Русия е Титаник на XXI-ви век
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Отговорът на въпроса за какво аналитичните среди, в това число стоящите близо до съветския президент Владимир Путин, не съумяха да плануват развоя на военните дейности на Руската федерация по отношение на Украйна, има един логически отговор. Това е по този начин, тъй като Русия, с дейностите си по отношение на своя по-малък комшия, в действителност не усили, а в противен случай, ограничи свободата, с която Кремъл ще има опция да преследва външно-политическите си цели оттук нататък. Подобен ход не може да бъде пояснен, в случай че негов индивид е рационално настоящ притежател.
Да, с " потапянето " на самостоятелна Украйна ще бъдат " скъсани " и обезвредени трилатералните партньорства на Киев (един път с Полша и Литва, повторно с Полша и Англия, трети път с Турция и Грузия). Все отново това бяха антируски геополитически мембрани, чиято цел бе да се изплете паяжина, която да забавя и лимитира подвижността на Кремъл, когато ставаше дума за западния вектор на съветската външна политика. И да, явно е, че една Украйна, намираща се под съветския ботуш, няма никаква вероятност за каквато и да е политическа и икономическа интеграция с Европа.
Но постигането на тези активи не се оправдава от цената, която ще би трябвало да бъде заплатена занапред от Москва.
С желанието на Владимир Путин да трансформира от Украйна втори Беларус, т.е. страна, която е " инсталирана " като спомагателен крак към държавния торс на Кремъл, президентът на Руската федерация ще издигне една нова Берлинска страна, която този път няма да касае разделянето на една столица, а на един континент: Европа от Русия. Тази стена ще стартира от Талин и ще стига до Букурещ. А по този начин както Киев бива гласен да стане втори Минск, по този начин цяла Източна Европа може да се трансформира във втора Полша.
Изправена пред тази нова стена, Руската федерация ще бъде в позицията Пик-а-бу (Peek-a-boo), позната в бокса, която изисква двата юмрука - в тази ситуация Беларус и Украйна - да бъдат вдигнати високо, с цел да пазят лицето (Москва, столицата на тялото).
Спирането на узаконяването (засега) на Северен Поток 2, както и преустановяването на достъпа на редица съветски банки до платежната система SWIFT, са част от този " бетон " на тази към този момент строяща се невидима стена сред Европа и Русия. Тя ще е подготвена обаче едвам тогава, когато Брюксел преодолее настоящите си зависимости от въглеводородите, които Москва изнася към Европейски Съюз: към 40% от природния газ и към 25% от суровия нефт, които Европейски Съюз внася, са точно от Руската федерация.
Разбира се, тази взаимозависимост се случва в двете посоки: забележителна част от приходите от продажбата на въглеводороди, които влизат в бюджета на Руската федерация, идват от Европейски Съюз. За 2021-ва година съветският експорт на природен газ към съюза е 155 млрд кубични метра, а този за Китай - 16/17 млрд кубични метра. И в случай че множеството от изнасяния съветски нефт продължава да отива към европейския пазар (между 50 и 60%), то оня, чиято дестинация е Китай, е към 15.4% от общото количество експорт на съветското " черно злато ". Това значи, че Руската федерация, в чийто бюджет над 1/3 от постъпленията се образуват въз основата на продажбата на природен газ и нефт, е мощно подвластна от европейските си клиенти.
Тази внушителност на Европейски Съюз като определящ пазар за природния газ и нефт на Русия ще се трансформира и отслабва в бъдеще. Един път, заради политиките, които Брюксел самичък преследва (краткосрочните са свързани с намирането на различни източници на природен газ като Съединени американски щати, Катар и даже Япония, а дълготрайните - посредством повишение на дяла на възобновимите източници на енергия). Втори път, около стартирането на спомагателни планове, свързващи съветските запаси с китайските консуматори (като Силата на Сибир 2, който вероятно ще има потенциала да обезпечава 50 млрд кубични метра газ на година за Поднебесната империя). В посока на последното е и подписаното съглашение сред Москва и Пекин при започване на февруари месец тази година, съгласно което Русия ще доставя спомагателни 10 млрд кубични метра газ годишно на по-мощния си комшия. Според изказванията на Газпром, до 2025-та година износът на природен газ от Русия към Китай би трябвало да доближи до 48 млрд кубични метра.
Едно сходно " нивелиране " и " разбъркване " на пазарите обаче крие опасности за Руската федерация. Москва е заинтригувана да има разнообразни клиенти и варианти, когато изнася своите първични материали, тъй че да може да го прави на по-добра цена. И колкото повече " отслабва " европейския пазар в вероятност, толкоз повече ще се усилва смисъла на китайския, в това число и в ценообразуването. А това няма нищо общо с интереса на Руската Федерация, която така и така става все по-зависима от своя азиатски комшия.
След окупацията на Крим от страна на Русия търговията на федерацията с Китай се е нараснала с 50%. За 2021-ва година комерсиалният оборот сред двете страни доближи 147 млрд $, което е съвсем 1/5-та от цялата търговия на Русия за същата година. По-голямото стеснение за Москва е това, че в случай че за нея Пекин към този момент десетилетие е най-големият търговски сътрудник, то за Поднебесната империя Руската федерация не постоянно успяваше да влезе в топ десетте дестинации, с които тя търгува.
И в случай че Москва не може без Пекин, то Китай може без Русия. За 2021-ва година съветският природен газ - упоменатите нагоре 16/17 млрд кубични метра, които биват внасяни в Китай - обезпечават едвам 5% от потреблението на Поднебесната империя. При петролът обстановката е следната: 1.60 млн барела дневно, изнасяни от Москва към Пекин, съставляват 15.5% от целия импорт на Китай на " черното злато ".
В същото време обаче има един бранш, този на военно-промишления комплекс, в който Пекин не може да пренебрегне ролята на Москва. 77% от вноса на оръжие на Китай в интервала 2016/2020-та година идва точно от Русия, съгласно данните на Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI). Друг е въпросът, че през последните години Поднебесната империя интензивно развива личния си военно-промишлен комплекс, една от аргументите за което е да избегне взаимозависимост от непознати производители.
Но в случай че Руската Федерация усещаше китайския напън да идва най-вече от югоизток, то той към този момент се появява и северно от федерацията, с оглед апетитите, които Пекин има по отношение на развиването на Северния морски път като различен маршрут по вода към Европа (той е освен по-кратък от този през Суецкия канал, само че и стратегически по-труден за блокиране от Съединени американски щати при пораждане на спор сред Вашингтон и Пекин).
В тази обстановка Москва има викам потребност от това да си обезпечи различни и стратегически партньорства и пазари, с цел да може да смекчава въздействието на Пекин върху себе си. Такава роля до момента играеше Европейски Съюз (и продължава да играе Индия), защото Брюксел към момента е определящ за приходите в бюджета на Руската Федерация. След нахлуването в Украйна обаче и последователното създаване на нова стена сред Европа и Русия, вариантите и свободата на лавиране пред Владимир Путин биват мощно лимитирани. Това, което стратегически предпазваше Русия от превръщането ѝ в буфер сред Китай и Европейски Съюз в евроазиатското пространство, бе точно омразният на съветския президент Запад. Без същите тези Европейски Съюз и Съединени американски щати като стопански и дипломатически вид, Руската федерация се накланя страховито на Изток, заменяйки последователно европейското си минало с китайско бъдеще. А това е развой, обвързван със загубата на баланс върху повърхността, надзор върху руля и хоризонта пред очите. Уви, Русия е Титаник на XXI-ви век.
А колкото по-често вижда гърба на Запада, толкоз повече Владимир Путин ще бъде изправен пред лицето на Китай. Тепърва съветският президент ще разбере какъв ѝ бе казусът на Европа с него.
Отговорът на въпроса за какво аналитичните среди, в това число стоящите близо до съветския президент Владимир Путин, не съумяха да плануват развоя на военните дейности на Руската федерация по отношение на Украйна, има един логически отговор. Това е по този начин, тъй като Русия, с дейностите си по отношение на своя по-малък комшия, в действителност не усили, а в противен случай, ограничи свободата, с която Кремъл ще има опция да преследва външно-политическите си цели оттук нататък. Подобен ход не може да бъде пояснен, в случай че негов индивид е рационално настоящ притежател.
Да, с " потапянето " на самостоятелна Украйна ще бъдат " скъсани " и обезвредени трилатералните партньорства на Киев (един път с Полша и Литва, повторно с Полша и Англия, трети път с Турция и Грузия). Все отново това бяха антируски геополитически мембрани, чиято цел бе да се изплете паяжина, която да забавя и лимитира подвижността на Кремъл, когато ставаше дума за западния вектор на съветската външна политика. И да, явно е, че една Украйна, намираща се под съветския ботуш, няма никаква вероятност за каквато и да е политическа и икономическа интеграция с Европа.
Но постигането на тези активи не се оправдава от цената, която ще би трябвало да бъде заплатена занапред от Москва.
С желанието на Владимир Путин да трансформира от Украйна втори Беларус, т.е. страна, която е " инсталирана " като спомагателен крак към държавния торс на Кремъл, президентът на Руската федерация ще издигне една нова Берлинска страна, която този път няма да касае разделянето на една столица, а на един континент: Европа от Русия. Тази стена ще стартира от Талин и ще стига до Букурещ. А по този начин както Киев бива гласен да стане втори Минск, по този начин цяла Източна Европа може да се трансформира във втора Полша.
Изправена пред тази нова стена, Руската федерация ще бъде в позицията Пик-а-бу (Peek-a-boo), позната в бокса, която изисква двата юмрука - в тази ситуация Беларус и Украйна - да бъдат вдигнати високо, с цел да пазят лицето (Москва, столицата на тялото).
Спирането на узаконяването (засега) на Северен Поток 2, както и преустановяването на достъпа на редица съветски банки до платежната система SWIFT, са част от този " бетон " на тази към този момент строяща се невидима стена сред Европа и Русия. Тя ще е подготвена обаче едвам тогава, когато Брюксел преодолее настоящите си зависимости от въглеводородите, които Москва изнася към Европейски Съюз: към 40% от природния газ и към 25% от суровия нефт, които Европейски Съюз внася, са точно от Руската федерация.
Разбира се, тази взаимозависимост се случва в двете посоки: забележителна част от приходите от продажбата на въглеводороди, които влизат в бюджета на Руската федерация, идват от Европейски Съюз. За 2021-ва година съветският експорт на природен газ към съюза е 155 млрд кубични метра, а този за Китай - 16/17 млрд кубични метра. И в случай че множеството от изнасяния съветски нефт продължава да отива към европейския пазар (между 50 и 60%), то оня, чиято дестинация е Китай, е към 15.4% от общото количество експорт на съветското " черно злато ". Това значи, че Руската федерация, в чийто бюджет над 1/3 от постъпленията се образуват въз основата на продажбата на природен газ и нефт, е мощно подвластна от европейските си клиенти.
Тази внушителност на Европейски Съюз като определящ пазар за природния газ и нефт на Русия ще се трансформира и отслабва в бъдеще. Един път, заради политиките, които Брюксел самичък преследва (краткосрочните са свързани с намирането на различни източници на природен газ като Съединени американски щати, Катар и даже Япония, а дълготрайните - посредством повишение на дяла на възобновимите източници на енергия). Втори път, около стартирането на спомагателни планове, свързващи съветските запаси с китайските консуматори (като Силата на Сибир 2, който вероятно ще има потенциала да обезпечава 50 млрд кубични метра газ на година за Поднебесната империя). В посока на последното е и подписаното съглашение сред Москва и Пекин при започване на февруари месец тази година, съгласно което Русия ще доставя спомагателни 10 млрд кубични метра газ годишно на по-мощния си комшия. Според изказванията на Газпром, до 2025-та година износът на природен газ от Русия към Китай би трябвало да доближи до 48 млрд кубични метра.
Едно сходно " нивелиране " и " разбъркване " на пазарите обаче крие опасности за Руската федерация. Москва е заинтригувана да има разнообразни клиенти и варианти, когато изнася своите първични материали, тъй че да може да го прави на по-добра цена. И колкото повече " отслабва " европейския пазар в вероятност, толкоз повече ще се усилва смисъла на китайския, в това число и в ценообразуването. А това няма нищо общо с интереса на Руската Федерация, която така и така става все по-зависима от своя азиатски комшия.
След окупацията на Крим от страна на Русия търговията на федерацията с Китай се е нараснала с 50%. За 2021-ва година комерсиалният оборот сред двете страни доближи 147 млрд $, което е съвсем 1/5-та от цялата търговия на Русия за същата година. По-голямото стеснение за Москва е това, че в случай че за нея Пекин към този момент десетилетие е най-големият търговски сътрудник, то за Поднебесната империя Руската федерация не постоянно успяваше да влезе в топ десетте дестинации, с които тя търгува.
И в случай че Москва не може без Пекин, то Китай може без Русия. За 2021-ва година съветският природен газ - упоменатите нагоре 16/17 млрд кубични метра, които биват внасяни в Китай - обезпечават едвам 5% от потреблението на Поднебесната империя. При петролът обстановката е следната: 1.60 млн барела дневно, изнасяни от Москва към Пекин, съставляват 15.5% от целия импорт на Китай на " черното злато ".
В същото време обаче има един бранш, този на военно-промишления комплекс, в който Пекин не може да пренебрегне ролята на Москва. 77% от вноса на оръжие на Китай в интервала 2016/2020-та година идва точно от Русия, съгласно данните на Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI). Друг е въпросът, че през последните години Поднебесната империя интензивно развива личния си военно-промишлен комплекс, една от аргументите за което е да избегне взаимозависимост от непознати производители.
Но в случай че Руската Федерация усещаше китайския напън да идва най-вече от югоизток, то той към този момент се появява и северно от федерацията, с оглед апетитите, които Пекин има по отношение на развиването на Северния морски път като различен маршрут по вода към Европа (той е освен по-кратък от този през Суецкия канал, само че и стратегически по-труден за блокиране от Съединени американски щати при пораждане на спор сред Вашингтон и Пекин).
В тази обстановка Москва има викам потребност от това да си обезпечи различни и стратегически партньорства и пазари, с цел да може да смекчава въздействието на Пекин върху себе си. Такава роля до момента играеше Европейски Съюз (и продължава да играе Индия), защото Брюксел към момента е определящ за приходите в бюджета на Руската Федерация. След нахлуването в Украйна обаче и последователното създаване на нова стена сред Европа и Русия, вариантите и свободата на лавиране пред Владимир Путин биват мощно лимитирани. Това, което стратегически предпазваше Русия от превръщането ѝ в буфер сред Китай и Европейски Съюз в евроазиатското пространство, бе точно омразният на съветския президент Запад. Без същите тези Европейски Съюз и Съединени американски щати като стопански и дипломатически вид, Руската федерация се накланя страховито на Изток, заменяйки последователно европейското си минало с китайско бъдеще. А това е развой, обвързван със загубата на баланс върху повърхността, надзор върху руля и хоризонта пред очите. Уви, Русия е Титаник на XXI-ви век.
А колкото по-често вижда гърба на Запада, толкоз повече Владимир Путин ще бъде изправен пред лицето на Китай. Тепърва съветският президент ще разбере какъв ѝ бе казусът на Европа с него.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ