Иво Инджев: РаZединението прави слабостта ни
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Тема за размисъл на този ден още веднъж е изборният прочит на нашата история от страна на тези, които макар Съединението и днешните свинщини на РаZия не престават да се кълнат в нея като в своя матушка. Кълнат редом и автоматизирано западните ни съдружници, а таман някои от тях преди 137 години първи са признали правото ни на Съединение.
Това написа журналистът Иво Инджев в блога си ivo.bg
Има и рашисти, склонни към този момент с половин рот да признаят, че матушката им е била гневна на проявеното от българите безчинство на 6 септември 1885 година и че не е била напълно права. Правят го, с цел да бележит, че в последна сметка ниги е родила и ниим е донесла свободата. Това било неоспорим факт и нищо не можело да се каже против него.
Факт ли е, че Англия първа е признала резултата от Съединението ни? Факт е. Независимо от обстоятелството, че го е направила по геополитически аргументи. Точно както Русия ни е “освобождавала ” заради също по този начин свои цели, стремейки се да си обезпечи балкански плацдарм за доближаване до Проливите, за което на процедура са проливали кръвта си украинци и руснаци, финландци, евреи, поляци и даже румънци, които не са били част от съветската имперска войска.
Великобритания е била също толкоз отговорна, колкото и Русия, за разделянето на българите и одобряването на техния васалитет по отношение на турския султан на Берлинския конгрес. Държаното в безспорна загадка британско-руско съглашение Солзбъри-Шувалов е предопределило точно оня излаз от Берлинския конгрес, който българите сами ще ревизират на 5 септември 1885 година Двете империи са се споразумели тъй като са полагали основите на вероятно доближаване между тях след провалянето на Русия от европейските сили в съюз с османците в Кримската война 22 години по-рано. Русия е открило от опит през 1877-1878 година, че никакви Проливи няма да окупира, до момента в който там доминира британският боен флот.
Но щом ще приказваме за свършените обстоятелства без оглед на тяхната предистория и нейното значение за схващане на същинските претекстове на политиката на непознатите страни по отношение на българите, дано попитам тогава: за какво за Русия да е повече от възможно и през днешния ден като императив констатацията за резултата от нейната война с османците в наша изгода, до момента в който нищо сходно по този начин и не става годно за Англия даже и в наши дни?
Британският пробив в плътния интернационален фронт против българската смелост от 6 септември1885 година изиграва ролята на таран, след който последователно падат всички замъци на неодобрението за Съединението по света. Най-дълго се противи Русия, която даже къса връзките си с България и плете интриги благодарение на обилно платени предатели, като Драган Цанков, неговата партия и преса. Руската фикс идея е да възвърне статуквото от Берлинския контракт във връзка с отлъчилата се от опеката на контракта обединена българска страна.
Нещо повече. Година по-късно, когато Русия не съумява да прекърши волята за същинско избавление ( от Русия всъщност) на българите нито благодарение на вероломния сръбски крал Милан, нито с подстрекателство на султана да си “вземе назад ” своето, изгубено вследствие на Съединението, още веднъж Лондон не просто избавя с директен демарш България от съветска реокупация, само че и повежда през 1886 година Европа в груповата ѝ опозиция против съветския злопаметен реваншизъм по отношение на дребната, само че смайващо горда пред удивения свят България.
В този подтекст има всички официални и неофициални учредения да приказваме за британците като за наши освободители от повторна съветска окупация през 19 век ( тъй като действителността на съветските желания през 1878 година е била съветска безсрочна окупация на българските земи, прекъсната и сведена ултимативно от Берлинския конгрес до 9 месеца).
Отгоре на всичко Англия поддържа българското дело против хегемонията на съветската мащеха в интервал, когато Санкт Петербург се пробва да търси доближаване с Албиона. Т.е. Русия удря на камък в опита си за подобен завой поради английската отбрана на България. Руският император Александър III побеснява дотолкоз, че обмисля дали да нахлуе в Индия с армия, с цел да отмъсти на британците, само че външният му министър Николай Гирс съумява да го разубеди. Така Александър III, днешният любим на Путлер, който му открива монументи в наши дни и си държи бюста му над главата на работното си място, не съумява да отвори война. Парадоксално на неговото войнолюбие, той се оказва единственият съветски държател, който не е воювал. Именно британците го отхвърлят от желанието да накаже непокорните българи.
Защо няма и помен от споменаване на тези английски заслуги от страна на българските медии и политици? Има исторически спомен измежду експертите, само че няма подобен помен в българската гласност. Тук съветските подправени тълкования на историята дотолкоз са се утаили на дъното в част от българските дребни души, че автоматизирано се счита за непристойно да похвалиш друга страна за заслугите ѝ по отношение на България в случай, че тази друга страна е била стимулирана от целта си да сдържа съветската агресия.
Британската, за разлика от съветската империя, в никакъв случай не е претендирала да обича българите. Не си е пазарувала всеобщо български лакомници за пари, постове и награди всред тях. Не си е отглеждала систематично пета колона у нас. Не се е самообявявала за освободителка. Гледала си е имперския интерес да не разрешава на Русия да погълне директно и нашия полуостров, само че без да лъже и маже, че го прави от обич към християните на Балканите.
Тази искреност води до събитието, че полуориенталците у нас избират съветската гореща неистина, пред хладната истина за претекстовете на пресметливите британци. Съответно мамят себе с и близките за същинските цели на съветската политика в България.
Така е и през днешния ден. Тук раZединението, подклаждано съзнателно век и половина от матушката и нейните морално-патриотични недоносчета у нас, е видно от дейностите на РаZия. РаZединението предопределя нашата уязвимост – за тяхна рашистка наслада. Непрекъснато припомнят злорадо, че България е най-бедната в Европейски Съюз. Че и пропагандни филми създават, в които плачат на нашите гробища. Оплакват лицемерно умираща безшумно българска нация, за което имат в действителност водеща заслуга след 45 години руска окупация и 32 години колаборация на нейните проиZводни със съответните демографски реZултати.
Както през 19 и 20 век, РаZия продължава лицемерно да се води от правилото “много матушки, хилаво дете ”. Брани натрапения си статут на единствената, която има правото да поддържа “отрочето ” си България в хилаво положение, само че да вини за това западните ни съдружници и българите, които безсрамно назовава “маргинали ”, в случай че се противят на това Zаварено състояние.
Тема за размисъл на този ден още веднъж е изборният прочит на нашата история от страна на тези, които макар Съединението и днешните свинщини на РаZия не престават да се кълнат в нея като в своя матушка. Кълнат редом и автоматизирано западните ни съдружници, а таман някои от тях преди 137 години първи са признали правото ни на Съединение.
Това написа журналистът Иво Инджев в блога си ivo.bg
Има и рашисти, склонни към този момент с половин рот да признаят, че матушката им е била гневна на проявеното от българите безчинство на 6 септември 1885 година и че не е била напълно права. Правят го, с цел да бележит, че в последна сметка ниги е родила и ниим е донесла свободата. Това било неоспорим факт и нищо не можело да се каже против него.
Факт ли е, че Англия първа е признала резултата от Съединението ни? Факт е. Независимо от обстоятелството, че го е направила по геополитически аргументи. Точно както Русия ни е “освобождавала ” заради също по този начин свои цели, стремейки се да си обезпечи балкански плацдарм за доближаване до Проливите, за което на процедура са проливали кръвта си украинци и руснаци, финландци, евреи, поляци и даже румънци, които не са били част от съветската имперска войска.
Великобритания е била също толкоз отговорна, колкото и Русия, за разделянето на българите и одобряването на техния васалитет по отношение на турския султан на Берлинския конгрес. Държаното в безспорна загадка британско-руско съглашение Солзбъри-Шувалов е предопределило точно оня излаз от Берлинския конгрес, който българите сами ще ревизират на 5 септември 1885 година Двете империи са се споразумели тъй като са полагали основите на вероятно доближаване между тях след провалянето на Русия от европейските сили в съюз с османците в Кримската война 22 години по-рано. Русия е открило от опит през 1877-1878 година, че никакви Проливи няма да окупира, до момента в който там доминира британският боен флот.
Но щом ще приказваме за свършените обстоятелства без оглед на тяхната предистория и нейното значение за схващане на същинските претекстове на политиката на непознатите страни по отношение на българите, дано попитам тогава: за какво за Русия да е повече от възможно и през днешния ден като императив констатацията за резултата от нейната война с османците в наша изгода, до момента в който нищо сходно по този начин и не става годно за Англия даже и в наши дни?
Британският пробив в плътния интернационален фронт против българската смелост от 6 септември1885 година изиграва ролята на таран, след който последователно падат всички замъци на неодобрението за Съединението по света. Най-дълго се противи Русия, която даже къса връзките си с България и плете интриги благодарение на обилно платени предатели, като Драган Цанков, неговата партия и преса. Руската фикс идея е да възвърне статуквото от Берлинския контракт във връзка с отлъчилата се от опеката на контракта обединена българска страна.
Нещо повече. Година по-късно, когато Русия не съумява да прекърши волята за същинско избавление ( от Русия всъщност) на българите нито благодарение на вероломния сръбски крал Милан, нито с подстрекателство на султана да си “вземе назад ” своето, изгубено вследствие на Съединението, още веднъж Лондон не просто избавя с директен демарш България от съветска реокупация, само че и повежда през 1886 година Европа в груповата ѝ опозиция против съветския злопаметен реваншизъм по отношение на дребната, само че смайващо горда пред удивения свят България.
В този подтекст има всички официални и неофициални учредения да приказваме за британците като за наши освободители от повторна съветска окупация през 19 век ( тъй като действителността на съветските желания през 1878 година е била съветска безсрочна окупация на българските земи, прекъсната и сведена ултимативно от Берлинския конгрес до 9 месеца).
Отгоре на всичко Англия поддържа българското дело против хегемонията на съветската мащеха в интервал, когато Санкт Петербург се пробва да търси доближаване с Албиона. Т.е. Русия удря на камък в опита си за подобен завой поради английската отбрана на България. Руският император Александър III побеснява дотолкоз, че обмисля дали да нахлуе в Индия с армия, с цел да отмъсти на британците, само че външният му министър Николай Гирс съумява да го разубеди. Така Александър III, днешният любим на Путлер, който му открива монументи в наши дни и си държи бюста му над главата на работното си място, не съумява да отвори война. Парадоксално на неговото войнолюбие, той се оказва единственият съветски държател, който не е воювал. Именно британците го отхвърлят от желанието да накаже непокорните българи.
Защо няма и помен от споменаване на тези английски заслуги от страна на българските медии и политици? Има исторически спомен измежду експертите, само че няма подобен помен в българската гласност. Тук съветските подправени тълкования на историята дотолкоз са се утаили на дъното в част от българските дребни души, че автоматизирано се счита за непристойно да похвалиш друга страна за заслугите ѝ по отношение на България в случай, че тази друга страна е била стимулирана от целта си да сдържа съветската агресия.
Британската, за разлика от съветската империя, в никакъв случай не е претендирала да обича българите. Не си е пазарувала всеобщо български лакомници за пари, постове и награди всред тях. Не си е отглеждала систематично пета колона у нас. Не се е самообявявала за освободителка. Гледала си е имперския интерес да не разрешава на Русия да погълне директно и нашия полуостров, само че без да лъже и маже, че го прави от обич към християните на Балканите.
Тази искреност води до събитието, че полуориенталците у нас избират съветската гореща неистина, пред хладната истина за претекстовете на пресметливите британци. Съответно мамят себе с и близките за същинските цели на съветската политика в България.
Така е и през днешния ден. Тук раZединението, подклаждано съзнателно век и половина от матушката и нейните морално-патриотични недоносчета у нас, е видно от дейностите на РаZия. РаZединението предопределя нашата уязвимост – за тяхна рашистка наслада. Непрекъснато припомнят злорадо, че България е най-бедната в Европейски Съюз. Че и пропагандни филми създават, в които плачат на нашите гробища. Оплакват лицемерно умираща безшумно българска нация, за което имат в действителност водеща заслуга след 45 години руска окупация и 32 години колаборация на нейните проиZводни със съответните демографски реZултати.
Както през 19 и 20 век, РаZия продължава лицемерно да се води от правилото “много матушки, хилаво дете ”. Брани натрапения си статут на единствената, която има правото да поддържа “отрочето ” си България в хилаво положение, само че да вини за това западните ни съдружници и българите, които безсрамно назовава “маргинали ”, в случай че се противят на това Zаварено състояние.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ