Сякаш ей сегичка иде краят на българската държава
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Сякаш сме се върнали при започване на нашата епоха: в близост бродят брадясали пророци, които повтарят, че краят на света е близо, евреите се готвят за самоубийствени въстания против тиранията на Рим, а Нерон осветява празненствата си с живи факли от разпънати християни. Навсякъде миленаризъм, тоест упованието ей-сегичка да пристигна краят, в случай че не на света, то най-малко на българската страна.
Всеки ден си споделяме това е, по-лошо не може да бъде - и не щеш ли идващият ни сервира неприятната изненада, че може, може. Конниците на Апокалипсиса не стопират да дефилират пред очите на смразения гласоподавател. След като разкрихме предателската същина на Има Такъв Народ последва избор на недоверие; след това президентът Радев внезапно се оказва симпатизант на страната, която насоча към нас нуклеарните си оръжия; след това внезапно разбираме, че 56% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия симпатизират на Путин и госпожа Нинова бърза да надуе антиправителствената тръба.
А в това време и прословутият с умеенето си да прави бизнес-компромиси и сделки Кирил Петков беше налегнат от есхатологическа храброст и като за последно реши да запише две позитивни външнополитически каузи за пред лика на Създателя. И третата част от морето стана кръв и от дима излязоха скакалци като коне, стегнати за война.
Страховити сюжети
По-проста за схващане е политическата приложимост на сходни настроения. Във всички столетия властта държи народите в боязън от някакви ужаси – от тъгите на пъкъла, от непознати нашествия или в краен случай от личния си яд. Днес го прави и Путин, който ни заплашва с трета международна война, с цел да приемем изискванията му. Боязливите български генерали ни плашат с Путиновия яд и даже Бойко Борисов стартира ловко да употребява наближаващия завършек на света за връщане във властта под формата на евроатлантическа коалиция.
Разбира се, няма нищо изключително в това да бъдем тревожни, когато рецесиите валят отвред. При нас обаче паниката отива по-далеч. Ние, които следим медиите, би трябвало ежедневно да изстрадваме това дали тези там, горе ще се срещнат, ще си кажат добър ден, ще „ седнат “ към „ масата “ или ще вземат да си дърпат вратовръзките. Дали още някой не се е скарал с някого? Не е ли извадил от някой джоб Тошко нова изобличаваща записка? Дали след антиваксърството и антимакедонизма " Възраждане “ няма да измислили нещо още по-деструктивно? Няма ли да вземат да се скарат предизборно Политическа партия и Демократична България за някой и различен % гласоподаватели? Всяко изявление, всяка конференция провокира неприятни тикове в националното тяло. Абе да бяха помълчали малко, унищожиха ни с тая бистрота!
Но има и по-сериозни ужаси, които популяризират цифровите урагани. Един ще ви убеждава, че влизаме в режим на перманентни избори и в действителност това е тайният проект на президента, който по този начин желае да ръководи с безотговорни служебни държавни управления. Друг разкрива подмолен проект за държавно управление на националното избавление, значи завършек на очакванията за промяна, от което ще последват митинги, емиграция и „ последният да загаси лампата “.
Защо по този начин елементарно се плашим
Апокалипсисът може да има и финансови измерения: без парламент тази година губим Фонда за развиване, пропада подготовката за еврото, няма газ, няма спирачки за инфлацията. Или различен апокалипсис: съветската " пета колона " дефинитивно изважда България от евроатлантическата общественост и щем-нещем отлитаме към централна Азия… Не споделям, че сходни сюжети са невъзможни, а че съмнително настойчиво в тях звучи един и същи лайтмотив: обречени сме, няма вяра. Така че каквото и да създадат нашите политици на следващия ден, след сходна драматизация ние все ще сме удовлетворени – ох, популярност богу, добре че се схванаха!
Но в случай че тактиката на политиците наподобява ясна, за какво жителите по този начин драговолно се оставят да бъдат плашени? От ранните християни, които вярвали, че второто пришествие ще се случи в техния живот, до актуалните НЛО-религии, чиито последователи чакат да бъдат отнесени от извънземни братя, визиите на миленаризма компенсират индивида за несгодите, които претърпява в действителния свят. Апокалипсисът етимологически значи откриване на истината - това, че ние, унижените и оскърбените, сме по-ценни от властниците на този свят. В този смисъл обещанието за неизбежна злополука на родината ни парадоксално буди сладостни чувства – неприятните ще си платят за всичко и в божието царство ще настане тъждество. Защото явно е, че като събориш всичко теренът се заравнява.
Очакванията за рестарт, преучредяване, промяна на модела и така нататък са отмерено разпределени в българското общество и въпреки всичко сякаш русофилите имат прочут превес. Който ги следи от години е наясно, че те от дълго време не се надяват откъм Дядо Иван да пристигна комунистическа гражданска война, път към някаква обществена химера. Не, надяват се на апокалипсис, който да отмъсти за тях, а фигурата на Путин припомня по-малко за Сталин, а повече за гневния господ Саваот, който санкционира с огън и жупел, без да дава пояснения.
За какво си мечтаят тези хора?
В едно скорошно проучване на организация „ Кантар “ да вземем за пример, на фона на другояче равномерното систематизиране на благосклонностите към Русия, се открои една забавна наклонност: утвърждение към тази враждебна по отношение на нас страна показват две трети от тези, които считат, че гласът им няма значение в страната и също толкоз – измежду недоволните от българската народна власт (срещу една трета от останалите интервюирани).
Дали тези хора си мечтаят да се поклонят на съветските олигарси за тоталитарна цензура, за поправителни колонии в Сибир? Дали пресмятат цената на газа и кебапчетата, платени от съветските туристи? Или са развили някакъв необикновен народен мазохизъм във връзка с обидите, които се сипят към нас откъм Москва? Според мен не - Русия е реванш, наказване за една България, която съгласно тях не се е състояла, тъй като не им е направила почтено място.
Аз крещя да не напрягаме ненужно политическото си въображение. Никаква Русия няма да ни завладее, няма да има референдум за излизане от Европейски Съюз, нито пък системата ще се рестартира от единствено себе си като негоден компютър. За жал допустимо е да се наложи на идващите избори да преглътнем някои горчиви взаимни отстъпки, само че страната ни през днешния ден е доста по-стабилна, в сравнение с в 1992 година, когато смъкнаха Филип Димитров. А миленаристките страсти дано оставим за холивудските трилъри.
Автор Ивайло Дичев
Сякаш сме се върнали при започване на нашата епоха: в близост бродят брадясали пророци, които повтарят, че краят на света е близо, евреите се готвят за самоубийствени въстания против тиранията на Рим, а Нерон осветява празненствата си с живи факли от разпънати християни. Навсякъде миленаризъм, тоест упованието ей-сегичка да пристигна краят, в случай че не на света, то най-малко на българската страна.
Всеки ден си споделяме това е, по-лошо не може да бъде - и не щеш ли идващият ни сервира неприятната изненада, че може, може. Конниците на Апокалипсиса не стопират да дефилират пред очите на смразения гласоподавател. След като разкрихме предателската същина на Има Такъв Народ последва избор на недоверие; след това президентът Радев внезапно се оказва симпатизант на страната, която насоча към нас нуклеарните си оръжия; след това внезапно разбираме, че 56% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия симпатизират на Путин и госпожа Нинова бърза да надуе антиправителствената тръба.
А в това време и прословутият с умеенето си да прави бизнес-компромиси и сделки Кирил Петков беше налегнат от есхатологическа храброст и като за последно реши да запише две позитивни външнополитически каузи за пред лика на Създателя. И третата част от морето стана кръв и от дима излязоха скакалци като коне, стегнати за война.
Страховити сюжети
По-проста за схващане е политическата приложимост на сходни настроения. Във всички столетия властта държи народите в боязън от някакви ужаси – от тъгите на пъкъла, от непознати нашествия или в краен случай от личния си яд. Днес го прави и Путин, който ни заплашва с трета международна война, с цел да приемем изискванията му. Боязливите български генерали ни плашат с Путиновия яд и даже Бойко Борисов стартира ловко да употребява наближаващия завършек на света за връщане във властта под формата на евроатлантическа коалиция.
Разбира се, няма нищо изключително в това да бъдем тревожни, когато рецесиите валят отвред. При нас обаче паниката отива по-далеч. Ние, които следим медиите, би трябвало ежедневно да изстрадваме това дали тези там, горе ще се срещнат, ще си кажат добър ден, ще „ седнат “ към „ масата “ или ще вземат да си дърпат вратовръзките. Дали още някой не се е скарал с някого? Не е ли извадил от някой джоб Тошко нова изобличаваща записка? Дали след антиваксърството и антимакедонизма " Възраждане “ няма да измислили нещо още по-деструктивно? Няма ли да вземат да се скарат предизборно Политическа партия и Демократична България за някой и различен % гласоподаватели? Всяко изявление, всяка конференция провокира неприятни тикове в националното тяло. Абе да бяха помълчали малко, унищожиха ни с тая бистрота!
Но има и по-сериозни ужаси, които популяризират цифровите урагани. Един ще ви убеждава, че влизаме в режим на перманентни избори и в действителност това е тайният проект на президента, който по този начин желае да ръководи с безотговорни служебни държавни управления. Друг разкрива подмолен проект за държавно управление на националното избавление, значи завършек на очакванията за промяна, от което ще последват митинги, емиграция и „ последният да загаси лампата “.
Защо по този начин елементарно се плашим
Апокалипсисът може да има и финансови измерения: без парламент тази година губим Фонда за развиване, пропада подготовката за еврото, няма газ, няма спирачки за инфлацията. Или различен апокалипсис: съветската " пета колона " дефинитивно изважда България от евроатлантическата общественост и щем-нещем отлитаме към централна Азия… Не споделям, че сходни сюжети са невъзможни, а че съмнително настойчиво в тях звучи един и същи лайтмотив: обречени сме, няма вяра. Така че каквото и да създадат нашите политици на следващия ден, след сходна драматизация ние все ще сме удовлетворени – ох, популярност богу, добре че се схванаха!
Но в случай че тактиката на политиците наподобява ясна, за какво жителите по този начин драговолно се оставят да бъдат плашени? От ранните християни, които вярвали, че второто пришествие ще се случи в техния живот, до актуалните НЛО-религии, чиито последователи чакат да бъдат отнесени от извънземни братя, визиите на миленаризма компенсират индивида за несгодите, които претърпява в действителния свят. Апокалипсисът етимологически значи откриване на истината - това, че ние, унижените и оскърбените, сме по-ценни от властниците на този свят. В този смисъл обещанието за неизбежна злополука на родината ни парадоксално буди сладостни чувства – неприятните ще си платят за всичко и в божието царство ще настане тъждество. Защото явно е, че като събориш всичко теренът се заравнява.
Очакванията за рестарт, преучредяване, промяна на модела и така нататък са отмерено разпределени в българското общество и въпреки всичко сякаш русофилите имат прочут превес. Който ги следи от години е наясно, че те от дълго време не се надяват откъм Дядо Иван да пристигна комунистическа гражданска война, път към някаква обществена химера. Не, надяват се на апокалипсис, който да отмъсти за тях, а фигурата на Путин припомня по-малко за Сталин, а повече за гневния господ Саваот, който санкционира с огън и жупел, без да дава пояснения.
За какво си мечтаят тези хора?
В едно скорошно проучване на организация „ Кантар “ да вземем за пример, на фона на другояче равномерното систематизиране на благосклонностите към Русия, се открои една забавна наклонност: утвърждение към тази враждебна по отношение на нас страна показват две трети от тези, които считат, че гласът им няма значение в страната и също толкоз – измежду недоволните от българската народна власт (срещу една трета от останалите интервюирани).
Дали тези хора си мечтаят да се поклонят на съветските олигарси за тоталитарна цензура, за поправителни колонии в Сибир? Дали пресмятат цената на газа и кебапчетата, платени от съветските туристи? Или са развили някакъв необикновен народен мазохизъм във връзка с обидите, които се сипят към нас откъм Москва? Според мен не - Русия е реванш, наказване за една България, която съгласно тях не се е състояла, тъй като не им е направила почтено място.
Аз крещя да не напрягаме ненужно политическото си въображение. Никаква Русия няма да ни завладее, няма да има референдум за излизане от Европейски Съюз, нито пък системата ще се рестартира от единствено себе си като негоден компютър. За жал допустимо е да се наложи на идващите избори да преглътнем някои горчиви взаимни отстъпки, само че страната ни през днешния ден е доста по-стабилна, в сравнение с в 1992 година, когато смъкнаха Филип Димитров. А миленаристките страсти дано оставим за холивудските трилъри.
Автор Ивайло Дичев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ