Опростачване на нацията: за популисткия дебат за културата
Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:
Защо у нас под " просвета " главно се схваща така наречен висока просвета? Защо тъпчем на едно медийно място по какъв начин единствено висока просвета щяла да ни избави - до момента в който заедно плачем, че цялостен живот е недофинансирана? И за какво в актуалния свят тя не е и не може да бъде такава централна популистка тематика, както у нас?
Тези въпроси може да звучат метафизичен - съвсем в жанр " Съществува ли присъщ честен прецепт? " на Хюм - само че в действителност не би трябвало да е толкоз комплицирано. Защото първо, " просвета " е всичко, обвързвано с облагородяването на човешката душа (думата произлиза от латински и е употребявано за процеса по развъждане на растения), и второ, в по-широкия смисъл може да се заключи най-грубо като " споделени общностни полезности ", като тук основната дума е " споделени ".
В този смисъл " културата " като че не е нито здравословно, нито продуктивно да бъде възприемана само и безусловно като метод на извисяване, а по-скоро като хем основа, хем продължение на груповата еднаквост, логика на психиката и усет.
Културите са както бутикови, по този начин и всеобщи
Кичът и попфолкът (на наша почва, само че надалеч не само) също са тип култури. Дори упорствам безнадеждно, че Министерството на културата би трябвало за повече нагледност да се назова " Министерство на културите ". Много просто за какво - културата не е една-единствена (по наша хипотеза - висока), и всички типове култури, по-бутикови или по-масови, имат право на живот. Това може да го признае всеки, даже да е забит във високата страшна културна деградация като мен.
Вторият въпрос тук е почти следният: Високата просвета, на която сме върли адепти, е потърпевша неимоверно от цифровата гражданска война и революцията на изображенията (image revolution), след които картинките не костват и 100, камо ли хиляда думи. Трябва ли в тази среда висока просвета да се мъчи безусловно да е доминантна? За върлия почитател на попфолка (където има куп характерни поведенчески модели и подкултури) " Пролетно свещенодействие " на Стравински евентуално е някакъв нетърпим звук с оглушителни чинели. От друга страна, за този, който е чул, че е хубаво да си висококултурен, да се върви на всевъзможен спектакъл е не просто задоволително, а тип индулгенция към себе си.
Дали пък не прекаляваме с високата просвета?
За високата просвета е нужна първо фамилна среда, второ - просветителна, и трето – държавна идея за най-бавния развой на света след полуразпада на урана - окултуряването. Това, което ме тормози мощно, е, че всички бият популистки и оглушително чинелите на Стравински само за недофинансираната висока просвета. Това недофинансиране е реалност, само че евентуално същото могат да кажат евентуално още 159 страни по света (преброих ги). Останалите някак живеят умерено - главно в Първия свят - където има аудитория за всички по етажите на тази метафорична постройка.
И тук идва третият нехюмовски, ами напряко епикурейски въпрос: За мащаба на пазара. Нашият се е свил във вероятната си черупка, надали потребителите на каквато и да било продуктова просвета ( " продуктова ", подчетавам) са над милион общо. Язък, че няма сходно културно-антропологично проучване, би трябвало да се намерения по въпроса. И тук поражда още един малко противен подвъпрос: Дали пък не произвеждаме прекалено много висока просвета? Вътре в която също има етажи, че и, да пази Господ, незащитими вкусови искания?
Както и да е. Част от казуса, предявен у нас посредством медийните поплаци, е, че до момента в който популистката версия за " опростачването " е обиколила нацията (и Фейсбук), ценностното в същото време още си обува лачените обувки. Разбира се, че с отварянето на културните и всевъзможни шлюзове през 1990-те се сътвори тъпо имитативна по отношение на съседите и всъщност всеобща просвета на " долницата ", която къкреше като в тенджера под налягане още в късния соц. Но тя - mi dispiace - не пречи и на процедура не е лишила пространство от Високата, просто избухна, с цел да задоволи съществуващи всеобщи усети.
И тук сякаш една от дилемите на Високата е да не мрънка като вдовица за, да кажем, налога завещание, а да прави все по-добре това, което прави. А страната? Тя съвсем на никое място и в никакъв случай в историята не е била " културна " per se, просто тъй като в самобитния ѝ лист със задания културата няма по какъв начин да е преди стопанската система, енергетиката, а в последно време и защитата.
За да не изгуби високата просвета дефинитивно
Пак да припомня: Високата просвета си е висока на всички места: тя добре знае в по-зрели народи, че постоянно ще губи мача с известната (ниската). Но единствено ние - и елементи от Източна Европа - раздираме ризите си по този въпрос, като че ли цялостните непрочетени библиотеки при соца и фактът, че младите не познават " писателя Рахманинов ", значат нещо. Като англофил ще ви напомня, че на никой в Англия не му и минава през разум да назовава ниската имитативна рап просвета на малцинствата " опростачване ".
Не, методът би трябвало да е различен, тъй като в информационен смисъл високата просвета у нас не прави нищо самодейно, а просто съществува и се сърди, че страната не ѝ сменя задоволително постоянно пелените. Евентуалният нов метод включва нови къси форми, тик-тоци, просветителни проактивности и най-много пазарна идея - като при всеки бизнес или промишленост, която е сложена в изключителна спешна обстановка и уверено не желае да почине, а не да се моли и да чака ляво командно дишане.
За край: Не бързайте, знам, че високата просвета основава неизчислима и експоненциална стойност, аз съм напълно нейно дете. Знам, че не трябва да бъде третирана от българската страна като изтърсак, прекомерно подобаващ за всеки политически популист, който няма да извърши и един потребен ерг от това, което са направили примерно хора като Явор Гърдев в театъра. Но хайде по-спокойно по тези въпроси, тъй като в условия на въпреки всичко демократична народна власт всички типове култури имат неотменимо право на живот, стига да не нарушават закона и, уви, положителния усет. Последното, за жалост, е неизпълнима фантазия.
Другото е от Лукавия.
