Какво се крие след юридическото образование?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Паулина ШИШКОВА
Преди дни прочетох, че най-предпочитаната компетентност в СУ е правото. Има пояснения за желанието на зрелосниците – влиза се без приемен изпит, учи се елементарно, а и от право всеки схваща, чакат те високи приходи откакто завършиш.
През месец май 2022 година съществена тематика в медиите беше юридическото обучение. Дори се одобри Наредба, която регламентира по какъв начин се влиза и излиза от специалността „ право “.
Позволете ми да споделя това, което не се сподели публично. То е значимо за тези, чиято фантазия е да станат адвокати.
Аз записах право преди 40 години. Тогава се влизаше с най-високия бал – 6 по български език, 6 – по история и 6 – от дипломата. Сега няма приемни изпити и се влиза с оценка от матурата и дипломата. Преди влизахме 250 души по общия ред и 250 души – по втория метод. Ученето на правото не беше тежко. Няма математика, физика, химия, биология, т.е. няма точни науки. Зубренето му беше майката. Накрая завършвахме с два държавни изпити. Не е мъчно да стигнеш до изхода и да държиш в ръката си една прилична тапия.
Дотук добре. А след това – накъде. Трябва самичък да си намериш работа. В предишното местата за съдии, прокурори и юристи се пазеха за наши хора. Не са ли родителите ти минимум членове на Българска комунистическа партия, нямаш късмет да си намериш влиятелна работа. В най-хубавия случай – ставаш юрист в държавно дружество или институция. Разбира се в провинцията, тъй като имаше ограничаване за жителство. Връзки, връзки и отново връзки.
След революцията бентът на задръжките в юридическото обучение падна. Изникнаха 9-10 юридически факултети и не беше ясно по какъв начин става приемът на студентите по право, тъй като у нас се възцари академичната автономност. В българската действителност се отприщи потокът от адвокати. Как се намира работа? Пак с връзки, само че този път нямаше Българска комунистическа партия, а имаше партии и партийки, които си отглеждаха адвокати. Повечето ставаха юристи, тъй като там нямаше предел. Плащаха се вноски за участие в адвокатските съюзи и всеки се оправяше самичък. Работа имаха тези юристи, които ефективно участваха в приватизацията и реституцията, тъй като делата там бяха скъпи, а хонорарите - великодушни. Работа имаха и тези юристи, които обслужваха групировките, банкрутиралите банки и застрахователи, фараоните на България и на света и други видни персони. Пак човек трябваше да разполага с контакти с клиенти на прокуратурата и следствието, с цел да просперира. По-загубените адвокати още веднъж се хващаха за юрисконсултството или ставаха преподаватели в 9-те юридически факултета, където учителската пристрастеност не е огромна заради ниското заплащане.
Е в този момент познайте, кой има максимален юридически опит, кой натрупа най-голямо благосъстояние, упражявайки специалността си? Дали това са отличниците или тези, които бяха отрупани с каузи и документи? Разцъфтяха адвокатските адвокатски фирми, в които обединяването се осъществяваше на роднински или другарски начала и които монополизираха урожая в адвокатската процедура. При това – до живот – кретат до 80-90 години. Към тях се присламчиха пенсионираните съдии над 65 годишна възраст. Останалите отвън тях единици – независимо циркулиращите самостоятелни от групировки и мастити предприемачи юристи едвам свързваха двата края.
За магистрати, нотариуси, следователи, частни правосъдни реализатори се измислиха тежки приемни изпити, минаващи през трите кръга на пъкъла – тест, проблем, вербален. Борбата беше безсмислена, тъй като на фона на към 1000 претенденти одобряваха все по 29 за младши съдии и още толкоз за младши прокурори. При нотариусите броя беше единична, а и индивидът за нея беше авансово прочут.
Освен това, се оказва, че 5-годишното обучение на юридическите факултети е било „ теоретично “, „ ненужно “, че има с изключение на обективно право и съдийско право, което се преподава от практикуващи съдии, прокурори, юристи. Същите набиват в главите на шашнатите абитуриенти, че това, което са научили, не става и че те би трябвало добре да са осведомени с правото, основано от съдията Х и съдията Y, което е само меродавно. И стартира по този начин нареченото продължаващо образование – курсове, семинари, платени и проведени от разнообразни търговски организации, в които знанията се преподават от авторитетни съдии против хонорари от по 200 -300 лева за „ учащ се “.
Млади хора, зрелостници, преценете сами. 5 години учене, а по-късно работа – няма. При 9 факултета в този момент (без да броя Школата в Симеоново) – постоянно и задочно образование всяка година излизат по 300 души приблизително и това прави 2700 души. По 30 години – 81 000 адвокати. И то единствено за последните години. Не броя приключилите преди този момент ЮФ на СУ – приблизително по 500 индивида на година – отново 30 години = 15 000. В момента в българското пространство по мои груби сметки циркулират към 100 000 живи работоспособни и правоспособни адвокати. Така че, направете си сметката авансово – ще си намерите ли работа. Сами се досещате, че юридическата работа не се разпределя съразмерно, а и излиза много скъпо на бедния български народ, който към този момент рядко прибягва до правни услуги. Примирява се с неправдата и гледа да страни от правото. Не се дами и по тази причина не се развежда; появиха се Неправителствени организации - та, които гратис съветват тези, които не са намерили отговор на въпроса си в гугъл. За да добиете съответна визия за гъстотата на юристите ще дам един образец – в нашия вход на блок, възложен преди 1989 година по документи единствено на медицински експерти, има 8 жилището с 4 юриста и 1 доктор и то пенсионер. Малко лекари – доста заболели. Много адвокати - малко клиенти.
Държавата контролира наложителното здравно обезпечаване, обезпечава заплатите на лекарите, само че не сътвори наложителната застраховка на правните разходи и лиши юристите от клиентела, даде независимост на юристите, само че не им подсигурява приходи.
Коментар на Паулина ШИШКОВА
Преди дни прочетох, че най-предпочитаната компетентност в СУ е правото. Има пояснения за желанието на зрелосниците – влиза се без приемен изпит, учи се елементарно, а и от право всеки схваща, чакат те високи приходи откакто завършиш.
През месец май 2022 година съществена тематика в медиите беше юридическото обучение. Дори се одобри Наредба, която регламентира по какъв начин се влиза и излиза от специалността „ право “.
Позволете ми да споделя това, което не се сподели публично. То е значимо за тези, чиято фантазия е да станат адвокати.
Аз записах право преди 40 години. Тогава се влизаше с най-високия бал – 6 по български език, 6 – по история и 6 – от дипломата. Сега няма приемни изпити и се влиза с оценка от матурата и дипломата. Преди влизахме 250 души по общия ред и 250 души – по втория метод. Ученето на правото не беше тежко. Няма математика, физика, химия, биология, т.е. няма точни науки. Зубренето му беше майката. Накрая завършвахме с два държавни изпити. Не е мъчно да стигнеш до изхода и да държиш в ръката си една прилична тапия.
Дотук добре. А след това – накъде. Трябва самичък да си намериш работа. В предишното местата за съдии, прокурори и юристи се пазеха за наши хора. Не са ли родителите ти минимум членове на Българска комунистическа партия, нямаш късмет да си намериш влиятелна работа. В най-хубавия случай – ставаш юрист в държавно дружество или институция. Разбира се в провинцията, тъй като имаше ограничаване за жителство. Връзки, връзки и отново връзки.
След революцията бентът на задръжките в юридическото обучение падна. Изникнаха 9-10 юридически факултети и не беше ясно по какъв начин става приемът на студентите по право, тъй като у нас се възцари академичната автономност. В българската действителност се отприщи потокът от адвокати. Как се намира работа? Пак с връзки, само че този път нямаше Българска комунистическа партия, а имаше партии и партийки, които си отглеждаха адвокати. Повечето ставаха юристи, тъй като там нямаше предел. Плащаха се вноски за участие в адвокатските съюзи и всеки се оправяше самичък. Работа имаха тези юристи, които ефективно участваха в приватизацията и реституцията, тъй като делата там бяха скъпи, а хонорарите - великодушни. Работа имаха и тези юристи, които обслужваха групировките, банкрутиралите банки и застрахователи, фараоните на България и на света и други видни персони. Пак човек трябваше да разполага с контакти с клиенти на прокуратурата и следствието, с цел да просперира. По-загубените адвокати още веднъж се хващаха за юрисконсултството или ставаха преподаватели в 9-те юридически факултета, където учителската пристрастеност не е огромна заради ниското заплащане.
Е в този момент познайте, кой има максимален юридически опит, кой натрупа най-голямо благосъстояние, упражявайки специалността си? Дали това са отличниците или тези, които бяха отрупани с каузи и документи? Разцъфтяха адвокатските адвокатски фирми, в които обединяването се осъществяваше на роднински или другарски начала и които монополизираха урожая в адвокатската процедура. При това – до живот – кретат до 80-90 години. Към тях се присламчиха пенсионираните съдии над 65 годишна възраст. Останалите отвън тях единици – независимо циркулиращите самостоятелни от групировки и мастити предприемачи юристи едвам свързваха двата края.
За магистрати, нотариуси, следователи, частни правосъдни реализатори се измислиха тежки приемни изпити, минаващи през трите кръга на пъкъла – тест, проблем, вербален. Борбата беше безсмислена, тъй като на фона на към 1000 претенденти одобряваха все по 29 за младши съдии и още толкоз за младши прокурори. При нотариусите броя беше единична, а и индивидът за нея беше авансово прочут.
Освен това, се оказва, че 5-годишното обучение на юридическите факултети е било „ теоретично “, „ ненужно “, че има с изключение на обективно право и съдийско право, което се преподава от практикуващи съдии, прокурори, юристи. Същите набиват в главите на шашнатите абитуриенти, че това, което са научили, не става и че те би трябвало добре да са осведомени с правото, основано от съдията Х и съдията Y, което е само меродавно. И стартира по този начин нареченото продължаващо образование – курсове, семинари, платени и проведени от разнообразни търговски организации, в които знанията се преподават от авторитетни съдии против хонорари от по 200 -300 лева за „ учащ се “.
Млади хора, зрелостници, преценете сами. 5 години учене, а по-късно работа – няма. При 9 факултета в този момент (без да броя Школата в Симеоново) – постоянно и задочно образование всяка година излизат по 300 души приблизително и това прави 2700 души. По 30 години – 81 000 адвокати. И то единствено за последните години. Не броя приключилите преди този момент ЮФ на СУ – приблизително по 500 индивида на година – отново 30 години = 15 000. В момента в българското пространство по мои груби сметки циркулират към 100 000 живи работоспособни и правоспособни адвокати. Така че, направете си сметката авансово – ще си намерите ли работа. Сами се досещате, че юридическата работа не се разпределя съразмерно, а и излиза много скъпо на бедния български народ, който към този момент рядко прибягва до правни услуги. Примирява се с неправдата и гледа да страни от правото. Не се дами и по тази причина не се развежда; появиха се Неправителствени организации - та, които гратис съветват тези, които не са намерили отговор на въпроса си в гугъл. За да добиете съответна визия за гъстотата на юристите ще дам един образец – в нашия вход на блок, възложен преди 1989 година по документи единствено на медицински експерти, има 8 жилището с 4 юриста и 1 доктор и то пенсионер. Малко лекари – доста заболели. Много адвокати - малко клиенти.
Държавата контролира наложителното здравно обезпечаване, обезпечава заплатите на лекарите, само че не сътвори наложителната застраховка на правните разходи и лиши юристите от клиентела, даде независимост на юристите, само че не им подсигурява приходи.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ