Историята на една легенда
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Аз съм ретрограден човек. Никога не съм получавал импровизиран апел да си сменя пола. Независимо от многотиражните листовки какъв брой е обикновено, готино и съвременно. Независимо от парадите в поддръжка на моя неопределен апел да бъда трансчовек. Независимо от финансовите тласъци.
А какъв брой би било просто… Ще си отрежа всякакви неща и ще стартира да сготвям фасул по моя рецепта. Ще го кръстя „ фасул без наденица “, с цел да е многозначително. Ще ме канят в телевизионни излъчвания (сигурен съм, че и в централните новини), с цел да покажат на страдащия от липса на информация ефирен фен моя фасул без наденица. Защото, несъмнено сте забелязали, има яростен информативен апетит за такива вести.
Веганите по някакви техни си аргументи ще ме поддържат. Ще издам книга с готварски предписания. После ще се скарам с коафьора си, който в изблик на яд ще пусне мои голи фотоси. Аз пък в отговор ще пусна още мои голи фотоси, тъй че да запълня пазарния апетит от голотии. В резултат няколко фолк певици ще се срутен в класацията за най-безсмислена персона, само че за тях няма да рева. После ще разглася, че съм се разкаял и ще ставам духовник. Църквата ще ме отлъчи, само че аз ще направя своя си черква и ще си стана духовник в нея. Ще пусна сметка за дарения. После ще се отдръпва за една седмица в цялостна изолираност в хотел на слънчака. Ще преживея катарзис. После ще се изцелявам от катарзиса с антибиотици. Ще дам изявление по какъв начин колкото да съм оживял и съм видял тунел със светлина в края и някой оттова ми е споделил, че би трябвало да не преставам напред. Това ще ме въодушеви да основа музикален план. Той няма да има триумф досега, в който не разглася че съм изнасилен от група бежанци. Разбира се, ще простя на бежанците, тъй като знам, че те са ме изнасилили от обич, а не от някакви други користни подбуди. После ще се обръсна нула номер и ще си сложа силиконов бюст. Ще издам втора книга- „ Съвети по какъв начин силиконът може да те извади от меланхолия “. Ще стартира да върша семинари. Ще се боря за мир. Ще печеля европроект за статуя на отрязаната наденица. Децата в учебно заведение ще стартират да ме имитират. Ще отворя ресторант. Гостите ми ще си вършат селфита в кенефите и ще ядат фасул гурме за по 100 лв..
Накрая ще основа политически план и току виж стана министър ръководител. Ще узаконя третия пол. Ще издам декрет всеки да може да пикае клекнал, прав, легнал или надолу с главата. Ще се боря за правото всички да раждаме, освен това каквото си желаеме. Примерно котета, папагали или за какво да не бъдем по-смели – ще раждаме ксерокопирни машини и даже локомотиви.
От чужбина ще ме приветстват, а някое Неправителствени организации даже ще да ме номинира за мъж на годината. Аз, несъмнено, ще откажа тъй като от дълго време няма да съм мъж, а нещо, и защото няма основана премия „ Нещо на годината “ ще си остана ненаграден. Нищо. Човек би трябвало да може да прави жертви.
Но това няма да се случи, тъй като, както споделих съм ретрограден човек. А времето е толкоз уместно за една такава устремна кариера. Точно по тази причина светът не принадлежи на такива като мен.
Ако ви звучи неуместно единствено се огледайте.
Аз съм ретрограден човек. Никога не съм получавал импровизиран апел да си сменя пола. Независимо от многотиражните листовки какъв брой е обикновено, готино и съвременно. Независимо от парадите в поддръжка на моя неопределен апел да бъда трансчовек. Независимо от финансовите тласъци.
А какъв брой би било просто… Ще си отрежа всякакви неща и ще стартира да сготвям фасул по моя рецепта. Ще го кръстя „ фасул без наденица “, с цел да е многозначително. Ще ме канят в телевизионни излъчвания (сигурен съм, че и в централните новини), с цел да покажат на страдащия от липса на информация ефирен фен моя фасул без наденица. Защото, несъмнено сте забелязали, има яростен информативен апетит за такива вести.
Веганите по някакви техни си аргументи ще ме поддържат. Ще издам книга с готварски предписания. После ще се скарам с коафьора си, който в изблик на яд ще пусне мои голи фотоси. Аз пък в отговор ще пусна още мои голи фотоси, тъй че да запълня пазарния апетит от голотии. В резултат няколко фолк певици ще се срутен в класацията за най-безсмислена персона, само че за тях няма да рева. После ще разглася, че съм се разкаял и ще ставам духовник. Църквата ще ме отлъчи, само че аз ще направя своя си черква и ще си стана духовник в нея. Ще пусна сметка за дарения. После ще се отдръпва за една седмица в цялостна изолираност в хотел на слънчака. Ще преживея катарзис. После ще се изцелявам от катарзиса с антибиотици. Ще дам изявление по какъв начин колкото да съм оживял и съм видял тунел със светлина в края и някой оттова ми е споделил, че би трябвало да не преставам напред. Това ще ме въодушеви да основа музикален план. Той няма да има триумф досега, в който не разглася че съм изнасилен от група бежанци. Разбира се, ще простя на бежанците, тъй като знам, че те са ме изнасилили от обич, а не от някакви други користни подбуди. После ще се обръсна нула номер и ще си сложа силиконов бюст. Ще издам втора книга- „ Съвети по какъв начин силиконът може да те извади от меланхолия “. Ще стартира да върша семинари. Ще се боря за мир. Ще печеля европроект за статуя на отрязаната наденица. Децата в учебно заведение ще стартират да ме имитират. Ще отворя ресторант. Гостите ми ще си вършат селфита в кенефите и ще ядат фасул гурме за по 100 лв..
Накрая ще основа политически план и току виж стана министър ръководител. Ще узаконя третия пол. Ще издам декрет всеки да може да пикае клекнал, прав, легнал или надолу с главата. Ще се боря за правото всички да раждаме, освен това каквото си желаеме. Примерно котета, папагали или за какво да не бъдем по-смели – ще раждаме ксерокопирни машини и даже локомотиви.
От чужбина ще ме приветстват, а някое Неправителствени организации даже ще да ме номинира за мъж на годината. Аз, несъмнено, ще откажа тъй като от дълго време няма да съм мъж, а нещо, и защото няма основана премия „ Нещо на годината “ ще си остана ненаграден. Нищо. Човек би трябвало да може да прави жертви.
Но това няма да се случи, тъй като, както споделих съм ретрограден човек. А времето е толкоз уместно за една такава устремна кариера. Точно по тази причина светът не принадлежи на такива като мен.
Ако ви звучи неуместно единствено се огледайте.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ