ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Германия би трябвало бързо да откри метод да се избави от тази своя взаимозависимост: предходната година 55 % от вноса на природен газ са били от Русия. Освен това Германия е отдала газовите си складове на съветския тръст " Газпром ", а друга съветска компания - " Роснефт " - е мажоритарен притежател на рафинерията в град Шведт, която обезпечава горива за източните немски провинции.

Икономиката и политиката взаимно залагаха от ден на ден и повече на вноса на сила от Русия, показва в своя разбор на обстановката енергийният специалист от брюкселския мозъчен концерн " Брьогел " Георг Цахман. Още през 1970-те години бе издигнат първият газопровод от Сибир, подтикван от " Рургаз " и BASF, които тогава интензивно търсеха сътрудници в Русия за импорт на на ниска цена газ.

Заслугите на Шрьодер

Когато по-късно разнообразни сътрудници, обединени под името " Северен поток ", към този момент възнамеряваха първия газопровод по дъното на Балтийско море, тогавашният немски канцлер Герхард Шрьодер съобщи уверено: " В директно партньорство с Русия Германия обезпечава огромна част от енергийните си потребности за десетилетия напред ".

Седмици по-късно той загуби изборите, само че, както е добре известно, си откри доходоносни занимания в " Газпром ". Неговата наследничка на канцлерския пост Ангела Меркел продължи газовото партньорство - в това число след съветската анексия на Крим и разправата на Путин с Алексей Навални.

По същото време няколко източноевропейски страни, Съединени американски щати и Европейският парламент (ЕП) приканиха Германия да спре строителството на " Северен поток-2 " с аргумента, че Русия може да употребява зависимостта от съветските доставки като оръжие. Днес знаем чудесно, че тези опасения са били повече от основателни.

Защо никой не се е вслушал?

Бившият немски министър на стопанската система Петер Алтмайер споделя, че Украйна и други източноевропейски страни са се оповестили срещу " Северен поток-2 ", само че не и против доставките на съветски газ като цяло. Но той е трябвало да минава през Украйна - освен поради директните такси, а и тъй като украинците са си правили сметката, че по този начин те ще бъдат по-добре предпазени против нахлуване от Русия, добавя Алтмайер.

За него това е индикативен образец по какъв начин сегашната полемика за зависимостта от Русия от време на време се опростява. В тази връзка политикът от ХДС напомня провалените опити за създаване на терминали за полутечен газ: по думите му политиците са били подготвени да обезпечат нужните средства, само че плановете въобще не са напреднали, защото нито една компания не е поискала да се обвърже дълготрайно.

Какви са позволените неточности?

През 2014-а година на " Газпром " бе разрешено да поеме най-голямото газохранилище на " Винтерсхал ", дъщерно дружество на концерна BASF. Това стана с дейната поддръжка за от страна на тогавашния немски министър на стопанската система - социалдемократа Зигмар Габриел - и макар редица предизвестия.

Политиците позволиха съдбовни неточности, споделя икономистът Юрген Кюлинг. Пред " Тагесшау " той показва, че не е неприятно на един либерализиран енергиен пазар да има конкуренция, тъй като тя смъква цените. Много значимо в тази ситуация е да се взема поради и факторът " енергийна сигурност ". Задача на страната е да ревизира на коя компания може да се разчита и на коя - не, споделя той.

През 2002-а година пък Е.ОН и " Рургаз " се сляха макар запасите на две комисии - за защита на конкуренцията и против монополите. Но тогавашното немско държавно управление от социалдемократи и зелени се наложи, въпреки малко или доста да възникваше монопол на газовия пазар: години по-късно газовият бизнес беше изваден от Е.ОН и бе основано сдружението " Унипер ". Съвсем неотдавна то трябваше да бъде спасявано от банкрут с държавни дотации. В същото време не се търсеха други възможности на съветските газови доставки, да вземем за пример посредством вложения в инфраструктура за полутечен газ.

Какво може да се усъвършенства?

Трябва ли да се направи стъпка обратно към по-малко либерализиран пазар, под мотото " повече страна, по-малко пазар "? Както е да вземем за пример във Франция, където страната още веднъж пое напълно енергийния снабдител EDF?

Решаващо е не дали доставчиците са частни или държавни, а какви правила работят в бранша, споделя енергийната експертка Корнелия Халер. Трябва и да си отговорим на въпроса подготвени ли сме като консуматори да платим и по-висока цена за енергийната си сигурност. Т.е. да не купуваме единствено от най-евтиния снабдител и без значение от това дали е благонадежден сътрудник.

При всичките компликации на пазара в този момент не трябва страните да изпадат в нов енергиен шовинизъм, предизвестява икономистът Георг Цахман от " Брьогел ". Енергийният поврат, при който токът ще добива все по-голямо значение, е вероятен единствено в случай че страните си сътрудничат. Освен това една ренационализация би го направила доста по-труден и по-скъп. Ще рече: когато мислим по какъв начин да задоволим енергийните си потребности на фона на грешките от предишното не трябва да изпускаме от очи дълготрайната вероятност. Всъщност това също е една от поуките от съдбовната взаимозависимост от съветския газ.