Евгений Кънев: Кардиналната грешка на Запада, която направи след 1990 година
Събитията у нас с концентрацията на цялата власт може по-лесно да се разбере посредством руската/ руската история и държавен модел.
Кардиналната неточност на Запада, която направи след 1990 г не е, че е възприел либерализма за края на историята. А че пренебрегва дългите цикли на историята и не можа се поучи от нейните уроци. Най-важният урок бе, че не може да очакваш от унизена някогашна велика мощ да одобри твоя модел и да бъде част от твоя международен ред. Урокът от 30те и 40те години на 20 век, когато Съединени американски щати първо оказа помощ на Сталинова Русия да се индустриализира, а по-късно да победи Германия на Източния фронт и по този начин да стане най-мощния съперник на Съединени американски щати не бе теоретичен.
Това напомня във " Facebook " Евгений Кънев.
Вярата, че Русия ще последва образците на победените Германия и Япония след ВСВ бе химеричен - тъй като Русия не бе действително победена посредством капитулация в Студената война, тъй че да смени коренно своите елити - а просто бе унизена. И същите елити просто чакаха своето време. Както стана и в България.
Не се изисква кой знае каква психична подготовка, с цел да е ясно, че Путин като емблема на тези елити ще търси реванш. А с цел да го реализира - той просто следва заветите на двамата вождове, които сътвориха Империята на Злото.
На Ленин - за Запада, който самичък ще подаде въжето, на което да бъде обесен. И на Сталин - че е нужна война в полето на врага, финансирана с неговите пари. А източниците на пари са два, и двата в земята. Първият са карбоните, които Европа да купува. Вторият - както направи Сталин - е селското стопанство, за което е нужна и Украйна. Но освен - Украйна е връзката с Европа и топлите морета.
И Путин - като Сталин - първо реиндустриализира Русия със западни технологии посредством високите цени на нефта от американските войни в Близкия Изток. И по-късно пристигна време за реванш.
У нас - като погледнем обратно - съвсем всичко се копира от Русия. През 90те имахме същата реплика на преход към народна власт, както в Русия. Но тъй като тогава беше най-слабия ѝ надзор имахме евентуално и най-близко до западния модел народна власт: ясно обрисувани два политически полюса с две огромни партии. И на два пъти те се ротираха във властта. Но както в Русия, нещата започнаха да се трансформират с идването на Путин - отпред би трябвало да има цар. А в случай че няма - мощна фигура от службите или армията, която да играе ролята на цар.
Но забележете - този цар или военачалник не може да взема самичък всички решения. А би трябвало да бъде следен. Това става посредством модела Движение за права и свободи, който роди мита за “вечния ”, най-силния, най-мъдрия политик Доган: спомняте си какъв брой години бе обкичван с това самопризнание. А повода е една - неговата роля на съветски резидент му даваше цялата власт на службите и самата страна. Защото никой у нас не искаше да си има проблеми с Русия.
Това е повода за възхода на Пеевски - умел политически бизнесмен, който от името на Доган иззе всичките му лостове в отбрана на ползите на Русия у нас. И по тази причина е ненарушим. Докато спре да бъде потребен на терен - както Доган.
И както Путин - нашият модел употребява парите на Европа, с цел да укрепне нашата олигархия и да обслужи съветските ползи у нас - най-много в енергетиката и инфраструктурата: задоволително е да се видят кои са най-големите компании у нас, връзките им с Движение за права и свободи и няколко олигарси - и на всички места ще стигнете до Русия.
Това е съветският модел за надзор - като България постоянно е била първото опитно поле за износ на модели. Руските олигарси - основани с легенда за “бизнесмени ” - в действителност са сътрудниците на Путинова Русия за въздействие по света. Да, у нас не са толкоз видни, поради дребния размер стопанска система - само че спомнете си историята на Нефтохим, Булгартабак, Булгаргаз, Булгартрансгаз, БТК, АЕЦ Козлодуй, КТБ, ТВ7, няколко обичани за бг и евро публични поръчки строителни компании - и доста други - свързани с съветските ползи у нас.
Този модел по-късно бе екстраполиран по света - посредством освен на корпоративна, а и политическа лакомия на западните елити. Така Путин проникна в сърцето на западните демокрации. И съумя с Брекзит и Тръмп да удари двата най-силни стожера на свободния свят.
Рецептата за битка със Злото?
Ахилесовата пета на съветския модел автокрация - за разлика от китайския - е зависимостта му от един човек. Реално няма институции, а чинно обграждане, което стартира глутнишка борба за наследството и страната се срутва с тотална безредица. Същото започваме да следим в Съединени американски щати.
Същото може да чакаме и у нас.
