Невиждана криза: милиони в Афганистан са обречени на гладна смърт
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Над един милион дребни деца страдат от недохранване, половината от афганистанското население е обречено на апетит. Гладът и мизерията може да убият повече афганистанци, в сравнение с бомбите през последните две десетилетия.
Още в края на предходната година ръководителят на Световната стратегия по прехраната към Организация на обединените нации Дейвид Бийсли дефинира ситуацията в Афганистан като „ пъкъл на Земята “. Вярно е, че след връщането на талибаните на власт през август 2021 година към този момент не се стреля, бомбардира и няма сражения, само че пък стопанската система на страната се срина.
Заместник-директорката за Афганистан на филантропичната организация „ Спасете децата “ Нора Хасаниен приказва за от ден на ден обезверени фамилии в страната, които прибягват до крайни ограничения. На въпрос на Дъждовни води какво по-точно значи това, тя споделя, че към този момент има и фамилии, които продават децата си, и че се случват „ доста други неща, които те другояче в никакъв случай не биха създали “.
Безподобна рецесия
По данни на Световната стратегия по прехраната 90 % от афганистанците не разполагат с задоволително храна. А близо половината от 18-милионното население на страната изпитва незабавна потребност от помощ. Липсват обаче пари за тази цел: наличните средства стигат за подкрепяне на не повече от 10 милиона афганистанци. Затова се постанова с преимущество помощ да получават най-нуждаещите се. Най-тежко наранени от глада са най-малките. По данни на УНИЦЕФ над един милион деца под 5 години са толкоз недохранени, че би трябвало да бъдат сложени под здравно наблюдаване. Но такава опция нормално липсва.
Здравеопазването в страната също е в колапс. Самира Сайед Рахман, сътрудничка на Международната филантропична организация IRC, е посетила болница в провинция Пакита, където цели отделения били заети единствено с недохранени деца. Лекарите там не са получавали заплати от 6 месеца, липсват и кувьози за недоносените бебета.
Една страна, голям брой рецесии
Афганистанците се борят с доста рецесии едновременно: опустошенията от войната, траяла десетилетия; засушаването, което трансформира големи региони в неплодородни територии. Тази година имаше и мощно земетресение. Но най-големи вреди нанасят спрените заплащания от чужбина, споделя Самира Рахман от IRC.
През последните 20 години Западът оказваше засилена помощ на Афганистан: военна, политическа и с помощи за развиване. Три четвърти от публичните разноски се осигуряваха точно от интернационалната общественост. С тези средства бяха изграждани улици, учебни заведения, лечебни заведения и друга инфраструктура. След връщането на талибаните на власт обаче финансовите потоци от чужбина секнаха безусловно за една нощ, доста работни места, зависещи от тези заплащания, отпаднаха, а безработицата и инфлацията доближиха невиждани размери, споделя още Рахман.
Санкциите също способстват за тежкото състояние на страната, показва Конрад Шетер от Бонския интернационален център за проучване на споровете. Всичко, което надвишава рамките на филантропичните помощи, беше спряно, споделя той и добавя: „ Афганистанците бяха върнати назад към времената на натуралното стопанство “.
Централната банка няма пари
За това способства и решението на американската администрация да бъдат замразени активите на Централната банка на Афганистан в размер на 7 милиарда евро, а половината от тях да бъдат употребявани за изплащането на обезщетения на жертвите от терористичните атентати в Съединени американски щати през 2001 година.
Санкциите и неналичието на валута вършат съвсем невъзможни паричните прехвърляния към Афганистан. Вярно е, че се вършат изключения за филантропични потребности, само че на процедура е доста мъчно да се стигне до тях. Затова филантропичните организации са принудени да прибягват до необикновени практики: превеждат пари в трети страни по сметки на мрежата „ Hawala “, а тя се грижи тези пари да стигнат до Кабул – нормално пари в брой, пренасяни в куфари от сътрудници на „ Hawala “.
Призиви за преустановяване на изолацията
След посещаване в Афганистан Греъм Смит от Международната спешна група прикани за преустановяване на изолацията на страната, с цел да бъде избегната още по-голяма злополука. Той упорства също за възобновяване на помощите за развиване и за включването на западните държавни управления в икономическото възобновяване на Афганистан.
Това обаче е допустимо единствено в съдействие с управляващите в Кабул, т.е. с един режим, който фрапантно нарушава човешките права, правата на малцинствата, и най-много на дамите и девойките. В тази връзка шефът на Програмата за развиване към Организация на обединените нации Ахим Щайнер съобщи на форума в Давос през май следното: „ Не можем поради морално отвращение от талибаните да оставим без помощ 40 милиона афганистанци “.
Над един милион дребни деца страдат от недохранване, половината от афганистанското население е обречено на апетит. Гладът и мизерията може да убият повече афганистанци, в сравнение с бомбите през последните две десетилетия.
Още в края на предходната година ръководителят на Световната стратегия по прехраната към Организация на обединените нации Дейвид Бийсли дефинира ситуацията в Афганистан като „ пъкъл на Земята “. Вярно е, че след връщането на талибаните на власт през август 2021 година към този момент не се стреля, бомбардира и няма сражения, само че пък стопанската система на страната се срина.
Заместник-директорката за Афганистан на филантропичната организация „ Спасете децата “ Нора Хасаниен приказва за от ден на ден обезверени фамилии в страната, които прибягват до крайни ограничения. На въпрос на Дъждовни води какво по-точно значи това, тя споделя, че към този момент има и фамилии, които продават децата си, и че се случват „ доста други неща, които те другояче в никакъв случай не биха създали “.
Безподобна рецесия
По данни на Световната стратегия по прехраната 90 % от афганистанците не разполагат с задоволително храна. А близо половината от 18-милионното население на страната изпитва незабавна потребност от помощ. Липсват обаче пари за тази цел: наличните средства стигат за подкрепяне на не повече от 10 милиона афганистанци. Затова се постанова с преимущество помощ да получават най-нуждаещите се. Най-тежко наранени от глада са най-малките. По данни на УНИЦЕФ над един милион деца под 5 години са толкоз недохранени, че би трябвало да бъдат сложени под здравно наблюдаване. Но такава опция нормално липсва.
Здравеопазването в страната също е в колапс. Самира Сайед Рахман, сътрудничка на Международната филантропична организация IRC, е посетила болница в провинция Пакита, където цели отделения били заети единствено с недохранени деца. Лекарите там не са получавали заплати от 6 месеца, липсват и кувьози за недоносените бебета.
Една страна, голям брой рецесии
Афганистанците се борят с доста рецесии едновременно: опустошенията от войната, траяла десетилетия; засушаването, което трансформира големи региони в неплодородни територии. Тази година имаше и мощно земетресение. Но най-големи вреди нанасят спрените заплащания от чужбина, споделя Самира Рахман от IRC.
През последните 20 години Западът оказваше засилена помощ на Афганистан: военна, политическа и с помощи за развиване. Три четвърти от публичните разноски се осигуряваха точно от интернационалната общественост. С тези средства бяха изграждани улици, учебни заведения, лечебни заведения и друга инфраструктура. След връщането на талибаните на власт обаче финансовите потоци от чужбина секнаха безусловно за една нощ, доста работни места, зависещи от тези заплащания, отпаднаха, а безработицата и инфлацията доближиха невиждани размери, споделя още Рахман.
Санкциите също способстват за тежкото състояние на страната, показва Конрад Шетер от Бонския интернационален център за проучване на споровете. Всичко, което надвишава рамките на филантропичните помощи, беше спряно, споделя той и добавя: „ Афганистанците бяха върнати назад към времената на натуралното стопанство “.
Централната банка няма пари
За това способства и решението на американската администрация да бъдат замразени активите на Централната банка на Афганистан в размер на 7 милиарда евро, а половината от тях да бъдат употребявани за изплащането на обезщетения на жертвите от терористичните атентати в Съединени американски щати през 2001 година.
Санкциите и неналичието на валута вършат съвсем невъзможни паричните прехвърляния към Афганистан. Вярно е, че се вършат изключения за филантропични потребности, само че на процедура е доста мъчно да се стигне до тях. Затова филантропичните организации са принудени да прибягват до необикновени практики: превеждат пари в трети страни по сметки на мрежата „ Hawala “, а тя се грижи тези пари да стигнат до Кабул – нормално пари в брой, пренасяни в куфари от сътрудници на „ Hawala “.
Призиви за преустановяване на изолацията
След посещаване в Афганистан Греъм Смит от Международната спешна група прикани за преустановяване на изолацията на страната, с цел да бъде избегната още по-голяма злополука. Той упорства също за възобновяване на помощите за развиване и за включването на западните държавни управления в икономическото възобновяване на Афганистан.
Това обаче е допустимо единствено в съдействие с управляващите в Кабул, т.е. с един режим, който фрапантно нарушава човешките права, правата на малцинствата, и най-много на дамите и девойките. В тази връзка шефът на Програмата за развиване към Организация на обединените нации Ахим Щайнер съобщи на форума в Давос през май следното: „ Не можем поради морално отвращение от талибаните да оставим без помощ 40 милиона афганистанци “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ