Диана Дамянова: Да откъснем капачките от бутилките
Това би поставило алегоричен завършек на комсомолския блян на европейската администрация към „ осъществяване на петилетката за 2 години ”.
Европейската комсомолщина и бюрократична податливост избухнаха с необикновен обсег около „ неочакваното „ осъществяване на зелената договорка, договорка при която ползите на хората бяха откъснати от „ ползите на природата ”, а тя е сложена на един фундамент, от височината на който се виждаше, че те, хората, не са забавни, в случай че по какъвто и метод тяхното битие опонира на ползите на природата. Получи се по този начин като че ли хората са изцяло непотребни, веднага като пречат на природата.
И в това, въпреки и да има съществени учредения, тъй като човешката активност и развиването на актуалното общество изцежда ресурсите на природата, подлага я на рисково напрежение и пораждат редица нерешими въпроси, свързани с възобновяване на природата, общата философия че ние би трябвало да се залепим за творбите на Ван Гог, в случай че ще и с това да ги разрушим изцяло, само че да завържем капачките за бутилките, ни докара до елементарни, само че необратими на този стадий детайлности.
Европа, като максимален изразител на зелената договорка докара своето население да заплащане на непостижими цени за осветяване и отопление, а в страни като България и до това, страна с пет пъти по-ниски приходи на популацията от развития Запад да заплаща три пъти по-високи цени за електричество и топлота.
Светът, опарен от личните си дейности, стартира да се осъзнава и да се обръща още веднъж към недрата на земята, само че в родината следствията няма да бъдат скоро и елементарно отстранени, а разширението на атомната енергетика за нас се трансформира в мираж. В розови облаци се намира и концепцията да се построят още не един, а напряко два Чаира!
И Грета може малко да излезе от мода само че следствията от „ гретенизма ” ще бъдат плащани дълго.
И това надали е поправимо и надали би имало толкоз огромно значение, в случай че не се следи същи европейски, бюрократически, комсомолски възторг в похарчването на 800 млрд за въоръжаване.
Не, че не е належащо Европа да ускори личния си защитителен капацитет, откакто лежа на гърба на НАТО толкоз години, само че самата структура на стопански съюз, какъвто е европейския, някак мъчно ще превключи на обща защита, а концепцията за общо закупуване на оръжия и техника, поразително наподобяваща на общото закупуване на ваксини за коронавирус, може да зареди с спомагателни корупционни пари европейската администрация.
И най-после си мисля, какъв брой стотици и не дай-си боже хиляди европейски човеко-часове са изразходвани за гениалната концепция капачките да са закрепени за бутилките? Колко заседания, какъв брой разисквания, какъв брой пленарни съвещания, какъв брой семинари и експертни комисии са предшествали това конгениално решение.
И какъв брой то коства на европейския поданик. И дали неговата стойност /на пътя към него и на решението/ не надвишава неведнъж зеления резултат от него? Поне остава вярата, че милионите страници по взимане на това решение са били електронни, щото другояче гората…. Нали се сещате…
Или цената няма значение, когато задачата е да стоим залепени за Ван Гог в символ на митинг?
