Под покрова на геополитиката ЧАСТ 1
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Пропагандната канонада, бълвана понастоящем от болшинството западни средства за всеобща информация по посока на Руската федерация, прекалено много прилича манихейския жанр на доктор Йозеф Гьобелс.
Едно разяснение. Манихейството е религиозно обучение, зародило в Персия през III в. и публикувано в Римската империя, послужило като основа на павликенството и богомилството в България през ХІІІ век. Понятието се е трансформирало в факсимиле за оценка на всяка теория, която вижда света единствено в черно и бяло.
И по този начин, кой е доктор Йозеф Паул Гьобелс (1897–1945 г.)? Началник на пропагандата на Националсоциалистическата немска работническа партия (Nationalsozialistishe Deutsche Arbeiterpartei). Той остава в историята като един величествен изпълнител на правилото на Адолф Хитлер: „ Голямата маса от хора по-лесно ще стане жертва на една огромна неистина, в сравнение с една дребна “.
Но с цел да може лъжата, огромната, голяма неистина да победи сполучливо е належащо истината да бъде затулвана, с цел да ѝ се пречи да осветлява лъжата.
Английският публицист Олдъс Хъксли (1894–1963 г.) е прозрял: „ Най-големите триумфи на пропагандата се реализират не посредством осъществяването на някаква работа, а посредством възпиране от това. Истината е велика, само че по-велико от практическа позиция е да се мълчи във връзка с истината “.
Именно за тази поговорка се сетих, когато чух изказването на председателката на Европейски Съюз Урсула фон дер Лайен за желанието да бъде неразрешен изцяло допускът на съветските средства за всеобща информация върху територията на Европейския съюз. Понеже те „ разпространявали неистини “. Или може би с цел да не донасят до популацията на страните членки на Европейски Съюз истината за геополитиката, реализиране от Съединените американски вреди и под техния диктат и от техните съдружници от Североатлантическия пакт, Япония и Австралия..
Терминът „ геополитика “ първи използва през ХІХ в. шведът Рудолф Челен (1864–1922 г.), възпитаник на Фридрих Ратцел. Той преглежда геополитиката, основите на която развива, изхождайки от работите на Фр. Ратцел, като част от политологията.
Геополитиката Рудолф Челен дефинира като „ просвета за Държавата като географски организъм, въплътен в пространството “.
Етимологията на термина е явна: от старогръцката дума „ ποdιζ “ – „ страна “ и „ ρεα “ – „ земя “. Според Рудолф Челен геополитиката учи отношението на страната, политическата система, политическия организъм към ландшафта, към територията, към земята, към пространството и съставлява раздел от политологията.
Рудолф Челен предложил да бъдат систематизирани геополитическите познания, като бъде обсъждано отношението на страната към пространството като безусловно нужен детайл от който и да е политологичен разбор и от този миг терминът „ геополитика “ стартира своето битие в историята. От страна на самия Рудолф Челен геополитиката била считана за част от по-обширна политологична структура, като съставлява единствено направление от приложната политология. Постепенно обаче геополитиката се обособява в обособена научна дисциплинираност.
Истината, е че още в зората на нейната поява, един от основоположниците на геополитиката като просвета, американският пълководец, адмирал Алфред Тайер Мехън (1840–1914 г.) защищава тезата, че ориста на Съединени американски щати се състои в цялостното отъждествяване с „ морското господство “, а неин основен стратегически, исторически и политически съперник постоянно е била сухопътната континентална Русия. Ретроспективният обзор на американската военна тактика през ХХ в. демонстрира, че тя е издигната в цялостно сходство с концепциите на адмирал Мехън. Освен това той е бил парещ покровител на доктрината на президента Джеймс Монро (1817–1825 г.), който през 1823 година заявява правилото на взаимната невмешателство сред Америка и Европа (като в действителност по този начин афишира Централна и Латинска Америка за „ заден двор “ на САЩ), а също слага растежа на могъществото на страната си според от нейната териториална агресия върху най-близките територии. Всъщност още един от предшествениците на геополитическата просвета, който и образува предпоставките за възникването на геополитиката, немският географ и етнограф Фридрих Ретцел (1844–1904 г.) формулира концепцията за „ витално пространство, за разширението и свиването на територията на страната “, като излага законите за „ териториална агресия на страната “. На Фридрих Ретцел в забележителна степен повлияват неговите усещания от Северна Америка, с която той добре се среща и на която посвещава две книги: „ Формите на градовете и културата на Северна Америка “ и „ Съединените щати на Северна Америка “. Той вижда, че „ възприятието за пространство “ у американците е развито във висока степен, защото те са били сложени пред „ задачата да усвоят пустите пространства “ (ако не бъдат взети поради подложените на нечовечен геноцид от „ бледоликите братя “ милиони локални поданици – червенокожите, считани от европейските заселници за получовеци, просто част от ландшафта – бел. авт.).
В трудовете на Ф. Ретцел за първи път е дефинирана друга значима геополитическа идея – концепцията за „ международна страна “. Пак от него е планувана и друга значима тематика на геополитиката: смисъла на морето за развиването на цивилизацията. В своята книга „ Морето, източник на могъществото на народите “ Фридрих Ретцел показва нуждата всяка мощна страна изключително да развива своите военноморски сили, защото това изисква планетарният мащаб на пълноценната агресия.
Адмирал Алфред Мехън смятал, че Съединени американски щати имат „ морска орис “ и че „ Предопределението на Съдбата “ („ Manifest Destiny “) се заключава на първия си стадий в стратегическата интеграция на целия американски континент (в което се състои и смисълът на доктрината „ Монро “), а след това – в установяването на международно владичество.
В никакъв случай Урсула фон дер Лайен не би поискала в осведомителното пространство на Европейски Съюз да се популяризират ретроспективни сведения за възгледите и активността на британския академик Халфорд Макиндер (1861–1947 г.), който в действителност поставя основите на методологията и дефинира предмета на цялата геополитическа просвета. Посредством своята публикация „ Географската ос на историята “, поместена през 1904 година в британското списание „ The Geographical Journal “ Х. Макиндер основава геополитическия мироглед, светосъзнание и основава структурата за развиването на цялата геополитика през ХХ в.
В своята концептуална публикация Х. Макиндер излага освен това, в сравнение с на практика наблюдения за това, което било наричано по това време (края на ХIХ – началото на ХХ в.) „ Голямата Игра “, „ Great Game “. Под „ Голямата Игра “ се разбирало опълчването сред Англия и Руската империя за надзор над най-важните стратегически пространства на евразийския континент, преди всичко Индия, Афганистан, а също Кавказ и Близкия Изток. По цялото пространство на Евразия от Средиземно море до Тихия океан се простирала територия, контролът над която бил ключът за запазването от Британската империя на нейното международно владичество, а за Русия – опция да стане велика международна страна със свободен излаз към топлите морета.
В резултат от труда на Х. Макиндер се получава не просто концептуализация на английския империализъм и съветския блян за излизане на ново равнище на планетарно владичество, само че напълно нова просвета. Всъщност до момента в който се занимавал с практическа политика, Х. Макиндер напипал методите и ключовете към дисциплинираност, имаща по-голямо значение, в сравнение с решаването на съответните исторически проблеми за подсилване на имперските позиции на Англия за сметка на отслабването и разчленяването на Руската империя.
Халфорд Макиндер оставя съществени постулати на геополитическата просвета. Първият е, че като движещи сили на историята се явяват чергарските нации. Х. Макиндер основава доста продуктивно изложение на пространствената логичност на историческия развой. Именно чергарите основават главните политически формирания: империи, страни, политически съюзи, или тези формирания се основават за отбрана от техния напън. По-точно първият принцип на геополитическата доктрина на Х. Макиндер може да бъде дефиниран по този начин: политическото пространство (т. е. страните, империите и т. н.) получават своите черти, граници и форми под въздействието на импулсите на чергарските нации. При това Х. Макиндер наблюдава тези импулси освен в древността, в епохата на зараждането на страните, само че и в съвременността, като смята, че териториалната, политическата и икономическата агресия на актуалните страни продължава на ново равнище на спиралата на историческата логичност на чергарските култури. И в случай че „ чергарският принцип “ в някоя страна отслабне, то по-жизненото и динамично, т. е. повече „ чергарското “ политическо обучение незабавно се стреми да се възползва от това.
Вторият принцип на геополитическата парадигма на Х. Макиндер се явява разпределянето на всички чергарски култури на две фундаментални категории: „ чергари на Сушата “ и „ чергари на Морето “. Самият Макиндер ги назовава иронично „ бандити на Сушата “ и „ бандити на Морето “ (the brigands).
Двата типа чергари придават динамичност на историческите процеси, непрекъснато, от разнообразни страни, и от Сушата и от Морето, като оказват политически, военни и културни въздействия, заставяйки съществуващите отседнали страни, култури и нации непрекъснато да дават отговор на тези провокации. Динамиката на чергарите, съгласно Х. Макиндер, и поражда политическата история.
Предизвикателствата на „ чергарите на Сушата “ и „ чергарите на Морето “ носят в себе си разнообразни качествени характерности. В двата вида чергари е налице друг жанр в тактиката, тактиката и ценностната система: това, което попада под въздействието на „ чергарите на Сушата “ клони към йерархически-героичния вид цивилизации и просвета, а това, което се оказва в областта на ползите на „ чергарите на Морето “, в противен случай, възприема цинизма на „ комерсиалното “, софтуерното и изобретателното, „ прогресисткото “ начало, тегнещо към „ демокрацията “ и „ открития пазар “.
По този метод се минава от чергарските нации към два вида цивилизация, проведени по друг помисъл, преследващи противоположни стратегически цели и учредени на различни по повод един на различен цивилизационни и културни правила. Едната от тях може да бъде наречена „ цивилизация на Морето “, другата – „ цивилизация на Сушата “.
Открито претенциите на Съединени американски щати за морско господство и „ крепост на демокрацията “ в международен мащаб афишира президента Удроу Уилсън (1913–1921 г.). Международната политика в тази тенденция ляга в основата на традицията на „ идеализма “. Но този термин би трябвало да бъде разбиран в изначалния подтекст – става въпрос за това, че Съединени американски щати би трябвало да поемат върху себе си отговорността за образуване на света в сходство със своите показа за политическа народна власт, парламентаризма и свободния пазар. Понятието „ идеалистически “ при този метод се явява одобряването на американските полезности като универсални.
Изключително показателно е названието на труда на Халфорд Макиндер „ Демократическите идеали и действителност “. В него той излага своята теза, че съществуват най-малко две цивилизации – цивилизацията на Морето (Sea land) и цивилизация на Сушата (Heart land). Между тях е ситуирана цивилизацията на Брега (Rim land, безусловно „ земя на линиите “), в рамките на която конкурират морската и сухопътните провокации, импулсите и трендовете.
Третият принцип на геополитиката, дефиниран от Халфорд Макиндер, се явява районирането на територията на планетата в сходство с правилата на цивилизационния дуализъм „ Суша-Море “.
Тук историята показва няколко етапи – от древността до наши дни. Първоначално не е съществувала планетарна географска съгласуваност в планетарен мащаб. Географските знания са били районирано лимитирани, надлежно и политическите организации на другите стадии на историята са имали друг мащаб. Планетата като географско цяло и като цялост от взаимовлияещи се политически образования почнала да бъде осъзнавана като такава едвам в Новото време, започвайки с епохата на колониалните завоевания, за които способстват така наречен „ велики географски открития “. Представата за Земята като плоска е отхвърлена и тя като кълбообразна придава не геополитическите процеси планетарен обсег. Планетарният интервал в опълчването на „ цивилизацията на Морето “ и „ цивилизацията на Сушата “ към този момент отброява няколко епохи, започвайки с Христофор Колумб и яростните конфликти сред метрополиите за колониални завоевания.
Следва продължение
Пропагандната канонада, бълвана понастоящем от болшинството западни средства за всеобща информация по посока на Руската федерация, прекалено много прилича манихейския жанр на доктор Йозеф Гьобелс.
Едно разяснение. Манихейството е религиозно обучение, зародило в Персия през III в. и публикувано в Римската империя, послужило като основа на павликенството и богомилството в България през ХІІІ век. Понятието се е трансформирало в факсимиле за оценка на всяка теория, която вижда света единствено в черно и бяло.
И по този начин, кой е доктор Йозеф Паул Гьобелс (1897–1945 г.)? Началник на пропагандата на Националсоциалистическата немска работническа партия (Nationalsozialistishe Deutsche Arbeiterpartei). Той остава в историята като един величествен изпълнител на правилото на Адолф Хитлер: „ Голямата маса от хора по-лесно ще стане жертва на една огромна неистина, в сравнение с една дребна “.
Но с цел да може лъжата, огромната, голяма неистина да победи сполучливо е належащо истината да бъде затулвана, с цел да ѝ се пречи да осветлява лъжата.
Английският публицист Олдъс Хъксли (1894–1963 г.) е прозрял: „ Най-големите триумфи на пропагандата се реализират не посредством осъществяването на някаква работа, а посредством възпиране от това. Истината е велика, само че по-велико от практическа позиция е да се мълчи във връзка с истината “.
Именно за тази поговорка се сетих, когато чух изказването на председателката на Европейски Съюз Урсула фон дер Лайен за желанието да бъде неразрешен изцяло допускът на съветските средства за всеобща информация върху територията на Европейския съюз. Понеже те „ разпространявали неистини “. Или може би с цел да не донасят до популацията на страните членки на Европейски Съюз истината за геополитиката, реализиране от Съединените американски вреди и под техния диктат и от техните съдружници от Североатлантическия пакт, Япония и Австралия..
Терминът „ геополитика “ първи използва през ХІХ в. шведът Рудолф Челен (1864–1922 г.), възпитаник на Фридрих Ратцел. Той преглежда геополитиката, основите на която развива, изхождайки от работите на Фр. Ратцел, като част от политологията.
Геополитиката Рудолф Челен дефинира като „ просвета за Държавата като географски организъм, въплътен в пространството “.
Етимологията на термина е явна: от старогръцката дума „ ποdιζ “ – „ страна “ и „ ρεα “ – „ земя “. Според Рудолф Челен геополитиката учи отношението на страната, политическата система, политическия организъм към ландшафта, към територията, към земята, към пространството и съставлява раздел от политологията.
Рудолф Челен предложил да бъдат систематизирани геополитическите познания, като бъде обсъждано отношението на страната към пространството като безусловно нужен детайл от който и да е политологичен разбор и от този миг терминът „ геополитика “ стартира своето битие в историята. От страна на самия Рудолф Челен геополитиката била считана за част от по-обширна политологична структура, като съставлява единствено направление от приложната политология. Постепенно обаче геополитиката се обособява в обособена научна дисциплинираност.
Истината, е че още в зората на нейната поява, един от основоположниците на геополитиката като просвета, американският пълководец, адмирал Алфред Тайер Мехън (1840–1914 г.) защищава тезата, че ориста на Съединени американски щати се състои в цялостното отъждествяване с „ морското господство “, а неин основен стратегически, исторически и политически съперник постоянно е била сухопътната континентална Русия. Ретроспективният обзор на американската военна тактика през ХХ в. демонстрира, че тя е издигната в цялостно сходство с концепциите на адмирал Мехън. Освен това той е бил парещ покровител на доктрината на президента Джеймс Монро (1817–1825 г.), който през 1823 година заявява правилото на взаимната невмешателство сред Америка и Европа (като в действителност по този начин афишира Централна и Латинска Америка за „ заден двор “ на САЩ), а също слага растежа на могъществото на страната си според от нейната териториална агресия върху най-близките територии. Всъщност още един от предшествениците на геополитическата просвета, който и образува предпоставките за възникването на геополитиката, немският географ и етнограф Фридрих Ретцел (1844–1904 г.) формулира концепцията за „ витално пространство, за разширението и свиването на територията на страната “, като излага законите за „ териториална агресия на страната “. На Фридрих Ретцел в забележителна степен повлияват неговите усещания от Северна Америка, с която той добре се среща и на която посвещава две книги: „ Формите на градовете и културата на Северна Америка “ и „ Съединените щати на Северна Америка “. Той вижда, че „ възприятието за пространство “ у американците е развито във висока степен, защото те са били сложени пред „ задачата да усвоят пустите пространства “ (ако не бъдат взети поради подложените на нечовечен геноцид от „ бледоликите братя “ милиони локални поданици – червенокожите, считани от европейските заселници за получовеци, просто част от ландшафта – бел. авт.).
В трудовете на Ф. Ретцел за първи път е дефинирана друга значима геополитическа идея – концепцията за „ международна страна “. Пак от него е планувана и друга значима тематика на геополитиката: смисъла на морето за развиването на цивилизацията. В своята книга „ Морето, източник на могъществото на народите “ Фридрих Ретцел показва нуждата всяка мощна страна изключително да развива своите военноморски сили, защото това изисква планетарният мащаб на пълноценната агресия.
Адмирал Алфред Мехън смятал, че Съединени американски щати имат „ морска орис “ и че „ Предопределението на Съдбата “ („ Manifest Destiny “) се заключава на първия си стадий в стратегическата интеграция на целия американски континент (в което се състои и смисълът на доктрината „ Монро “), а след това – в установяването на международно владичество.
В никакъв случай Урсула фон дер Лайен не би поискала в осведомителното пространство на Европейски Съюз да се популяризират ретроспективни сведения за възгледите и активността на британския академик Халфорд Макиндер (1861–1947 г.), който в действителност поставя основите на методологията и дефинира предмета на цялата геополитическа просвета. Посредством своята публикация „ Географската ос на историята “, поместена през 1904 година в британското списание „ The Geographical Journal “ Х. Макиндер основава геополитическия мироглед, светосъзнание и основава структурата за развиването на цялата геополитика през ХХ в.
В своята концептуална публикация Х. Макиндер излага освен това, в сравнение с на практика наблюдения за това, което било наричано по това време (края на ХIХ – началото на ХХ в.) „ Голямата Игра “, „ Great Game “. Под „ Голямата Игра “ се разбирало опълчването сред Англия и Руската империя за надзор над най-важните стратегически пространства на евразийския континент, преди всичко Индия, Афганистан, а също Кавказ и Близкия Изток. По цялото пространство на Евразия от Средиземно море до Тихия океан се простирала територия, контролът над която бил ключът за запазването от Британската империя на нейното международно владичество, а за Русия – опция да стане велика международна страна със свободен излаз към топлите морета.
В резултат от труда на Х. Макиндер се получава не просто концептуализация на английския империализъм и съветския блян за излизане на ново равнище на планетарно владичество, само че напълно нова просвета. Всъщност до момента в който се занимавал с практическа политика, Х. Макиндер напипал методите и ключовете към дисциплинираност, имаща по-голямо значение, в сравнение с решаването на съответните исторически проблеми за подсилване на имперските позиции на Англия за сметка на отслабването и разчленяването на Руската империя.
Халфорд Макиндер оставя съществени постулати на геополитическата просвета. Първият е, че като движещи сили на историята се явяват чергарските нации. Х. Макиндер основава доста продуктивно изложение на пространствената логичност на историческия развой. Именно чергарите основават главните политически формирания: империи, страни, политически съюзи, или тези формирания се основават за отбрана от техния напън. По-точно първият принцип на геополитическата доктрина на Х. Макиндер може да бъде дефиниран по този начин: политическото пространство (т. е. страните, империите и т. н.) получават своите черти, граници и форми под въздействието на импулсите на чергарските нации. При това Х. Макиндер наблюдава тези импулси освен в древността, в епохата на зараждането на страните, само че и в съвременността, като смята, че териториалната, политическата и икономическата агресия на актуалните страни продължава на ново равнище на спиралата на историческата логичност на чергарските култури. И в случай че „ чергарският принцип “ в някоя страна отслабне, то по-жизненото и динамично, т. е. повече „ чергарското “ политическо обучение незабавно се стреми да се възползва от това.
Вторият принцип на геополитическата парадигма на Х. Макиндер се явява разпределянето на всички чергарски култури на две фундаментални категории: „ чергари на Сушата “ и „ чергари на Морето “. Самият Макиндер ги назовава иронично „ бандити на Сушата “ и „ бандити на Морето “ (the brigands).
Двата типа чергари придават динамичност на историческите процеси, непрекъснато, от разнообразни страни, и от Сушата и от Морето, като оказват политически, военни и културни въздействия, заставяйки съществуващите отседнали страни, култури и нации непрекъснато да дават отговор на тези провокации. Динамиката на чергарите, съгласно Х. Макиндер, и поражда политическата история.
Предизвикателствата на „ чергарите на Сушата “ и „ чергарите на Морето “ носят в себе си разнообразни качествени характерности. В двата вида чергари е налице друг жанр в тактиката, тактиката и ценностната система: това, което попада под въздействието на „ чергарите на Сушата “ клони към йерархически-героичния вид цивилизации и просвета, а това, което се оказва в областта на ползите на „ чергарите на Морето “, в противен случай, възприема цинизма на „ комерсиалното “, софтуерното и изобретателното, „ прогресисткото “ начало, тегнещо към „ демокрацията “ и „ открития пазар “.
По този метод се минава от чергарските нации към два вида цивилизация, проведени по друг помисъл, преследващи противоположни стратегически цели и учредени на различни по повод един на различен цивилизационни и културни правила. Едната от тях може да бъде наречена „ цивилизация на Морето “, другата – „ цивилизация на Сушата “.
Открито претенциите на Съединени американски щати за морско господство и „ крепост на демокрацията “ в международен мащаб афишира президента Удроу Уилсън (1913–1921 г.). Международната политика в тази тенденция ляга в основата на традицията на „ идеализма “. Но този термин би трябвало да бъде разбиран в изначалния подтекст – става въпрос за това, че Съединени американски щати би трябвало да поемат върху себе си отговорността за образуване на света в сходство със своите показа за политическа народна власт, парламентаризма и свободния пазар. Понятието „ идеалистически “ при този метод се явява одобряването на американските полезности като универсални.
Изключително показателно е названието на труда на Халфорд Макиндер „ Демократическите идеали и действителност “. В него той излага своята теза, че съществуват най-малко две цивилизации – цивилизацията на Морето (Sea land) и цивилизация на Сушата (Heart land). Между тях е ситуирана цивилизацията на Брега (Rim land, безусловно „ земя на линиите “), в рамките на която конкурират морската и сухопътните провокации, импулсите и трендовете.
Третият принцип на геополитиката, дефиниран от Халфорд Макиндер, се явява районирането на територията на планетата в сходство с правилата на цивилизационния дуализъм „ Суша-Море “.
Тук историята показва няколко етапи – от древността до наши дни. Първоначално не е съществувала планетарна географска съгласуваност в планетарен мащаб. Географските знания са били районирано лимитирани, надлежно и политическите организации на другите стадии на историята са имали друг мащаб. Планетата като географско цяло и като цялост от взаимовлияещи се политически образования почнала да бъде осъзнавана като такава едвам в Новото време, започвайки с епохата на колониалните завоевания, за които способстват така наречен „ велики географски открития “. Представата за Земята като плоска е отхвърлена и тя като кълбообразна придава не геополитическите процеси планетарен обсег. Планетарният интервал в опълчването на „ цивилизацията на Морето “ и „ цивилизацията на Сушата “ към този момент отброява няколко епохи, започвайки с Христофор Колумб и яростните конфликти сред метрополиите за колониални завоевания.
Следва продължение
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ