Завоеванията се завръщат: Идва ли краят на международния ред?
Представяме разбора на Таниша Фазал, професор по политически науки от Университета на Минесота, създател на книгата " Смъртта на страната: Политиката и географията на завоеванието, окупацията и анексирането ".
Нормата против завладяването на територии е дирек на интернационалния ред след 1945 година, само че този дирек в този момент се разпада. Нахлуването на Русия в Украйна през 2022 година сигурно е най-грубото скорошно нарушаване на тази възбрана - изключително, като опит за завземане на цяла суверенна страна. И въпреки всичко, в случай че Москва си тръгне с елементи от украинска територия и изключително в случай че това прекачване завоюва интернационално самопризнание, други сили може да са още по-изкушени да водят завоевателни войни.
Държавите в никакъв случай не са спазвали поредно правилото, заложено в Устава на Организация на обединените нации в отговор на поглъщането на други страни от нацистка Германия по време на Втората международна война, което не разрешава насилственото завладяване на територия на друга страна. Но това беше необятно спазвано до напълно неотдавна. Аржентина беше бързо изхвърлена от Фолклендските острови след нахлуването ѝ през 1982 година от комбинираните сили на английските военни и резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. След като Ирак нахлу в Кувейт през 1990 година, водена от Съединени американски щати и утвърдена от Организация на обединените нации коалиция се намеси, с цел да възвърне суверенитета на Кувейт. Когато Русия атакува Крим през 2014 година обаче, външни сили не съумяха да наложат изцяло нормата. Много страни стачкуваха, само че прекосяването на Крим към Русия стана де факто действителност. И този път, след пълномащабното навлизане на Русия, все по-смесената реакция на света към такова очевидно нахлуване ясно алармира за унизителната уязвимост на тази норма.
Нормите умират постепенно. Опитите за присвояване на земя, толкоз огромни и нагли като на Русия през 2022 година, евентуално ще останат необичайност, най-малко към този момент. Но защото агресорите остават повече или по-малко ненаказани, страните могат все по-често да работят по отношение на териториални искания в неразбираеми юрисдикции - тези, които е минимум евентуално да провокират забележителна интернационална реакция. Тези дребномащабни офанзиви може да се окажат най-вредни за нормата против завладяването на територии. С повишаването на насилието по-голямата мрежа от правила и институции, които построяват интернационалната система, може да стартира да се разпада. Въпреки че надалеч не е неизбежно, гибелта на нормата ще остави света в рискови води.
Доколко е здрава интернационалната норма
За здравето на една норма в интернационалните връзки може да се съди по дейностите и изказванията на страните, реагиращи на нарушаването. Веднага след нахлуването на Русия през февруари 2022 година доста страни се оповестиха в отбрана на възбраната против завладяването на територии. Но това отвращение стана по-приглушено през годините от този момент. Въпреки че Европейският съюз, Съединените щати и техните съдружници са наложили мощни и поредни наказания против Русия, доста страни поддържат естествени връзки с Москва. При администрацията на Тръмп продължаващото присъединяване на Вашингтон в режима на наказания към този момент е под въпрос.
Относно войната на Русия в Украйна съдът на международното публично мнение е все по-разнопосочен. Европейското население като цяло поддържа съпротивата на Украйна против съветската инвазия - страхът, че Русия може да се насочи към други европейски страни, им дава явен интерес да запазят нормата против териториално завземане. Но даже в Европа поддръжката за борбите до цялостното възобновяване на загубите на Украйна може да понижава. А в Съединените щати, където президентът Доналд Тръмп даде знак, че е по-малко зает с оцеляването на Украйна от своя предходник Джо Байдън, опасенията по отношение на Украйна в частност и запазването на нормите за суверенитета като цяло не са толкоз изявени, колкото в Европа. Последните изследвания демонстрират възходяща поддръжка изключително измежду републиканците за преустановяване на войната в Украйна, даже и това да значи, че Украйна би трябвало да отстъпи територия на Русия.
Мнозина отвън Запада бяха ужасени от съветската инвазия през 2022 година Мартин Кимани, тогавашният дипломат на Кения в Организация на обединените нации, приказва на сесия на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации няколко дни преди нашествието на Русия през февруари 2022 година и осъди " иредентизма и експанзионизма " и увяхването на интернационалните правила " под безмилостното нахлуване на мощните ". Но доста коментатори в световния Юг също подлагаха на критика Европа и Съединените щати за предприемането на селективен метод към използването на нормите; доста западни страни, които се опълчиха на нападението на Русия против Украйна, сами са нарушили държавния суверенитет в не толкоз далечното минало, като да вземем за пример при нахлуването на Съединени американски щати в Ирак през 2003 година, или са пренебрегнали други нарушавания на интернационалното право, като да вземем за пример поддръжката им за войната на Израел в Газа. Непоследователните отговори на разнообразни нарушавания на суверенитета отвън просто завземане на територии могат да подкопаят всички тези взаимосвързани правила. В края на краищата нормите губят силата си, когато не пречат на мощните страни да вършат това, което желаят.
Все отново фактът, че страните се усещат длъжни да се базират на нормата против завземане на територии, даже когато я нарушават, демонстрира, че в нормата към момента има живот. Руският президент Владимир Путин твърди, че Украйна не е същинска страна, което би означавало, че възбраната няма да се ползва. Пекин по сходен метод твърди, че Тайван постоянно е бил част от Китай, а Израел не признава палестинската държавност. Президентът на Руанда Пол Кагаме употребява бунтовническата група М23 като заслон за осъществяване на териториални нахлувания в Демократична република Конго, като в същото време упорства, че Руанда не е забъркана в спора и че нейните ползи са чисто отбранителни.
Референдумът на Венецуела през 2023 година за лишаване на територията на Гвиана се базира на интернационалните съглашения от десетилетия, с цел да поддържа настояването си, като в същото време подцени други, по-скорошни решения на Международния съд, които го отхвърляха. Дори изказванията на Тръмп за това, че Съединените щати ще купуват Гренландия, ще предоговарят правата върху Панамския канал, ще завладяват Газа, с цел да я разработят, и ще трансфорат Канада в 51-вия щат, наподобява избират транзакционните съглашения пред принудата. Но отводът на Тръмп да изключи потреблението на мощ и отводът на Съединените щати да посочат Русия като агресор в Украйна в неотдавнашна резолюция на Г-7 и при гласоподаване в Организация на обединените нации са тревожни стъпки в неверна посока. Ако и когато страните спрат да се базират на нормата против завземане на територии или да рационализират дейностите си по способи, които демонстрират слаба поддръжка към нея, нормата ще почине. В резултат може да последват по-смели и по-чести териториални експанзии.
Смърт от хиляди порязвания
Отхапването по краищата на страни може да бъде по-вредно за нормата против завземане на територии, в сравнение с опитите да бъдат погълнати напълно. Нека да съпоставим световния отговор на нахлуването на Русия в Крим през 2014 година с отговора на нейната пълномащабна офанзива през 2022 година И двете явно нарушават нормата. През 2014 година реакцията на света беше относително слаба: изземването беше наказано по принцип, само че с изключение на глобите имаше малко веществен отпор против Русия и даже през днешния ден малко на брой чакат съглашение за връщане на Крим на Украйна. Чрез нормализиране на лимитирани, въпреки и въпреки всичко нагли, териториални завоевания, половинчатият отговор може да е проправил пътя за нахлуването на Москва през 2022 година В този случай светът реагира по-силно, тъкмо тъй като претенциите на Русия се разгръщат върху цяла страна - явно, неоспоримо нарушаване на нормата. Сега помислете за сравнителен сюжет, при който Русия нападна единствено региона на Донбас в Украйна през 2022 година Резултатът във връзка с териториалния надзор може да не се окаже доста по-различен от евентуалния излаз на пълномащабната война, като Русия си вземе Донбас и Украйна оцелее в понижени граници. Но по-малкото огромно присвояване на земя от Москва евентуално нямаше да провокира толкоз деятелен интернационален отговор. Ако нормите са толкоз мощни, колкото реакцията на света към нарушаването им, едно по-ограничено съветско настъпление би насочило нормата против завоеванието към по-сигурна, въпреки и по-бавна ерозия.
Въпреки това всяко прекачване на украинска територия към Русия в допълнение ще възстановява завладяването на територии. Щетата може да бъде сведена до най-малко, в случай че прехвърлянето беше импровизирано, със замразен спор, даващ на Източна Украйна статут, сходен на този на Абхазия и Южна Осетия - територии, които Русия управлява, само че по-голямата част от света счита за част от Грузия. Също толкоз евентуално обаче е прекачване на територия, което идва с най-малко известно интернационално самопризнание. Споразумение сред Съединените щати и Русия, което оставя Украйна настрани, или даже помирение с европейско ходатайство, което включва заричане за гаранции за сигурност за това, което остава от самостоятелна Украйна, може дейно да узакони разделянето на украинска територия. Насилственото териториално прекачване освен ще бъде узаконено, само че ще се случи и с утвърждението на Съединените щати, един от историческите пазители на нормата.
Резултатът от една война няма да реши ориста на нормата и цялостното възобновление на териториалното завземане няма да се случи за една нощ. С други думи, няма възможност страните ненадейно да стартират да предявяват толкоз смели искания като тези на Русия в Украйна. Но защото интернационалната среда става по-благосклонна към териториалните искания, ревизионистките страни могат да тестват границите с по-малки по мащаб експанзии против по-слаби цели. Превземането на Нагорни Карабах от Азербайджан през 2023 година, което провокира най-малък световен отговор, е един неотдавнашен образец. След това Судан може да завладее региона на Амхара в Етиопия. Китай може да заеме по-агресивна позиция в Южнокитайско и Източнокитайско море. Венецуела към този момент претендира за огромни елементи от Гвиана и може да работи по-силно във връзка с тези искания. Палестинските територии, Тайван, Западна Сахара и други страни, които не са необятно приети за суверенни страни, ще бъдат изключително уязвими. Още по-тревожна е опцията за ескалация на гранични спорове сред страни с нуклеарно оръжие като Китай, Индия и Пакистан.
Тъй като агресорите остават ненаказани, страните могат от ден на ден да работят на основата на териториални искания.
Гледайки по-напред, в случай че нормата против завладяването продължи да ерозира и страните към този момент не се опасяват от съществени репресии за териториална експанзия, закани, които в този момент наподобяват далечни или пресилени, могат да се трансфорат в действителни благоприятни условия. Буферни страни - географски ситуирани сред съперничещи си страни — ще бъдат изключително уязвими за офанзива. През средата на двадесети век Полша беше стъпкана и разчленена от войни сред по-големи сили. Днес други някогашни руски спътници или някогашни републики от Съюз на съветските социалистически републики, заклещени сред НАТО и все по-реваншистка Русия, могат да бъдат изправени пред орис, сходна на тази на Украйна. Ако китайско-руските връзки се влошат, Монголия също може да бъде изложена на риск, защото нито един от нейните по-мощни съседи няма да има никакви гаранции, че другият няма да работи първи, с цел да поеме страната, която ги разделя. Непал и Бутан също са в несигурни позиции сред Китай и Индия. Кувейт може още веднъж да бъде в заплаха, защото се намира сред районните противници Иран и Саудитска Арабия.
Свързаните правила също могат да стартират да отслабват. Ако завладяването на територии се върне на масата, страните ще са по-малко склонни да зачитат други детайли на суверенитета, като морските права. Когато дребните островни страни претендират за права за лов на риба и рандеман в изключителни стопански зони, други страни в района може просто да пренебрегват техните искания. Може да се пренебрегне правото на нормата. Нарушенията на политическия суверенитет - от интервенция в изборите до промяна на режима - могат да станат освен по-чести, само че и по-явни. Такива нарушавания постоянно са се случвали, само че нормите ненапълно са ги ограничавали и са осигурявали някаква отбрана за по-слабите страни. Ако мощните към този момент не съблюдават разпоредбите, те подкопават обществените ограничавания върху актовете на принуждение против институции, земя и хора.
Ерозията на нормата против завземане на територии може даже да форсира по-широка смяна в интернационална система, която е построена върху връзките сред суверенни страни. Вече се задават няколко провокации пред суверенитета, като да вземем за пример опасността, подбудена от изменението на климата за дребните островни народи, или метода, по който софтуерните компании са поели информационни, дипломатически и военни функции, които в миналото са били непокътнати за държавните управления. Връщането на опцията за завземане на територии би нараснало този напън. Ако оцеляването на една страна, застрашена от агресор, е подложено на все по-голямо подозрение, способността на тази страна да реализира съглашения за сигурност и стопанска система също ще намалее. И в случай че държавният суверенитет стане като цяло нерешителен, не е ясно по какъв начин ще действат отворените пазари, които са в основата на световния ред. Освен това завоеванието е фундаментално несъвместимо с демокрацията. Много правила на демократичния интернационален ред не могат да оцелеят при неналичието на норма против завладяването на територии. Може би това е задачата.
Постоянен крах
Нормата против завземане на територии е в основата на мощта на Съединени американски щати през последните осем десетилетия, стабилизирайки интернационалната система и позволявайки на Съединените щати да изградят мрежа от трайни съюзи и да просперират от търговия, която значително не е нарушена от спорове. Но това не е служило еднообразно добре на всички страни. Самата норма се основава на притеснителни основи - нейните най-силни поддръжници постановиха правила на останалия свят след епохи на колониализъм, в който те преначертаха границите по свое убеждение, и през десетилетията по-късно неведнъж пренебрегваха личните си правила и нарушаваха суверенитета на по-слабите страни. По-слабите страни също страдат най-вече вследствие на неправилните тласъци, които основава нормата. Знаейки, че техните граници са значително сигурни, алчните водачи на такива страни могат да насочат запаси към вътрешна сигурност и репресии, до момента в който ограбват държавните хазни, създавайки условия за неустойчивост, революция и неуспех на страната.
И въпреки всичко нормата против завземане на територии е потиснала жестокостта, която съпътства войните за анексиране. Както сподели политологът Александър Даунс, армиите, ситуирани да завладяват територия, постоянно се насочват и към цивилни. Жестокостта на съветските сили в Украйна и депортациите, осъществени от азербайджанските сили в Нагорни Карабах, са единствено най-новите образци. Завладяването може да включва етническо пречистване, както е илюстрирано в неотдавнашното предложение на Съединени американски щати, подкрепено от Израел, за изпразване на Ивицата Газа и пренасяне на популацията в околните страни. На главно равнище завоеванието пренебрегва волята на локалното население; Западна Гвиана не желае да бъде част от Венецуела, както украинците не желаят да се причисляват към Русия.
Нормите губят силата си, когато не пречат на мощните страни да вършат това, което желаят.
Постоянният крах на нормата - и разстройството, което може да последва нейното отпадане - не е предрешено. Едно по-транзакционно схващане на територията, сходно на предложенията на Тръмп за Съединените щати да закупят Гренландия, да развият Газа и да предоговорят правата върху Панамския канал, е малко евентуално да го размени. Привързаността на хората към родината им и привличането на сили като национализма са прекомерно мощни и преследването на покупко-продажби, които пренебрегват и двете, може да провокира широкомащабно, принудително отбиване.
Дори в случай че Съединените щати абдикират от обичайна си роля на налагане на ред, други основни сили, които се възползват от относителния мир, който нормата разрешава, биха могли да се намесят. Китай да вземем за пример натрупа мощност в границите на институционалната архитектура на следвоенния интернационален ред и постоянно ревниво е пазил личния си суверенитет. Възможно е Китай да вземе образец от историята на Съединени американски щати и да начертае сходна траектория на териториална агресия, последвана от световно водачество. Пекин може първо да се възползва от относителната уязвимост на нормата, с цел да задоволи териториалните си упоритости, като погълне Тайван и циментира своите островни и морски искания в Южнокитайско и Източнокитайско море. Но по-късно може да се опита да наложи някои ограничавания върху завладяването - към момента позволявайки лимитирана интервенция в други страни, само че заплашвайки с стопански или боен отговор тези, които вземат участие в териториална експанзия, изключително в личния район на Китай, с цел да предотврати вълнения, които биха подкопали неговите стопански ползи и ползи на сигурността. Подобно държание би било лицемерно, само че нормите за суверенитет постоянно са били нарушавани с лицемерие; като образец могат да послужат многократните задгранични намеси от страна на Съединените щати, от дълго време най-важният бранител на тези правила.
И въпреки всичко всяко придвижване към разводнена или изкривена версия на актуалната норма против завземане на територии би довело до повишаване на споровете за земи. След Втората международна война доста страни привикнаха и се възползваха доста от относителната непоклатимост на водения от Съединени американски щати ред и зачитането на териториалния суверенитет, който той постанова. Трудно е да се дефинира, до каква степен би могла да се разпадне системата, в случай че актуалните ограничавания върху завладяването на територии продължат да понижават. Но както слабите, по този начин и мощните страни сигурно ще съжаляват за нормата, когато тя изчезне.
