Времето на женските права и не само
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Моралното принуждение упражнено от Радостин Василев върху депутатката Христинка Иванова, с цел да напусне партията " Има Такъв Народ ", не може да остане без отговор. За сходно провинение, младият хубав министър в Западна Европа или в Съединени американски щати щеше да се сбогува вечно с политическата си кариера, по най-бързата процедура.
Това разяснява във " Facebook " Божидар Чеков.
Изслушването на записа и прочитането му не оставят никакво подозрение за целеустремен честен тормоз и опасност с физическа кавга. Каква е задачата? Или приемаш, или ще ти се случи нещо неприятно. “Утре ще дойдат хора при теб, да си подадеш молбата за овакантяване на Народното събрание и ще видиш, че ще го направиш! “ Казаното от него е подготвен обвинителен акт.
Заплаха, изнудване, тормоз, заплашване...
Жената не отстъпва макар опасността.
Тя отхвърля, даже сбито подмятна, че е подготвена да се прибере на село. Освен това Христинка не е продавачка на „ Женския пазар “. Тя е народен представител. Представител на българския народ. По принцип дамите, които споделят „ не “ в сложни моменти, са най-уважаваните. Изглежда, че в България не е по този начин.
В София гъмжи от фондации, получаващи пари за отбрана на малцинства. Къде от Европа, къде от Америка, макар че съвсем никой от „ етносите “ не се оплаква от принуждение. Същото успокоение царува и в света на българските дами.
Спокойствието е видимо, тъй като не са голите гърбове на бизнесдамите в скъпите софийски заведения за хранене, които могат да скрият робския труд на шивачките от Сандански и другаде. Не се приказва намерено, само че се подразбира. Която не е удовлетворена може да слугува в Гърция или да бере ягоди в Италия.
Точно това е болното място на обществения застой на българските жени
и общество като цяло. Няма слугини французойки, нито германки. Защо? Защото са наложили равнопоставеността с мъжете. В парламентите те разполагат с квоти по равно с тях. Този триумф се дължи на битката им, преди всичко на която е информацията. Истинската, цялостна и безкомпромисна информация. В България се мълчи. Здраво се мълчи. Държанието на Радостин Василев с колежката му Христинка Иванова ни връща век или два обратно. Когато дамите са били домакини, майки, труженички по полето и виновни за домочадието.
Разговорът сред министърът и депутатката е социална загадка. Той се шири по уеб страниците като прани чаршафи. Реакция обаче няма. За сметка на това политолозите се трансфораха в юристи на Радостин и прокурори против Христинка. Без да обръщат внимание на обстоятелствата, те гледат зад тях и се впускат в тълкувания. Всички техни догатки водят към оневиняване на изменника на партията за сметка на пострадалата.
„ Тя несъмнено е била съгласна, само че е трансформирала мнението си. Нещо се е случило сред вечерята и трагичния диалог. Някой е натиснал Христинка с цел да се откаже от включване в групата на отцепниците. “ Тези хора не си дават сметка, че съпоставят догатки с обстоятелства. Никой няма право да проучва желанията ѝ. Те могат да бъдат всевъзможни.
Доказателства няма никакви. Решението на Христинка е значимо и значително.
Телевизионните коментатори подминават с лекост мъжкото ѝ държание, тъй като тя заслужава приветствие и би могла да служи за образец. Коментирайки по привързан метод, политолозите могат разколебаят други дами, които биха споделили „ не “ в сходни сложни обстановки. Или това тъкмо е задачата?
XXI век ще бъде век на битката против насилието върху дамите. Насилието не значи единствено побой. То може да е честен тормоз, изнудване или закани. В Брюксел е седалището на най-голямата в света организация – бранител на дамите. Казва се Lobby européen des femmes (LEF). Може би има и посланичество в София, тъй като в нея членуват 2000 страни. Една тъжба от страна на българската депутатка, с доказателства за случилото се е задоволително.
Адвокатите бранители на правата на дамите, нямат нищо общо с българските политолози. Те не обръщат внимание на догатки и внушения. Едно тяхно обществено наказание на опита за изнудване осъществен от Радостин Василев ще бъде доста по-полезен за българските дами от „ Истанбулската спогодба “.
Попаднах на апел на Петър Волгин за радикални промени на българските институции. Належащо е да, само че на метода на мислене и говорене също е пристигнало време. И освен със дамите.
Моралното принуждение упражнено от Радостин Василев върху депутатката Христинка Иванова, с цел да напусне партията " Има Такъв Народ ", не може да остане без отговор. За сходно провинение, младият хубав министър в Западна Европа или в Съединени американски щати щеше да се сбогува вечно с политическата си кариера, по най-бързата процедура.
Това разяснява във " Facebook " Божидар Чеков.
Изслушването на записа и прочитането му не оставят никакво подозрение за целеустремен честен тормоз и опасност с физическа кавга. Каква е задачата? Или приемаш, или ще ти се случи нещо неприятно. “Утре ще дойдат хора при теб, да си подадеш молбата за овакантяване на Народното събрание и ще видиш, че ще го направиш! “ Казаното от него е подготвен обвинителен акт.
Заплаха, изнудване, тормоз, заплашване...
Жената не отстъпва макар опасността.
Тя отхвърля, даже сбито подмятна, че е подготвена да се прибере на село. Освен това Христинка не е продавачка на „ Женския пазар “. Тя е народен представител. Представител на българския народ. По принцип дамите, които споделят „ не “ в сложни моменти, са най-уважаваните. Изглежда, че в България не е по този начин.
В София гъмжи от фондации, получаващи пари за отбрана на малцинства. Къде от Европа, къде от Америка, макар че съвсем никой от „ етносите “ не се оплаква от принуждение. Същото успокоение царува и в света на българските дами.
Спокойствието е видимо, тъй като не са голите гърбове на бизнесдамите в скъпите софийски заведения за хранене, които могат да скрият робския труд на шивачките от Сандански и другаде. Не се приказва намерено, само че се подразбира. Която не е удовлетворена може да слугува в Гърция или да бере ягоди в Италия.
Точно това е болното място на обществения застой на българските жени
и общество като цяло. Няма слугини французойки, нито германки. Защо? Защото са наложили равнопоставеността с мъжете. В парламентите те разполагат с квоти по равно с тях. Този триумф се дължи на битката им, преди всичко на която е информацията. Истинската, цялостна и безкомпромисна информация. В България се мълчи. Здраво се мълчи. Държанието на Радостин Василев с колежката му Христинка Иванова ни връща век или два обратно. Когато дамите са били домакини, майки, труженички по полето и виновни за домочадието.
Разговорът сред министърът и депутатката е социална загадка. Той се шири по уеб страниците като прани чаршафи. Реакция обаче няма. За сметка на това политолозите се трансфораха в юристи на Радостин и прокурори против Христинка. Без да обръщат внимание на обстоятелствата, те гледат зад тях и се впускат в тълкувания. Всички техни догатки водят към оневиняване на изменника на партията за сметка на пострадалата.
„ Тя несъмнено е била съгласна, само че е трансформирала мнението си. Нещо се е случило сред вечерята и трагичния диалог. Някой е натиснал Христинка с цел да се откаже от включване в групата на отцепниците. “ Тези хора не си дават сметка, че съпоставят догатки с обстоятелства. Никой няма право да проучва желанията ѝ. Те могат да бъдат всевъзможни.
Доказателства няма никакви. Решението на Христинка е значимо и значително.
Телевизионните коментатори подминават с лекост мъжкото ѝ държание, тъй като тя заслужава приветствие и би могла да служи за образец. Коментирайки по привързан метод, политолозите могат разколебаят други дами, които биха споделили „ не “ в сходни сложни обстановки. Или това тъкмо е задачата?
XXI век ще бъде век на битката против насилието върху дамите. Насилието не значи единствено побой. То може да е честен тормоз, изнудване или закани. В Брюксел е седалището на най-голямата в света организация – бранител на дамите. Казва се Lobby européen des femmes (LEF). Може би има и посланичество в София, тъй като в нея членуват 2000 страни. Една тъжба от страна на българската депутатка, с доказателства за случилото се е задоволително.
Адвокатите бранители на правата на дамите, нямат нищо общо с българските политолози. Те не обръщат внимание на догатки и внушения. Едно тяхно обществено наказание на опита за изнудване осъществен от Радостин Василев ще бъде доста по-полезен за българските дами от „ Истанбулската спогодба “.
Попаднах на апел на Петър Волгин за радикални промени на българските институции. Належащо е да, само че на метода на мислене и говорене също е пристигнало време. И освен със дамите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ