ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Мъките на българската и английската политика като че ли вървят със сходна периодичност. Тук рецесия, там рецесия. Тук се търси нов министър председател, там се търси нов министър председател. Има и разлики.

Това разяснява във " Facebook " Юлиан Попов.

Сред тях, три са ми изключително забавни. Първата е, че става традиция водачите на политическите празненство и да бъдат отстранявани от самите партии, не от опозицията. И не след съкрушително проваляне, а по време на власт. Маргарет Тачър беше свалена от своите, Тони Блеър също.

Сега и Борис Джонсън го изхвърлят (макар и да има още до цялостното му отстраняване) своите. Втората е, че постоянно има доста претенденти за лидерския пост. Историята с “няма кой” и “кой, в случай че не той” не съществува. Сега за мястото на Джонсън се обрисува да се борят десетина претендента.

И това става откакто Борис Джонсън в профил преди време 21 души от най-силните депутати, на процедура изхвърли от партията целият и хайлайф. И отново се намират мераклии. И третата забавна специфичност е, че Англия е напълно действителна парламентарна народна власт. Няма по какъв начин да си водач на сериозна парламентарна партия, в случай че не си член на Народното събрание, в случай че не си определен първо.

След като оглавиш държавно управление, оставаш в Народното събрание. Повечето министри се избират измежду депутатите, а откакто станат министри, остават народни представители. Не е допустимо някой да си седи неизбран у дома и да ръководи от името на суверена.

И една бонус чудноватост: в Народното събрание има места единствено за 2/3 от депутатите. Останалите, в случай че са там, стоят прави. Хора има, места няма.