Евгений Кънев: Да се откажем от този съветски бабаитски и кръвожаден патрЕотизъм
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Агресивните дрогирани младежи - съвсем всеки ден към този момент герои по пътищата - били такива, поради неналичието на патриотично образование в учебните заведения. Рекъл Радев.
Поредният му коментар търси своята адекватност в неналичието на знания от дрогираните за “Де е зората ”, “Аз съм българче ”, Цар Симеон и прочие Но не и в неналичието на приемливост, която също не се учи в учебно заведение, с цел да не назовават децата “толерасти ”, съгласно речника в школата на Радев.
Ето го гигантския конфликт у нас не толкоз в полезностите, колкото в разбирането за тях.
Това разяснява във " Facebook " Евгений Кънев.
Защото имало е едно време българи, които хем са обичали България, хем са били горди с историята си. И евентуално тъкмо по тази причина са обичали ближните си. Как се обръщаха един към различен Априлци, които поставиха основите на третата българска страна? Не беше ли с “Братя! ”
Този конфликт го виждаме всеки ден във войната сред българи и българи: по пътищата, в градския превоз, по манифестации, в ТВ студията. Чак до Македония, където велики БГ патрЕоти кръщават български клубове с омразни за македонците имена в духа на същата “толерантност ” и след това се жалват - “леле, какъв брой ни ненавиждат тия македонци ”.
Защото днешният национализъм е насаденото комунистическо схващане за патриотизма: честност към нашите приятели, нашия колектив, комунизма и Съюз на съветските социалистически републики.
Омраза към другите, които в общия случай бяха фашисти, съсловен зложелател,
който не спи, към всички естествени страни с гниещ капитализъм под игото на империалистическия чичо Сам. И най-много към турците, които са ни предизвикали турското иго, от което ни е избавил дядо Иван.
А гордостта да си българин се ковеше единствено от военните победи, т.е насилието, които политиците прахосвали.
Този национализъм се учеше и продължава да се учи в учебно заведение.
Следите му се виждат на всички места по имената на улиците - какъв брой улици са наречени на известни поети, музиканти, художници, актьори? Или хайде - на български политици от преди 9.9.1944 година Ами оня ден видях в Бояна до блатото дребна последна уличка от 50 м, наречена на предпоследния ни министър председател преди да влезе алената войска - Иван Багрянов! А в съседство - сходна уличка на премиера преди него - Добри Божилов!
А в центъра гъмжи от съветски дипломати, политици и военни, та чак до съветски сътрудници с булеварди като Драган Цанков! А учебното заведение в центъра, носило името на именития военачалник Иван Колев се споделя Горки и шефовете му са в кръгова отбана против връщане на името.
Къде са имената на артиста Борис Христов, Панчо Владигеров, Владимир Димитров - Майстора, Радичков, Блага Димитрова, Константин Павлов, Радой Ралин и т.н?
Чии имена би трябвало помнят нашите деца?
Началото на Промяната ще е при започване на осмислянето какво е национализъм и възпитанието на българчетата в него.
Нека остане в историята този бабаитски и свиреп патрЕотизъм, с който ненавиждаме, унижаваме и мачкаме съседите, по-малките, по-слабите и се кланяме до земята, снишаваме от благоговение пред по-големите, по-агресивните и жестоките.
Да си знаем правата и отговорностите като равни пред закона вместо да бъдем жители на някой управник у нас или в чужбина.
Да почитаме и ценим достолепието, свободата и личността на всеки човек, вместо единствено на семейството, рода и групата.
Тогава няма да има дрогирани убийци, които да не се трогват от жертвите си, тъй като са чужденци. А президентът ни ще бъде образец с държанието си на подобен родолюбец, вместо позор с мненията си.
За такава България си бленувам.
Агресивните дрогирани младежи - съвсем всеки ден към този момент герои по пътищата - били такива, поради неналичието на патриотично образование в учебните заведения. Рекъл Радев.
Поредният му коментар търси своята адекватност в неналичието на знания от дрогираните за “Де е зората ”, “Аз съм българче ”, Цар Симеон и прочие Но не и в неналичието на приемливост, която също не се учи в учебно заведение, с цел да не назовават децата “толерасти ”, съгласно речника в школата на Радев.
Ето го гигантския конфликт у нас не толкоз в полезностите, колкото в разбирането за тях.
Това разяснява във " Facebook " Евгений Кънев.
Защото имало е едно време българи, които хем са обичали България, хем са били горди с историята си. И евентуално тъкмо по тази причина са обичали ближните си. Как се обръщаха един към различен Априлци, които поставиха основите на третата българска страна? Не беше ли с “Братя! ”
Този конфликт го виждаме всеки ден във войната сред българи и българи: по пътищата, в градския превоз, по манифестации, в ТВ студията. Чак до Македония, където велики БГ патрЕоти кръщават български клубове с омразни за македонците имена в духа на същата “толерантност ” и след това се жалват - “леле, какъв брой ни ненавиждат тия македонци ”.
Защото днешният национализъм е насаденото комунистическо схващане за патриотизма: честност към нашите приятели, нашия колектив, комунизма и Съюз на съветските социалистически републики.
Омраза към другите, които в общия случай бяха фашисти, съсловен зложелател,
който не спи, към всички естествени страни с гниещ капитализъм под игото на империалистическия чичо Сам. И най-много към турците, които са ни предизвикали турското иго, от което ни е избавил дядо Иван.
А гордостта да си българин се ковеше единствено от военните победи, т.е насилието, които политиците прахосвали.
Този национализъм се учеше и продължава да се учи в учебно заведение.
Следите му се виждат на всички места по имената на улиците - какъв брой улици са наречени на известни поети, музиканти, художници, актьори? Или хайде - на български политици от преди 9.9.1944 година Ами оня ден видях в Бояна до блатото дребна последна уличка от 50 м, наречена на предпоследния ни министър председател преди да влезе алената войска - Иван Багрянов! А в съседство - сходна уличка на премиера преди него - Добри Божилов!
А в центъра гъмжи от съветски дипломати, политици и военни, та чак до съветски сътрудници с булеварди като Драган Цанков! А учебното заведение в центъра, носило името на именития военачалник Иван Колев се споделя Горки и шефовете му са в кръгова отбана против връщане на името.
Къде са имената на артиста Борис Христов, Панчо Владигеров, Владимир Димитров - Майстора, Радичков, Блага Димитрова, Константин Павлов, Радой Ралин и т.н?
Чии имена би трябвало помнят нашите деца?
Началото на Промяната ще е при започване на осмислянето какво е национализъм и възпитанието на българчетата в него.
Нека остане в историята този бабаитски и свиреп патрЕотизъм, с който ненавиждаме, унижаваме и мачкаме съседите, по-малките, по-слабите и се кланяме до земята, снишаваме от благоговение пред по-големите, по-агресивните и жестоките.
Да си знаем правата и отговорностите като равни пред закона вместо да бъдем жители на някой управник у нас или в чужбина.
Да почитаме и ценим достолепието, свободата и личността на всеки човек, вместо единствено на семейството, рода и групата.
Тогава няма да има дрогирани убийци, които да не се трогват от жертвите си, тъй като са чужденци. А президентът ни ще бъде образец с държанието си на подобен родолюбец, вместо позор с мненията си.
За такава България си бленувам.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ