ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

...
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за
Коментари Харесай

Бежански истерии по български

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Днес България се оправя доста по-добре с бежанската вълна, в сравнение с със сирийската през 2014-2015. Сравнете вицепремиера Симеонов с вицепремиерката Константинова, сравнете ловеца на бежанци Динко с хилядите доброволци.

Какъв ще е резултатът от нервността към изпуснатите нерви на Калина Константинова и народопсихологическите систематизирания на радикализирани политолози и опозиционери?

Напук на всичките старания на нашата страна, на хилядите доброволци, на необикновената благотворителност още веднъж ще останем с чувството, че сме се провалили. Че сме зверове, които държат децата без вода и разселват бежанците като добитък. И че въобще нямаме място в Европейски Съюз. Моля се украинците да не наблюдават българските медии, та най-малко останат с малко благосклонности към България. Хубава работа, но българска!

България позволи неточност в самото начало

Да не решите, че нямам рецензии към бежанската политика. Стратегическата неточност в нея идваше от убеждението, че войната ще свърши бързо и най-добре украинските фамилии да са край морето и елементарно да се върнат вкъщи. Такава беше формалната теория у нас при предната вълна - бежанците по границите, да знаят, че би трябвало да си вървят.

Ако си спомняте - самият президент ни убеждаваше, че Русия бързо ще си свърши работата, него пък поучаваха едни доста специфични специални служби. И ето по какъв начин се роди другояче благородното решение да се настанят хората краткотрайно в първокласни хотели. Което от една страна сътвори у тях непозволени упования за курортно превозване, от друга изнерви хотелиерите, очакващи по-платежоспособна клиентела, от трета ускори омразата към тях от страна на българските путинофили, които потеглиха да пукат гуми и забиват кирки в коли с украинска регистрация.

Тази неточност е на път да се задълбочи с проекта бежанките да се разселват по планинските курорти. Вероятно чистият въздух ще се отрази добре на заболели и остарели хора, само че за тези, които търсят работа, той повече ще има усета на заточение. Въпросът е по какъв начин възприемаме тези хора: като туристи или като част от нашето общество? Ако чакаме да се интегрират - въпреки и единствено за година, две - трябваше през цялото време да ги насочим към огромните градове.

Старата сентенция споделя, че градът е татковина на чужденеца - в него всички са малко мигранти, по тази причина и интеграцията на новодошлия е по-лесна. Нали помните по какъв начин подритваха това сирийско семейство от едно ксенофобско мини градче към друго? В личната ни история огромните бежански талази на македонци или арменци са тръгвали към София и Пловдив, не към места като Елин Пелин или Пампорово. Управниците ни май още живеят с феодалната визия, че хора би трябвало да се заселват където е празно. Ама какво ще вършат бежанците в празното? Как ще порастват децата им в пущинака? Разбрахме, че общините нямат на разположение общински жилища за сходни случаи (Алексей Пампоров обърна внимание на това), разбрахме, че локалното самоуправление не му се доста занимава - и отново страната, та страната.

Освен това отсреща сякаш няма обединен сътрудник - организация на украинските бежанци, която да слага ясни претенции, да осведоми и да поема задължения. Срещу хаоса в нашата неопитна бежанска администрация стоят разнопосочни претенции, страхове, раздразнения, усилвани от журналистическите микрофони. Като приказваме за връзка, чудя се и за какво не виждам по медиите специалисти, примерно от страна като Германия, която скоро се оправи с гигантска бежанска вълна и несъмнено има какво да ни посъветва. Отново и още веднъж откриваме топлата вода по сложния метод.

И по този начин вместо сериозен диалог върху бежанската политика с заключения от грешките, общественият спор както нормално се концентрира върху въпросите на стилистиката. Как тъкмо се е изказала министърката, за какво си e разрешила да се кара на нещастните хора и по какъв начин ни е позор от нея. Когато прочетете текста, мъчно ще разберете какво тъкмо е обидното в него; е, във видеото в действителност се усещат едни твърди нотки, към които очевидно е станала сензитивна нашата нова кенсъл просвета.

Взирането в реплики в България нормално е съпроводено от рецензии на външния тип. И този път не беше по-различно: госпожа министърката незабавно беше упрекната, че е чорлава. Появи се и " палава " фотография, на която се вижда по какъв начин джентълмен е обхванал с ръце ханша ѝ. Нали помните офанзивите против господин Петков, даващи повече меродавност на опозиционния ропот: за неизгладените му панталони, за късата (или беше дълга?) вратовръзка, за объркването на Толстой с Чехов. От другата страна на полит-стилистичния спор събират бисерите на господин Борисов, разясняват роклите на президентшата.

За мощното влияние на единичните реплики

Ако пък мислите, че украинците ни остават длъжни, изслушайте председателката на украинските сдружения в България Олена Коцева, която съпостави изискванията в България с пещерната епоха и съобщи, че украинците живеели доста по-добре от нашата междинна класа. Ами в случай че в този момент пък ние се обидим и кажем - вървете си тогава? Преди сходни неуравновесени реплики олекотяваха изявленията и хората просто ги игнорираха; измежду новия цифров тътнеж таман те притеглят най-вече лайкове, шервания, хейтове.

Не знам по какъв начин да се отървем от тази политика на репликите. Каже някой нещо и всички медии го предъвкват дни наред вместо да разискват сериозния управнически проблем. Разхожда се репортерът измежду бежанците, вижда разплакана жена и тича при нея, та да излее цялата си тревога в микрофона. Той ще регистрира сполучлив репортаж (защото нали знаете: сълзата е медийно събитие), а уважаемите фенове остават с усещане, че тези хора тук са по-зле, в сравнение с под съветските бомби.

Подобно истеризиране произвеждаме по всяка тематика. Някакъв политик от Скопие използвал избрани думи, кореспондент интервюира афектиран македонски българин - и хайде, подготвени сме да изригнем в цифрова ненавист. Някой ръководещ изпуска имитация какво си говорили в обединението, пенсионер се оплаква пред камерата - и хайде, отидоха държавните ограничения на боклука. Ако се чудите за какво не имаме вяра на тази страна, за какво се ненавиждаме от ден на ден и повече - имате отговора.

Г-жа Константинова се извини на украинците, които са се почувствали афектирани и това поставя точка по стилистичната тематика. Не знам дали тя персонално носи отговорност за ненужното разкарване на бежанците по страната; съгласно мен дамата сърцато вършеше работата си, казусът обаче беше в неправилно възприетата тактика на гост-бежанците (опитвам да измисля дума сходна на " гастарбайтери " ). Стратегия, която се възприемаше първоначално и от тези, които в този момент подлагат на критика.

Помислете: с украинската бежанска вълна през днешния ден се оправяме надалеч по-добре, в сравнение с със сирийската през 2014-2015 и някак с лека ръка сме склонни да зачертаваме това. Вярно, че тогава бяха мюсюлмани, в този момент християни; тогава бяха страшни мъже, които ще вземат дамите ни, в този момент секси дами, които ще отвлекат мъжете ни. И въпреки всичко обществото ни от този момент несъмнено се е цивилизовало - сравнете вицепремиера Симеонов с вицепремиерката Константинова, сравнете ловеца на бежанци Динко с хилядите доброволци днес… Остава ни още малко: да разберем, че освен би трябвало да оказваме помощ, само че и имаме потребност от идващи при нас хора.

***

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР