Влияние от Русия и Китай: защо прониква лесно в България?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
“Дори в обстановка на рецесия, когато се дават доста повече благоприятни условия за промяна, доста постоянно хората избират да разчитат на открити модели, тъй като е по-трудно да се направи промяна”, споделя Румена Филипова, съосновател на Института за световни разбори в България. Според нея сериозният миг с войната в Украйна показва един проблем, който е затвърден в културните и обществени показа на българите - осмислянето на историческите връзки сред Русия и България.
“Винаги, когато има избрани събития, които засягат Русия, и когато е значимо да бъде публикувано пропагандно въздействие, посланията на Москва доста елементарно се популяризират в България тъкмо поради тези обществени нагласи”, споделя Филипова. Основна причина за това, е че в страната има избрани политически и бизнес кръгове, както и медийни такива, които популяризират съветската позиция, счита експертката.
В същото време, когато се приказва за това, че България би трябвало да е насочена на Изток, в това се включва освен Русия, само че и Китай, защото на интернационално равнище те си сътрудничат. А въздействието на Пекин в Централна и Източна Европа също не би трябвало да бъде подценявано.
Китайското академично въздействие
Китайското въздействие в България се подкрепя от проруските мрежи в медиите, споделя Филипова. “Руската външна политика, изключително от 2014 година насам, е ориентирана към съдействие с Китай. Проруските мрежи в България възприемат това обръщение - че би трябвало да са позитивно настроени към Китай”. Като образец за свързаността сред проруските и прокитайските послания в българската среда Филипова показва издаването на вестник “Китай днес” в България, който е с напълно китайска устременост. Същите са и издателите на българския вестник “Русия днес”, който получава държавна награда на държавното управление на Руската федерация за работата си през 2014 година
Връзката може да бъде открита и в университетските изявления, където тези, които са с прокитайска устременост в региона на политиката и интернационалните връзки, постоянно са и с проруска такава, споделя Филипова. Експертката взе участие в план на Централноевропейския институт за азиатски проучвания (CEIAS), който изследва академичното съдействие сред университети в Китай и страните в Централна и Източна Европа. “Почти не съществува български университет, без значение какъв брой огромен или дребен е, който да няма връзки с Китай”, споделя Филипова.
В България липсват регулации, които да засягат китайското въздействие в академичната среда. Експертката отбелязва, че в страни като Англия, Съединени американски щати и Австралия към този момент съществува спор за това до каква степен е редно да се разрешават финансови потоци от властнически страни в образованието. В България и останалите страни от района обаче Китай се вижда повече като опция, а не като опасност. “Не е наложително това съдействие да е отрицателно, само че е проблематично, когато води до избрани пристрастия в съдържанието”, споделя Филипова. Най-проблемен е обменът на просветителни практики в обществените и политическите науки. В страни с властнически режим се постановат доста ограничавания в образованието точно по тези дисциплини, които би трябвало сериозно да преглеждат всички типове системи, предизвестява експертката.
Опасността от това въздействие е по-скоро в дълготраен проект, отбелязва Филипова. След 1989 година за България най-силен привлекателен център в образованието стават Западна Европа и Северна Америка. Ако задълбочаването на връзките сред китайските и българските университети продължи, без да се наложат някакви регулации на тези процеси, е допустимо това да се промени в интерес на Изтока, разяснява експертката. “От позиция на желанието на Китай да се откри като първокачествен интернационален фактор - политически и стопански, това върви ръка за ръка с просветителното влияние”.
Балансът сред Запада и Изтока
Липсата на спор и регулации отваря вратите за лесното разпространение на произточните послания освен на Китай, само че и на Русия в публичната среда. Това съдействие в просветителната система се показва като нещо позитивно за България, споделя Филипова. “Казва се, че това е съдействие сред доста остарели цивилизации - българската и китайската, и, че има доста стопански и политически изгоди за България от това. И надлежно България би трябвало да си сътрудничи с Китай и Русия.” Все по-често Китай се включва в картината за евентуалната евразийска геополитическа ориентировка на България.
Решението накъде да тръгне България е обусловено от въздействието на националните идентичности и продължително откритите културно-исторически показа за Европа и европейските полезности като противостоящи на източните, разяснява Румена Филипова. Този комплициран развой нормално оставя страната ни някъде на ръба.
“Опитът за балансиране и заемане на неутрална позиция е присъщ за България. Не единствено в този момент, както изплува на повърхността около войната в Украйна. По принцип опитът да се съчетае западната и източната вероятност е в следствие от неуверената позиция на България сред Изтока и Запада. Съвместяват се и проевропейски, и проруски показа и това е затруднение пред заемането на ясна и твърда позиция”, изяснява експертката.
Пътят към смяна на откритите механизми като тези е дълъг и комплициран, счита Филипова. Според нея би трябвало да има съществени промени и то на всички равнища. Нужни са освен функциониращи регулации, само че и изявено водачество - някой, който да има смелостта и отговорността да стартира този развой, разяснява още експертката. “Освен въпросът за външнополитическата ни ориентировка обаче доста мощно стои и въпросът по какъв начин конструираме вътрешнополитическите си взаимоотношения. На базата на какви културни кодове, каква ценностна система и какъв вид политически играчи.”
Автор: Мина Киркова
“Дори в обстановка на рецесия, когато се дават доста повече благоприятни условия за промяна, доста постоянно хората избират да разчитат на открити модели, тъй като е по-трудно да се направи промяна”, споделя Румена Филипова, съосновател на Института за световни разбори в България. Според нея сериозният миг с войната в Украйна показва един проблем, който е затвърден в културните и обществени показа на българите - осмислянето на историческите връзки сред Русия и България.
“Винаги, когато има избрани събития, които засягат Русия, и когато е значимо да бъде публикувано пропагандно въздействие, посланията на Москва доста елементарно се популяризират в България тъкмо поради тези обществени нагласи”, споделя Филипова. Основна причина за това, е че в страната има избрани политически и бизнес кръгове, както и медийни такива, които популяризират съветската позиция, счита експертката.
В същото време, когато се приказва за това, че България би трябвало да е насочена на Изток, в това се включва освен Русия, само че и Китай, защото на интернационално равнище те си сътрудничат. А въздействието на Пекин в Централна и Източна Европа също не би трябвало да бъде подценявано.
Китайското академично въздействие
Китайското въздействие в България се подкрепя от проруските мрежи в медиите, споделя Филипова. “Руската външна политика, изключително от 2014 година насам, е ориентирана към съдействие с Китай. Проруските мрежи в България възприемат това обръщение - че би трябвало да са позитивно настроени към Китай”. Като образец за свързаността сред проруските и прокитайските послания в българската среда Филипова показва издаването на вестник “Китай днес” в България, който е с напълно китайска устременост. Същите са и издателите на българския вестник “Русия днес”, който получава държавна награда на държавното управление на Руската федерация за работата си през 2014 година
Връзката може да бъде открита и в университетските изявления, където тези, които са с прокитайска устременост в региона на политиката и интернационалните връзки, постоянно са и с проруска такава, споделя Филипова. Експертката взе участие в план на Централноевропейския институт за азиатски проучвания (CEIAS), който изследва академичното съдействие сред университети в Китай и страните в Централна и Източна Европа. “Почти не съществува български университет, без значение какъв брой огромен или дребен е, който да няма връзки с Китай”, споделя Филипова.
В България липсват регулации, които да засягат китайското въздействие в академичната среда. Експертката отбелязва, че в страни като Англия, Съединени американски щати и Австралия към този момент съществува спор за това до каква степен е редно да се разрешават финансови потоци от властнически страни в образованието. В България и останалите страни от района обаче Китай се вижда повече като опция, а не като опасност. “Не е наложително това съдействие да е отрицателно, само че е проблематично, когато води до избрани пристрастия в съдържанието”, споделя Филипова. Най-проблемен е обменът на просветителни практики в обществените и политическите науки. В страни с властнически режим се постановат доста ограничавания в образованието точно по тези дисциплини, които би трябвало сериозно да преглеждат всички типове системи, предизвестява експертката.
Опасността от това въздействие е по-скоро в дълготраен проект, отбелязва Филипова. След 1989 година за България най-силен привлекателен център в образованието стават Западна Европа и Северна Америка. Ако задълбочаването на връзките сред китайските и българските университети продължи, без да се наложат някакви регулации на тези процеси, е допустимо това да се промени в интерес на Изтока, разяснява експертката. “От позиция на желанието на Китай да се откри като първокачествен интернационален фактор - политически и стопански, това върви ръка за ръка с просветителното влияние”.
Балансът сред Запада и Изтока
Липсата на спор и регулации отваря вратите за лесното разпространение на произточните послания освен на Китай, само че и на Русия в публичната среда. Това съдействие в просветителната система се показва като нещо позитивно за България, споделя Филипова. “Казва се, че това е съдействие сред доста остарели цивилизации - българската и китайската, и, че има доста стопански и политически изгоди за България от това. И надлежно България би трябвало да си сътрудничи с Китай и Русия.” Все по-често Китай се включва в картината за евентуалната евразийска геополитическа ориентировка на България.
Решението накъде да тръгне България е обусловено от въздействието на националните идентичности и продължително откритите културно-исторически показа за Европа и европейските полезности като противостоящи на източните, разяснява Румена Филипова. Този комплициран развой нормално оставя страната ни някъде на ръба.
“Опитът за балансиране и заемане на неутрална позиция е присъщ за България. Не единствено в този момент, както изплува на повърхността около войната в Украйна. По принцип опитът да се съчетае западната и източната вероятност е в следствие от неуверената позиция на България сред Изтока и Запада. Съвместяват се и проевропейски, и проруски показа и това е затруднение пред заемането на ясна и твърда позиция”, изяснява експертката.
Пътят към смяна на откритите механизми като тези е дълъг и комплициран, счита Филипова. Според нея би трябвало да има съществени промени и то на всички равнища. Нужни са освен функциониращи регулации, само че и изявено водачество - някой, който да има смелостта и отговорността да стартира този развой, разяснява още експертката. “Освен въпросът за външнополитическата ни ориентировка обаче доста мощно стои и въпросът по какъв начин конструираме вътрешнополитическите си взаимоотношения. На базата на какви културни кодове, каква ценностна система и какъв вид политически играчи.”
Автор: Мина Киркова
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ