Огнян Минчев: За каква паралелна външна политика говори главният чалгаджия?!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За каква " паралелна външна политика " приказват основният чалгаджия и госпожата, назначена от него за външен министър? Външната политика, както и всяка друга политика в страната са отговорност на премиера отпред на изпълнителната власт.
Министрите са отраслови реализатори на политиката на държавното управление. Външният министър - също.
Това напомня в коментар за " Facebook " проф. Огнян Минчев.
Ако той/тя е професионален специалист, кадърен да способства за оптимално ефикасното оперативно управление на външната политика посредством дипломация - добре! Ако е несъвършен служител, който за първи път попада в бранш външна политика и самичък се чуди какво прави там - единственото избавление на страната да води прецизна политика, последваща в елементи политиката на личното му държавно управление. Ако има такава...
Ако министър председателят също се окаже инцидентно попаднал на толкоз високо място, където нито знае какво се чака от него, нито има опция да изиска съвет от външния си министър - тъй като последният е по-зян и от самия него, тогава единственото избавление е професионален посланик и умел специалист в интернационалните връзки да дава препоръки.
Не ме разбирайте неправилно - това не е задоволително, само че е повече от нищо.
Българската страна е необичайно образувание, което разрешава и даже подтиква скупчване на ситуационно излъчени и трагично некомпетентни хора, които се допуска да ръководят страната. Все едно, представете си, че отивате на ортодонт и към вас се доближава с клещи в ръка... преподавател по ски, който одеве е завършил зимния сезон в Пампорово...
Алюзиите могат да продължат, само че от тях няма да ви стане по-леко. Искам единствено да ви напомня, че през последните 20 години ви управляваха незает цар, експерт по униформите на руската войска, пожарникар и охранител, дребна група генерали, прекарали 2/3 от живота си зад оградата на авио база Граф Игнатиево...
Всички те бяха по своему некомпетентни и се учеха в придвижване... Колко научиха - ще кажете вие. Но в случай че се върнем на проблема, с който стартирахме - ситуацията през днешния ден е отвратително скандално даже и по критериите на понеслата до момента какво ли не българска квази страна.
Специалисти по кьочек и лакърдии показват обществено неодобрение, че министър председателят на страната им пречи да водят своята външна политика благодарение на една госпожа, сложена от тях отпред на Министерство на външните работи по аргументи известни единствено на самите тях. Премиерът внимателно отхвърля да се подчинява на техния външно политически монопол и дръзва да счита, че във връзка с някои аспекти на външната политика (напр. по отношение на районен съд Македония) тактиката " няма такава страна " може би не е изцяло удачна.
Е, правилно е - няма такава страна! Няма страна, в която " Дългия " може да скрие формалния документ, направен със единодушието на президента за изискванията (4+1) за смяна на политиката по отношение на друга страна и този документ да не бъде публично показан на тази друга страна месеци наред. Не, извинете!
Колкото и " мощен прочувствен проблем " да е мощното предпочитание да правиш външна политика тъй като нямаш какво друго да правиш - това въпреки всичко няма общо с стандартното разбиране за дипломация, страна, разсъдък и интернационална политика.
За каква " паралелна външна политика " приказват основният чалгаджия и госпожата, назначена от него за външен министър? Външната политика, както и всяка друга политика в страната са отговорност на премиера отпред на изпълнителната власт.
Министрите са отраслови реализатори на политиката на държавното управление. Външният министър - също.
Това напомня в коментар за " Facebook " проф. Огнян Минчев.
Ако той/тя е професионален специалист, кадърен да способства за оптимално ефикасното оперативно управление на външната политика посредством дипломация - добре! Ако е несъвършен служител, който за първи път попада в бранш външна политика и самичък се чуди какво прави там - единственото избавление на страната да води прецизна политика, последваща в елементи политиката на личното му държавно управление. Ако има такава...
Ако министър председателят също се окаже инцидентно попаднал на толкоз високо място, където нито знае какво се чака от него, нито има опция да изиска съвет от външния си министър - тъй като последният е по-зян и от самия него, тогава единственото избавление е професионален посланик и умел специалист в интернационалните връзки да дава препоръки.
Не ме разбирайте неправилно - това не е задоволително, само че е повече от нищо.
Българската страна е необичайно образувание, което разрешава и даже подтиква скупчване на ситуационно излъчени и трагично некомпетентни хора, които се допуска да ръководят страната. Все едно, представете си, че отивате на ортодонт и към вас се доближава с клещи в ръка... преподавател по ски, който одеве е завършил зимния сезон в Пампорово...
Алюзиите могат да продължат, само че от тях няма да ви стане по-леко. Искам единствено да ви напомня, че през последните 20 години ви управляваха незает цар, експерт по униформите на руската войска, пожарникар и охранител, дребна група генерали, прекарали 2/3 от живота си зад оградата на авио база Граф Игнатиево...
Всички те бяха по своему некомпетентни и се учеха в придвижване... Колко научиха - ще кажете вие. Но в случай че се върнем на проблема, с който стартирахме - ситуацията през днешния ден е отвратително скандално даже и по критериите на понеслата до момента какво ли не българска квази страна.
Специалисти по кьочек и лакърдии показват обществено неодобрение, че министър председателят на страната им пречи да водят своята външна политика благодарение на една госпожа, сложена от тях отпред на Министерство на външните работи по аргументи известни единствено на самите тях. Премиерът внимателно отхвърля да се подчинява на техния външно политически монопол и дръзва да счита, че във връзка с някои аспекти на външната политика (напр. по отношение на районен съд Македония) тактиката " няма такава страна " може би не е изцяло удачна.
Е, правилно е - няма такава страна! Няма страна, в която " Дългия " може да скрие формалния документ, направен със единодушието на президента за изискванията (4+1) за смяна на политиката по отношение на друга страна и този документ да не бъде публично показан на тази друга страна месеци наред. Не, извинете!
Колкото и " мощен прочувствен проблем " да е мощното предпочитание да правиш външна политика тъй като нямаш какво друго да правиш - това въпреки всичко няма общо с стандартното разбиране за дипломация, страна, разсъдък и интернационална политика.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ