Нека саможертвата потъне в мрака на забравата!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Адв. Марин ПОПОВСКИ, Пловдивска адвокатска гилдия
През миналия ден на няколко пъти попадах в интернет-пространството на публикации, чиито заглавия приканват за едно и също – че е извънредно време да потънем в мрак или мракът в нас да потъне в светлина, или обратното…честно казано по този начин и не съумях да пояснявам дълбоката семантика в тази ситуация. Подобен апел предвещава зад такова заглавие да се крие наличие със мощно обръщение несъмнено… надълбоко, проникновено, което ще открехне врата към някоя истина, останала скрита за очите и съзнанието на хората… Уви! Оказа се, че бъркам! Оказа се, че без позор и сурат ни приканват да „ защитим “ своите чест, достолепие и самостоятелност, като плюем на паметта на починалите за освобождението на България съветски бойци , угасвайки светлините на издигнатите в чест на тяхната всеотдайност монументи. В този ред на мисли ще си разреша едно малко лирическо отклоняване: Смятах, че светът е стигнал лимита на своето двуличие и цинизъм с слагането на възбрана съветските спортисти да вземат участие в редица надпревари единствено на съображение техния генезис , което единствено по себе си е чист акт на дискриминация.
Принципите за тъждество и липса на дискриминация са заложени във Всеобщата декларация за правата на индивида : „ Всички хора се раждат свободни и идентични по достолепие и права “. /Член 1/. Но както се споделя: значи за едни може, за други не може! Явно висшестоящите смятат, че законът и равните на него нормативни актове могат да се употребяват като контактен ключ на лампа: като ти би трябвало включваш, като не ти би трябвало изключваш. След това лирическо отклоняване дано се върнем на горецитирания апел. Считам, че не е нужно да угасвате светлините под Альоша, ние от дълго време сме потънали в мрак ! Всичко това, в случай че не беше тъжно, щеше да е смешно… Най евентуално тези светлини ще угаснат, защото управниците ни не един път са потвърдили, че не познават граници в процеса на себедоказване като правилни прислужници на мощните на деня. И въпреки всичко това предложение ме накара надълбоко да се замисля и тогава си спомних за един български публицист, за който множеството от управниците ни най-вероятно не са и чували, камо ли да са чели негови творби. Този публицист се споделя Димитър Талев!
Изпод перото на този популярен Българин са се родили редица шедьоври, един от които той нарекъл „ Преспанските камбани “. Види се още преди повече от 100 години са се водили разногласия „ за “ и срещу “ Русия, търсил се е отговор измежду народа на въпроса: „ политика или търсене на правдивост е освобождението на България от Турско иго от страна на Руската империя… “ Аз считам, че Талев е дал НАЙ-точен отговор на този въпрос, посредством думи, придадени на един от неговите литературни герои, който в спор за същинските планове на Русия във връзка Освобождението, споделя по този начин: „ Аз не знам…не знам каква е била съветската политика, каква е била политиката на царя, на министрите му…и това е друга Русия, НО аз знам, че съветският НАРОД потегли да води война, с цел да освободи българския НАРОД от вековно иго. Двеста хиляди руси паднаха по бойните полета. Аз бех там и зная. Ти приказваш за напредък – да! А съветският НАРОД се бори за истина, търси правда… “
„ Скъпи “ ръководещи, НЕ пипайте Альоша! Това не е монумент за благодарност към Путин, това е монумент за благодарност към саможертвата на съветския НАРОД , освободил БЪЛГАРСКИЯ, към всички тези десетки хиляди мъже, оставили костите си НЕПОГРЕБАНИ в планината и към техните осиротели синове и дъщери. Назад! Не сте дорасли….дорасъл е единствено цинизмът и лицемерието ви!
Честит празник, Българи!
Адв. Марин ПОПОВСКИ, Пловдивска адвокатска гилдия
През миналия ден на няколко пъти попадах в интернет-пространството на публикации, чиито заглавия приканват за едно и също – че е извънредно време да потънем в мрак или мракът в нас да потъне в светлина, или обратното…честно казано по този начин и не съумях да пояснявам дълбоката семантика в тази ситуация. Подобен апел предвещава зад такова заглавие да се крие наличие със мощно обръщение несъмнено… надълбоко, проникновено, което ще открехне врата към някоя истина, останала скрита за очите и съзнанието на хората… Уви! Оказа се, че бъркам! Оказа се, че без позор и сурат ни приканват да „ защитим “ своите чест, достолепие и самостоятелност, като плюем на паметта на починалите за освобождението на България съветски бойци , угасвайки светлините на издигнатите в чест на тяхната всеотдайност монументи. В този ред на мисли ще си разреша едно малко лирическо отклоняване: Смятах, че светът е стигнал лимита на своето двуличие и цинизъм с слагането на възбрана съветските спортисти да вземат участие в редица надпревари единствено на съображение техния генезис , което единствено по себе си е чист акт на дискриминация.
Принципите за тъждество и липса на дискриминация са заложени във Всеобщата декларация за правата на индивида : „ Всички хора се раждат свободни и идентични по достолепие и права “. /Член 1/. Но както се споделя: значи за едни може, за други не може! Явно висшестоящите смятат, че законът и равните на него нормативни актове могат да се употребяват като контактен ключ на лампа: като ти би трябвало включваш, като не ти би трябвало изключваш. След това лирическо отклоняване дано се върнем на горецитирания апел. Считам, че не е нужно да угасвате светлините под Альоша, ние от дълго време сме потънали в мрак ! Всичко това, в случай че не беше тъжно, щеше да е смешно… Най евентуално тези светлини ще угаснат, защото управниците ни не един път са потвърдили, че не познават граници в процеса на себедоказване като правилни прислужници на мощните на деня. И въпреки всичко това предложение ме накара надълбоко да се замисля и тогава си спомних за един български публицист, за който множеството от управниците ни най-вероятно не са и чували, камо ли да са чели негови творби. Този публицист се споделя Димитър Талев!
Изпод перото на този популярен Българин са се родили редица шедьоври, един от които той нарекъл „ Преспанските камбани “. Види се още преди повече от 100 години са се водили разногласия „ за “ и срещу “ Русия, търсил се е отговор измежду народа на въпроса: „ политика или търсене на правдивост е освобождението на България от Турско иго от страна на Руската империя… “ Аз считам, че Талев е дал НАЙ-точен отговор на този въпрос, посредством думи, придадени на един от неговите литературни герои, който в спор за същинските планове на Русия във връзка Освобождението, споделя по този начин: „ Аз не знам…не знам каква е била съветската политика, каква е била политиката на царя, на министрите му…и това е друга Русия, НО аз знам, че съветският НАРОД потегли да води война, с цел да освободи българския НАРОД от вековно иго. Двеста хиляди руси паднаха по бойните полета. Аз бех там и зная. Ти приказваш за напредък – да! А съветският НАРОД се бори за истина, търси правда… “
„ Скъпи “ ръководещи, НЕ пипайте Альоша! Това не е монумент за благодарност към Путин, това е монумент за благодарност към саможертвата на съветския НАРОД , освободил БЪЛГАРСКИЯ, към всички тези десетки хиляди мъже, оставили костите си НЕПОГРЕБАНИ в планината и към техните осиротели синове и дъщери. Назад! Не сте дорасли….дорасъл е единствено цинизмът и лицемерието ви!
Честит празник, Българи!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ