Защо амнезията не се преподава никъде?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
До през днешния ден Европа беше най-желаното място за живеене. Не единствено поради изключителната природа, несъмнено. В последните години междинният годишен приход от 40 000 евро на глава от популацията в европейския съюз приближи доста този на Съединените американски щати, който е към 45 000 $ на човек. Седемдесетте години мир на „ Стария континент “ бяха оползотворени за осъществяване на незабравим стопански скок. Той даде на европейците опцията да употребяват забележителна обществена система, опазване на здравето и битов комфорт. Всичко това не можеше да бъде осъществено без импорт на външни изкопаеми енергиени източници.
Докато Съединените щати са самозадоволяващи се във връзка с силата, европейците не са. Тази взаимозависимост на европейската стопанска система води до основаване Европейски съюз - в началото от шест члена: Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. Докато на Запад страните се провеждат за нов тип капитализъм, почиващ върху многопартийна система, независимост на словото и правова страна, на Изток се вкарва еднопартийна система посредством гнет и насилствена колективизация, водени от марксическа идеология. Източноевропейците обаче не потеглят с наслада по пътя към социализма и пробват да се съпротивляват.
Репресията е безжалостна. Първата жертва е земеделецът Никола Петков, който увисва на бесилото на 23 септемврли 1947 година, безусловно почтен. Френски публицисти разказват героизма му и цялостната липса на съществени обвинявания, само че свободния западен свят не подхваща нищо. По-голяма е драмата, която се разиграва в Източна Германия. През юни 1953 година 60 000 въстаници кръстосват юмруци с полицията, хвърлят камъни и бият с тояги бранителите на новата система. Някои от тях носят американски флагове. Валтер Улбрих вика на помощ „ Червената войска “ и наченатата гражданска война е удавена в кръв. „ Братята “ им от Западната зона съчустват, само че не подхващат нищо.
Американският президент Дуайт Айзенхауер осъжда репресията, само че единствената глоба против комунистическата тирания, която подхваща е основаване на радиостанцията „ Свободна Европа “. Отчаяни източногерманците стартират да бягат на Запад през Берлин. Когато техния брой доближава 3 милиона, режима на Валтер Улбрихт издига „ Стената на срама “. Въпреки трудността стотици смелчаци пробват шанса си. 138 падат под патроните на граничарите. Немската покруса доближава върхове, когато на 1 февруари съветският министър Николай Патоличев и немският му сътрудник Карл Шилер подписват първия контракт за импорт на съветско синьо гориво.
Този образец е единствено едно начало. Той демонстрира началото на историческия компромис изработен от Запада, с помощта на който общественият живот в Западна Европа настигна американския. Само 3 години след революцията в Германска демократична република последва „ Унгарската гражданска война “, която също бе смачката от танкове. След нея и „ Пражката пролет “ с чешкият воин Ян Палах, който се самозапали пред един руски танк. Въреки безжалостната тирания на Изток, съпроводена с хиляди жертви, очите на западните ръководещи не изпускаха параметрите на икономическите индикатори, които бележиха непрекъснат напредък с помощта на съветските енергийни доставки.
В връзките с Русия макар НАТО и Варшавския пакт постоянно надвива икономическия интерес. Въпреки идеологическото опълчване никаква рецесия не съумя да попречи на стокообмена сред Русия и Запада, преди всичко сред Русия и Америка. И когато някои приказват за „ морал “ те първо би трябвало да се срещнат с идустриалната случка на най-големият американски " антикомунист " Хенри Форд. Стъпил на съветска земя американецът е зашеметен пред мащабите на страната и опцията да се извадят облаги от нейната назадничавост. Неговите инженери внасят цели фабрики за коли и камиони.
Най-голямата облага в производството са конвейрите, непознати до тогава. Форд приема в личните си автомобилни фабрики в Детройт на образование съветски служащи. Марките ЗИС преименувана на ЗИЛ, Москвич и Ford Focus са резултат на това съдействие. Хрушчов разобличава Сталин, само че не не помни неговия завет: „ Ние сме изостанали с 50-100 години от тях, по тази причина би трябвало да ги настигнем в период от 10 години! “. За страдание за „ настигането “ руснаците употребяват танкове Т-34, създадени в фабрики до Сталинград с американска помощ. Същите тези стоманени „ гъсеници “ възстановяват „ комунистическата система “ в Дрезден, Лайпциг, Будапеща и Прага.
Форд младши продължава делото на татко си, само че заради доверчивост или непознаване на локалните нрави, случката на най-големия за времето си авто конструктор завършва с големи загуби. Един различен американец с далечни съветски корени е доста по-щастлив. Без въобще да се интересува от политика, ГУЛАГ или човешки права – Арманд Хамер се сприятелява поредно с Ленин, Брежнев и Горбачов. Жени се за рускиня и подписва контракт в Москва за 20 милиарда $.
С времето обаче излиза наяве, че европейските ползи не съответстват с американските. Между двата бряга на Атлантическия океан изникват разлики. Американците осъзнават, че не е задоволително да разполагаш с пазар и да се самозадоволяваш с сила, тъй като в случай че не продаваш стоките си отвън територията, те грози крах. Де Гол и Аденауер предвидиха точно тази заплаха – да не бъде залята Европа с американски артикули и да се намерят нови източници на сила отвън американските.
В продължение на 30-40 години тази концепция бе осъществена в условия на „ спокойно взаимно битие “. Тя бе осъществена, може би прекомерно добре, тъй като размяната на европейски технологии и артикули против съветски газ, нефт и първични материали, надмина всички упования. За Русия Европа и се оказа отличен сътрудник, а близостта на най-богатата на изкопаеми енергийни източници страна улесняваше реализацията на всички очаквания за напредък. Погълнати във вътрешнополитически битки, сигурни в американския боен чадър, европейците подцениха сянката, която техният триумф хвърля върху основателите на НАТО. Европа не видя, че нейният триумф пречи!
Нейните ръководители не видяха кой подпали късата война сред Русия и Грузия през 2008 година. Останаха безразлични очевидци на „ Майдана “ и не обърнаха внимание на украинския шовинизъм, в който вложиха американците. Когато европейските медии разгласиха милиардите,вложени в свалянето от власт на Виктор Янукович, американската дипломатка Виктория Нюланд безусловно тегли една майна на Европа. „ Fuck the EU! "
Европейските ръководещи, притиснати от ораторския гений на Зеленски, вместо да се опитат да разплетат украинската плетеница, избраха да скъсат с Русия. Приложиха наказания от които страдат самите те. Курсът на еврото се срина. Това е индикатор за доверието на финансовите пазари в европейската монета, която от единствено себе си отразява мнението на вложителите в политиката на европейците. От другата страна на океана американската стопанска система бележи нов напредък, за разлика от европейската, която се лиши сама от съветския пазар и от съветските енергийните източници.
До през днешния ден Европа беше най-желаното място за живеене. Не единствено поради изключителната природа, несъмнено. В последните години междинният годишен приход от 40 000 евро на глава от популацията в европейския съюз приближи доста този на Съединените американски щати, който е към 45 000 $ на човек. Седемдесетте години мир на „ Стария континент “ бяха оползотворени за осъществяване на незабравим стопански скок. Той даде на европейците опцията да употребяват забележителна обществена система, опазване на здравето и битов комфорт. Всичко това не можеше да бъде осъществено без импорт на външни изкопаеми енергиени източници.
Докато Съединените щати са самозадоволяващи се във връзка с силата, европейците не са. Тази взаимозависимост на европейската стопанска система води до основаване Европейски съюз - в началото от шест члена: Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. Докато на Запад страните се провеждат за нов тип капитализъм, почиващ върху многопартийна система, независимост на словото и правова страна, на Изток се вкарва еднопартийна система посредством гнет и насилствена колективизация, водени от марксическа идеология. Източноевропейците обаче не потеглят с наслада по пътя към социализма и пробват да се съпротивляват.
Репресията е безжалостна. Първата жертва е земеделецът Никола Петков, който увисва на бесилото на 23 септемврли 1947 година, безусловно почтен. Френски публицисти разказват героизма му и цялостната липса на съществени обвинявания, само че свободния западен свят не подхваща нищо. По-голяма е драмата, която се разиграва в Източна Германия. През юни 1953 година 60 000 въстаници кръстосват юмруци с полицията, хвърлят камъни и бият с тояги бранителите на новата система. Някои от тях носят американски флагове. Валтер Улбрих вика на помощ „ Червената войска “ и наченатата гражданска война е удавена в кръв. „ Братята “ им от Западната зона съчустват, само че не подхващат нищо.
Американският президент Дуайт Айзенхауер осъжда репресията, само че единствената глоба против комунистическата тирания, която подхваща е основаване на радиостанцията „ Свободна Европа “. Отчаяни източногерманците стартират да бягат на Запад през Берлин. Когато техния брой доближава 3 милиона, режима на Валтер Улбрихт издига „ Стената на срама “. Въпреки трудността стотици смелчаци пробват шанса си. 138 падат под патроните на граничарите. Немската покруса доближава върхове, когато на 1 февруари съветският министър Николай Патоличев и немският му сътрудник Карл Шилер подписват първия контракт за импорт на съветско синьо гориво.
Този образец е единствено едно начало. Той демонстрира началото на историческия компромис изработен от Запада, с помощта на който общественият живот в Западна Европа настигна американския. Само 3 години след революцията в Германска демократична република последва „ Унгарската гражданска война “, която също бе смачката от танкове. След нея и „ Пражката пролет “ с чешкият воин Ян Палах, който се самозапали пред един руски танк. Въреки безжалостната тирания на Изток, съпроводена с хиляди жертви, очите на западните ръководещи не изпускаха параметрите на икономическите индикатори, които бележиха непрекъснат напредък с помощта на съветските енергийни доставки.
В връзките с Русия макар НАТО и Варшавския пакт постоянно надвива икономическия интерес. Въпреки идеологическото опълчване никаква рецесия не съумя да попречи на стокообмена сред Русия и Запада, преди всичко сред Русия и Америка. И когато някои приказват за „ морал “ те първо би трябвало да се срещнат с идустриалната случка на най-големият американски " антикомунист " Хенри Форд. Стъпил на съветска земя американецът е зашеметен пред мащабите на страната и опцията да се извадят облаги от нейната назадничавост. Неговите инженери внасят цели фабрики за коли и камиони.
Най-голямата облага в производството са конвейрите, непознати до тогава. Форд приема в личните си автомобилни фабрики в Детройт на образование съветски служащи. Марките ЗИС преименувана на ЗИЛ, Москвич и Ford Focus са резултат на това съдействие. Хрушчов разобличава Сталин, само че не не помни неговия завет: „ Ние сме изостанали с 50-100 години от тях, по тази причина би трябвало да ги настигнем в период от 10 години! “. За страдание за „ настигането “ руснаците употребяват танкове Т-34, създадени в фабрики до Сталинград с американска помощ. Същите тези стоманени „ гъсеници “ възстановяват „ комунистическата система “ в Дрезден, Лайпциг, Будапеща и Прага.
Форд младши продължава делото на татко си, само че заради доверчивост или непознаване на локалните нрави, случката на най-големия за времето си авто конструктор завършва с големи загуби. Един различен американец с далечни съветски корени е доста по-щастлив. Без въобще да се интересува от политика, ГУЛАГ или човешки права – Арманд Хамер се сприятелява поредно с Ленин, Брежнев и Горбачов. Жени се за рускиня и подписва контракт в Москва за 20 милиарда $.
С времето обаче излиза наяве, че европейските ползи не съответстват с американските. Между двата бряга на Атлантическия океан изникват разлики. Американците осъзнават, че не е задоволително да разполагаш с пазар и да се самозадоволяваш с сила, тъй като в случай че не продаваш стоките си отвън територията, те грози крах. Де Гол и Аденауер предвидиха точно тази заплаха – да не бъде залята Европа с американски артикули и да се намерят нови източници на сила отвън американските.
В продължение на 30-40 години тази концепция бе осъществена в условия на „ спокойно взаимно битие “. Тя бе осъществена, може би прекомерно добре, тъй като размяната на европейски технологии и артикули против съветски газ, нефт и първични материали, надмина всички упования. За Русия Европа и се оказа отличен сътрудник, а близостта на най-богатата на изкопаеми енергийни източници страна улесняваше реализацията на всички очаквания за напредък. Погълнати във вътрешнополитически битки, сигурни в американския боен чадър, европейците подцениха сянката, която техният триумф хвърля върху основателите на НАТО. Европа не видя, че нейният триумф пречи!
Нейните ръководители не видяха кой подпали късата война сред Русия и Грузия през 2008 година. Останаха безразлични очевидци на „ Майдана “ и не обърнаха внимание на украинския шовинизъм, в който вложиха американците. Когато европейските медии разгласиха милиардите,вложени в свалянето от власт на Виктор Янукович, американската дипломатка Виктория Нюланд безусловно тегли една майна на Европа. „ Fuck the EU! "
Европейските ръководещи, притиснати от ораторския гений на Зеленски, вместо да се опитат да разплетат украинската плетеница, избраха да скъсат с Русия. Приложиха наказания от които страдат самите те. Курсът на еврото се срина. Това е индикатор за доверието на финансовите пазари в европейската монета, която от единствено себе си отразява мнението на вложителите в политиката на европейците. От другата страна на океана американската стопанска система бележи нов напредък, за разлика от европейската, която се лиши сама от съветския пазар и от съветските енергийните източници.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ