”? Защо са тези поетически витиеватости?
Защото, чак в този момент си давам сметка, текстът на Попър е писан по време на Втората международна война и то – от евреин, избягал от Австрия, с цел да оживее. Оживял е във време, в което жестокостта е била съществена характерност в живота на милиони хора. Карл Попър е също създател на историческото изречение, което разказва самата същност на западната цивилизация: „ Западът има вяра в елементарния чужд човек ”. След войната тъкмо този човек е подложен в основата на демократичната цивилизация. Негови са правата и свободите, той е предпазен от закона; нему се дължи почитание, защото от него идва властта на ръководещите.
Ирония на историята: Точно елементарният човек избра Доналд Тръмп
С известната си подигравка, обаче, историята ни предложи диалектическа трансформация: точно този човек избра за президент Доналд Тръмп и точно върху този човек се стоварва всичко това, което сътрудниците разказват като „ свирепост ” на американската власт. Влизат, да речем, в някоя институция, хората на Мъск и залпово уволняват няколко хиляди индивида – без всякакво пояснение или вземане предвид с трудови контракти, закони и сходни. Закриват цели организации и министерства, а на останалите без работа изясняват, че са неудачници, търтеи и тъпаци. На мушката на тази тайфа е и цялата система на обществено обезпечаване (наричана от самия Мъск „ пирамида ”), както и на опазването на здравето (което, несъмнено, е за мързеливи лузъри).
Навън, водещите фигури в обкръжението на Тръмп назовават своите европейски съдружници „ използвачи ” и изясняват, че Дания (която не желае да им подари Гренландия) не е никакъв сътрудник, а единствено желае да прецака Америка. В този случай към този момент свирепост няма, само че е налице това дебелоочие, което е особено за функционално необразованите квартални насилници: точно Дания е страната, изгубила най-вече бойци (като % от участвалите) във войната на Съединени американски щати в Афганистан. И точно европейските съдружници бяха тези, които задействаха Член 5 („ всички за един ”) на НАТО в интерес на Съединени американски щати след 9/11. Участваха в десетилетните войни на американците и най-после даже не им показаха сметката.
Когато потребителят се трансформира в жител
С свирепост и дебелоочие се гради не друго, а тирания. Важното е хората да ги е боязън от властта (такава е ролята на жестокостта), само че и да знаят, че тази власт няма спирачки (такава е ролята на безсрамието). И – да – в случай че нещата тръгнат по проект, всички си налягат парцалите и диктатурата бива изграждана. Така стана в Русия на Путин, да вземем за пример.
Там, обаче, където има будно население, живяло дълго време в изискванията на народна власт (т.е. на системата, ценяща „ елементарния чужд човек ”) – там нещата рядко потеглят по същия проект. Напротив. В момента, в който нещата стигнат до състояние публичният разбор да не се занимава със сензации, а с следствията от свирепост и дебелоочие – там кроткото инак население, доскоро схващащо себе си като „ консуматор ”, ненадейно се самоосъзнава като поданство. Сеща се за постулата на философа Джон Лок, че там, където държавното управление нарушава разпоредбите, жителите имат „ правото на протест ”. И се подвига на протест.
Това към този момент се случва – от Западния бряг на Съединени американски щати и Канада, та до Балканите и Кавказ. Но за протеста – идващ път.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
