Държава second hand
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Малко неща останаха истински в днешна България. Повечето от заобикалящите ни действителности са по заменяне или second hand. Явно типично българска линия е да подменяме оригинала и да основаване нещо като втора употреба във всичко.
Правителството не е определено от Народното събрание, макар че сме парламентарна република по Конституция, то е служебно, назначено от президента. Какви са претекстовете му да избере тъкмо тези министри е неразбираемо за обществото. Ако това става един път на няколко години, да приемем, че е обикновено. Но да ни ръководят хора, отчитащи се само и единствено пред президента към този момент повече от година, не е. Това си е second hand ръководство чиста проба.
Бизнесът ни значително, изключително този, които печели доста, не дава отговор на простите условия за индивид в страна с пазарна стопанска система. Той разчита не на конкурентоспособност, нововъведения и битка за пазарен дял в страната и света, а на държавни поръчки по силата на Закона за публични поръчки. А той, и това е социална загадка, е с доста благоприятни условия за манипулиране за вярната компания да завоюва.
Друга част от сполучливия български бизнес е директно обвързвана с изпълнителната власт или политическа мощ, имаща задоволително благоприятни условия да въздейства на решенията на което и да е държавно управление. Дали това става на непринуден принцип или с напън, е въпрос на елементи. Достатъчно е да напомним доста сполучливият бизнес на Васил Божков, който,както се оказа съгласно личните му самопризнания е давал немалки суми на хора от кабинета, с цел да прибира облагата от лотарията си.
Политическите партии в страната също се разграничават значително от естествените по европейски критерии. Те до една са лидерски, т.е. основани към една персона и последващи единствено това, което съответната персона счита за вярно. Такива демократични правила като мандатност и сменяемост на водачите не съществуват. Партиите следват компактно вожда и в случай че той се отдръпна, губят позициите си. Примери доста. Най-добре това се видя при Национална движение „Симеон Втори", само че същото, въпреки и на по-ранен стадий е при ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Възраждане. Така на електората години наред се пробутват second hand политици, правилни чиновници на водача. Те се сменят, той – не.
Дори родната статистика, призвана да ни осветлява по това по какъв начин се развиваме, какъв брой сме и какви са трендовете в страната, не можа да направи едно броене като хората, а също така ни сервира резултатите от него откакто изборите за парламент отидоха в историята. Така данните, че сме по-малко от записаните в описите гласоподаватели не изиграха никаква роля в резултатите и отново се вкарахме в познатия политически тупик.
Станахме членове на Европейски Съюз, но отново не сме като другите. Затова май в Брюксел започнаха да ни гледат под един ъгъл с Унгария, най-малко що се отнася до позицията ни по войната в Украйна. Всички и там, и у нас знаят, че сме зле със правосъдната власт, че няма нито един наказан политик на властова позиция, че проблеми има с основния прокурор, зависещ единствено на себе си, само че незнайно за какво търпят подобен second hand член. Дали ще е задълго?
Малко неща останаха истински в днешна България. Повечето от заобикалящите ни действителности са по заменяне или second hand. Явно типично българска линия е да подменяме оригинала и да основаване нещо като втора употреба във всичко.
Правителството не е определено от Народното събрание, макар че сме парламентарна република по Конституция, то е служебно, назначено от президента. Какви са претекстовете му да избере тъкмо тези министри е неразбираемо за обществото. Ако това става един път на няколко години, да приемем, че е обикновено. Но да ни ръководят хора, отчитащи се само и единствено пред президента към този момент повече от година, не е. Това си е second hand ръководство чиста проба.
Бизнесът ни значително, изключително този, които печели доста, не дава отговор на простите условия за индивид в страна с пазарна стопанска система. Той разчита не на конкурентоспособност, нововъведения и битка за пазарен дял в страната и света, а на държавни поръчки по силата на Закона за публични поръчки. А той, и това е социална загадка, е с доста благоприятни условия за манипулиране за вярната компания да завоюва.
Друга част от сполучливия български бизнес е директно обвързвана с изпълнителната власт или политическа мощ, имаща задоволително благоприятни условия да въздейства на решенията на което и да е държавно управление. Дали това става на непринуден принцип или с напън, е въпрос на елементи. Достатъчно е да напомним доста сполучливият бизнес на Васил Божков, който,както се оказа съгласно личните му самопризнания е давал немалки суми на хора от кабинета, с цел да прибира облагата от лотарията си.
Политическите партии в страната също се разграничават значително от естествените по европейски критерии. Те до една са лидерски, т.е. основани към една персона и последващи единствено това, което съответната персона счита за вярно. Такива демократични правила като мандатност и сменяемост на водачите не съществуват. Партиите следват компактно вожда и в случай че той се отдръпна, губят позициите си. Примери доста. Най-добре това се видя при Национална движение „Симеон Втори", само че същото, въпреки и на по-ранен стадий е при ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Възраждане. Така на електората години наред се пробутват second hand политици, правилни чиновници на водача. Те се сменят, той – не.
Дори родната статистика, призвана да ни осветлява по това по какъв начин се развиваме, какъв брой сме и какви са трендовете в страната, не можа да направи едно броене като хората, а също така ни сервира резултатите от него откакто изборите за парламент отидоха в историята. Така данните, че сме по-малко от записаните в описите гласоподаватели не изиграха никаква роля в резултатите и отново се вкарахме в познатия политически тупик.
Станахме членове на Европейски Съюз, но отново не сме като другите. Затова май в Брюксел започнаха да ни гледат под един ъгъл с Унгария, най-малко що се отнася до позицията ни по войната в Украйна. Всички и там, и у нас знаят, че сме зле със правосъдната власт, че няма нито един наказан политик на властова позиция, че проблеми има с основния прокурор, зависещ единствено на себе си, само че незнайно за какво търпят подобен second hand член. Дали ще е задълго?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ