Как България лови турски предатели
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
България е почнала да дава леговище на турски жители. Но експулсиранията на политически изгнаници от предишното не престават да са проблем за тях и са довели до разрушени животи и унищожени бизнеси.
България още веднъж е почнала да дава протекция на турски жители. Вероятна причина за това са обвиняванията на медии и правозащитници от последните години, че София е съизвършител на Реджеп Тайип Ердоган в политическите репресии над съперници на режима му.
Няколкогодишната пауза за предоставяне на леговище след 2016-а - годината на несполучливия прелом в Турция - e завършила, като сред 2020-а и средата на 2022-а година България е дала статут на четирима турски жители, сочат данни на Държавната организация за бежанците. Възобновяването на практиката съответствува по време с изявленията в интернационалните медии през 2019-а, свидетелстващи за срещи на тогавашния министър председател Бойко Борисов, шефовете на ДАНС и Държавна организация " Разузнаване " и някогашния основен прокурор Сотир Цацаров с висши представители на турското държавно управление. На тях е било обсъждано връщането на обвинявания от управляващите в Анкара за член на Движението на Гюлен Абдуллах Бююк. Той бе предаден от София месец след въоръжения опит за промяна на властта в Турция.
В Страсбург се придържат към процедурите
В началото на септември Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) отхвърли жалбата на Бююк против България поради изтекли периоди. Бююк съобщи пред Дойче Веле, че в първите месеци на задържането му в Турция е имал възбрана да изпраща преписка отвън страната. " Жалбата, която приготвих за Европейски съд по правата на човека, не беше изпратена от администрацията на пандиза. След съгласуваност с юриста ми съумях да я изпратя едвам месеци по-късно. За страдание Европейски съд по правата на човека е пренебрегнал обстоятелствата и се е придържал към процедурите. "
Турският жител е завел дело в съда в Страсбург през 2017-а година. Но едно от изискванията за сезиране на този съд е нелегално решение на последна инстанция от националните съдилища в страните, подписали Европейската спогодба за правата на индивида, а през 2016-а година Бююк печели делото против желаната от Анкара екстрадиция в българския съд.
Предаването на Абдуллах Бююк на Анкара през 2016-а става след взаимна интервенция на Министерство на вътрешните работи и ДАНС. По думите на турския жител той бил поканен на поредна среща от сътрудници на българското разузнаване, които му дали обещание помощ за споразумяване на статута му против информация за българските почитатели на Гюлен. Непосредствено преди идването си Бююк, който отхвърля да е доносничил, е спрян за инспекция от полицията. След това е арестуван, колата му е паркирана наоколо, а самият той е трансфериран в друго транспортно средство и откаран на българо-турската граница, с цел да бъде предаден на турските управляващи. Този процес на събитията бе упоменат единствено десетина дни по-рано от тогавашния турски външен министър Мевлют Чавушоглу, който разгласи обществено, че Турция е поискала България да ѝ съобщи избягал " изменник ".
Трайната принуда
" Това събитие постави завършек на моя бизнес ", сподели Бююк пред Дойче Веле. " В Турция бях задържан и прекарах три години и половина в пандиза. Освобождаването ми би последвано от година под домакински арест. След това ми бе наложена възбрана да излизам в провинцията, а сега имам възбрана да напущам страната. В фирмите ми бяха назначени синдици. Те ползват напън върху съдилищата, с цел да не си получа назад компаниите. Съдебните каузи не престават. За страдание към този момент нямам комерсиална активност в Турция. "
Над шест години след експулсирането му репресиите по отношение на Бююк не престават. Турският жител не може да получи назад свои документи и колата, която е карал при ареста си от полицията. Обстоятелствата към необявеното " задържане " на автомобила повдигат редица въпроси. Вече шести месец след последното съвещание по гражданското дело и Софийският градски съд не афишира решение по делото, с което Бююк желае да получи назад спортната си кола Ленд Роувър. Нито една от сезираните до момента институции като Министерство на вътрешните работи и прокуратурата не оспорва собствеността на Бююк върху автомобила.
За някогашните познати, Министерство на вътрешните работи и една кола
Случаят заслужава внимание, защото излиза надалеч отвън рамките на нормалното гражданско право. Турският жител на процедура става жертва на държавно похищение, поръчано от режима на Ердоган. Последвалият " арест " и " предпазване " на колата в България са най-малкото тревожни. Двама от съпричастните към случая настояват, че всичко това е станало допустимо с помощта на полицията.
Два източника настояват, че Божидар Асенов, който съхранява транспортното средство, и Бююк са били другари преди експулсирането. Самият Асенов отхвърля в миналото да са били близки. Той описа, че автомобилът е бил докаран за предпазване от прочут на Бююк след ареста му. Полицията го предиздвикала да подпише протокол за транспортното средство и го инструктирала да не връща колата, преди да получи позволение от Министерство на вътрешните работи или от съда, твърди Асенов. Казва и, че по-късно неведнъж се е подписвал пред Столична дирекция на вътрешните работи за колата. Човекът, откарал при Асенов автомобила след депортацията на Бююк, удостовери пред Дойче Веле, че е станал очевидец по какъв начин служители на реда дават за автограф на Асенов протокол или различен документ за колата.
При това не съществуват правни учредения Министерство на вътрешните работи да изисква нещо сходно от частно лице или да издава документ за предпазване на непозната благосъстоятелност. " От полицията споделиха без тяхно позволение да не даваме нищо ", съобщи Асенов. " Изрично споделиха - когато съдът реши да се дава - тогава. "
Оправдания и обвинявания
Бююк допуска, че въпросът може да е обвързван и с условия към предложение от 2016-а година на българско длъжностно лице за споразумяване на статута му в България. Според него поисканата цена за " услугата " била 6000 евро, а държавният чиновник показал и медиатор за предаването на сумата. Впоследствие всичко се провалило.
Министерство на вътрешните работи и прокуратурата от своя страна публично се оправдават с това, че частно лице съхранява автомобила и не могат да създадат нищо. В писмен отговор на питане на юрист на Бююк вътрешното министерство показва, че " автомобилът не е бил арестуван от Министерство на вътрешните работи ". То осведоми още, че от август 2016-а, когато турският жител е предаден на Турция, колата се намира във притежание на Асенов. Прокуратурата също отхвърля да се занимава със случая и непосредствено поучава двете страни да се съдят. Както и става.
Божидар Асенов е наедрял предприемач и част от турскоезичната общественост в България. Според Търговския указател най-голямата му строителна компания, която работи и по публични поръчки, има оборот от над 1 600 000 лева за 2020-а година.
Изгубените години
" Ако можех да остана в България или да се преместя в друга страна, щях към момента да не преставам комерсиалната си активност ", споделя Бююк. " В подобен случай нямаше да изгубя шест години. Но за жалост аз не преставам да изгубвам по същата причина - депортацията. За страдание не ми е елементарно и да си намеря нова работа в Турция. Вероятността да работим не е доста огромна, тъй като имената ни бяха опетнени. "
Друг прочут случай на скандално репатриран от България турски жител е Селехаттин Юрюн. Неговият проблем е по-тежък от този на Бююк - той е от кюрдски генезис, а сестра му и брат му са убити от турските сили за сигурност. През август OFFNews заяви, че Юрюн е получил бежански статут в Полша.
Институциите блъфират
Българските институции дезинформират редовно и поредно по отношение на предаването на турски жители на Анкара. В края на 2020-а година Министерството на външните работи отхвърли да е проявяван интерес по дипломатически канали към Юрюн. Документи от правосъдното му дело потвърждават, че това е неистина.
На шести януари външното министерство е получило от Турция нота с номер КО-04-02-543/06.01.2020 година за Юрюн. Писмо, прикрепено към делото му свидетелства, че по-късно дипломатическото ведомство е препратило нотата на Министерство на вътрешните работи, което пък няколко дни по-рано е получило питане и от Интерпол-Турция. След това вътрешното министерство, базирайки се в това число и на нотата от името на Министерство на външните работи, е изискало информация от Държавната организация за бежанците за Юрюн с явното желание да я показа с Анкара. И я е получило.
Заради бягство от бежанския център, в който е настанен след залавянето си край границата, Юрюн е изтърпявал ефикасна присъда в български затвор. Останалата част от историята му е известна - в деня, в който е трябвало да бъде освободен, българските управляващи го изпращат непосредствено в различен затвор - този в Одрин.
България е почнала да дава леговище на турски жители. Но експулсиранията на политически изгнаници от предишното не престават да са проблем за тях и са довели до разрушени животи и унищожени бизнеси.
България още веднъж е почнала да дава протекция на турски жители. Вероятна причина за това са обвиняванията на медии и правозащитници от последните години, че София е съизвършител на Реджеп Тайип Ердоган в политическите репресии над съперници на режима му.
Няколкогодишната пауза за предоставяне на леговище след 2016-а - годината на несполучливия прелом в Турция - e завършила, като сред 2020-а и средата на 2022-а година България е дала статут на четирима турски жители, сочат данни на Държавната организация за бежанците. Възобновяването на практиката съответствува по време с изявленията в интернационалните медии през 2019-а, свидетелстващи за срещи на тогавашния министър председател Бойко Борисов, шефовете на ДАНС и Държавна организация " Разузнаване " и някогашния основен прокурор Сотир Цацаров с висши представители на турското държавно управление. На тях е било обсъждано връщането на обвинявания от управляващите в Анкара за член на Движението на Гюлен Абдуллах Бююк. Той бе предаден от София месец след въоръжения опит за промяна на властта в Турция.
В Страсбург се придържат към процедурите
В началото на септември Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) отхвърли жалбата на Бююк против България поради изтекли периоди. Бююк съобщи пред Дойче Веле, че в първите месеци на задържането му в Турция е имал възбрана да изпраща преписка отвън страната. " Жалбата, която приготвих за Европейски съд по правата на човека, не беше изпратена от администрацията на пандиза. След съгласуваност с юриста ми съумях да я изпратя едвам месеци по-късно. За страдание Европейски съд по правата на човека е пренебрегнал обстоятелствата и се е придържал към процедурите. "
Турският жител е завел дело в съда в Страсбург през 2017-а година. Но едно от изискванията за сезиране на този съд е нелегално решение на последна инстанция от националните съдилища в страните, подписали Европейската спогодба за правата на индивида, а през 2016-а година Бююк печели делото против желаната от Анкара екстрадиция в българския съд.
Предаването на Абдуллах Бююк на Анкара през 2016-а става след взаимна интервенция на Министерство на вътрешните работи и ДАНС. По думите на турския жител той бил поканен на поредна среща от сътрудници на българското разузнаване, които му дали обещание помощ за споразумяване на статута му против информация за българските почитатели на Гюлен. Непосредствено преди идването си Бююк, който отхвърля да е доносничил, е спрян за инспекция от полицията. След това е арестуван, колата му е паркирана наоколо, а самият той е трансфериран в друго транспортно средство и откаран на българо-турската граница, с цел да бъде предаден на турските управляващи. Този процес на събитията бе упоменат единствено десетина дни по-рано от тогавашния турски външен министър Мевлют Чавушоглу, който разгласи обществено, че Турция е поискала България да ѝ съобщи избягал " изменник ".
Трайната принуда
" Това събитие постави завършек на моя бизнес ", сподели Бююк пред Дойче Веле. " В Турция бях задържан и прекарах три години и половина в пандиза. Освобождаването ми би последвано от година под домакински арест. След това ми бе наложена възбрана да излизам в провинцията, а сега имам възбрана да напущам страната. В фирмите ми бяха назначени синдици. Те ползват напън върху съдилищата, с цел да не си получа назад компаниите. Съдебните каузи не престават. За страдание към този момент нямам комерсиална активност в Турция. "
Над шест години след експулсирането му репресиите по отношение на Бююк не престават. Турският жител не може да получи назад свои документи и колата, която е карал при ареста си от полицията. Обстоятелствата към необявеното " задържане " на автомобила повдигат редица въпроси. Вече шести месец след последното съвещание по гражданското дело и Софийският градски съд не афишира решение по делото, с което Бююк желае да получи назад спортната си кола Ленд Роувър. Нито една от сезираните до момента институции като Министерство на вътрешните работи и прокуратурата не оспорва собствеността на Бююк върху автомобила.
За някогашните познати, Министерство на вътрешните работи и една кола
Случаят заслужава внимание, защото излиза надалеч отвън рамките на нормалното гражданско право. Турският жител на процедура става жертва на държавно похищение, поръчано от режима на Ердоган. Последвалият " арест " и " предпазване " на колата в България са най-малкото тревожни. Двама от съпричастните към случая настояват, че всичко това е станало допустимо с помощта на полицията.
Два източника настояват, че Божидар Асенов, който съхранява транспортното средство, и Бююк са били другари преди експулсирането. Самият Асенов отхвърля в миналото да са били близки. Той описа, че автомобилът е бил докаран за предпазване от прочут на Бююк след ареста му. Полицията го предиздвикала да подпише протокол за транспортното средство и го инструктирала да не връща колата, преди да получи позволение от Министерство на вътрешните работи или от съда, твърди Асенов. Казва и, че по-късно неведнъж се е подписвал пред Столична дирекция на вътрешните работи за колата. Човекът, откарал при Асенов автомобила след депортацията на Бююк, удостовери пред Дойче Веле, че е станал очевидец по какъв начин служители на реда дават за автограф на Асенов протокол или различен документ за колата.
При това не съществуват правни учредения Министерство на вътрешните работи да изисква нещо сходно от частно лице или да издава документ за предпазване на непозната благосъстоятелност. " От полицията споделиха без тяхно позволение да не даваме нищо ", съобщи Асенов. " Изрично споделиха - когато съдът реши да се дава - тогава. "
Оправдания и обвинявания
Бююк допуска, че въпросът може да е обвързван и с условия към предложение от 2016-а година на българско длъжностно лице за споразумяване на статута му в България. Според него поисканата цена за " услугата " била 6000 евро, а държавният чиновник показал и медиатор за предаването на сумата. Впоследствие всичко се провалило.
Министерство на вътрешните работи и прокуратурата от своя страна публично се оправдават с това, че частно лице съхранява автомобила и не могат да създадат нищо. В писмен отговор на питане на юрист на Бююк вътрешното министерство показва, че " автомобилът не е бил арестуван от Министерство на вътрешните работи ". То осведоми още, че от август 2016-а, когато турският жител е предаден на Турция, колата се намира във притежание на Асенов. Прокуратурата също отхвърля да се занимава със случая и непосредствено поучава двете страни да се съдят. Както и става.
Божидар Асенов е наедрял предприемач и част от турскоезичната общественост в България. Според Търговския указател най-голямата му строителна компания, която работи и по публични поръчки, има оборот от над 1 600 000 лева за 2020-а година.
Изгубените години
" Ако можех да остана в България или да се преместя в друга страна, щях към момента да не преставам комерсиалната си активност ", споделя Бююк. " В подобен случай нямаше да изгубя шест години. Но за жалост аз не преставам да изгубвам по същата причина - депортацията. За страдание не ми е елементарно и да си намеря нова работа в Турция. Вероятността да работим не е доста огромна, тъй като имената ни бяха опетнени. "
Друг прочут случай на скандално репатриран от България турски жител е Селехаттин Юрюн. Неговият проблем е по-тежък от този на Бююк - той е от кюрдски генезис, а сестра му и брат му са убити от турските сили за сигурност. През август OFFNews заяви, че Юрюн е получил бежански статут в Полша.
Институциите блъфират
Българските институции дезинформират редовно и поредно по отношение на предаването на турски жители на Анкара. В края на 2020-а година Министерството на външните работи отхвърли да е проявяван интерес по дипломатически канали към Юрюн. Документи от правосъдното му дело потвърждават, че това е неистина.
На шести януари външното министерство е получило от Турция нота с номер КО-04-02-543/06.01.2020 година за Юрюн. Писмо, прикрепено към делото му свидетелства, че по-късно дипломатическото ведомство е препратило нотата на Министерство на вътрешните работи, което пък няколко дни по-рано е получило питане и от Интерпол-Турция. След това вътрешното министерство, базирайки се в това число и на нотата от името на Министерство на външните работи, е изискало информация от Държавната организация за бежанците за Юрюн с явното желание да я показа с Анкара. И я е получило.
Заради бягство от бежанския център, в който е настанен след залавянето си край границата, Юрюн е изтърпявал ефикасна присъда в български затвор. Останалата част от историята му е известна - в деня, в който е трябвало да бъде освободен, българските управляващи го изпращат непосредствено в различен затвор - този в Одрин.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ