Колко стабилна е системата на Путин?
Руският президент наподобява по-силен от всеки път. Европа се опасява от него, опозицията е съвсем ликвидирана, държавният уред му е правилен. Но има и забележими недостатъци, написа АРД.
Във външнополитически и във боен проект Русия е толкоз нападателна, че освен нейните съседи се притесняват да не ги споходи ориста на Украйна. Според немското външно разузнаване да вземем за пример, през 2030 година Путин би бил в положение да нападна НАТО на фона на интензивното въоръжаване на страната. Той е подготвен да тества Алианса, написа АРД.
Експертите предизвестяват, че има риск превръщането на Русия във военна стопанска система да докара до прегряване. Но към този момент мнозина печелят от по-високите приходи. А и макар спада в популацията, остават задоволително запаси за изтощителната война против Украйна, в това число с помощта на съюза с властнически страни - от Иран, до Китай.
Путин към момента съумява посредством заканите за потребление на нуклеарно оръжие, посредством дезинформациите и саботажите да насажда страхове, които карат Русия да наподобява по-голяма, в сравнение с е. Силата на Путин е най-много в способността му да употребява слабостите на другите, отбелязва Силвия Щьобер в АРД.
Лоялността е по-важна от компетентността
Остава обаче въпросът какъв брой устойчива би била една система, учредена на опустошение - в случай, че Путин се концентрира напълно върху запазването на властта, по отношение на което гледа на страната и на хората единствено като на запаси, пишат в биография на Путин специалистите по Русия Фиона Хил и Клифърд Гади.
Това се откроява непрекъснато и в незадоволителните следствия на набези и други събития с доста жертви. Службите за сигурност не насочат обвинявания към виновните лица - вместо това те биват награждавани и повишавани. Лоялността се цени повече от компетентността, показва АРД.
Службите за сигурност, и най-много вътрешното разузнаване ФСБ, са гръбнакът на властовата конструкция. И въпреки тази система да позволява неточности, като да вземем за пример неправилната оценка на ситуацията в Украйна преди нашествието на 24 февруари 2022 година, Путин по този начин и не предприе същностни промени в този уред през последните години.
Поколенията се сменят, само че лоялността остава
В политическия уред има повече оживление - в това време там пораства второто и третото потомство правилни на Путин чиновници. Като да вземем за пример роденият през 1966 министър председател технократ Михаил Мишустин, който е от второто потомство. Или Дмитрий Патрушев от третото - синът на някогашния началник на ФСБ Николай Патрушев е заместител министър-председател и дава отговор за селското стопанство.
Цяла поредност политици в Русия към този момент има зад тила си актив, който разрешава издигане до самия връх - в случай че имат университетска тапия, опит в бизнеса или финансовия бранш, както и в службите за сигурност. Губернаторският пост също е считан за изпитан трамплин нагоре към държавното управление или президентската администрация.
Сред евентуалните претенденти за самия президентски пост има много разнообразни фигури като някогашния телохранител на Путин Алексей Дюмин, който в този момент е секретар на Държавния съвет на Руската федерация, или пък заместник-шефът на президентската администрация Сергей Кириенко.
Вероятно Путин преднамерено не показва собствен правоприемник, с цел да не наподобява слаб, написа АРД. Германското издание отбелязва, че не е ясно по какъв начин би функционирала основаната от Путин система без него. Той я поддържа посредством условието за безусловна преданост, а е и в положение да оказва напън посредством събрани компромати, както пишат Хил и Гади.
Парализиращо изчакване
Експерти по Русия като Марк Галеоти установяват при Путин известна уязвимост при взимането на решения, която може да се отрази и парализиращо на държавния уред. Актуален образец е предлагането за помирение в Украйна, показва Силвия Щьобер.
Преди Путин да даде окончателния си отговор, минаха дни, през които пред съветските медии излязоха и неговият външнополитически консултант Юрий Ушаков, и доста други. Галеоти разказва тези нерядко кресливи изказвания като опит да се притегли вниманието на президента, който другояче се осланя главно на информациите, които службите за сигурност му дават всекидневно. Когато политици като някогашният президент Медведев или екстремисти като Александър Дугин пишат извънредно обидни или ексцентрични постове, специалистите виждат в тях и желанието Путин да бъде показан като балансиран човек, без който страната би била обречена.
Ограничение на опциите за деяние
Събития като метежът на Пригожин, нападението против търговски център в Москва през 2024 година или свалянето (нежелано) на пътнически аероплан край Грозни в края на 2024-а освен лишиха живота на доста почтени хора, само че и неизбежно повдигнаха въпроса за способността на апарата за сигурност да реагира.
Към това се прибавя, че да вземем за пример обстрелът на машината на азербайджанските авиолинии при Грозни докара до ограничаване на опциите за реакция на Путин. Азербайджанският президент Илхам Алиев употребява злополуката, с цел да насочи редица условия към Путин, които той трябваше да одобри - тъй като южната съседка на Русия е от голямо инфраструктурно значение като връзка с Иран, а и оказва помощ за заобикалянето на глобите.
Отвън системата на Путин наподобява мощна, само че по въпроса по какъв начин наподобява от вътрешната страна могат единствено да се вършат спекулации, написа АРД. Характерно за диктаторски ръководените режими е, че те наподобяват постоянни, до момента в който някое събитие не разкрие пробив в системата и закостенелите структури не се срутен.
