Ген. Димитър Шивиков: Промяната на името на ул.Граф Игнатиев е брутална проява на неоснователна, добре платена русофобия
Димитър Атанасов Шивиков е български боен деятел, върховен офицер от състава на Българската войска със звание бригаден военачалник, служил като народен пълководец на българския контингент в Афганистан. Димитър Шивиков е създателят на девиза на 68-а бригада „ Специални сили “ – „ Там, където другите не могат “. Негова е и заслугата за доизграждането на православния храм в региона на 68-ма бригада.
Снимка: Генерал димитър Шивиков / персонален списък
Димитър Шивиков е роден на 18 август 1963 година в село Куртово Конаре, община Стамболийски. Завършва главно обучение в родното си село, а приблизително – в немската езикова гимназия в Пазарджик. Висшето си обучение Шивиков получава в Национален боен университет „ Васил Левски “, град Велико Търново, компетентност „ Войсково разузнаване “, приключва постоянния курс на образование във ВА „ Г. С. Раковски “. През 2012 година, Димитър Шивиков приключва Военния лицей на Сухопътните войски на Съединени американски щати.
Започва службата си на офицер през 1986 година в 68-а бригада „ Специални сили “, дислоцирана в Пловдив, като минава през главните командни длъжности в поделението, от пълководец на взвод до заместник-командир на бригада.
През 2006 година Шивиков продължава службата си в София, като заместник-началник на отдел „ Специални сили “ в щаба по подготовката на Сухопътни войски, а от 2008 година до 31.10.2012 година е шеф на отдела.
На 01.11.2012 година на Димитър Шивиков е създаден в бригаден военачалник и назначен за пълководец на 61-ва Стрямска механизирана бригада.
Снимка: Генерал димитър Шивиков / персонален списък
- Генерал Шивиков, в последно време още веднъж има разгорещени тематики за това, дали да се отстранен улиците на емблемчатични за историята руснаци. Кметът на столичния регион " Средец " Трайчо Трайков (ПП-ДБ) предлага ул. " Граф Игнатиев " да бъде преименувана.
- Трябва ли да се промени името на емблематичната улица " Граф Игнатиев " в София?
- Здравейте, госпожо Ал-Ахмед, късият ми отговор е изрично Не, тъй като е брутална демонстрация на неоснователна, добре платена русофобия . Прави ми усещане, че представители на „ неолибералната демократична “ общественост у нас, съзнателно слагам кавичките, тъй като според мен тези човеци не са нито неолиберали, нито пък демократи, от време на време повдигат тематиката за преименуване на улици, площади и разрушение на монументи, с цел да бъдат видяни от своите кукловоди. Това са одиозни човеци, които осъзнато се пробват да разединяват и обезверяват обществото ни, повдигайки сходни тематики за преименуване на улици по градове и села. Това е по този начин, тъй като ги видяхме, че те не са в положение да предложат нещо градивно и сплотяващо. Името на тази знакова за София и столичани улица е повече от век и е обещано с цялостното единогласие и единодушие на нашите предшественици в символ на благодарност към приноса за Освобождението ни на граф Игнатиев. В София, само че и в други български градове, има улици и булеварди, именувани на исторически фигури от времето на Руската империя, които имат голям принос както в Освобождението ни, по този начин във възобновяване на българската държавност. Това е безапелационен факт. Като контра пункт аз бих предложил да сменим имената на улици, които са на италиански, френски, немски или английски представители от това време, тъй като съпоставайки техния принос към приноса на съветските представители е в пъти по – дребен. Но това би било знак на безчовечие. Тази концепция има своя бездънен прикрит план, а точно последователно да се не помни за тези дипломати, военноначалници и князе, да се пренапише историята, да се притъпят възприятията на благодарност към Русия и всичко съветско. Темата Русия и съветски народ в днешните времена за тази патентована паплач е основополагаща и оправдаваща тяхната угодливост и подкупност. Никаква промяна на името на улица Граф Игнатиев.
Снимка: Уикипедия
- Същото предложение е постъпило и по отношение на името на катедралния храм „ Ал.Невски “ и площада. Дори по една телевизия в един утринен блок имаше разгорещена полемика, че, изтъквам: „ не може български храм в центъра на София да бъде на непознат светец, би трябвало да е на български светец и храма и площада! “ И светците ли ще разделяме?
- Ще отговоря на този въпрос като споделя формалната информация за храма в частта му за името му и неговото преименуване за къс интервал от време.
„ Храмът е отдаден на Александър Невски, прочут с успеха си над Тевтонския медал в борбата на Чудското езеро, провъзгласен за светец от съветската православна черква. Александър Невски е патрон на съветския император Александър II и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на Царя Освободител. В хода на Първата международна война България и Русия застават в протовоположни блокове с помощта на съдбовното решение на тогавашните политици. Резултатът е първата национална злополука и абдикацията на цар Фердинанд. След като съветската флота бомбардира гр. Варна на 14 октомври 1915 година, държавното управление на Васил Радославов, русофобско по външнополитическа ориентировка, взема решение за преименуването на храм-паметника в „ Св. св. Кирил и Методий “. Постановлението на Министерския съвет от 19 октомври 1915 година е импортирано през февруари 1916 година за утвърждение в Народното събрание. След възражения от страна на опозиционните партии и плевел спор Народното събрание утвърждава решението на държавно управление с гласовете на проправителственото болшинство (4 март 1916 г.). Твърди се, че даже русофилът Иван Вазов приветства преименуването. Със сигурност обаче неговият брат доктор Борис Вазов, непосредствен до поета по политически убеждения, е един от основните съперници на преименуването в Народното събрание. Промяната на наименованието не се възприема трайно. На 4 март 1920 година още веднъж е върнато първичното име на храма. “ Това са обстоятелствата, които ни дават съображение, че не би трябвало по никакъв метод да се предлага сходна концепция, а камо ли да се преименува.
Снимка: lentata.com
- Ако тръгнат да трансформират имената на улиците кръстени на съветски велики персони могат ли да посегнат на гения Пушкин, или на една нова улица в нов квартал „ Младост – 3 “ на името на огромната поетеса Анна Ахматова?
- От представителите на определилите се за умнокрасиви и само интелигентни човеци всичко е допустимо. Ако си създадем труда да вникнем в техните биографии ще забележим, че те са създали всичко допустимо да скрият техния житейски и професионален път до преди 10 ноември 1989 година. Сякаш при тях всичко стартира на 11 ноември. Голяма част от тях са се отказали от своите основатели, като съзнателно са си сменили семействата, с цел да не ги припознаем, чий отрочета са. А, те са наследници на знакови семейства на партийни апаратчици или доносници на някогашните служби, а през днешния ден са най – правоверните демократи. Цял живот компрадори и продажници към Отечеството и народа ни. Това са лица без родова памет, безгръбначни и сервилни към мощните на деня. В името на демонстриране на лоялността си към господарите си са подготвени на всичко, тъй че не бих се учудил като последваща стъпка да предложат промяна на имената на улиците на тези международно приети гении.
Снимка: Оля Ал-Ахмед / персонален списък
- По тази логичност би трябвало да трансформират и всички достижения, направени от руснаци. Предлагам да се откажем от радиото, да вземем за пример? Вие какво ще кажете по този въпрос?
- Пак ще се повторя, че тези хора оправдават своето незнание, несръчност и пагубност като се оправдават и упрекват във всички несгоди Русия и всяко съветско дело. Темата Русия ги удря като цунами и защото са безсилни да се опълчват с причини и обстоятелства оферират сходни несъстоятелни и разединяващи тематики . Както Русия не може без целия свят, по този начин и светът не може без Русия. Това е безапелационна международна мощ и цялото човечество се съобразава с това. За страдание единствено евроатлантическата паплач както в Европа, по този начин и у нас към момента не желаят да го признаят и не престават да се „ борят “ като модерни Дон Кихотовци с вятърните мелници на тяхната русофобия. Русия с нейните достижения е големина с космически измерения за света.
- Генерал Шивиков, бих желала да обърна вашето внимание, че в кв. Драгалевци в София съвсем всяка втора улица е на името на някое цветче или дръвче, като в Ботаническата градина. Не е ли редно тъкмо тези улици да бъдат преименовани на великите български персони? Има десетки поети, писатели, художници и артисти които са почтени за улици и булеварди, даже!
- Напълно се съгласявам с това прелестно предложение. Ние към момента страдаме от обстоятелството, че не сме си научили добре урока от най – новата ни история и продължаваме да вършим неточност след неточност. Съвсем основателно е да се наименуват улици, площади, институции и обитаеми места на безбройните наши предшественици с голям принос за развиването на Родината ни. Фактът, че едвам в този момент „ патриотите “ кръстиха националното летище на Васил Левски, едвам в този момент направиха филм за великия Гунди и Петя Дубарова, самият факт, че с такова забавяне някои хора се сещат за националните герои, приказва самичък по себе си.
- Генерал Шивиков, бихте ли обобщили този парадокс?
- Живеем в комплицирано и динамично време, характеризиращо се с турболенции и пагубни политики. Нашите първи дами и мъже не са в синхрон с това време. Те живеят в техен фиктивен, само че комфортен за тях свят. Те не се занимават и не вземат решение действителните проблеми на хората, а работят в личен интерес и извършват заповедите на кукловодите си. Фактът, че се занимават с преименуването на улици приказва за тяхната безнадежност и беззащитност, само че няма да е все по този начин. Народът ни се пробужда и все по – изрично декларира своята гражданска позизия и я отстоява.
Интервю на Оля Ал-Ахмед
