Мъжете в България сме подложени на геноцид
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Още от най-древно минало, дамите на Балканите са имали права равни с тези на мъжете, че даже и по-големи. Тази традиция се е запазила през вековете, през Античността, през Средновековието, през Възраждането и до ден сегашен. Опитите в последните години, да се внуши, че дамите страдат от принуждение, че са подложени на подтисничество и че са в ролята на жертви, са освен нелепи, само че и рискови, за фамилията, доколкото още съществува, за цялото общество и за самата държавност.
След разнообразни нервности, които се появяват от време на време, внушени от неправителствени организации и фондации с външно финансиране, след всички приказки какъв брой страдат дамите от домашно принуждение и какъв брой се е нараснал техният брой, пристигна време да си кажем истината. А тя е че не дамите, а мъжете в България са същинската жертва на домашно принуждение. Мъжете, а не дамите, в България, посредством разнообразни закони, като ЗЗДН да вземем за пример, са подложени на същинско заличаване, на геноцид.
Така наречения Закон за отбрана от домашно принуждение (ЗЗДН), който става все по-популярен в последно време, не е в действителност никакъв закон. Според този закон авансово набелязаната жертва е на процедура наказана, без да се чуе нейното мнение, без правото на нейна отбрана. Т.е. имаме закон, който те осъжда, без да изслуша двете страни, а единствено едната! Абсурден закон, който с бързи темпове разрушава българското семейство, който се употребява за изнудване. И най-много води не до понижаване на домашното принуждение, а до неговото увеличение и следващо пристъпване на други закони!
Ако попитате, който и да е юрист, който се е занимавал със ЗЗДН или е имал някакъв допир в своята процедура с този закон, всеки един ще ви каже, че ЗЗДН се употребява най-често не за отбрана на някоя жертва на домашно принуждение, а за изнудване на едната страна при идно дело за бракоразвод, при идно дело за делба на фамилно имущество и така нататък Разбира се девет от 10 упрекнати по ЗЗДН са мъже, като въпреки всичко едно на 10 са и дами.
В момента се разискват идни промени в този закон. Моето персонално мнение е, че този закон би трябвало неотложно да бъде отстранен - има си задоволително закони за отбрана на жертви и потърпевши от принуждение. Но защото това унищожаване е прекомерно необикновено, то най-малко може да бъде направено следното. Трябва да бъдат отстранени децата, т.е. извадени от спора сред мъжа и дамата, сред дамата и мъжа, тъй като практиката демонстрира, че най-голямото и най-често изнудване на едната страна по отношение на другата става през и посредством децата. Затова би трябвало, в случай че е допустимо децата да бъдат отдалечени, благодарение на закона, от всевъзможни разногласия, до момента в който те не бъдат решени, а не да бъдат превръщани в основни жертви на напрежението и в средство на изнудване.
Също по този начин по този въпрос може да се добави следно. След като всякакви феминистки непрекъснато реват за пълноправие с мъжете, откакто по всякакъв начин на дамите е втълпявана ролята на жертви, а не на майки, на съпруги, на приятелки и така нататък След като непрекъснато в последните години има обвиняване към дискриминация, по отношение на дамите несъмнено, за какво да не стартираме от следното. Законът в България дава на процедура цялостни права на дамите във връзка с децата, при бракоразвод и освен. Бащата съгласно българските закони е едно неразбирателство в цялата система, някакъв нахалник, който има наглостта да желае права по отношение на децата си. Присъждането на децата при бракоразвод на майката, в съвсем всеки случай и отделянето на два дни в месеца на бащата, с цел да види детето си, са някакви закони от началото на човешката история, от времето на матриархата. Като приказваме за тъждество сред дамите и мъжете за какво не стартираме отсам, с решаването на този въпрос, а за какво започваме постоянно от някъде другаде?
Да повторим известната максима, че фамилията е съществена клетка на обществото. От неговото опазване или повреждане зависи всичко, което се случва в самото общество и в самата страна, зависи запазването или разпадът на това, което назоваваме държавност. Затова би трябвало да създадем всичко за неговото опазване, всичко за завръщане на нормалността в човешките връзки, а не да тикаме нещата изкуствено към едно истеризиране.
Още от най-древно минало, дамите на Балканите са имали права равни с тези на мъжете, че даже и по-големи. Тази традиция се е запазила през вековете, през Античността, през Средновековието, през Възраждането и до ден сегашен. Опитите в последните години, да се внуши, че дамите страдат от принуждение, че са подложени на подтисничество и че са в ролята на жертви, са освен нелепи, само че и рискови, за фамилията, доколкото още съществува, за цялото общество и за самата държавност.
След разнообразни нервности, които се появяват от време на време, внушени от неправителствени организации и фондации с външно финансиране, след всички приказки какъв брой страдат дамите от домашно принуждение и какъв брой се е нараснал техният брой, пристигна време да си кажем истината. А тя е че не дамите, а мъжете в България са същинската жертва на домашно принуждение. Мъжете, а не дамите, в България, посредством разнообразни закони, като ЗЗДН да вземем за пример, са подложени на същинско заличаване, на геноцид.
Така наречения Закон за отбрана от домашно принуждение (ЗЗДН), който става все по-популярен в последно време, не е в действителност никакъв закон. Според този закон авансово набелязаната жертва е на процедура наказана, без да се чуе нейното мнение, без правото на нейна отбрана. Т.е. имаме закон, който те осъжда, без да изслуша двете страни, а единствено едната! Абсурден закон, който с бързи темпове разрушава българското семейство, който се употребява за изнудване. И най-много води не до понижаване на домашното принуждение, а до неговото увеличение и следващо пристъпване на други закони!
Ако попитате, който и да е юрист, който се е занимавал със ЗЗДН или е имал някакъв допир в своята процедура с този закон, всеки един ще ви каже, че ЗЗДН се употребява най-често не за отбрана на някоя жертва на домашно принуждение, а за изнудване на едната страна при идно дело за бракоразвод, при идно дело за делба на фамилно имущество и така нататък Разбира се девет от 10 упрекнати по ЗЗДН са мъже, като въпреки всичко едно на 10 са и дами.
В момента се разискват идни промени в този закон. Моето персонално мнение е, че този закон би трябвало неотложно да бъде отстранен - има си задоволително закони за отбрана на жертви и потърпевши от принуждение. Но защото това унищожаване е прекомерно необикновено, то най-малко може да бъде направено следното. Трябва да бъдат отстранени децата, т.е. извадени от спора сред мъжа и дамата, сред дамата и мъжа, тъй като практиката демонстрира, че най-голямото и най-често изнудване на едната страна по отношение на другата става през и посредством децата. Затова би трябвало, в случай че е допустимо децата да бъдат отдалечени, благодарение на закона, от всевъзможни разногласия, до момента в който те не бъдат решени, а не да бъдат превръщани в основни жертви на напрежението и в средство на изнудване.
Също по този начин по този въпрос може да се добави следно. След като всякакви феминистки непрекъснато реват за пълноправие с мъжете, откакто по всякакъв начин на дамите е втълпявана ролята на жертви, а не на майки, на съпруги, на приятелки и така нататък След като непрекъснато в последните години има обвиняване към дискриминация, по отношение на дамите несъмнено, за какво да не стартираме от следното. Законът в България дава на процедура цялостни права на дамите във връзка с децата, при бракоразвод и освен. Бащата съгласно българските закони е едно неразбирателство в цялата система, някакъв нахалник, който има наглостта да желае права по отношение на децата си. Присъждането на децата при бракоразвод на майката, в съвсем всеки случай и отделянето на два дни в месеца на бащата, с цел да види детето си, са някакви закони от началото на човешката история, от времето на матриархата. Като приказваме за тъждество сред дамите и мъжете за какво не стартираме отсам, с решаването на този въпрос, а за какво започваме постоянно от някъде другаде?
Да повторим известната максима, че фамилията е съществена клетка на обществото. От неговото опазване или повреждане зависи всичко, което се случва в самото общество и в самата страна, зависи запазването или разпадът на това, което назоваваме държавност. Затова би трябвало да създадем всичко за неговото опазване, всичко за завръщане на нормалността в човешките връзки, а не да тикаме нещата изкуствено към едно истеризиране.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ