Древни балкански монети с изображение на лъв и връзка с българския лев
Възможно е в най-скоро време, българската валута лев, да остане в историята. Но до момента в който тя към момента е настояща и съществува, ще ви споделя моето мнение за това от кое място идва названието „ лев ”. Пак наблягам, че хипотезата и моя и дали някой ще се съгласи с това е въпрос на персонален избор.
Ясно е, че думата „ лев ” е обвързвана с думата „ лъв ” или „ левъ ” на старобългарски или като още се е писало - „ львъ ”. Така написа публично в справочниците и енциклопедиите и в електронната Уикипедия. Лъвът е народен знак на България, написа още в Уикипедия, и се изброяват образци за разнообразни археологически и исторически монументи, в които се срещат изображения на лъв. Тези образци са обаче единствено от интервала на Средновековието и се пропущат многочислените образци от по-старите времена, от времето на Античността.
Монета с изображение на лъв от времето на Лизимах (306 - 281 пр.н.е.)
През 1880 година, след Освобождението на България, с Закон за правото за рязане на монети в княжество България, се основава българската парична единица „ лев ”, като на идната година са отсечени първите монети. По време на Османската империя, са употребявани турските „ лири ” и по-дребния номинал „ грошове ” (куруш). В границите на голямата Османска империя, в обмяна са били и най-разнообразни непознати монети, от Европа и Азия.
Монетосеченето в земите на Балканите е с доста антична и богата история. Всъщност това са земите може би с най-богата история в това отношение, започвайки от седмото столетие преди новата епоха, когато са отсечени първите кръгли монети в антична Лидия, в Мала Азия. Многобройните гръцки държави-полиси стартират свое лично монетосечене, а към края на шести, началото на пети век са датирани и първите монети сечени от тракийските царства.
По това време стартира независимото монетосечене на царете от огромното Одриско царство, чийто първи мощен държател Tерес I, управлявал дълго - от края на шестото доникъде на петото столетие, преди новата епоха. Изображенията, които владетелите на Одриското царство поставяли на монетите си, били свързани с царската власт, с религията, както несъмнено и техни лични портрети-изображения. В другите интервали срещаме изображения на кон или на конник, на две фигури - сатир и менада, на винен грозд, на двойна секира (лабрис), на огромна кана с две дръжки за пиянство на вино (кантарос), на Горгона-Медуза и други.
Около началото на четвъртото столетие, преди Христа, на някои от одриските монети се появява глава на лъв. Такива монети с изображение на лъв от едната страна и двойна секира от другата страна има сечени по времето на цар Меток или Аматок, управлявал към 407-389 пр.н.е., който е правоприемник на Севт I (427-408).
Монета на цар Меток – 400 г.пр.н.е.
Владетелят Хебризелм (389-383) също сече свои монети със личното си изображение от лицевата страна на монетата и с глава на лъв от опакото. Наред с многото други изображения, на грозд и на лоза, на кантарос, на двойна секира, на кон и конник, изображението на глава или протоме (предна част) на лъв, остава известна и в по-късните времена. Особено публикувана става тя след преодоляването от одриските владетели на по този начин наречения Тракийски Херсонес, най-югоизточната част на полуострова, към днешния Галиполски полуостров. Такива монети срещаме по време на царете Спарадок, Аматок и Котис I, Терес II, Хебриземл, също Керсеблепт и Кетрипор.
Монета на цар Хебриземл (389-383)
В най-обширното и задълбочено проучване на монетите на царете от Одриското царство, ученият и колекционер Ставри Топалов, свързва тези монети, с изображение на протоме на лъв, с данъчните отговорности на градовете от Тракийския Херсонес към одриските владетели.
Лъвът остава измежду главните изображения на монетите по времето на Лизимах, един от воеводите и наследници на Александър Македоски, управлявал точно тези земи. Тук на Тракийския Херсонес той основава град Лизимахия. Лизимах води борби с одриския цар Севт III за контрола на Тракия. По-късно следва неговия династичен брак с одриска принцеса. По време на дългото си ръководство Лизимах сече златни и сребърни монети, които са в послание и след гибелта му, освен това на много огромна територия – Мала Азия, Егейското крайбрежие, Македония, Елада, Тракия. Известни са и фалшификати на неговото монетосечене в тракийските земи. В самия завършек на четвърти век, през 306 година пр.н.е., Лизимах се афишира за цар на Тракия, а малко по-късно и на Мала Азия, а в последните няколко години преди гибелта си, в 281 година пр.н.е., и за цар на Македония.
Монета на Лизимах (306 - 281)
Наред с многочислените други изображения, главата, протомето или цялото тяло на лъв, стават изключително известни по време на и след владичеството на Александър Македонски (336 - 323) и неговият правоприемник в Тракия – Лизимах. Моята догадка е, че някъде по това време обликът на лъв по монетите, става синоним на самата визия за монета. Тоест един „ лъв ” значи една монета, с значителен номинал – статер, тетрадрахма, и други.
Така или другояче лъвът като знак и значение е надълбоко обвързван с историята на Балканските земи.
Титлата, която Лизимах употребява е „ базилевс ”, която е антична купа, позната още от времето на поета Омир, а съгласно някои учени е даже по-стара. Титлата е с трако-фригийски генезис, като допустимо тя също да е обвързвана с думата „ лъв ” или на старогръцки „ леон ” - „ леонтос ”.
Няколко научни проучвания по тематиката за българския лев, вършат връзка с холандските льовенталери (льовендаалдер) изключително известни и по нашите земи през XVII век. От едната страна на тези льовнталери има изобразен изправен лъв, което ги прави известни измежду популацията като „ левове ” т.е. лъвове. Трябва да имаме поради обаче древността на нашата история и консерватизма на балканските обичаи. В този смисъл, названието „ левове ”, на монети, върху които е изобразен лъв, най-вероятно е доста по-старо, и датира на повече от две хиляди години, обратно във времето.
