Познати физиономии, изненадващи фаворити и лавина от обещания
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 25 септември Италия избира нов парламент. По принцип изборите трябваше да са следващата година, само че до предварителен избор се стигна след рухване на държавното управление на националното единение, ръководено от Марио Драги. До оставката на държавното управление през юли пък се стигна, откакто по време на избор на доверие за държавното управление, извършен в Сената на италианския парламент, три от партиите в ръководещата коалиция се въздържаха да гласоподават и това бяха трите водещи сили в кабинета - антисистемното " Движение 5 звезди ", крайнодясната партия " Лига " и дясната консервативна партия " Форца Италия ", написа Българска телеграфна агенция.
Това ще бъдат първите избори, на които ще се гласоподава за понижен състав на двете парламентарни камари – Камарата на депутатите и Сената. В Камарата на депутатите към този момент вместо 630 парламентаристи ще има единствено 400, а в Сената вместо 316 сенатори ще има единствено 200. Това ново предписание влезе в действие с промяна на конституцията през 2020 година Италианците се надяват, че тези промени ще понижат политическата парализа в Народното събрание, където при по-голям брой депутати и сенатори прокарването на законите беше много муден развой.
Вотът протича и по смесена изборна система, според " закона Розато ", влезнал в действие през 2018 година Това значи, че 61 % от местата в Камарата на депутатите и в Сената се дефинират по пропорционалната система (тоест 245 места в Камарата и 122 в Сената), а 37 % от местата се дефинират посредством мажоритарна система с гласоподаване в един тур (тоест 147 места в Камарата на депутатите и 74 места в Сената ). Два % от местата в двете камари (тоест 8 места в Камарата на депутатите и 4 места в Сената) се дефинират от гласуването на италианските жители, живеещи в чужбина. Те гласоподават по пощата по пропорционална система с преференциален избор. На изборите ще се явят три съществени предизборни блока, а антиситемното " Движение 5 звезди " както и преди четири години, ще се яви единствено. Ще има и още няколко по-малки предизборни обединения.
В дясното пространство предизборният блок включва четири партии. На първо място в него е дефинираната като крайнодясна, суверенистка, популистка, неофашистка или пък постфашистка партия " Италиански братя " на някогашната министърка на младежта в четвъртото държавно управление на Силвио Берлускони - Джорджа Мелони, която през последните четири години беше единствената политическа мощ, останала в съпротива на трите държавни управления, управлявали Италия през този интервал – двата кабинета на Джузепе Конте и този на Марио Драги. В десния избирателен блок влиза и крайнодясната партия " Лига " на някогашния вътрешен министър в първото държавно управление на Конте - Матео Салвини, както и десноцентристката и изповядваща демократичен консерватизъм партия " Форца Италия " на четирикратния министър председател на Италия Силвио Берлускони. В тази коалиция е и малко познатата отвън Италия групировка на Маурицио Лупи " Ние умерените ", дефинираща се като десноцентристка и либералконсервативна. Лупи едно време беше част от лагера на Берлускони, само че след това мина в редиците на левоцентристите и беше министър на превоза и инфраструктурата в държавните управления на демократите Енрико Лета и Матео Ренци.
Според допитване на ИПСОС от 1 септември в редиците на десния блок на водеща позиция е партията на Мелони с 24 %, следвана от " Лига " с 13,4 % и " Форца Италия " с едвам 8 %. Партията на Лупи е с нежелания 1 %. Тази обстановка се разграничава много спрямо изборите през март 2018 година Тогава десноцентристкият блок, в който влизаха отново партиите на Мелони, Салвини и Берлускони дружно с различен по-малък съдружен сътрудник, извоюва общо 37 %. По настрана тогава " Лига " получи 17 %, партията на Берлускони - 14 %, а тази на Мелони едвам 4 %. Преди четири години " Лига " доминираше в десноцентристката коалиция, само че това, че тя влезе в необичайно съдружно държавно управление с антисистемното " Движение 5 звезди " през 2018 година – първото държавно управление на Конте - не се хареса на доста от нейните гласоподаватели, възприели това като изменничество към крайнодесните хрумвания и към другите партии в дясната коалиция, останали в съпротива на ръководещите. " Лига " също така не съумя да резервира за дълго наличието си в редиците на ръководещите, което пък отблъсна тези нейни гласоподаватели, харесали концепцията да видят партията си отпред на властта. През миналите четирите години партията на Берлускони пък съумя да изгуби също много от рейтинга си поради представянето си в началото като не изключително безапелационна опозиционна мощ, а след това и поради засенчването ѝ в съдружното държавно управление на Драги, в което тя влезе, от такива сили, като " Движение 5 звезди ", Демократическата партия и " Лига ". От предходните избори до момента максимален напредък в дясното пространство беляза партията на Мелони (от 4 % на 24 процента) точно с помощта на твърдата и поредна линия, която тя съумя да резервира - непрекъсната съпротива на двете държавни управления на Конте и на това на Драги, без противоестествени изкушения за влизане във властта, и градивна поддръжка за ръководещите (по-точно за кабинета на Драги по някои въпроси), като да вземем за пример този за поддръжката за Украйна и твърдата линия по отношение на Русия.
На тези избори десноцентристкият блок се явява с обща стратегия, озаглавена " За Италия. Рамково съглашение за едно десноцентристко държавно управление ". Тя включва общо 15 раздела. Отделно всяка една от партиите в обединението показа свои лични предизборни хрумвания и стратегии. В общата стратегия дясната коалиция удостоверява, че Италия ще остане неделима част от Европа, от Атлантическия алианс и от Запада, само че в същото време ще се бори за повече Италия в Европа и в света. Това заричане наподобява много и на напъните на президента на прилежаща Франция Еманюел Макрон да работи за повече Франция в Европа и в света, показват анализатори. Външната политика на Италия при десницата ще бъде фокусирана върху отбраната на националните ползи, а дипломатическата роля на Италия ще бъде засилена, само че страната ще продължи да зачита интернационалните съюзи и поетите задължения, като да вземем за пример този пред НАТО за обособяване на повече запаси за защитата, или този за поддръжка на Украйна пред съветската инвазия, както и за поддръжка на всякаква дипломатическа самодейност за намиране на решение на спора. Десницата дава обещание и цялостна поддръжка за процеса на европейска интеграция, само че желае и един по-политически и по-малко бюрократичен Европейски Съюз. При разискването на европейски законодателни въпроси Италия обаче ще брани националните си ползи в светлината на измененията в интернационален подтекст, по-специално по въпроса за екологичния преход, се отбелязва още в програмата на десния блок. В нея десницата декларира и желание да утвърди централната роля на Италия в Средиземноморския район и да предложи европейски проект за развиването на африканския континент за реализиране на политическа непоклатимост на социо-икономически прогрес, което би понижило и миграцията оттова към Европейски Съюз, в частност към Италия. Десницата акцентира също и, че ще се бори за отбраната и популяризирането на класическите и юдеохристиянски, исторически и културни корени и еднаквост на Европа. Именно това желание бе възприето от някои като опасност за европейското разнообразие, като намек за расистки отклонения, като анти-ЛГБТ изразителност. Десницата също така декларира желание и за проверка на европейския Пакт за непоклатимост за използване на политики на постоянен и дълготраен напредък и цялостна претовареност.
По отношение на стратегическата инфраструктура на Италия и ефикасното потребление на европейски средства, десницата приказва за реализиране на единодушие с Европейската комисия за проверката на Националния проект за постпандемично възобновяване на страната поради променените условия, потребности и цели. Това се възприема от някои италиански политици от левицата като риск Италия да изгуби средствата по европейския избавителен проект. Европейска комисия към този момент утвърди проекта на Италия в сегашния му тип. Евентуално преразглеждане ще отнеме време и не е ясно дали Европейска комисия ще се съгласи с новите неща, включени в него по избор на десницата. Това закъснение би лишило страната от значими европейски запаси за възобновяване, за реализирането на енергиен преход и на огромни инфраструктурни планове и в последна сметка за превръщането на Италия, както желае десницата, в по-конкурентна страна по отношение на останалите европейски страни. Сред плановете за реализиране на тази цел е този за модернизиране на съществуващата инфраструктурната мрежа, в частност за развиване на високоскоростната железопътна система на Италия посредством свързването на Севера със Сицилия чрез реализирането на дълго чакания мост над Месинския пролив. Десницата желае и разпространяването на широколентовия интернет още повече в страната и ефикасното потребление на европейски средства за париране на резултата на увеличените цени на горивата и силата и на продуктите от първа нужда.
В програмата си десницата приказва и за осъществяване на институционални промени, измежду които въвеждане на директен избор на президент. Сега президентът се избира скрито от депутатите в Народното събрание. Последните президентски избори през януари демонстрираха обаче минусите на тази система и незабавната потребност от промяна. Тогава на изборите след няколко несполучливи тура в последна сметка парламентаристите избраха да преизберат президента Серджо Матарела, който даже не искаше това, с цел да избегнат политическата парализа, откакто нито десницата, нито левицата съумяха да консолидират поддръжката си за различен общ претендент и откакто не беше реализиран консенсус сред политическите блокове за надпартиен претендент. Преките избори на президент ще станат вероятни обаче посредством промяна на италианската конституция. Ако десницата завоюва две трети болшинство в Народното събрание, тя ще може да задейства този развой на промяна, само че в случай че не реализира подобен резултат на изборите, ще е необходим референдум по въпроса.
Десницата се афишира и за промяна на правосъдната система, за промени в данъчната система, тъй че тя да бъде обективна за всички, като тук десните дават обещание понижаване на данъчното задължение за фамилиите, компаниите и самонаетите служащи и битка против укритата благосъстоятелност. Сред данъчните облекчения, планувани от десницата, ще има такива за фирмите, които наемат най-вече чиновници и способстват за понижаване на безработицата в страната. Десницата планува и разширение на обсега на приложение на плоския налог.
Десницата дава обещание да работи и за поощряване на раждаемостта, за по-малко Данък добавена стойност върху продуктите и услугите за деца, за основаване на повече ясли, за поддръжка за младите майки, за политики, които ще оказват помощ на бащите и на майките да съчетават работата с развъждането на деца, за поддръжка на разведените родители.
Десницата дава обещание да работи за възстановяване на сигурността в италианските обитаеми места посредством повече квартални служители на реда, повече служители на реда по улиците и повече видеокамери. Десницата дава обещание битка с феномена " бандите на малолетни ", усилване на системите за киберсигурност, битка с насилието против дами, битка с мафията и тероризма, битка с всякаква форма на антисемитизъм и ислямизъм, битка с наркотрафика.
В региона на битка с противозаконната имиграция и на ръководство на законните имиграционни потоци, десните дават обещание обществено и трудово консолидиране на имигрантите с организиран статут на престояване в страната. Десните дават обещание отбрана на националните и европейски граници и приказват за съгласувана с управляващите на северноафриканските страни обсада на плавателните съдове на трафикантите, пренасящи противозаконни мигранти през Средиземно море. Десницата възнамерява и да работи за основаване на горещи точки отвън европейската територия, само че ръководени от Европейски Съюз, на които мигрантите ще изчакват, до момента в който в Европейски Съюз се преглеждат техните молби за даване на леговище. По отношение на непридружаваните малолетни мигранти десницата дава обещание повече финансови средства на общините за справяне с този проблем.
В региона на опазването на здравето в програмата на десницата са заложени повече ограничения в поддръжка на превантивната медицина и за наемане на повече лекари в провинцията, които да са по-близо до популацията. Десните ще актуализират проектите за дейности при пандемии и националния здравен проект. Те дават обещание битка с пандемията от Ковид-19 посредством поощряване на вярно държание и адаптиране на институциите и превоза, само че без да се стига до ограничение на самостоятелните свободи. Последното ще се понрави на много италианци, претърпели през 2020 година и 2021 година месеци на частични или цялостни локдауни, на рестрикции, свързани със зелените документи за имунизация против Ковид-19. Десницата дава обещание и преразглеждане на националния онкологичен проект. По време на двете години на пандемия в Италия се появиха много разкази за забавено онкологично лекуване точно поради фокусирането върху битката с ковида, което повдигна въпроса за потребността от по-голямо внимание към раковоболните.
В региона на трудовия пазар и обществената политика десницата ще работи за увеличение на покупателната дарба на фамилиите, служащите и пенсионерите посред разгара на икономическата рецесия и инфлацията. Десницата ще се бори за понижаване на Данък добавена стойност върху енергийните артикули и за разширение на набора от артикули от първа нужда с понижено Данък добавена стойност. Десницата дава обещание улеснение на достъпа до заеми за фамилиите и фирмите, политики в поддръжка на компаниите, наемащи повече чиновници, начинания в поддръжка на дамите бизнесмени и на младите бизнесмени, битка с труда на черно.
Що се касае до обществените помощи, десницата желае цялостна проверка на актуалните механизми и най-много замяната на гражданския приход с по-ефикасни ограничения за безработните. Гражданският приход бе въведен в Италия през 2019 година от първото държавно управление на Конте и цели подкрепяне на безработни или на работещи, получаващи приходи под избран предел. За приемането му има избрани условия, като да вземем за пример извършване на публично потребен труд, вписване на трудовата борса и ограничение на опциите за отменяне на оферти за работа, отправени на хората, получаващи прихода. Мярката породи много дискусия. Появиха се информации за измами, за хора, получаващи цивилен приход и демонстриращи много разхитителен метод на живот. Най-скандален в това отношение беше образецът с водещите разточителен живот братя Марко и Габриеле Бианки, наказани за убийството на 21-годишния цветнокож Уили Монтейро Дуарте, който те пребиха до гибел през 2020 година градчето Колеферо, до момента в който той се опитвал да отбрани от тях собствен другар.
Иначе десницата в Италия дава обещание и увеличение на минималните, обществените и инвалидните пенсии - едно обичайно предизборно заричане.
Десните партии се заричат и да работят за резистентен енергиен преход, за увеличение на производството на сила от възобновими източници, за диверсификация на енергийните доставки за енергийна самостоятелност на страната. Те желаят цялостно потребление на енергийните естествените запаси на Италия, даже чрез реактивиране на газови залежи и дори приказват за вероятно оценяване на опцията за прибягване до чиста и сигурна нуклеарна сила, от която Италия се отхвърли в края на предишния век. Десните ще предизвикват и енергийната успеваемост и политиките за определяне на таван на енергийните цени на европейско равнище.
В сферата на околна среда дясната коалиция се зарича да съблюдава интернационалните задължения в региона на битката с климатичните промени, приказва за актуализиране на националния проект за кръгова стопанска система за понижаване на потреблението на естествени запаси и за увеличение на преработването на отпадъците. Десницата ще приложи и проект за качеството на водите и ефикасното потребление на водните запаси, тъй че да се заобикаля пилеенето на вода. Десните дават обещание и запазване на биоразнообразието, отделяне на нови естествени резервати, садене на дървета, изключително в зони, наранени от пожари и естествени бедствия, начинания за поощряване на потреблението на градския превоз и за отделяне на устойчива градска подвижност.
Десните ще разработят и стратегически народен проект в региона на селското стопанство и ще работят за развиването на независимостта на бранша, за увеличение на износа на характерните италиански селскостопански практики на интернационалните пазари, за поощряване на младите и дамите, захванали се със селско стопанство. Десните ще се борят и против труда на черно в селското стопанство. Те ще работят за въвеждане на новаторски практики в селското стопанство. В този раздел от програмата си десницата планува и ограничения против разпространяването на дивата фауна и епидемиите по добитъка, като първата част от това заричане идва в миг, в който някои представители на дивата фауна - глиганите - са засичани все по-често в оживени обитаеми места, като Рим или Торино.
Десницата дава обещание и вложения в образованието и науката, подготовката на повече учители, насърчаването на връщането в Италия на младежите, които учат и специализират зад граница. Ще предизвиква стартъпите и ще поддържа младежите, захванали се с обичайни занаяти.
Дясната коалиция ще работи за поощряване на италианския туризъм, на италианската просвета и на всичко, което е създадено в Италия. За задачата ще има цялостна цифровизация на туристическия и културния бранш, диверсификация на туристическите предложения в Италия, запазване и разпространение на културното, креативното, археологическото, материалното и нематериалното завещание на Италия.
Тази амбициозна предизборна стратегия се преглежда под лупа от италиански и непознати медии поради това, че възможностите на десницата да завоюва изборите са огромни. Десният блок се оказа с най-хубави позиции за победа, тъй като съумя за малко време да се консолидира след огромен раздор при започване на годината. Тогава трите водещи партии в обединението се изпокараха по отношение на избора на нов президент на Италия. Първоначално десницата разгласи, че застава зад кандидатура на Берлускони за президент. Но това породи дискусия поради противоречивото политическо завещание, оставено от Берлускони, и най-много, поради обстоятелството че той не е възприеман еднопосочно поради проблемите му със закона, поради замесване на името му в кавги със дами и поради околните му връзки с Владимир Путин. След като в последна сметка Берлускони се отдръпна от конкуренцията, десницата разгласи, че се консолидира зад различен претендент, само че на финалната права " Лига " за огромно учудване на " Италиански братя " поддържа преизбирането на Матарела. Тогава лидерката на " Италиански братя " Мелони съобщи, че десницата се е разпаднала дефинитивно и че ще би трябвало да се сътвори нова дясна коалиция. За същото заприказва и водачът на " Лига " Салвини. Двамата стопираха да си приказват. През март, когато Берлускони събра десницата в едно от именията си за сходство на брачна гала с годеницата си Марта Фашина, Мелони не беше поканена. Това още повече акцентира разединението в редиците на десницата. Тогава анализатори предвидиха, че ще е нужна една година за основаване на нова дясна коалиция. Освен това Берлускони и Салвини пък смятаха, че ще им трябват най-малко няколко месеца, с цел да си върнат поддръжката на гласоподавателите до равнищата от 2018 година Но нещата се форсираха и когато държавното управление на Драги, в което влизаха партиите на Салвини и Берлускони, стартира застрашително да се клати, Берлускони реши небрежно да сплоти остарялата дясна коалиция. След няколко срещи разривът сред Мелони и Салвини бе преодолян и десницата съобщи подготвеност да се яви единна на изборите. Когато държавното управление на Драги падна и бяха планувани предварителните избори, десницата се контракти онази партия в дясната коалиция, която завоюва най-вече гласове на изборите, да получи правото да излъчи своя водач за министър председател. Което значи, че на доктрина Джорджа Мелони има огромни шансове бъде идващ министър председател на Италия. Но мнозина анализатори се съмняват, че ветеранът Берлускони и амбициозният и прочут с обратите си Салвини ще се примирят с тази сделка и няма да се изкушат да я нарушат.
За разлика от десницата левицата по този начин и не съумя да се консолидира в толкоз мощен блок, колкото е този на десницата. Преговорите сред левите партии и партиите от центъра се провалиха и по този начин и не беше основана огромна левоцентристка коалиция, която съгласно анализатори е единственият метод да бъде спрян безапелационния напредък на десницата по пътя към триумфа ѝ на изборите. На тези избори левицата се явява в коалиция, сплотяваща левоцентристката Демократическа партия на някогашния министър председател Енрико Лета, десноцентристката партия " Член първи " на досегашния министър на опазването на здравето Роберто Сперанца, защитаваща концепциите на социалдемокрацията, екологията и европеизма, Италианската социалистическа партия и партията " Солидарна народна власт ", защитаваща християнсоциалните хрумвания. Около тази тясна коалиция, която има обща предизборна листа и обща предизборна стратегия, се сплотиха след комплицирани договаряния и още няколко политически сили, някои от които са независими партии, а други по-миниатюрни обединения, образувани преди сформирането на блока към демократите на Лета. На първо място измежду тях е " Плюс Европа " на Ема Бонино, някогашната министърка на интернационалната търговия и европейските въпроси във второто държавно управление на Романо Проди и някогашна еврокомисарка в средата на 90-те години на предишния век, отговаряла за въпросите на потребителите. Партията на Бонино пази концепциите на европейския федерализъм, на мощния европеизъм и на либерализма, а самата Бонино е считана за една от основните женски фигури в италианската политика. В необятната лява предизборна коалиция влиза и основаната предходната година екологична партия " Зелена Европа-Зелени ", обединила се в този момент предизборно с учредената през 2017 година партия " Италианска левица ", защитаваща концепциите на демократичния социализъм, феминизма, умерения европеизъм, антифашизма. В левоцентристката коалиция влиза и предизборната групировка " Граждански ангажимент ", родена напълно неотдавна от отцепването на членове на " Движение 5 звезди ", измежду които и външния министър Луиджи Ди Майо. Първоначално отцепниците се сплотиха в парламентарна група, наречена " Заедно за бъдещето ". Но след насрочване на предварителните избори те образуваха предизборната групировка " Граждански ангажимент ", към която се причисли и групировката " Демократичен център ", защитаваща концепциите на европеизма, християндемокрацията и обществения демократизъм.
За разлика от десния блок обаче левицата не излезе с обща предизборна стратегия. Четирите разклонения на левия блок показаха четири стратегии. Общата стратегия на демократите на Лета, партията на Сперанца, социалистите и " солидарните демократи " се концентрира върху повече гаранции за гражданските права, увеличение на заплатите, въвеждане на тринадесета заплата, битка с инфлацията, равнопоставеност на заплащането сред мъже и дами, въвеждане на минимална работна заплата за служащите без групов трудов контракт, унищожаване на безплатните стажове, понижаване на данъчната тежест, поощряване на екологичните политики и на политиките за потребление на възобновими енергийни източници, подкрепяне на студентите и на младежите, плащащи наем, даване на италианско поданство на децата до 18 години на чужденци, които са посещавали италиански учебни заведения в Италия най-малко за пет години, наложително обучение до 18-годишна възраст, отбрана на правата на ЛГБТ общността, проект за наемане на повече персонални лекари.
" Зелените ” и " Италианската левица " показаха стратегия за повече обществена правдивост, повече запазване на околната среда, повече ангажираност в битката с климатичните промени, за минимална работна заплата от 10 евро на час, за обезпечено гратис обучение за всички, от детската градина до университета, за промяна на публичното опазване на здравето. " Плюс Европа " изрично се разгласи за продължение на управленческата линия на държавното управление на Марио Драги по всички въпроси, запазвайки европейския и атлантическия курс във външната политика. " Граждански ангажимент " предложи стратегия, основана на екологичния преход, на европейското и атлантическото позициониране на външната политика на Италия. Програмата включва също и преразглеждане на дефиницията за корист със служебно състояние.
На изборите през 2018 година Демократическата партия, която е в центъра на актуалната левоцентристка предизборна коалиция, завоюва към 18 %, което беше много нежелано показване. По това време тя не беше ръководена от Лета, който се беше отдръпнал от политиката. Лета застана отпред на партията едвам през 2021 година По това време тя претърпя и няколко отцепвания. Така да вземем за пример от нея се отдели Роберто Сперанца и сътвори " Член първи ". От Демократическата партия се отдели и някогашният министър председател и някогашен партиен водач на демократите Матео Ренци, който сътвори центристката партия " Италия Вива ". В интервала 2018 година - 2022 година Демократическата партия първо беше в съпротива на първото държавно управление на Конте, включващо " Движение 5 звезди " и " Лига ". Когато то се разпадна антисистемните започнаха договаряния с демократите и по този начин партията, макар че не беше спечелила изборите, стана ръководеща във второто държавно управление на Конте. Именно на тази коалиция се падна и злополучната чест или неприятния шанс да ръководи страната във време на пандемия и да взима решения за локдауни, навсякъде носене на маски, рестрикции на достъпа до избрани места за неимунизирани и непреболедували ковид. Всичко това докара до стопански спад и в последна сметка беше една от аргументите и за рухването на второто държавно управление на Конте. Демократите обаче след това влязоха и в необятната управленческа коалиция на Драги. Така те де факто бяха на власт в две от последните три държавни управления, макар че не бяха спечелили последните избори, което точно подразни десницата, която не пропуща да акцентира постоянно този мотив. Сега под управлението на Лета Демократическата партия съгласно допитването на ИПСОС от 1 септември е втората политическа мощ в страната с 23 % след " Италиански братя " на Мелони.
От актуалното ляво обединяване на изборите през 2018 година се яви единствено партията на Ема Бонино, която тогава получи 2,5 %. Сега съгласно допитването на ИПСОС от 1 септември тя има към 2 %. Останалите политически сили тогава или не съществуваха, или бяха в различен формат. От новосъздадените сили, влизащи в лявата коалиция " зелените " и " Италианска левица ", взети дружно имат 4 %, съгласно допитването на ИПСОС, а новата групировка на Ди Майо има едвам 0,8 %, до момента в който партията на Сперанца има 1,5 %. Всичко това демонстрира, че тази левоцентристка коалиция, формирана от плетеница от партии, листи и обединения, няма да успее да събере общо подобен %, който да е по-голям от общия %, който биха спечелили на изборите десните.
Третият полюс в предизборната акция, с изключение на този вдясно и този вляво, е този в центъра, завършен от двете центристки партии " Действие ", основана през 2019 година и " Италия Вива ", основана през същата година от Ренци. Първата партия е ръководена от Карло Календа, някогашен министър на икономическото развиване в държавните управления на Матео Ренци и на Паоло Джентилони. Партията се обрисува като бранител на обществения демократизъм, на демократичния социализъм, на прогресивните хрумвания, на европеизма и завръщането към концепциите на италианския мъдрец и политик Джузепе Мацини, съдействал по един решителен метод за зараждането на единната италианска страна. Календа преговаряше с Лета за влизане в обща коалиция. Накрая бе контрактувано сходно съглашение, само че броени дни по-късно Календа се отхвърли от него, тъй като в обединението към Лета бяха привлечени и почитателите на Ди Майо, " зелените " и „ Италианската левица ”, на чиито политически хрумвания " Действие " на Календа се опълчва. Пред съюза с левите Календа избра съюз с " Италия Вива " на някогашния си началник Ренци. " Италия Вива ", която се нарежда също в центъра, се обрисува като защитничка на обществения демократизъм, мощния европеизъм, атлантизма и на реформизма. Сега съгласно допитването на ИПСОС от 1 септември " Италия Вива " и " Действие " имат общо 5 %. Двете партии оферират да се продължи дневния ред на държавното управление на Драги, включително и продължение на поддръжката за Украйна, а също и придържане към сегашния Национален проект за постпандемично възобновяване на Италия без ревизирането му, както желае десницата. Двете партии упорстват и за промяна на гражданския приход, само че не желаят неговото унищожаване. Те упорстват той да спре да се изпаща, когато оня, който го получава, отхвърли оферта за работа. Центристките партии ще работят и за въвеждане на минимална работна заплата, за още по-голямо понижаване на енергийната взаимозависимост от съветския газ, било то посредством системи за регазификация и посредством възобновими енергийни източници, било то посредством връщане на нуклеарната сила в Италия. Според центристите връщането към нуклеарната сила би помогнало на също така на Италия до 2050 година да реализира задачата от нулеви излъчвания на парникови газове. Партиите пазят и концепцията и за директни избори за министър председател и за унищожаване на актуалното положение в Народното събрание, при което двете парламентарни камари имат идентична тежест при приемането на законите.
Като антиполюс на всички гореспоменати блокове се явява независимо на изборите и този път " Движение 5 звезди ", ръководено от Джузепе Конте. Сега съгласно допитването на ИПСОС от 1 септември то има 13,4 %. Това е с близо 20 процентни пункта по-ниско спрямо изборите от 2018 г, когато придвижването, явило се отново независимо, получи невижданите за него близо 33 %. Рейтингът на придвижването пострада доста поради тежкия интервал, в който то трябваше да ръководи, само че и поради някои политически решения. " Антисистемните " първо влязоха в неестествен управленчески съюз с " Лига ", гравитирала в предишното към властта поради връзките си с Берлускони. А " антисистемните " се бореха точно против систематичните партии, като тази на Берлускони, или " Лига ", или пък Демократическата партия. В това противоестествено държавно управление гласът на премиера " петзвездния " представител Конте неведнъж бе заглушаван от вътрешния министър Салвини, което не се понрави на последователите на " антисистемните ". След рухването на първото държавно управление на Конте придвижването влезе още веднъж в неестествен съюз, този път с Демократическата партия и с " Италия Вива " на Матео Ренци. През този интервал второто държавно управление на Конте управляваше, както към този момент бе маркирано, една Италия посред пандемията с всички произлизащи от това негативи. Накрая и второто държавно управление на Конте падна, когато Ренци изтегли дребната си партия от него. Стигна се до кабинета на Драги, в който " Движение 5 звезди ", спечелило изборите през 2018 година, получи толкоз министерски кресла, колкото и други партии, които през 2018 година не се показаха толкоз добре на вота, което настрои още повече членската маса против управлението на Конте. Тази година придвижването се разцепи поради Украйна и поради някои енергийни и обществени политики на кабинета Драги. Редица членове на придвижването го напуснаха дружно с външния министър Ди Майо. Движението стана и главната причина за рухването на кабинета на Драги и всичко това се отрази на рейтинга му в този момент. Предизборната стратегия на придвижването включва опазване на гражданския приход - основната мярка на първото държавно управление на Конте, въвеждане на минимална работна заплата от 9 евро на час и улеснение на сключването на безсрочни трудови контракти, увеличение на помощите за фамилиите и фирмите, битка с ценовите спекулации, понижаване на данъчната тежест, поощряване на енергийния преход посредством вложения единствено във възобновими енергийни източници, а не в газова инфраструктура или изкопаеми горива, нови бонуси за предприятията, с цел да се оправят те с енергийния преход и възходящите енергийни цени, приемане на закон за битка с хомофобията, поданство за децата до 18 години на чужденците, които са учили известно време в италиански учебни заведения, узаконяване на еднополовите бракове.
На 25 септември Италия избира нов парламент. По принцип изборите трябваше да са следващата година, само че до предварителен избор се стигна след рухване на държавното управление на националното единение, ръководено от Марио Драги. До оставката на държавното управление през юли пък се стигна, откакто по време на избор на доверие за държавното управление, извършен в Сената на италианския парламент, три от партиите в ръководещата коалиция се въздържаха да гласоподават и това бяха трите водещи сили в кабинета - антисистемното " Движение 5 звезди ", крайнодясната партия " Лига " и дясната консервативна партия " Форца Италия ", написа Българска телеграфна агенция.
Това ще бъдат първите избори, на които ще се гласоподава за понижен състав на двете парламентарни камари – Камарата на депутатите и Сената. В Камарата на депутатите към този момент вместо 630 парламентаристи ще има единствено 400, а в Сената вместо 316 сенатори ще има единствено 200. Това ново предписание влезе в действие с промяна на конституцията през 2020 година Италианците се надяват, че тези промени ще понижат политическата парализа в Народното събрание, където при по-голям брой депутати и сенатори прокарването на законите беше много муден развой.
Вотът протича и по смесена изборна система, според " закона Розато ", влезнал в действие през 2018 година Това значи, че 61 % от местата в Камарата на депутатите и в Сената се дефинират по пропорционалната система (тоест 245 места в Камарата и 122 в Сената), а 37 % от местата се дефинират посредством мажоритарна система с гласоподаване в един тур (тоест 147 места в Камарата на депутатите и 74 места в Сената ). Два % от местата в двете камари (тоест 8 места в Камарата на депутатите и 4 места в Сената) се дефинират от гласуването на италианските жители, живеещи в чужбина. Те гласоподават по пощата по пропорционална система с преференциален избор. На изборите ще се явят три съществени предизборни блока, а антиситемното " Движение 5 звезди " както и преди четири години, ще се яви единствено. Ще има и още няколко по-малки предизборни обединения.
В дясното пространство предизборният блок включва четири партии. На първо място в него е дефинираната като крайнодясна, суверенистка, популистка, неофашистка или пък постфашистка партия " Италиански братя " на някогашната министърка на младежта в четвъртото държавно управление на Силвио Берлускони - Джорджа Мелони, която през последните четири години беше единствената политическа мощ, останала в съпротива на трите държавни управления, управлявали Италия през този интервал – двата кабинета на Джузепе Конте и този на Марио Драги. В десния избирателен блок влиза и крайнодясната партия " Лига " на някогашния вътрешен министър в първото държавно управление на Конте - Матео Салвини, както и десноцентристката и изповядваща демократичен консерватизъм партия " Форца Италия " на четирикратния министър председател на Италия Силвио Берлускони. В тази коалиция е и малко познатата отвън Италия групировка на Маурицио Лупи " Ние умерените ", дефинираща се като десноцентристка и либералконсервативна. Лупи едно време беше част от лагера на Берлускони, само че след това мина в редиците на левоцентристите и беше министър на превоза и инфраструктурата в държавните управления на демократите Енрико Лета и Матео Ренци.
Според допитване на ИПСОС от 1 септември в редиците на десния блок на водеща позиция е партията на Мелони с 24 %, следвана от " Лига " с 13,4 % и " Форца Италия " с едвам 8 %. Партията на Лупи е с нежелания 1 %. Тази обстановка се разграничава много спрямо изборите през март 2018 година Тогава десноцентристкият блок, в който влизаха отново партиите на Мелони, Салвини и Берлускони дружно с различен по-малък съдружен сътрудник, извоюва общо 37 %. По настрана тогава " Лига " получи 17 %, партията на Берлускони - 14 %, а тази на Мелони едвам 4 %. Преди четири години " Лига " доминираше в десноцентристката коалиция, само че това, че тя влезе в необичайно съдружно държавно управление с антисистемното " Движение 5 звезди " през 2018 година – първото държавно управление на Конте - не се хареса на доста от нейните гласоподаватели, възприели това като изменничество към крайнодесните хрумвания и към другите партии в дясната коалиция, останали в съпротива на ръководещите. " Лига " също така не съумя да резервира за дълго наличието си в редиците на ръководещите, което пък отблъсна тези нейни гласоподаватели, харесали концепцията да видят партията си отпред на властта. През миналите четирите години партията на Берлускони пък съумя да изгуби също много от рейтинга си поради представянето си в началото като не изключително безапелационна опозиционна мощ, а след това и поради засенчването ѝ в съдружното държавно управление на Драги, в което тя влезе, от такива сили, като " Движение 5 звезди ", Демократическата партия и " Лига ". От предходните избори до момента максимален напредък в дясното пространство беляза партията на Мелони (от 4 % на 24 процента) точно с помощта на твърдата и поредна линия, която тя съумя да резервира - непрекъсната съпротива на двете държавни управления на Конте и на това на Драги, без противоестествени изкушения за влизане във властта, и градивна поддръжка за ръководещите (по-точно за кабинета на Драги по някои въпроси), като да вземем за пример този за поддръжката за Украйна и твърдата линия по отношение на Русия.
На тези избори десноцентристкият блок се явява с обща стратегия, озаглавена " За Италия. Рамково съглашение за едно десноцентристко държавно управление ". Тя включва общо 15 раздела. Отделно всяка една от партиите в обединението показа свои лични предизборни хрумвания и стратегии. В общата стратегия дясната коалиция удостоверява, че Италия ще остане неделима част от Европа, от Атлантическия алианс и от Запада, само че в същото време ще се бори за повече Италия в Европа и в света. Това заричане наподобява много и на напъните на президента на прилежаща Франция Еманюел Макрон да работи за повече Франция в Европа и в света, показват анализатори. Външната политика на Италия при десницата ще бъде фокусирана върху отбраната на националните ползи, а дипломатическата роля на Италия ще бъде засилена, само че страната ще продължи да зачита интернационалните съюзи и поетите задължения, като да вземем за пример този пред НАТО за обособяване на повече запаси за защитата, или този за поддръжка на Украйна пред съветската инвазия, както и за поддръжка на всякаква дипломатическа самодейност за намиране на решение на спора. Десницата дава обещание и цялостна поддръжка за процеса на европейска интеграция, само че желае и един по-политически и по-малко бюрократичен Европейски Съюз. При разискването на европейски законодателни въпроси Италия обаче ще брани националните си ползи в светлината на измененията в интернационален подтекст, по-специално по въпроса за екологичния преход, се отбелязва още в програмата на десния блок. В нея десницата декларира и желание да утвърди централната роля на Италия в Средиземноморския район и да предложи европейски проект за развиването на африканския континент за реализиране на политическа непоклатимост на социо-икономически прогрес, което би понижило и миграцията оттова към Европейски Съюз, в частност към Италия. Десницата акцентира също и, че ще се бори за отбраната и популяризирането на класическите и юдеохристиянски, исторически и културни корени и еднаквост на Европа. Именно това желание бе възприето от някои като опасност за европейското разнообразие, като намек за расистки отклонения, като анти-ЛГБТ изразителност. Десницата също така декларира желание и за проверка на европейския Пакт за непоклатимост за използване на политики на постоянен и дълготраен напредък и цялостна претовареност.
По отношение на стратегическата инфраструктура на Италия и ефикасното потребление на европейски средства, десницата приказва за реализиране на единодушие с Европейската комисия за проверката на Националния проект за постпандемично възобновяване на страната поради променените условия, потребности и цели. Това се възприема от някои италиански политици от левицата като риск Италия да изгуби средствата по европейския избавителен проект. Европейска комисия към този момент утвърди проекта на Италия в сегашния му тип. Евентуално преразглеждане ще отнеме време и не е ясно дали Европейска комисия ще се съгласи с новите неща, включени в него по избор на десницата. Това закъснение би лишило страната от значими европейски запаси за възобновяване, за реализирането на енергиен преход и на огромни инфраструктурни планове и в последна сметка за превръщането на Италия, както желае десницата, в по-конкурентна страна по отношение на останалите европейски страни. Сред плановете за реализиране на тази цел е този за модернизиране на съществуващата инфраструктурната мрежа, в частност за развиване на високоскоростната железопътна система на Италия посредством свързването на Севера със Сицилия чрез реализирането на дълго чакания мост над Месинския пролив. Десницата желае и разпространяването на широколентовия интернет още повече в страната и ефикасното потребление на европейски средства за париране на резултата на увеличените цени на горивата и силата и на продуктите от първа нужда.
В програмата си десницата приказва и за осъществяване на институционални промени, измежду които въвеждане на директен избор на президент. Сега президентът се избира скрито от депутатите в Народното събрание. Последните президентски избори през януари демонстрираха обаче минусите на тази система и незабавната потребност от промяна. Тогава на изборите след няколко несполучливи тура в последна сметка парламентаристите избраха да преизберат президента Серджо Матарела, който даже не искаше това, с цел да избегнат политическата парализа, откакто нито десницата, нито левицата съумяха да консолидират поддръжката си за различен общ претендент и откакто не беше реализиран консенсус сред политическите блокове за надпартиен претендент. Преките избори на президент ще станат вероятни обаче посредством промяна на италианската конституция. Ако десницата завоюва две трети болшинство в Народното събрание, тя ще може да задейства този развой на промяна, само че в случай че не реализира подобен резултат на изборите, ще е необходим референдум по въпроса.
Десницата се афишира и за промяна на правосъдната система, за промени в данъчната система, тъй че тя да бъде обективна за всички, като тук десните дават обещание понижаване на данъчното задължение за фамилиите, компаниите и самонаетите служащи и битка против укритата благосъстоятелност. Сред данъчните облекчения, планувани от десницата, ще има такива за фирмите, които наемат най-вече чиновници и способстват за понижаване на безработицата в страната. Десницата планува и разширение на обсега на приложение на плоския налог.
Десницата дава обещание да работи и за поощряване на раждаемостта, за по-малко Данък добавена стойност върху продуктите и услугите за деца, за основаване на повече ясли, за поддръжка за младите майки, за политики, които ще оказват помощ на бащите и на майките да съчетават работата с развъждането на деца, за поддръжка на разведените родители.
Десницата дава обещание да работи за възстановяване на сигурността в италианските обитаеми места посредством повече квартални служители на реда, повече служители на реда по улиците и повече видеокамери. Десницата дава обещание битка с феномена " бандите на малолетни ", усилване на системите за киберсигурност, битка с насилието против дами, битка с мафията и тероризма, битка с всякаква форма на антисемитизъм и ислямизъм, битка с наркотрафика.
В региона на битка с противозаконната имиграция и на ръководство на законните имиграционни потоци, десните дават обещание обществено и трудово консолидиране на имигрантите с организиран статут на престояване в страната. Десните дават обещание отбрана на националните и европейски граници и приказват за съгласувана с управляващите на северноафриканските страни обсада на плавателните съдове на трафикантите, пренасящи противозаконни мигранти през Средиземно море. Десницата възнамерява и да работи за основаване на горещи точки отвън европейската територия, само че ръководени от Европейски Съюз, на които мигрантите ще изчакват, до момента в който в Европейски Съюз се преглеждат техните молби за даване на леговище. По отношение на непридружаваните малолетни мигранти десницата дава обещание повече финансови средства на общините за справяне с този проблем.
В региона на опазването на здравето в програмата на десницата са заложени повече ограничения в поддръжка на превантивната медицина и за наемане на повече лекари в провинцията, които да са по-близо до популацията. Десните ще актуализират проектите за дейности при пандемии и националния здравен проект. Те дават обещание битка с пандемията от Ковид-19 посредством поощряване на вярно държание и адаптиране на институциите и превоза, само че без да се стига до ограничение на самостоятелните свободи. Последното ще се понрави на много италианци, претърпели през 2020 година и 2021 година месеци на частични или цялостни локдауни, на рестрикции, свързани със зелените документи за имунизация против Ковид-19. Десницата дава обещание и преразглеждане на националния онкологичен проект. По време на двете години на пандемия в Италия се появиха много разкази за забавено онкологично лекуване точно поради фокусирането върху битката с ковида, което повдигна въпроса за потребността от по-голямо внимание към раковоболните.
В региона на трудовия пазар и обществената политика десницата ще работи за увеличение на покупателната дарба на фамилиите, служащите и пенсионерите посред разгара на икономическата рецесия и инфлацията. Десницата ще се бори за понижаване на Данък добавена стойност върху енергийните артикули и за разширение на набора от артикули от първа нужда с понижено Данък добавена стойност. Десницата дава обещание улеснение на достъпа до заеми за фамилиите и фирмите, политики в поддръжка на компаниите, наемащи повече чиновници, начинания в поддръжка на дамите бизнесмени и на младите бизнесмени, битка с труда на черно.
Що се касае до обществените помощи, десницата желае цялостна проверка на актуалните механизми и най-много замяната на гражданския приход с по-ефикасни ограничения за безработните. Гражданският приход бе въведен в Италия през 2019 година от първото държавно управление на Конте и цели подкрепяне на безработни или на работещи, получаващи приходи под избран предел. За приемането му има избрани условия, като да вземем за пример извършване на публично потребен труд, вписване на трудовата борса и ограничение на опциите за отменяне на оферти за работа, отправени на хората, получаващи прихода. Мярката породи много дискусия. Появиха се информации за измами, за хора, получаващи цивилен приход и демонстриращи много разхитителен метод на живот. Най-скандален в това отношение беше образецът с водещите разточителен живот братя Марко и Габриеле Бианки, наказани за убийството на 21-годишния цветнокож Уили Монтейро Дуарте, който те пребиха до гибел през 2020 година градчето Колеферо, до момента в който той се опитвал да отбрани от тях собствен другар.
Иначе десницата в Италия дава обещание и увеличение на минималните, обществените и инвалидните пенсии - едно обичайно предизборно заричане.
Десните партии се заричат и да работят за резистентен енергиен преход, за увеличение на производството на сила от възобновими източници, за диверсификация на енергийните доставки за енергийна самостоятелност на страната. Те желаят цялостно потребление на енергийните естествените запаси на Италия, даже чрез реактивиране на газови залежи и дори приказват за вероятно оценяване на опцията за прибягване до чиста и сигурна нуклеарна сила, от която Италия се отхвърли в края на предишния век. Десните ще предизвикват и енергийната успеваемост и политиките за определяне на таван на енергийните цени на европейско равнище.
В сферата на околна среда дясната коалиция се зарича да съблюдава интернационалните задължения в региона на битката с климатичните промени, приказва за актуализиране на националния проект за кръгова стопанска система за понижаване на потреблението на естествени запаси и за увеличение на преработването на отпадъците. Десницата ще приложи и проект за качеството на водите и ефикасното потребление на водните запаси, тъй че да се заобикаля пилеенето на вода. Десните дават обещание и запазване на биоразнообразието, отделяне на нови естествени резервати, садене на дървета, изключително в зони, наранени от пожари и естествени бедствия, начинания за поощряване на потреблението на градския превоз и за отделяне на устойчива градска подвижност.
Десните ще разработят и стратегически народен проект в региона на селското стопанство и ще работят за развиването на независимостта на бранша, за увеличение на износа на характерните италиански селскостопански практики на интернационалните пазари, за поощряване на младите и дамите, захванали се със селско стопанство. Десните ще се борят и против труда на черно в селското стопанство. Те ще работят за въвеждане на новаторски практики в селското стопанство. В този раздел от програмата си десницата планува и ограничения против разпространяването на дивата фауна и епидемиите по добитъка, като първата част от това заричане идва в миг, в който някои представители на дивата фауна - глиганите - са засичани все по-често в оживени обитаеми места, като Рим или Торино.
Десницата дава обещание и вложения в образованието и науката, подготовката на повече учители, насърчаването на връщането в Италия на младежите, които учат и специализират зад граница. Ще предизвиква стартъпите и ще поддържа младежите, захванали се с обичайни занаяти.
Дясната коалиция ще работи за поощряване на италианския туризъм, на италианската просвета и на всичко, което е създадено в Италия. За задачата ще има цялостна цифровизация на туристическия и културния бранш, диверсификация на туристическите предложения в Италия, запазване и разпространение на културното, креативното, археологическото, материалното и нематериалното завещание на Италия.
Тази амбициозна предизборна стратегия се преглежда под лупа от италиански и непознати медии поради това, че възможностите на десницата да завоюва изборите са огромни. Десният блок се оказа с най-хубави позиции за победа, тъй като съумя за малко време да се консолидира след огромен раздор при започване на годината. Тогава трите водещи партии в обединението се изпокараха по отношение на избора на нов президент на Италия. Първоначално десницата разгласи, че застава зад кандидатура на Берлускони за президент. Но това породи дискусия поради противоречивото политическо завещание, оставено от Берлускони, и най-много, поради обстоятелството че той не е възприеман еднопосочно поради проблемите му със закона, поради замесване на името му в кавги със дами и поради околните му връзки с Владимир Путин. След като в последна сметка Берлускони се отдръпна от конкуренцията, десницата разгласи, че се консолидира зад различен претендент, само че на финалната права " Лига " за огромно учудване на " Италиански братя " поддържа преизбирането на Матарела. Тогава лидерката на " Италиански братя " Мелони съобщи, че десницата се е разпаднала дефинитивно и че ще би трябвало да се сътвори нова дясна коалиция. За същото заприказва и водачът на " Лига " Салвини. Двамата стопираха да си приказват. През март, когато Берлускони събра десницата в едно от именията си за сходство на брачна гала с годеницата си Марта Фашина, Мелони не беше поканена. Това още повече акцентира разединението в редиците на десницата. Тогава анализатори предвидиха, че ще е нужна една година за основаване на нова дясна коалиция. Освен това Берлускони и Салвини пък смятаха, че ще им трябват най-малко няколко месеца, с цел да си върнат поддръжката на гласоподавателите до равнищата от 2018 година Но нещата се форсираха и когато държавното управление на Драги, в което влизаха партиите на Салвини и Берлускони, стартира застрашително да се клати, Берлускони реши небрежно да сплоти остарялата дясна коалиция. След няколко срещи разривът сред Мелони и Салвини бе преодолян и десницата съобщи подготвеност да се яви единна на изборите. Когато държавното управление на Драги падна и бяха планувани предварителните избори, десницата се контракти онази партия в дясната коалиция, която завоюва най-вече гласове на изборите, да получи правото да излъчи своя водач за министър председател. Което значи, че на доктрина Джорджа Мелони има огромни шансове бъде идващ министър председател на Италия. Но мнозина анализатори се съмняват, че ветеранът Берлускони и амбициозният и прочут с обратите си Салвини ще се примирят с тази сделка и няма да се изкушат да я нарушат.
За разлика от десницата левицата по този начин и не съумя да се консолидира в толкоз мощен блок, колкото е този на десницата. Преговорите сред левите партии и партиите от центъра се провалиха и по този начин и не беше основана огромна левоцентристка коалиция, която съгласно анализатори е единственият метод да бъде спрян безапелационния напредък на десницата по пътя към триумфа ѝ на изборите. На тези избори левицата се явява в коалиция, сплотяваща левоцентристката Демократическа партия на някогашния министър председател Енрико Лета, десноцентристката партия " Член първи " на досегашния министър на опазването на здравето Роберто Сперанца, защитаваща концепциите на социалдемокрацията, екологията и европеизма, Италианската социалистическа партия и партията " Солидарна народна власт ", защитаваща християнсоциалните хрумвания. Около тази тясна коалиция, която има обща предизборна листа и обща предизборна стратегия, се сплотиха след комплицирани договаряния и още няколко политически сили, някои от които са независими партии, а други по-миниатюрни обединения, образувани преди сформирането на блока към демократите на Лета. На първо място измежду тях е " Плюс Европа " на Ема Бонино, някогашната министърка на интернационалната търговия и европейските въпроси във второто държавно управление на Романо Проди и някогашна еврокомисарка в средата на 90-те години на предишния век, отговаряла за въпросите на потребителите. Партията на Бонино пази концепциите на европейския федерализъм, на мощния европеизъм и на либерализма, а самата Бонино е считана за една от основните женски фигури в италианската политика. В необятната лява предизборна коалиция влиза и основаната предходната година екологична партия " Зелена Европа-Зелени ", обединила се в този момент предизборно с учредената през 2017 година партия " Италианска левица ", защитаваща концепциите на демократичния социализъм, феминизма, умерения европеизъм, антифашизма. В левоцентристката коалиция влиза и предизборната групировка " Граждански ангажимент ", родена напълно неотдавна от отцепването на членове на " Движение 5 звезди ", измежду които и външния министър Луиджи Ди Майо. Първоначално отцепниците се сплотиха в парламентарна група, наречена " Заедно за бъдещето ". Но след насрочване на предварителните избори те образуваха предизборната групировка " Граждански ангажимент ", към която се причисли и групировката " Демократичен център ", защитаваща концепциите на европеизма, християндемокрацията и обществения демократизъм.
За разлика от десния блок обаче левицата не излезе с обща предизборна стратегия. Четирите разклонения на левия блок показаха четири стратегии. Общата стратегия на демократите на Лета, партията на Сперанца, социалистите и " солидарните демократи " се концентрира върху повече гаранции за гражданските права, увеличение на заплатите, въвеждане на тринадесета заплата, битка с инфлацията, равнопоставеност на заплащането сред мъже и дами, въвеждане на минимална работна заплата за служащите без групов трудов контракт, унищожаване на безплатните стажове, понижаване на данъчната тежест, поощряване на екологичните политики и на политиките за потребление на възобновими енергийни източници, подкрепяне на студентите и на младежите, плащащи наем, даване на италианско поданство на децата до 18 години на чужденци, които са посещавали италиански учебни заведения в Италия най-малко за пет години, наложително обучение до 18-годишна възраст, отбрана на правата на ЛГБТ общността, проект за наемане на повече персонални лекари.
" Зелените ” и " Италианската левица " показаха стратегия за повече обществена правдивост, повече запазване на околната среда, повече ангажираност в битката с климатичните промени, за минимална работна заплата от 10 евро на час, за обезпечено гратис обучение за всички, от детската градина до университета, за промяна на публичното опазване на здравето. " Плюс Европа " изрично се разгласи за продължение на управленческата линия на държавното управление на Марио Драги по всички въпроси, запазвайки европейския и атлантическия курс във външната политика. " Граждански ангажимент " предложи стратегия, основана на екологичния преход, на европейското и атлантическото позициониране на външната политика на Италия. Програмата включва също и преразглеждане на дефиницията за корист със служебно състояние.
На изборите през 2018 година Демократическата партия, която е в центъра на актуалната левоцентристка предизборна коалиция, завоюва към 18 %, което беше много нежелано показване. По това време тя не беше ръководена от Лета, който се беше отдръпнал от политиката. Лета застана отпред на партията едвам през 2021 година По това време тя претърпя и няколко отцепвания. Така да вземем за пример от нея се отдели Роберто Сперанца и сътвори " Член първи ". От Демократическата партия се отдели и някогашният министър председател и някогашен партиен водач на демократите Матео Ренци, който сътвори центристката партия " Италия Вива ". В интервала 2018 година - 2022 година Демократическата партия първо беше в съпротива на първото държавно управление на Конте, включващо " Движение 5 звезди " и " Лига ". Когато то се разпадна антисистемните започнаха договаряния с демократите и по този начин партията, макар че не беше спечелила изборите, стана ръководеща във второто държавно управление на Конте. Именно на тази коалиция се падна и злополучната чест или неприятния шанс да ръководи страната във време на пандемия и да взима решения за локдауни, навсякъде носене на маски, рестрикции на достъпа до избрани места за неимунизирани и непреболедували ковид. Всичко това докара до стопански спад и в последна сметка беше една от аргументите и за рухването на второто държавно управление на Конте. Демократите обаче след това влязоха и в необятната управленческа коалиция на Драги. Така те де факто бяха на власт в две от последните три държавни управления, макар че не бяха спечелили последните избори, което точно подразни десницата, която не пропуща да акцентира постоянно този мотив. Сега под управлението на Лета Демократическата партия съгласно допитването на ИПСОС от 1 септември е втората политическа мощ в страната с 23 % след " Италиански братя " на Мелони.
От актуалното ляво обединяване на изборите през 2018 година се яви единствено партията на Ема Бонино, която тогава получи 2,5 %. Сега съгласно допитването на ИПСОС от 1 септември тя има към 2 %. Останалите политически сили тогава или не съществуваха, или бяха в различен формат. От новосъздадените сили, влизащи в лявата коалиция " зелените " и " Италианска левица ", взети дружно имат 4 %, съгласно допитването на ИПСОС, а новата групировка на Ди Майо има едвам 0,8 %, до момента в който партията на Сперанца има 1,5 %. Всичко това демонстрира, че тази левоцентристка коалиция, формирана от плетеница от партии, листи и обединения, няма да успее да събере общо подобен %, който да е по-голям от общия %, който биха спечелили на изборите десните.
Третият полюс в предизборната акция, с изключение на този вдясно и този вляво, е този в центъра, завършен от двете центристки партии " Действие ", основана през 2019 година и " Италия Вива ", основана през същата година от Ренци. Първата партия е ръководена от Карло Календа, някогашен министър на икономическото развиване в държавните управления на Матео Ренци и на Паоло Джентилони. Партията се обрисува като бранител на обществения демократизъм, на демократичния социализъм, на прогресивните хрумвания, на европеизма и завръщането към концепциите на италианския мъдрец и политик Джузепе Мацини, съдействал по един решителен метод за зараждането на единната италианска страна. Календа преговаряше с Лета за влизане в обща коалиция. Накрая бе контрактувано сходно съглашение, само че броени дни по-късно Календа се отхвърли от него, тъй като в обединението към Лета бяха привлечени и почитателите на Ди Майо, " зелените " и „ Италианската левица ”, на чиито политически хрумвания " Действие " на Календа се опълчва. Пред съюза с левите Календа избра съюз с " Италия Вива " на някогашния си началник Ренци. " Италия Вива ", която се нарежда също в центъра, се обрисува като защитничка на обществения демократизъм, мощния европеизъм, атлантизма и на реформизма. Сега съгласно допитването на ИПСОС от 1 септември " Италия Вива " и " Действие " имат общо 5 %. Двете партии оферират да се продължи дневния ред на държавното управление на Драги, включително и продължение на поддръжката за Украйна, а също и придържане към сегашния Национален проект за постпандемично възобновяване на Италия без ревизирането му, както желае десницата. Двете партии упорстват и за промяна на гражданския приход, само че не желаят неговото унищожаване. Те упорстват той да спре да се изпаща, когато оня, който го получава, отхвърли оферта за работа. Центристките партии ще работят и за въвеждане на минимална работна заплата, за още по-голямо понижаване на енергийната взаимозависимост от съветския газ, било то посредством системи за регазификация и посредством възобновими енергийни източници, било то посредством връщане на нуклеарната сила в Италия. Според центристите връщането към нуклеарната сила би помогнало на също така на Италия до 2050 година да реализира задачата от нулеви излъчвания на парникови газове. Партиите пазят и концепцията и за директни избори за министър председател и за унищожаване на актуалното положение в Народното събрание, при което двете парламентарни камари имат идентична тежест при приемането на законите.
Като антиполюс на всички гореспоменати блокове се явява независимо на изборите и този път " Движение 5 звезди ", ръководено от Джузепе Конте. Сега съгласно допитването на ИПСОС от 1 септември то има 13,4 %. Това е с близо 20 процентни пункта по-ниско спрямо изборите от 2018 г, когато придвижването, явило се отново независимо, получи невижданите за него близо 33 %. Рейтингът на придвижването пострада доста поради тежкия интервал, в който то трябваше да ръководи, само че и поради някои политически решения. " Антисистемните " първо влязоха в неестествен управленчески съюз с " Лига ", гравитирала в предишното към властта поради връзките си с Берлускони. А " антисистемните " се бореха точно против систематичните партии, като тази на Берлускони, или " Лига ", или пък Демократическата партия. В това противоестествено държавно управление гласът на премиера " петзвездния " представител Конте неведнъж бе заглушаван от вътрешния министър Салвини, което не се понрави на последователите на " антисистемните ". След рухването на първото държавно управление на Конте придвижването влезе още веднъж в неестествен съюз, този път с Демократическата партия и с " Италия Вива " на Матео Ренци. През този интервал второто държавно управление на Конте управляваше, както към този момент бе маркирано, една Италия посред пандемията с всички произлизащи от това негативи. Накрая и второто държавно управление на Конте падна, когато Ренци изтегли дребната си партия от него. Стигна се до кабинета на Драги, в който " Движение 5 звезди ", спечелило изборите през 2018 година, получи толкоз министерски кресла, колкото и други партии, които през 2018 година не се показаха толкоз добре на вота, което настрои още повече членската маса против управлението на Конте. Тази година придвижването се разцепи поради Украйна и поради някои енергийни и обществени политики на кабинета Драги. Редица членове на придвижването го напуснаха дружно с външния министър Ди Майо. Движението стана и главната причина за рухването на кабинета на Драги и всичко това се отрази на рейтинга му в този момент. Предизборната стратегия на придвижването включва опазване на гражданския приход - основната мярка на първото държавно управление на Конте, въвеждане на минимална работна заплата от 9 евро на час и улеснение на сключването на безсрочни трудови контракти, увеличение на помощите за фамилиите и фирмите, битка с ценовите спекулации, понижаване на данъчната тежест, поощряване на енергийния преход посредством вложения единствено във възобновими енергийни източници, а не в газова инфраструктура или изкопаеми горива, нови бонуси за предприятията, с цел да се оправят те с енергийния преход и възходящите енергийни цени, приемане на закон за битка с хомофобията, поданство за децата до 18 години на чужденците, които са учили известно време в италиански учебни заведения, узаконяване на еднополовите бракове.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ