Когато актьорът стане министър или президент....
Няма неприятно! Имаше един прелестен съветски филм „ Иван Василиевич си сменя специалността “, страхотна комедия която в никакъв случай не омръзва, настояща за всички времена. Комедия, да! Дали в живота в случай че избран артист реши да си смени специалността върви целеустремено и към промяна на жанра – към комедия, а може би и към покруса? Въпросът е противоречив, само че при всички случаи артистът си остава артист , това не е просто специалност, това е предопределение, гений, заложба и в случай че той, артистът тръгне с тази си заложба да се вре в други специалности, където не се изисква кой знае каква заложба, то тогава жанрът несъмнено става траги-комедия!
Историята е богата с такива образци – артисти станали министри и президенти. Все отново артистът може да изиграе който си изиска , само че не постоянно. Ако не му дадат избрана роля или облик, няма по какъв начин да го изиграе и по този начин той още по-стремглаво се стреми да го изиграе в живота. И какво става тук?! Той потегля към съответния облик на яве, на сцената на живота, а не на тази в театъра или от екрана. Актьори са изиграли велики диктатори, президенти, водачи, генерали, царе, военачалници, императори, само че по-късно излизат от роля, пият едно уиски, оставят лиричния си воин в архива на тяхното порт фолио и не престават напред. Но не с всички е по този начин. Някои артисти вманиачено се стремят да станат водачи, министри, президенти, крале, императори.....Кралете и императорите са недостижими, елементарно се играят на сцената, мъчно е да им седнеш на стола в живота. Затова някои артисти се задоволяват с по-нисша степен на водачество, като министри и президенти. Но какво става когато същински артист заеме такава служба?! Тогава става „ Мамма Миа “!
И стартира една ария безкрайна „ Мамма Миа “! Едно е да изиграеш Бонапарт Наполеон или Цезар, друго е да му седнеш на стола в действителност. Едно е да играеш министър или президент, друго е да станеш подобен в действителност, в действителния живот. Кой в този случай е губещият? Публиката, несъмнено! А кой печели – актьорът! Нейно Величество публиката в този случай е голяма, необятна и неизчерпаема – тя е цялостен един народ на една страна плюс целия свят. Ето на това му крещя аз – в основната роля! Цял свят или ти приветства или те освирква, само че какво ти дреме дали те освирква или приветства, когато става въпрос за целия свят! Но, да не забравяме, един доста значим факт – актьорите не могат без режисьор!
Не дай си Боже в случай че постът заеме надарен артист! Тогава всичко се умножава и утроява, тъй като надареният артист може толкоз добре да си играе ролята, че никой да не разбере в действителност какво прави, какво ще направи или какво към този момент е направил в страната, по простата причина, че е надарен! Той надарено може да лъже, надарено може да се радва и да плаче, надарено може да убеждава, безапелационно може да накара публиката да му повярва и по този начин да си остане во веки и веков в ролята на министър или президент, към този момент кой по какъв начин се уреди! Настроенията и страстите на артиста – президент или артиста – министър са неуловими, тъй като той постоянно ще е в роля, а тази роля за този огромен хонорар той ще я играе дълго и сполучливо, тъй като на никой артист не му се слиза от такава огромна сцена – от международната, и от подобен необятен екран – световния за цялата планета. Политиката за артиста е най-мечтаната халтура! И за какво ви ги приказвам всички тия неща, та аз безумно обичам и почитам актьорската специалност, тя е част от моето семейство. Не е казусът в специалността, а в стремежът към оня глобус от един остарял филм, към световните функции, които не са за всеки състезател. И в случай че актьорите са надарени, а те несъмнено са такива, дано ни радват нас, простосмъртните, от сцените и екраните, а не от новините на дребните ни тв приемници в кухнята, тъй като към този момент залъкът ни присяда като гледаме тази международна трагична комедия много зле изиграна от много надарени артисти, които са не запомнили даже да минат на грим. Ах по какъв начин желая актьорите да не са министри и президенти, а да са тези същинските положителните надарените актьори които да радват към този момент изцяло " мъртвите " в света души продали се на Луцифер...Те си мислят, че като Дориан Грей продавайки душата си на оня с рогата ще останат постоянно млади, красиви и несменяеми на международната сцена, само че това е илюзия...а когато се осъзнаят надали някой към този момент ще желае да гледа този филм и надали някой ще повярва на новия сюжет....
Оля АЛ-АХМЕД
