Русия е обречена
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Когато човек като Борис Бондарев, съветски консултант към Организация на обединените нации в Женева, затръшва вратата на своя шеф - съветското външно министерство, и на своята татковина, е напълно естествено да се запитаме дали системата на Владимир Путин не демонстрира пукнатини три месеца след позорната украинска случка на диктатора. Отговорът обаче е " не напълно ". Въпреки относителния крах на нашествието до момента, видните дезертьори са удивително малцина. Руският държавен уред не е на път да се разпадне. За по-голямата част от представителите на ерата на Путин продължаването на активността има повече плюсове, в сравнение с дезертирането, написа Леонид Бершидски, Bloomberg Opinion, съобщи Bloomberg TV Bulgaria.
Бондарев, редови посланик, специализирал в региона на контрола на въоръжаването, е най-високопоставеният отстъпник в Министерството на външните работи до момента. Нито един заместник-министър или дипломат не е направил проява на овакантяване на кораба, макар че министърът Сергей Лавров захвърли всевъзможни искания за дипломация и се причисли към провоенната агитация на цялостни обороти, заявявайки, че президентът на Украйна от еврейски генезис Володимир Зеленски елементарно би могъл да бъде нацист, тъй като Адолф Хитлер - твърди Лавров - имал еврейска кръв. Дори и по този начин, на Бондарев му лиши три месеца от началото на войната и три седмици след антисемитските изявления на Лавров, с цел да подаде оставка и да изкаже някои дипломатично меки рецензии към министъра, който, както написа Бондарев, " непрекъснато излъчва спорни изявления ".
Други забележителни дезертьори? Ами, ето Анатолий Чубайс, дългогодишният върховен държавен чиновник, който тихомълком подаде оставка от последната си, незначителна служба като специфичен представител на Путин за устойчивото развиване и напусна Русия, без да каже нищо обществено за войната. Редица пропагандисти и чиновници на държавната телевизия напуснаха кораба по гръмък метод, като Марина Овсянникова от Първи канал, която наруши предаване, скачайки пред камерата с антивоенен афиш, или като двама редактори на плахия прокремълски уеб страница lenta.ru, които съумяха за малко да заменят наличието на началната страница с антипутински материали. Други напуснаха по-тихо, като Кирил Карнович-Валуа, старши управител в пропагандната мрежа RT, който даде да се разбере, че ръководеният от него екип от създатели на RT избира да работи като стартъп, в сравнение с да продължи да работи за финансираната от страната медия.
Редица предприемачи осъдиха нашествието в Украйна, като измежду тях най-изтъкнат е милиардерът Олег Тинков. Украинските и някои интернационалните медии се забавляваха с историята на Игор Волобуев, вицепрезидент на Газпромбанк, която обслужва договорите за експорт на съветски газ: Роденият в Украйна Волобуев освен напусна работа, само че и се реалокира в родната си страна и се причисли към нейните сили за териториална отбрана; историята обаче би имала по-голяма тежест, в случай че вицепрезидентите не бяха десетки в Газпромбанк, както и в доста други банки.
Но всеки, който търси министри, генерали, шефове на държавни малките екрани, президентски помощници и олигарси в, да речем, неотдавнашния " цялостен лист " на Newsweek на видни отпаднали от режима, ще бъде отчаян. Разбира се, няколко десетки културни дейци са напуснали финансираните от страната си работни места или са напуснали Русия в символ на митинг против нашествието в Украйна - тук рапър, там балетист, странни кино режисьори или оркестрови диригенти - само че те надали могат да бъдат считани за стълбове на режима. Те са елементарно заменими, що се отнася до Кремъл.
Ако плъховете не бягат, корабът не потъва, най-малко не от позиция на плъховете. Човек може да разчита, че поддръжниците на режима - една цинична група - ще вземат житейските си решения с студен разум. Емоционалните ходове са въпрос на дни, може би на седмица - и редките човеци измежду екипажа на Путин, които бяха способни на мощни страсти във връзка с нападението над прилежаща страна, се отхвърлиха в границите на първите няколко дни от акцията. Останалите подушват въздуха за аромат на проваляне и макар военните неуспехи на Русия не го долавят. Висшите бюрократи, офицери, мениджъри, бизнес водачи знаят какви са премиите от служенето на Путин и какви са заплахите, свързани с открития отвод да го вършат.
Тинков да вземем за пример споделя, че е бил заставен да продаде каузи си в съветската банка, която е в основата на положението му, откакто е приказвал намерено за войната; банката разгласи, че ще се откаже от името на Тинков, което носи сега. От друга страна, защото задграничните компании напущат Русия, а активите им се национализират или се предават на лоялни бизнесмени, новият статут на Русия на парий основава избран тип благоприятни условия.
Системата на Путин храни и опитомява народа си в продължение на две дълги десетилетия. Не е ясно какво би спечелил съветски военачалник или министър, в случай че осъди " специфичната военна интервенция ", както публично се назовава войната в Русия. Дори по-нископоставените фрагменти на режима, които се пробваха да скъсат с Путин през последните месеци, се сблъскват с отпора на гласовитата съветска емигрантска общественост. Руските дисиденти, живеещи в Германия, показаха шумни митинги, когато медийният колос Axel Springer SE нае Овсянникова да прави репортажи за Русия и Украйна: Защо да се възнаграждава пропагандистката, до момента в който доста почтени съветски публицисти, които в никакъв случай не са били наети от пропагандната машина на Путин, се борят да намерят доходна работа в Европа?
Когато Карнович-Валуа разгласи напускането си от RT, Мария Певчих, близка сътрудничка на водача на опозицията в пандиза Алексей Навални, стартира кръстоносен поход против него в Twitter.
" Не търсете в душата си състрадание и благосклонност към хора, които не ги заслужават ", написа тя. " Те са имали достъп до цялостна информация. Всяка секунда те имаха избор. И в действителност го направиха. "
Не е нужно да си интелектуален колос, с цел да знаеш, че даже и дезертьорите да са посрещнати задушевно и видимо възнаградени, никой в действителност не таи топли усеща към тях - всяко подучване в действителност е единствено прийом, с цел да наподобява дезертьорството привлекателно. След като тази цел е изпълнена, дългогодишните чиновници на Путин нямат бъдеще на Запад, където както съветските емигранти, по този начин и западните жители постоянно ще слагат под въпрос предишното им; даже в най-хубавия случай те постоянно ще се сблъскват с някакви кариерни и бизнес трудности. В същото време в Русия те могат да бъдат единствено нечовеци, имената им да бъдат заличени от всички публични източници, а имуществото, роднините и приятелите им да бъдат изложени на риск.
Дори в случай че надълбоко в себе си някои от съветските престижи - да вземем за пример по този начин наречените " систематични либерали ", които постоянно са били резервирани към империалистическия план на Путин - са срещу войната и всичко, което тя значи за мястото на Русия в света, най-хубавият им залог е да се скрият и да изчакат това, което остава от ръководството на Путин. Засега наподобява малко евентуално войната да го измести, в случай че не настъпи сериозен поврат във военната орис - само че даже и да не се случи, той остарява и съгласно слуховете страда от разнообразни болести. Всеки, който се интересува от парче от постпутинския къс, би трябвало да бъде в Москва или задоволително покрай нея, когато стартира неговото кроене. Завръщането от западната емиграция е малко евентуално по същите аргументи, заради които малко немски емигранти (със забележителни изключения като канцлера Вили Брандт) са просперирали в родината си след рухването на нацизма, до момента в който доста някогашни нацисти (включително да вземем за пример канцлерът Курт Георг Кизингер) са съумели.
За тези, които играят играта на изчакване, пословичният транспортен съд ще би трябвало да поеме към доста по-ясно изразен път, преди да създадат крачка, и тази крачка е по-вероятно да бъде игра за власт, в сравнение с бягство.
При това съвсем цялостната липса навън противоречие от страна на върхушката не съставлява тъкмо мотив за празнуване от страна на Путин. Слабостта на откровените страсти, които той е отгледал в съветския хайлайф, студената калкулация пред лицето на извънредно срамни условия приказват за крах в човешките и интелектуалните качества на елита. Както написа дипломатът Бондарев в изказването си за оставка: " Със страдание би трябвало да призная, че през всичките тези двадесет години равнището на лъжата и непрофесионализма в работата на Министерството на външните работи непрестанно се повишаваше. През последните години обаче то стана просто пагубно ".
Ръководена от тези хора, при Путин и откакто той си отиде, Русия е обречена да изостава и да губи.
Когато човек като Борис Бондарев, съветски консултант към Организация на обединените нации в Женева, затръшва вратата на своя шеф - съветското външно министерство, и на своята татковина, е напълно естествено да се запитаме дали системата на Владимир Путин не демонстрира пукнатини три месеца след позорната украинска случка на диктатора. Отговорът обаче е " не напълно ". Въпреки относителния крах на нашествието до момента, видните дезертьори са удивително малцина. Руският държавен уред не е на път да се разпадне. За по-голямата част от представителите на ерата на Путин продължаването на активността има повече плюсове, в сравнение с дезертирането, написа Леонид Бершидски, Bloomberg Opinion, съобщи Bloomberg TV Bulgaria.
Бондарев, редови посланик, специализирал в региона на контрола на въоръжаването, е най-високопоставеният отстъпник в Министерството на външните работи до момента. Нито един заместник-министър или дипломат не е направил проява на овакантяване на кораба, макар че министърът Сергей Лавров захвърли всевъзможни искания за дипломация и се причисли към провоенната агитация на цялостни обороти, заявявайки, че президентът на Украйна от еврейски генезис Володимир Зеленски елементарно би могъл да бъде нацист, тъй като Адолф Хитлер - твърди Лавров - имал еврейска кръв. Дори и по този начин, на Бондарев му лиши три месеца от началото на войната и три седмици след антисемитските изявления на Лавров, с цел да подаде оставка и да изкаже някои дипломатично меки рецензии към министъра, който, както написа Бондарев, " непрекъснато излъчва спорни изявления ".
Други забележителни дезертьори? Ами, ето Анатолий Чубайс, дългогодишният върховен държавен чиновник, който тихомълком подаде оставка от последната си, незначителна служба като специфичен представител на Путин за устойчивото развиване и напусна Русия, без да каже нищо обществено за войната. Редица пропагандисти и чиновници на държавната телевизия напуснаха кораба по гръмък метод, като Марина Овсянникова от Първи канал, която наруши предаване, скачайки пред камерата с антивоенен афиш, или като двама редактори на плахия прокремълски уеб страница lenta.ru, които съумяха за малко да заменят наличието на началната страница с антипутински материали. Други напуснаха по-тихо, като Кирил Карнович-Валуа, старши управител в пропагандната мрежа RT, който даде да се разбере, че ръководеният от него екип от създатели на RT избира да работи като стартъп, в сравнение с да продължи да работи за финансираната от страната медия.
Редица предприемачи осъдиха нашествието в Украйна, като измежду тях най-изтъкнат е милиардерът Олег Тинков. Украинските и някои интернационалните медии се забавляваха с историята на Игор Волобуев, вицепрезидент на Газпромбанк, която обслужва договорите за експорт на съветски газ: Роденият в Украйна Волобуев освен напусна работа, само че и се реалокира в родната си страна и се причисли към нейните сили за териториална отбрана; историята обаче би имала по-голяма тежест, в случай че вицепрезидентите не бяха десетки в Газпромбанк, както и в доста други банки.
Но всеки, който търси министри, генерали, шефове на държавни малките екрани, президентски помощници и олигарси в, да речем, неотдавнашния " цялостен лист " на Newsweek на видни отпаднали от режима, ще бъде отчаян. Разбира се, няколко десетки културни дейци са напуснали финансираните от страната си работни места или са напуснали Русия в символ на митинг против нашествието в Украйна - тук рапър, там балетист, странни кино режисьори или оркестрови диригенти - само че те надали могат да бъдат считани за стълбове на режима. Те са елементарно заменими, що се отнася до Кремъл.
Ако плъховете не бягат, корабът не потъва, най-малко не от позиция на плъховете. Човек може да разчита, че поддръжниците на режима - една цинична група - ще вземат житейските си решения с студен разум. Емоционалните ходове са въпрос на дни, може би на седмица - и редките човеци измежду екипажа на Путин, които бяха способни на мощни страсти във връзка с нападението над прилежаща страна, се отхвърлиха в границите на първите няколко дни от акцията. Останалите подушват въздуха за аромат на проваляне и макар военните неуспехи на Русия не го долавят. Висшите бюрократи, офицери, мениджъри, бизнес водачи знаят какви са премиите от служенето на Путин и какви са заплахите, свързани с открития отвод да го вършат.
Тинков да вземем за пример споделя, че е бил заставен да продаде каузи си в съветската банка, която е в основата на положението му, откакто е приказвал намерено за войната; банката разгласи, че ще се откаже от името на Тинков, което носи сега. От друга страна, защото задграничните компании напущат Русия, а активите им се национализират или се предават на лоялни бизнесмени, новият статут на Русия на парий основава избран тип благоприятни условия.
Системата на Путин храни и опитомява народа си в продължение на две дълги десетилетия. Не е ясно какво би спечелил съветски военачалник или министър, в случай че осъди " специфичната военна интервенция ", както публично се назовава войната в Русия. Дори по-нископоставените фрагменти на режима, които се пробваха да скъсат с Путин през последните месеци, се сблъскват с отпора на гласовитата съветска емигрантска общественост. Руските дисиденти, живеещи в Германия, показаха шумни митинги, когато медийният колос Axel Springer SE нае Овсянникова да прави репортажи за Русия и Украйна: Защо да се възнаграждава пропагандистката, до момента в който доста почтени съветски публицисти, които в никакъв случай не са били наети от пропагандната машина на Путин, се борят да намерят доходна работа в Европа?
Когато Карнович-Валуа разгласи напускането си от RT, Мария Певчих, близка сътрудничка на водача на опозицията в пандиза Алексей Навални, стартира кръстоносен поход против него в Twitter.
" Не търсете в душата си състрадание и благосклонност към хора, които не ги заслужават ", написа тя. " Те са имали достъп до цялостна информация. Всяка секунда те имаха избор. И в действителност го направиха. "
Не е нужно да си интелектуален колос, с цел да знаеш, че даже и дезертьорите да са посрещнати задушевно и видимо възнаградени, никой в действителност не таи топли усеща към тях - всяко подучване в действителност е единствено прийом, с цел да наподобява дезертьорството привлекателно. След като тази цел е изпълнена, дългогодишните чиновници на Путин нямат бъдеще на Запад, където както съветските емигранти, по този начин и западните жители постоянно ще слагат под въпрос предишното им; даже в най-хубавия случай те постоянно ще се сблъскват с някакви кариерни и бизнес трудности. В същото време в Русия те могат да бъдат единствено нечовеци, имената им да бъдат заличени от всички публични източници, а имуществото, роднините и приятелите им да бъдат изложени на риск.
Дори в случай че надълбоко в себе си някои от съветските престижи - да вземем за пример по този начин наречените " систематични либерали ", които постоянно са били резервирани към империалистическия план на Путин - са срещу войната и всичко, което тя значи за мястото на Русия в света, най-хубавият им залог е да се скрият и да изчакат това, което остава от ръководството на Путин. Засега наподобява малко евентуално войната да го измести, в случай че не настъпи сериозен поврат във военната орис - само че даже и да не се случи, той остарява и съгласно слуховете страда от разнообразни болести. Всеки, който се интересува от парче от постпутинския къс, би трябвало да бъде в Москва или задоволително покрай нея, когато стартира неговото кроене. Завръщането от западната емиграция е малко евентуално по същите аргументи, заради които малко немски емигранти (със забележителни изключения като канцлера Вили Брандт) са просперирали в родината си след рухването на нацизма, до момента в който доста някогашни нацисти (включително да вземем за пример канцлерът Курт Георг Кизингер) са съумели.
За тези, които играят играта на изчакване, пословичният транспортен съд ще би трябвало да поеме към доста по-ясно изразен път, преди да създадат крачка, и тази крачка е по-вероятно да бъде игра за власт, в сравнение с бягство.
При това съвсем цялостната липса навън противоречие от страна на върхушката не съставлява тъкмо мотив за празнуване от страна на Путин. Слабостта на откровените страсти, които той е отгледал в съветския хайлайф, студената калкулация пред лицето на извънредно срамни условия приказват за крах в човешките и интелектуалните качества на елита. Както написа дипломатът Бондарев в изказването си за оставка: " Със страдание би трябвало да призная, че през всичките тези двадесет години равнището на лъжата и непрофесионализма в работата на Министерството на външните работи непрестанно се повишаваше. През последните години обаче то стана просто пагубно ".
Ръководена от тези хора, при Путин и откакто той си отиде, Русия е обречена да изостава и да губи.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ