Всеки сам си преценя? Соня Момчилова и проблемът с истината
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Не знам дали си заслужава да проучваме изявлението на Соня Момчилова, създател на песни като „ Ръгай чушки в боба “ и „ Ще ти скъсам г… “, която понастоящем е и ръководител на Съвет за електронни медии, по волята на президента.
Проблемът е, че постмодерните ѝ възгледи за публицистиката стартират да се одобряват от от ден на ден хора. Ами няма една истина, всеки има право на своята. Добрата публицистика допуска разнообразни гледни точки, БиБиСи претендирали най-малко три.
" Всеки си преценява "?
Трябва да се канят представители с разнообразни позиции по обсъжданата тематика. Кой би отрекъл това? Работата е там, че Момчилова пропуща смисъла на упражнението - достигането до споделени визии за света, които са оттатък гледните точки, най-малко за известно време.
Ако медиите продължат просто да редят гледните точки, както става у нас, озоваваме се в постмодерен релативизъм, където по нашенски „ всеки си преценява “.
На базата на журналистически и други следствия е станало ясно, че да вземем за пример съществува Ковид зараза, а Русия е нахлула в Украйна. По тези един път открити обстоятелства може да има разнообразни персонални позиции - да вземем за пример един посетител може да каже на водещия, че той персонално счита Ковида за грипче, различен – че съгласно него в действителност Украйна е нападнала Русия. Но роля на сериозната публицистика е да разграничи тези субективни чувства от знанието, насъбрано с групови старания.
Истината и правото на отзиви
Но госпожа председателката прави един доста чудноват скок от правото на персонално мнение към истината. Даже си разрешава да цитира деятел Йоан, че „ истината ще ви направи свободни “, пропускайки първата част на изречението, а точно „ ще познаете истината “. От което излиза наяве, че съгласно евангелиста истината е отвън индивида, тя е самостоятелна от неговата независимост да изрича отзиви.
В модерния свят е същото – просто тя не се дава на индивида от божеството един път вечно, а се построява търпеливо, с напъните на разнообразни институции, измежду които и медиите. Имам право на мнение, само че и обвързване да се преценявам с истината, до която сме достигнали на този стадий. Цинизмът в цялата тази позиция е, че злоупотребява с модерния ни теоретичен светоглед, съгласно който знанието е развой, който не трябва да стопираме в някакви закостенели форми.
Това, че обществото доближава до относителни точки на сигурност по една или друга тематика не е средновековие или Гьобелс, както мисли Момчилова, а въпрос на отговорност. Когато се наберат задоволително обстоятелства, разбиранията ни се трансформират, само че това не е свободно скимване, а търпеливо изследване и трупане на обстоятелства.
Публични представители, които ненадейно решат да отидат срещу здравия разсъдък с екзотични тези като тази, че земята в действителност е плоска, най-често просто се борят за внимание. Но още по-лошо е, когато обслужват Путинската агитация против едни или други облаги. Защото от думите на Момчилова следва, че нямало по какъв начин да имаме изясненост по въпроса за това кой е жертва и кой главорез – може да е по този начин, може и да е противоположното. Ударила ракетата жилищния блок, само че ние трябвало да се заровим в едни дълбоки аргументи за това. Влажността на въздуха, електромагнитните разстройства? Разбира се, журналистът има право да бърка като всички нас, само че някои бъркат много целеустремено. А и по какъв начин другата позиция у нас постоянно се оказва в услуга на едни избрани геополитики.
Проблемът с гледните точки
Представете си БиБиСи, които избират за своите три гледни точки някогашния президент Медведев, който твърди, че Русия води война със сатаната, Дугин, който счита, че украинците би трябвало да се изтребят, и Радев, дето желае да се снишаваме. Ех, по какъв начин хубаво биха уведомили слушателите си! Но кой знае за какво влиятелната британска медия в никакъв случай не изпада в сходен постмодернизъм, а ние се задоволяваме да имитираме единствено формата – да има други гледни точки.
Доста ме смути и визията на госпожата за новите медии и пионерската роля на Асандж. Нищо не трябвало да се контролира, можело и да има провали, само че хората пазели осезание за истината, с помощта на медийната просветеност (за която малко по-късно се споделя, че никаква я няма у нас). Ако възприемем сходна либертарианска позиция, не е ясно за какво да е проблем рекламата на хазарта, обидите, апелите към принуждение и всичко останало. Впрочем не излиза наяве с какво право ще забраним на една медия да кани едностранчиво гостите си, което възмущава Момчилова. Anything goes беше девизът на философа-анархист Файърабенд. Нека написа всеки каквото му е на сърце, а в това време - да закриваме Съвета за електронни медии.
Автор: Проф. Ивайло Дичев
Не знам дали си заслужава да проучваме изявлението на Соня Момчилова, създател на песни като „ Ръгай чушки в боба “ и „ Ще ти скъсам г… “, която понастоящем е и ръководител на Съвет за електронни медии, по волята на президента.
Проблемът е, че постмодерните ѝ възгледи за публицистиката стартират да се одобряват от от ден на ден хора. Ами няма една истина, всеки има право на своята. Добрата публицистика допуска разнообразни гледни точки, БиБиСи претендирали най-малко три.
" Всеки си преценява "?
Трябва да се канят представители с разнообразни позиции по обсъжданата тематика. Кой би отрекъл това? Работата е там, че Момчилова пропуща смисъла на упражнението - достигането до споделени визии за света, които са оттатък гледните точки, най-малко за известно време.
Ако медиите продължат просто да редят гледните точки, както става у нас, озоваваме се в постмодерен релативизъм, където по нашенски „ всеки си преценява “.
На базата на журналистически и други следствия е станало ясно, че да вземем за пример съществува Ковид зараза, а Русия е нахлула в Украйна. По тези един път открити обстоятелства може да има разнообразни персонални позиции - да вземем за пример един посетител може да каже на водещия, че той персонално счита Ковида за грипче, различен – че съгласно него в действителност Украйна е нападнала Русия. Но роля на сериозната публицистика е да разграничи тези субективни чувства от знанието, насъбрано с групови старания.
Истината и правото на отзиви
Но госпожа председателката прави един доста чудноват скок от правото на персонално мнение към истината. Даже си разрешава да цитира деятел Йоан, че „ истината ще ви направи свободни “, пропускайки първата част на изречението, а точно „ ще познаете истината “. От което излиза наяве, че съгласно евангелиста истината е отвън индивида, тя е самостоятелна от неговата независимост да изрича отзиви.
В модерния свят е същото – просто тя не се дава на индивида от божеството един път вечно, а се построява търпеливо, с напъните на разнообразни институции, измежду които и медиите. Имам право на мнение, само че и обвързване да се преценявам с истината, до която сме достигнали на този стадий. Цинизмът в цялата тази позиция е, че злоупотребява с модерния ни теоретичен светоглед, съгласно който знанието е развой, който не трябва да стопираме в някакви закостенели форми.
Това, че обществото доближава до относителни точки на сигурност по една или друга тематика не е средновековие или Гьобелс, както мисли Момчилова, а въпрос на отговорност. Когато се наберат задоволително обстоятелства, разбиранията ни се трансформират, само че това не е свободно скимване, а търпеливо изследване и трупане на обстоятелства.
Публични представители, които ненадейно решат да отидат срещу здравия разсъдък с екзотични тези като тази, че земята в действителност е плоска, най-често просто се борят за внимание. Но още по-лошо е, когато обслужват Путинската агитация против едни или други облаги. Защото от думите на Момчилова следва, че нямало по какъв начин да имаме изясненост по въпроса за това кой е жертва и кой главорез – може да е по този начин, може и да е противоположното. Ударила ракетата жилищния блок, само че ние трябвало да се заровим в едни дълбоки аргументи за това. Влажността на въздуха, електромагнитните разстройства? Разбира се, журналистът има право да бърка като всички нас, само че някои бъркат много целеустремено. А и по какъв начин другата позиция у нас постоянно се оказва в услуга на едни избрани геополитики.
Проблемът с гледните точки
Представете си БиБиСи, които избират за своите три гледни точки някогашния президент Медведев, който твърди, че Русия води война със сатаната, Дугин, който счита, че украинците би трябвало да се изтребят, и Радев, дето желае да се снишаваме. Ех, по какъв начин хубаво биха уведомили слушателите си! Но кой знае за какво влиятелната британска медия в никакъв случай не изпада в сходен постмодернизъм, а ние се задоволяваме да имитираме единствено формата – да има други гледни точки.
Доста ме смути и визията на госпожата за новите медии и пионерската роля на Асандж. Нищо не трябвало да се контролира, можело и да има провали, само че хората пазели осезание за истината, с помощта на медийната просветеност (за която малко по-късно се споделя, че никаква я няма у нас). Ако възприемем сходна либертарианска позиция, не е ясно за какво да е проблем рекламата на хазарта, обидите, апелите към принуждение и всичко останало. Впрочем не излиза наяве с какво право ще забраним на една медия да кани едностранчиво гостите си, което възмущава Момчилова. Anything goes беше девизът на философа-анархист Файърабенд. Нека написа всеки каквото му е на сърце, а в това време - да закриваме Съвета за електронни медии.
Автор: Проф. Ивайло Дичев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ