Кървавото асо в политическия покер - Трета част
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
С желязо и кръв - Изразът принадлежи на Ото декор Бисмарк (1815–1898 г.) – немски държавен деятел, който споделил в една своя тирада: „ Не с думи, а с кръв и желязо ще бъде обединена Германия “.
Много са географските точки върху планетата, обагрени с кръвта от терористични актове.
Като образец за организация, приела тероризма като основното средство за реализиране на нейните политически цели, е Секретната въоръжена организация (Organization de l’armée secrete, Франция) – ОАС – дясноекстремистка организация, бореща се за опазване на Алжир в качеството му на френска колония. Нейните участници са набирани сред военни – антиголисти и измежду „ чернокраките “ (потомци на френските заселници в Алжир). Обекти на терористичните набези са алжирски бунтовници и французи, подкрепящи концепцията за самостоятелност на Алжир. Особена популярност ОАС получава с тринадесетте си покушения върху тогавашния президент на Франция военачалник Шарл дьо Гол. ОАС е продължение на антиголисткия „ Мадридски контракт “, учреден през декември 1960 година Още през февруари и март 1961 година са първите терористични актове, както в самия Алжир, по този начин и в метрополията. Създателите на организацията Салан, Сюзини, Ляшруа и Лагайярд смятали, че във Франция съществуват три сили: президентът военачалник Шарл дьо Гол, армията и левите организации. Оасовците предполагали, че при положение на ликвидиране на дьо Гол армията ще премине на страната на ОАС и по този метод ще бъде открита тирания на националните сили.
Терористичната активност изключително се засилва откакто висш комисар на военната организация става военачалник Салан. Само за първите четири месеца от съществуването на ОАС са осъществени 1 190 гърмежа, 109 обири на обща сума 4 милиарда франка за финансиране на активността на организацията. Задигнати са от армейски хранилища стотици автомати, 3 000 винтовки, 1 000 револвера, 17 радиостанции, 75 картечници. Оасовците, които към есента на 1961 година наброяват 4 000 офицери и бойци от Чуждестранния легион, цивилен лица, дами, разполагат и с артилерия и вертолети. Над водачеството на Салан се намирали 8 провинциални ръководители и 200 ръководители на обособени групи. Отделните кафези в Алжир и Франция били ръководени чрез наставления, предписващи методите на битка. Директива № 5 от 1 февруари 1962 година заповядвала да бъде парализирана администрацията във Франция, терорът да бъде ориентиран срещу управляващите и всички съперници на „ френски Алжир “. Но президентът военачалник дьо Гол, професионален боен, кален в годините на Съпротивата против немските окупатори и в сраженията против армията на хитлеристка Германия по време на Втората международна война, твърдо и непоколебимо продължава курса на договаряния с Националния фронт за избавление на Алжир, за привършване на военните дейности и даване на самостоятелност на тази френска колония. През м. март 1962 година се планува да бъдат подписани Евианските съглашения, които да сложат завършек на сраженията сред въстаниците и постоянната френска войска. В отговор ОАС издава нова инструкция № 29 от 23 февруари с. година, която гласи: „ Обявената дата за преустановяване на огъня ще бъде определена като примерна дата за началото на нова фаза на битката “. Интензивността на терористичните актове след подписването на Евианските съглашения нараства неведнъж. За малко повече от година ОАС прави 12 290 атентата в Алжир и 657 във Франция. Но службите за сигурност в метрополията съумяват да обезвреждат управлението на ОАС: на 25 март е задържан най-близкият асистент на Салан военачалник Жуо. На 20 април с. година белезниците щракват към китките на самия Салан. В ареста попадат и други видни оасовци. Борбата става все по-безсмислена. В организацията се разгаря полемика дали битката да бъде продължена или да бъде подписан мир. Като имат поради събитието, че френската постоянна войска ще се изтегли от Алжир, и при продължение на терора от ОАС, живеещите в някогашната колония французи могат да останат беззащитни против възможен контратерор, то „ чернокраките “ (т. е. произхождащите от Алжир французи) в управлението на ОАС Гард и Сюзини избират мира. На 17 юни 1962 година е подписано съглашение, посредством което Секретната въоръжена организация признава независимостта на Алжир в подмяна на спомагателни гаранции за оставащото там население от френски генезис. И на 5 юли последните бойци от ОАС се изтеглят от Алжир. Най-кървавата страница от историята на Франция след освобождението от немската окупация, е затворена.
В противодействието си на ОАС френските правоохранителни органи интензивно употребяват мрежата си от секрети осведомители, която значително способства за крайния триумф.
В противопоставяне на терористичната активност болшинството страни слагат преди всичко профилактиката, като акцентът е върху достъпа на правоосигурителните органи до предварителна информация за терористични актове. И тук не става въпрос единствено за електронно наблюдаване, скрита инспекция на пощенската преписка (перлюстрация), физическо следене на лица, попаднали под съмнение за вероятно съучастничество към осъществена или идна терористична активност, както и инсталирането на механически средства за надзор, само че и за незаконно събиране на оперативно-следователска информация в тази сфера. Основният прийом е потреблението на секретни информатори.
Тук не се имат поради щатните чиновници на службите за сигурност, внедрени под прикритие в проблематични точки, без значение дали става въпрос за екстремистки придвижвания в самата страна или в задгранични терористични организация.
„ Използването на секретни осведомители или секрети сътрудници, – е казано в едно от решенията на Върховния съд на Съединените щати, – е законна и вярна процедура на правоприлагащите органи и е оправдана от ползите на жителите. Фактически без потреблението на осведомители доста закононарушения биха останали без отмъщение, и закононарушителите биха избегнали привличането към отговорност “. Този жанр активност е категоризирана като извънредно значима за сигурността на Съединени американски щати, заради което методът за потребление на специфични сътрудници при провеждането на оперативно-разследващи мероприятия е регламентиран от преднамерено управление за специфични сътрудници, одобрено на равнище Конгрес през 1960 година и в инструктивно писмо на министъра на правораздаването от м. декември 1976 година Широкото потребление на специфични сътрудници в Съединените щати, а отсам – и насъбраният опит, е довел до тяхното строго разграничение на инцидентни и завербувани сътрудници. Важен незаконен източник за разследваща информация в американските служби за сигурност са считани и „ доверените лица “. Съгласно формалната американска формулировка, довереното лице е човек, който се явява щатен помощник на полицията, само че има връзки с незаконни организации и лица, и е изразил предпочитание по едни или други аргументи да събира и оповестява на сътрудниците на правоохранителните органи сведения за техните планове и дейности.
Във Федерална република Германия към това определение е добавено още: „ при изискване на обезпечена секретност “. Съответните органи на властта във Федерална Република Германия употребяват в обсега на своята активност две категории доверени лица: лица, които са секретно назначени на непрекъсната работа в правоохранителните органи и получаващи за тази работа постоянно възнаграждение; лица, за които съдействието на полицията се явява самобитно „ съвместителство “ (към тяхната помощ се прибягва при обособени случаи), за което те получават еднократни хонорари за събраната информация. В Съединени американски щати, Англия, Канада и други страни за информатори могат да бъдат употребявани и чужденци.
Напълно явна е мотивацията на американските законодатели да включват в инструментариума за профилактика на терористична активност тайните информатори. Дълъг е описът на настоящите върху територията на Съединени американски щати организации, които са класифицирани от формалните управляващи като „ терористични “. В този лист са попадали и „ Черните пантери “, изложили в своята стратегия желанието си за обособяване от федералната страна на четири щата: Алабама, Луизиана, Мисисипи и Джорджия. Ку-клукс-клан със закачулените белокожи терористи, проповедници на концепцията за предимство на бялата раса, и той е там. На 24 декември 2021 година се навършиха 156 години от основаването на Ку-клукс-клан (ККК). На този ден през 1865 година ветерани от изгубилата войната войска на Конфедерацията се събират в град Пуласки, щата Тенеси, и вземат решение да основават загадка организация, като нейна цел е да възвърне превъзходството на бялото население след Гражданската война. Основатели на организацията са арбитър Томас Джоунс с още шестима негови съратници. Членовете ѝ образуват наказателни отряди, като носят островърхи качулки и бели мантии за прикритие. Чрез гонене на политическите претенденти от Севера на страната, политическите „ предатели “ и освободените плебеи, ККК се опълчва на така наречен „ реорганизация “ на Юга, чиято цел е да бъде отстранено робството на чернокожите. Нарастващият брой на убийствата довежда до реакция на южняшкия хайлайф, който преценя жестокостите на Ку-клукс-клан за съществена причина за продължаващата окупация от страна на федералните войски. ККК запада последователно в интервала 1868–1870 година, а през идната година президентът Юлисис Грант я не разрешава.
През 1915 година в Атланта е образувана нова организация със същото име от Уйлям Симънс. Целта ѝ е да резервира „ полезностите “ на предишното, като се бори против възходящия брой католици, евреи, чернокожи и азиатци, както и въобще против влизането на имигранти в Съединените щати. Най-голямо развиване Ку-клукс-клан има при водача Хирам Уесли Еванс (1922–1939 г.). Той притегля доста бели мъже – държавни чиновници от щатите Тексас, Оклахома, Индиана, Орегон и Мейн. Броят на гневните последователи на концепцията за предимство на бялата раса върху територията на Съединени американски щати доближава 4 милиона души през 1925 година
Макар и не по този начин всеобщо, както директно след основаването на Ку-клукс-клан, и по-късно членовете ѝ употребяват принуждение, тероризъм и линчуване за заплашване и угнетяване на афроамериканците.
За Ку-клукс-клан идването на власт на чернокожия Барак Обама на 20 януари 2009 година като президент на Съединените щати, послужи като алено пред бик. Членската маса на организацията неведнъж се усили.
Федералното бюро за следствие има проблеми и със сектантския тероризъм, реализиран от разнообразни маргинални секти с тоталитарен темперамент, за които насилието се явява основен инструмент за изграждане на по-съвършено – от тяхна позиция, – общество. Като обект на гнет те възприемат цялото общество, което неизбежно води до човешки жертви. Такава беше и сектантската организация „ Семейството “ на Чарлз Менсън, сходна е и учредената през 1973 година американска „ Църква на Създателя “, която е дяснорадикална антихристиянска и антисемитска организация, настояща под лозунга „ Свещена расова война “. Методите на битката ѝ са гърмежи, убийства и отвличания на хора. Обектите на набези са афроамериканци и евреи, а също полицейски и държавни институции.
Немалко са проблемите на ФБР и с Движението за принуждение срещу абортите (ДНПА), или на британски език Anti Abortion Violence Movement. ДНПА се появява през 70-те години на предишния век и е дислоцирано в Съединени американски щати и Канада. Обединява многочислени терористични групировки, добре мобилизирани, които употребяват огнестрелно оръжие и отровни газове („ Отряд Комитатус “, с който ДНПА поддържа тесни контакти). Под флага за избавяне правото на живот на зародишите, организацията употребява жестоки терористични способи: палежи, гърмежи, заличаване на клиники, извършващи аборти; убийства на лекари, практикуващи спирания на бременност, както и на политици, които поддържат правото на аборт на дамите. Финансирането на ДНПА се реализира посредством лични средства, поддържа и „ образователни центрове “, издава и лично списание „ Life Advocate “ (Защитник на живота).
В тази наситена с терористичен капацитет конюнктура практиката за потребление на негласни сътрудници от правоохранителните органи в Съединените щати е сложна и съответна реакция на противопоставяне. Още повече, че описът с терористични организации не е привършен. През 2001 година ФБР включи в него и „ Лигата за отбрана на евреите “, учредена през 1968 година в Ню Йорк от американския равин Меир Кахане.
Своите проблеми с тероризма имат и доста други страни. През 90-те години на предишния век да вземем за пример във Англия се появи придвижване на терористи, които правили терористични акции срещу проучвателен компании и лаборатории, извършващи опити над животни, основно в биомедицински, цивилен или военно-приложни посоки. Това придвижване било представлявано от Фронт за избавление на животните и Милиция за права на животните. За обекти на терористичните актове били избирани експерти, извършващи опити над животни. Бомби били конфигурирани под коли, в писма и други типове пощенски колета. Тази активност е била „ допълнение “ към проблемите на Скотланд ярд с национално-сепаратистката организация ИРА (Ирландска републиканска армия), чиято провъзгласена цел е „ оказване на опозиция на английското владичество в окупирана Ирландия “.
В Португалия над 560 терористични акта са били осъществени от Армията за португалско избавление, провъзгласила за своя цел „ освобождението на страната от марксизма “ на основата на дясно радикална идеология.
Носител на противоположна – лява обществена идеология, чието средство за налагане е терорът, е Червената войска на Япония (Антиимпериалистически интернационални бригади, Антивоенен демократически фронт) – КАЯ – японска терористична организация, основана въз основата на студентската организация „ Зегна “ през 1970 година КАЯ работила на практика в целия свят: в Близкия Изток, в Азия, Европа, Съединени американски щати, Испания, Италия, Ливан, Сирия, Индия, Израел, Северна Корея. Нейната цел е била образуване на гражданска война в Япония, основаване на „ чист “ социализъм и провокиране на международна революционна битка. Като основни съперници на революцията били обсъждани: международният империализъм, Израел, антиарабското придвижване и руският ревизионизъм. При осъществяването на терористичните актове били употребявани взривни субстанции, автоматизирано оръжие, миномети и ракети. Между най-крупните терористични актове, осъществявани от КАЯ, са всеобщото ликвидиране на израелското летище „ Лод “ през 1972 година, диверсията срещу завода „ Шел “ в Сингапур, опита за завземане на посолството на Съединени американски щати в Куала-Лампур и завладяването отново там на два пасажерски самолета.
С желязо и кръв - Изразът принадлежи на Ото декор Бисмарк (1815–1898 г.) – немски държавен деятел, който споделил в една своя тирада: „ Не с думи, а с кръв и желязо ще бъде обединена Германия “.
Много са географските точки върху планетата, обагрени с кръвта от терористични актове.
Като образец за организация, приела тероризма като основното средство за реализиране на нейните политически цели, е Секретната въоръжена организация (Organization de l’armée secrete, Франция) – ОАС – дясноекстремистка организация, бореща се за опазване на Алжир в качеството му на френска колония. Нейните участници са набирани сред военни – антиголисти и измежду „ чернокраките “ (потомци на френските заселници в Алжир). Обекти на терористичните набези са алжирски бунтовници и французи, подкрепящи концепцията за самостоятелност на Алжир. Особена популярност ОАС получава с тринадесетте си покушения върху тогавашния президент на Франция военачалник Шарл дьо Гол. ОАС е продължение на антиголисткия „ Мадридски контракт “, учреден през декември 1960 година Още през февруари и март 1961 година са първите терористични актове, както в самия Алжир, по този начин и в метрополията. Създателите на организацията Салан, Сюзини, Ляшруа и Лагайярд смятали, че във Франция съществуват три сили: президентът военачалник Шарл дьо Гол, армията и левите организации. Оасовците предполагали, че при положение на ликвидиране на дьо Гол армията ще премине на страната на ОАС и по този метод ще бъде открита тирания на националните сили.
Терористичната активност изключително се засилва откакто висш комисар на военната организация става военачалник Салан. Само за първите четири месеца от съществуването на ОАС са осъществени 1 190 гърмежа, 109 обири на обща сума 4 милиарда франка за финансиране на активността на организацията. Задигнати са от армейски хранилища стотици автомати, 3 000 винтовки, 1 000 револвера, 17 радиостанции, 75 картечници. Оасовците, които към есента на 1961 година наброяват 4 000 офицери и бойци от Чуждестранния легион, цивилен лица, дами, разполагат и с артилерия и вертолети. Над водачеството на Салан се намирали 8 провинциални ръководители и 200 ръководители на обособени групи. Отделните кафези в Алжир и Франция били ръководени чрез наставления, предписващи методите на битка. Директива № 5 от 1 февруари 1962 година заповядвала да бъде парализирана администрацията във Франция, терорът да бъде ориентиран срещу управляващите и всички съперници на „ френски Алжир “. Но президентът военачалник дьо Гол, професионален боен, кален в годините на Съпротивата против немските окупатори и в сраженията против армията на хитлеристка Германия по време на Втората международна война, твърдо и непоколебимо продължава курса на договаряния с Националния фронт за избавление на Алжир, за привършване на военните дейности и даване на самостоятелност на тази френска колония. През м. март 1962 година се планува да бъдат подписани Евианските съглашения, които да сложат завършек на сраженията сред въстаниците и постоянната френска войска. В отговор ОАС издава нова инструкция № 29 от 23 февруари с. година, която гласи: „ Обявената дата за преустановяване на огъня ще бъде определена като примерна дата за началото на нова фаза на битката “. Интензивността на терористичните актове след подписването на Евианските съглашения нараства неведнъж. За малко повече от година ОАС прави 12 290 атентата в Алжир и 657 във Франция. Но службите за сигурност в метрополията съумяват да обезвреждат управлението на ОАС: на 25 март е задържан най-близкият асистент на Салан военачалник Жуо. На 20 април с. година белезниците щракват към китките на самия Салан. В ареста попадат и други видни оасовци. Борбата става все по-безсмислена. В организацията се разгаря полемика дали битката да бъде продължена или да бъде подписан мир. Като имат поради събитието, че френската постоянна войска ще се изтегли от Алжир, и при продължение на терора от ОАС, живеещите в някогашната колония французи могат да останат беззащитни против възможен контратерор, то „ чернокраките “ (т. е. произхождащите от Алжир французи) в управлението на ОАС Гард и Сюзини избират мира. На 17 юни 1962 година е подписано съглашение, посредством което Секретната въоръжена организация признава независимостта на Алжир в подмяна на спомагателни гаранции за оставащото там население от френски генезис. И на 5 юли последните бойци от ОАС се изтеглят от Алжир. Най-кървавата страница от историята на Франция след освобождението от немската окупация, е затворена.
В противодействието си на ОАС френските правоохранителни органи интензивно употребяват мрежата си от секрети осведомители, която значително способства за крайния триумф.
В противопоставяне на терористичната активност болшинството страни слагат преди всичко профилактиката, като акцентът е върху достъпа на правоосигурителните органи до предварителна информация за терористични актове. И тук не става въпрос единствено за електронно наблюдаване, скрита инспекция на пощенската преписка (перлюстрация), физическо следене на лица, попаднали под съмнение за вероятно съучастничество към осъществена или идна терористична активност, както и инсталирането на механически средства за надзор, само че и за незаконно събиране на оперативно-следователска информация в тази сфера. Основният прийом е потреблението на секретни информатори.
Тук не се имат поради щатните чиновници на службите за сигурност, внедрени под прикритие в проблематични точки, без значение дали става въпрос за екстремистки придвижвания в самата страна или в задгранични терористични организация.
„ Използването на секретни осведомители или секрети сътрудници, – е казано в едно от решенията на Върховния съд на Съединените щати, – е законна и вярна процедура на правоприлагащите органи и е оправдана от ползите на жителите. Фактически без потреблението на осведомители доста закононарушения биха останали без отмъщение, и закононарушителите биха избегнали привличането към отговорност “. Този жанр активност е категоризирана като извънредно значима за сигурността на Съединени американски щати, заради което методът за потребление на специфични сътрудници при провеждането на оперативно-разследващи мероприятия е регламентиран от преднамерено управление за специфични сътрудници, одобрено на равнище Конгрес през 1960 година и в инструктивно писмо на министъра на правораздаването от м. декември 1976 година Широкото потребление на специфични сътрудници в Съединените щати, а отсам – и насъбраният опит, е довел до тяхното строго разграничение на инцидентни и завербувани сътрудници. Важен незаконен източник за разследваща информация в американските служби за сигурност са считани и „ доверените лица “. Съгласно формалната американска формулировка, довереното лице е човек, който се явява щатен помощник на полицията, само че има връзки с незаконни организации и лица, и е изразил предпочитание по едни или други аргументи да събира и оповестява на сътрудниците на правоохранителните органи сведения за техните планове и дейности.
Във Федерална република Германия към това определение е добавено още: „ при изискване на обезпечена секретност “. Съответните органи на властта във Федерална Република Германия употребяват в обсега на своята активност две категории доверени лица: лица, които са секретно назначени на непрекъсната работа в правоохранителните органи и получаващи за тази работа постоянно възнаграждение; лица, за които съдействието на полицията се явява самобитно „ съвместителство “ (към тяхната помощ се прибягва при обособени случаи), за което те получават еднократни хонорари за събраната информация. В Съединени американски щати, Англия, Канада и други страни за информатори могат да бъдат употребявани и чужденци.
Напълно явна е мотивацията на американските законодатели да включват в инструментариума за профилактика на терористична активност тайните информатори. Дълъг е описът на настоящите върху територията на Съединени американски щати организации, които са класифицирани от формалните управляващи като „ терористични “. В този лист са попадали и „ Черните пантери “, изложили в своята стратегия желанието си за обособяване от федералната страна на четири щата: Алабама, Луизиана, Мисисипи и Джорджия. Ку-клукс-клан със закачулените белокожи терористи, проповедници на концепцията за предимство на бялата раса, и той е там. На 24 декември 2021 година се навършиха 156 години от основаването на Ку-клукс-клан (ККК). На този ден през 1865 година ветерани от изгубилата войната войска на Конфедерацията се събират в град Пуласки, щата Тенеси, и вземат решение да основават загадка организация, като нейна цел е да възвърне превъзходството на бялото население след Гражданската война. Основатели на организацията са арбитър Томас Джоунс с още шестима негови съратници. Членовете ѝ образуват наказателни отряди, като носят островърхи качулки и бели мантии за прикритие. Чрез гонене на политическите претенденти от Севера на страната, политическите „ предатели “ и освободените плебеи, ККК се опълчва на така наречен „ реорганизация “ на Юга, чиято цел е да бъде отстранено робството на чернокожите. Нарастващият брой на убийствата довежда до реакция на южняшкия хайлайф, който преценя жестокостите на Ку-клукс-клан за съществена причина за продължаващата окупация от страна на федералните войски. ККК запада последователно в интервала 1868–1870 година, а през идната година президентът Юлисис Грант я не разрешава.
През 1915 година в Атланта е образувана нова организация със същото име от Уйлям Симънс. Целта ѝ е да резервира „ полезностите “ на предишното, като се бори против възходящия брой католици, евреи, чернокожи и азиатци, както и въобще против влизането на имигранти в Съединените щати. Най-голямо развиване Ку-клукс-клан има при водача Хирам Уесли Еванс (1922–1939 г.). Той притегля доста бели мъже – държавни чиновници от щатите Тексас, Оклахома, Индиана, Орегон и Мейн. Броят на гневните последователи на концепцията за предимство на бялата раса върху територията на Съединени американски щати доближава 4 милиона души през 1925 година
Макар и не по този начин всеобщо, както директно след основаването на Ку-клукс-клан, и по-късно членовете ѝ употребяват принуждение, тероризъм и линчуване за заплашване и угнетяване на афроамериканците.
За Ку-клукс-клан идването на власт на чернокожия Барак Обама на 20 януари 2009 година като президент на Съединените щати, послужи като алено пред бик. Членската маса на организацията неведнъж се усили.
Федералното бюро за следствие има проблеми и със сектантския тероризъм, реализиран от разнообразни маргинални секти с тоталитарен темперамент, за които насилието се явява основен инструмент за изграждане на по-съвършено – от тяхна позиция, – общество. Като обект на гнет те възприемат цялото общество, което неизбежно води до човешки жертви. Такава беше и сектантската организация „ Семейството “ на Чарлз Менсън, сходна е и учредената през 1973 година американска „ Църква на Създателя “, която е дяснорадикална антихристиянска и антисемитска организация, настояща под лозунга „ Свещена расова война “. Методите на битката ѝ са гърмежи, убийства и отвличания на хора. Обектите на набези са афроамериканци и евреи, а също полицейски и държавни институции.
Немалко са проблемите на ФБР и с Движението за принуждение срещу абортите (ДНПА), или на британски език Anti Abortion Violence Movement. ДНПА се появява през 70-те години на предишния век и е дислоцирано в Съединени американски щати и Канада. Обединява многочислени терористични групировки, добре мобилизирани, които употребяват огнестрелно оръжие и отровни газове („ Отряд Комитатус “, с който ДНПА поддържа тесни контакти). Под флага за избавяне правото на живот на зародишите, организацията употребява жестоки терористични способи: палежи, гърмежи, заличаване на клиники, извършващи аборти; убийства на лекари, практикуващи спирания на бременност, както и на политици, които поддържат правото на аборт на дамите. Финансирането на ДНПА се реализира посредством лични средства, поддържа и „ образователни центрове “, издава и лично списание „ Life Advocate “ (Защитник на живота).
В тази наситена с терористичен капацитет конюнктура практиката за потребление на негласни сътрудници от правоохранителните органи в Съединените щати е сложна и съответна реакция на противопоставяне. Още повече, че описът с терористични организации не е привършен. През 2001 година ФБР включи в него и „ Лигата за отбрана на евреите “, учредена през 1968 година в Ню Йорк от американския равин Меир Кахане.
Своите проблеми с тероризма имат и доста други страни. През 90-те години на предишния век да вземем за пример във Англия се появи придвижване на терористи, които правили терористични акции срещу проучвателен компании и лаборатории, извършващи опити над животни, основно в биомедицински, цивилен или военно-приложни посоки. Това придвижване било представлявано от Фронт за избавление на животните и Милиция за права на животните. За обекти на терористичните актове били избирани експерти, извършващи опити над животни. Бомби били конфигурирани под коли, в писма и други типове пощенски колета. Тази активност е била „ допълнение “ към проблемите на Скотланд ярд с национално-сепаратистката организация ИРА (Ирландска републиканска армия), чиято провъзгласена цел е „ оказване на опозиция на английското владичество в окупирана Ирландия “.
В Португалия над 560 терористични акта са били осъществени от Армията за португалско избавление, провъзгласила за своя цел „ освобождението на страната от марксизма “ на основата на дясно радикална идеология.
Носител на противоположна – лява обществена идеология, чието средство за налагане е терорът, е Червената войска на Япония (Антиимпериалистически интернационални бригади, Антивоенен демократически фронт) – КАЯ – японска терористична организация, основана въз основата на студентската организация „ Зегна “ през 1970 година КАЯ работила на практика в целия свят: в Близкия Изток, в Азия, Европа, Съединени американски щати, Испания, Италия, Ливан, Сирия, Индия, Израел, Северна Корея. Нейната цел е била образуване на гражданска война в Япония, основаване на „ чист “ социализъм и провокиране на международна революционна битка. Като основни съперници на революцията били обсъждани: международният империализъм, Израел, антиарабското придвижване и руският ревизионизъм. При осъществяването на терористичните актове били употребявани взривни субстанции, автоматизирано оръжие, миномети и ракети. Между най-крупните терористични актове, осъществявани от КАЯ, са всеобщото ликвидиране на израелското летище „ Лод “ през 1972 година, диверсията срещу завода „ Шел “ в Сингапур, опита за завземане на посолството на Съединени американски щати в Куала-Лампур и завладяването отново там на два пасажерски самолета.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ