Президентът Радев - геополитически балансьор?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
След серия от любителски външнополитически осъществявания на премиера и констатация на външната министърка, че в България се организират две външни политики, на 10-11 май т.г. президентът Радев бе на публично посещаване в Прага. Месец преди Чешкото председателство на Съвета на Европейски Съюз, съпроводен и от някогашната си служителка министър Генчовска. Която не съпътстваше в чужбина премиера Петков. Чешкият президент бе предстоящ преди 2 години у нас, само че наподобява, че заради влошено здравословно положение се е наложила промяна на семейството с българския му хомолог. По последни осреднени социологически данни, доколкото може да им се има вяра, президентът Радев се употребява с утвърждението на 50% от интервюираните, 10% са безразлични и 40% не го харесват като управленец. За актуалната публицистика (според Кольо Босия журнаГлистика) обсъжданите при сходни визити тематики са скучни и еднакво клиширани. Само президентският уебсайт се ангажира по-подробно с преразказаните оценки на президента Земан за отличните двустранни връзки.
За рекордно високото равнище на двустранния стокообмен, възлязъл през 2021 година на 1,727 милиарда евро, представляващи нарастване с 18%. Също за рекомендациите на Радев за по-бърз преход към цифрова и цифрова стопанска система и обединен енергиен пазар. Или даже с европо-еретичното му мнение, че Европейски Съюз не трябва да позволява бързото налагане на съвременни възобновими технологии за сметка на закриването на базови мощности като въглища, нуклеарна енергетика, произвеждане на сила от газ. По обичайните исторически, българистични и бохемистични; също доброжелателни външнополитически връзки или по вероятностите за разширение на съдействието – няма нищо ново и автентично на уеб страницата. Клишета, почтени за куп прозявки съгласно публицистиката на цифровата трапанация. Без истини, че Чехия създава, ние внасяме доста и отвред и чакаме евросубсидии защо ли не. Благодарност за дежурната от декади поддръжка за присъединението на България към Шенгенското пространство. Без заинтригуващо отразяване на срещите на Радев с чешкия министър председател Фиала, шефовете на двете камари на Народното събрание, с шаблони по бизнесфорума и срещата с деятели на 17-хилядната българска диаспора в Чехия.
„ Прогресивните раболепническо-експресивни сили” се демонстрираха с коментара „ Как Радев отново се приземи при приятелите на Путин ” за „ Дойче веле” от неин заплатен пишурка, споменаван от екраните за Бг-политолог, Петър Чолаков (от „ листата на благонадеждните” за електронните Средства за масова информация да бъде канен и допускан като коментатор). Вместо политическо водачество в комплицирана за България обстановка, съгласно него, президентът показал фигури от „ висшия пилотаж”: по какъв начин да се хареса хем на родните читатели на диктатора (Путин), хем да не раздразни Запада?
В Прага президентът Радев коментирал войната в Украйна, пробвайки се да покаже геополитическа еластичност. (Какво неприятно, дори Laudacio! – ком. О.Г.) Вместо това направил муден пирует. Неговата цел била транспарантна: да се задържи сред обичаните си два стола – кремълския и брюкселския. Тази маневра нямало да донесе на Радев политически дивиденти, а била рискова за националната сигурност на България. (Ти да видиш!!! – О.Г.). Радев декларирал, че „ изрично осъжда съветската експанзия, която изисква обединен отговор в границите на НАТО и ЕС”. Ала незабавно побързал да добави и друго – очевидно, с цел да не тормози и обърка родните фенове на Путин – „ не трябвало да позволяваме глобите, наложени на Русия, да постановат вреди на стопанската система и обществената система”. С острите си изявления против „ шарлатаните и войнолюбците” у нас (тоест даже в правителството), с които изкоментирал войната в Украйна, Радев мощно нарушил салдото си сред двата стола и сякаш скрито, а в действителност с гръм и тропот се приземил в пропутинската ниша.
Честит хонорар, господин Чолаков! Та:
Президентът Радев опитвал словесни еквилибристики вместо да разсече задушаващото покривало на кремълската агитация в България. Както „ даже чешкият президент Земан, който бил измежду най-преданите фенове на Путин (??? – О.Г.), след началото на „ специфичната операция” признал, че е сбъркал за Кремъл. И настоял за оптималната неотстъпчивост по отношение на Москва. „ Лудият би трябвало да бъде изолиран”, споделил Земан по адрес на Путин. Според „ атлантика-кирякстефчовец” П.Ч. „ българското държавно управление и Народното събрание родили една неугледна мишка по парливата тематика за българските оръжия за Киев. А висшият главнокомандващ се опитвал да флиртува с публичните настроения. „ Какво посмешище е България”! И тук пишурката за немски кандърма(= агитационни)-хонорари прекали! Прави политически оценки за промени в позиции И на непознат държавен глава, за който съди евентуално по булевардни и/ли медии, списвани по ”$-€-вата, само че НЕрублева (!) Матрица на Генералната линия”.
Преди и като дипломат в Прага познавах Милош Земан като началник на партия, на Долната камара на Народното събрание и като министър председател на ЧР през 90-те години на м.в. През 1999 година го придружих и служебно в първата публична аудиенция на чешки министър председател в Р България след тази на чехословашкия Лубомир Щроугал в Народна република България през 1988 година Той е ексцентричен и прочувствен политик, със лично мнение. През 1993, 1998, 1999, 2000, 2007, 2016 година господин Земан е бил осъждан на парични санкции за неточна информация, обидни изрази и прочие Или: „ да сервира извинения...”. И в Чехия не го разбираха поради външнополитическия му принцип за нуждата от поддържане на уравновесени и самостоятелни връзки поотделно с всяка от тройката суперимперии САЩ-Русия-Китай. ...Въпреки окупацията на Чехословашка социалистическа република пред август 1968 година след Пражката пролет... На 9 май 2015 година в Москва и на 3 септември с.г. в Пекин като президент М. Земан участва персонално на тържествените паради по случай края на ВСВ. Заради рецензията на Вашингтон по московския церемониал Земан " сложи посланика на Съединени американски щати на място ", като му забрани достъп до президентските офиси на Храда и в Лани.
Подобно отношение към тройката империи имаха и предшествениците Вацлав Клаус и Вацлав Хавел ( за последния отвън тематиката Далай Лама с КНР). Приоритет им беше Чехия, над всичко. Едва ли някой от тях на мястото на Петър Стоянов би се осмелил да върне оригинала на „ История славянобългарска “, да пелтечи по хоремашки за подмяна на кирилицата с латиница, да внедрява потвърдени новобранци като посланици.
След „ кандидат-българската” диря в проблема гърмеж на боен склад във Върбетице и утежняването на чешко-руските връзки надали бе тактично публицист, към момента евентуално с български паспорт, да се държи като слон в стъкларски магазин по тематиката.
Чолаков пробва да омаловажи национално виновните позиции на президента , сочейки му като ”алтернатива другата страна на барикадата – авторитаризма, мракобесието и нищетата, стоманения пестник на разюзданата, репресивна персонална власт смазваща всички: и публицисти като Политковская, опозиционери като Навални, „ правозащитници” като Сергей Магнитски””. По познатата ни лумпено-пропагандистка формулировка-лозунг : „ Кой не скача е червен, т.е. КОМУНИСТ, осъвременено = русофил, русороб, ПУТИНИСТ”. Заимствана от Библията в пропагандната реторика на Ленин или Макс Щирнер, по-късно от Сталиновата тирания на пролетариата фраза: „ Който не е с нас е срещу нас”. А в иван-костово-време мисля, че лозунгът бе присвоен от възванието на пражки ентусиасти (фенове) на ФК „ Спарта”: „ Кdo neskače, neni Sparťan” (Който не скача не е от „ Спарта”) или „... nenн Čech” =... не е чех.
Соросоидът-„ политолог” измучава в телешки екстаз като идеологическа основа на гаменското си отношение към разумните и рационални възгледи на президента на неголяма и неимперия България „ полезностите на конституционализма – на модерния свят, на демокрацията”: политически плурализъм, господство на правото, разделяне на управляващите, независимост на личността – ето това е сърцевината на Европейски Съюз, това са ТЕМЕЛИТЕ на АМЕРИКАНСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА! От тях извират свободният пазар и икономическият разцвет на Запада””(и IV-я възможен Reich на " Deutsche Welle "?).
В същия ден Георги Атанасов в публикацията „ Евнуси от нов джендър” установи, че „ в никакъв случай до момента в историята на една обособена страна не е била извеждана пред скоба, номинирана и митологизирана като Съединени американски щати. И то в интервал на жестока, екзистенциална вътрешна рецесия сред крайбрежията на Атлантика и Пасифика (Тихия океан) /Тема-табу за родните политкоректно-послушни СМРАД = средства за всеобща реклама, пропаганда и дезинформация! О.Г./. „ А на какво от горната страна? „ Американската демокрация” е порно-об(сесия) за фанатици от жълтите павета в София, за които Хирошима, Макарти, Виетнам, Асандж, BLM (за «зелената енергетика» О.Г.), 33-те точки за полова еднаквост и разстрелът на несъгласните в Капитолията на 6 януари 2021 година нямат никакво значение. Наред със " съпътстващите жертви " в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Сърбия, Одеса, Донбас и така нататък Има ли смисъл да прибавям/е подправяния президентски избор в интерес на нефелния Джордж Байдън? " (край на цитата О.Г.).
Или за геноцида по отношение на индианците, над България (1943-44 г.), Токио, Прага, Дрезден, по кое време по време на предходната студена война Съединени американски щати са заплашвали с нуклеарно оръжие при 8 случая на въоръжени спорове.
Или по какъв начин за разлика от Европа на „ братушките, гяури и гои”„ първите братовчед/к/и -съпернички Русия и САЩ” слагат завършек на робовладелството и крепостничеството почти по същото време, Съединени американски щати – юридически по-късно.
Същевременно господин Атанасов споделя, че в този политически подтекст най-вече го ужасяват думите на Владимир Путин, изречени не толкоз от дълго време, а точно – ЗА КАКВО НИ Е СВЯТ БЕЗ РУСИЯ?! Коментаторът ни предизвестява, изтъквам: " Да внимаваме, тъй като Стопанинът на Кремъл е притежател на монархо-болшевишкото, православно, мазохистично месианство, което не се побира в границите на европейския демократичен, себелюбив, прагматичен индивидуализъм. Това е ужасно, тъй като в случай че груповият Запад под егидата на Вашигтон продължава да опъва ластика, рано или късно от кутията на Пандора ще изригне атомна гъба... "
Трудно бих могъл да прибавя нещо по-късно на напазаруваната публицистика и евро-елити – синоними на безгръбначно ласкателство, с изключение на молебствия към Всевишния и човешкия разсъдък.
Управляващата преди години клика на Костов, Стоянов, Софиянски, Международната Надка без референдум ни вкараха в едностранен „ цивилизационен избор”. Ако президентът Радев би могъл да бъде укоряван на съществено (освен за вдигнатия пестник и лумпен- „ политологически” за рубладжийство и „ зелените чорапи”) това би било дейното му съучастничество в основаването на про-харвардския полит-файтон-движение на безхаберни случайници.
Текстът е оповестен в ogniangarkov.blog.bg
След серия от любителски външнополитически осъществявания на премиера и констатация на външната министърка, че в България се организират две външни политики, на 10-11 май т.г. президентът Радев бе на публично посещаване в Прага. Месец преди Чешкото председателство на Съвета на Европейски Съюз, съпроводен и от някогашната си служителка министър Генчовска. Която не съпътстваше в чужбина премиера Петков. Чешкият президент бе предстоящ преди 2 години у нас, само че наподобява, че заради влошено здравословно положение се е наложила промяна на семейството с българския му хомолог. По последни осреднени социологически данни, доколкото може да им се има вяра, президентът Радев се употребява с утвърждението на 50% от интервюираните, 10% са безразлични и 40% не го харесват като управленец. За актуалната публицистика (според Кольо Босия журнаГлистика) обсъжданите при сходни визити тематики са скучни и еднакво клиширани. Само президентският уебсайт се ангажира по-подробно с преразказаните оценки на президента Земан за отличните двустранни връзки.
За рекордно високото равнище на двустранния стокообмен, възлязъл през 2021 година на 1,727 милиарда евро, представляващи нарастване с 18%. Също за рекомендациите на Радев за по-бърз преход към цифрова и цифрова стопанска система и обединен енергиен пазар. Или даже с европо-еретичното му мнение, че Европейски Съюз не трябва да позволява бързото налагане на съвременни възобновими технологии за сметка на закриването на базови мощности като въглища, нуклеарна енергетика, произвеждане на сила от газ. По обичайните исторически, българистични и бохемистични; също доброжелателни външнополитически връзки или по вероятностите за разширение на съдействието – няма нищо ново и автентично на уеб страницата. Клишета, почтени за куп прозявки съгласно публицистиката на цифровата трапанация. Без истини, че Чехия създава, ние внасяме доста и отвред и чакаме евросубсидии защо ли не. Благодарност за дежурната от декади поддръжка за присъединението на България към Шенгенското пространство. Без заинтригуващо отразяване на срещите на Радев с чешкия министър председател Фиала, шефовете на двете камари на Народното събрание, с шаблони по бизнесфорума и срещата с деятели на 17-хилядната българска диаспора в Чехия.
„ Прогресивните раболепническо-експресивни сили” се демонстрираха с коментара „ Как Радев отново се приземи при приятелите на Путин ” за „ Дойче веле” от неин заплатен пишурка, споменаван от екраните за Бг-политолог, Петър Чолаков (от „ листата на благонадеждните” за електронните Средства за масова информация да бъде канен и допускан като коментатор). Вместо политическо водачество в комплицирана за България обстановка, съгласно него, президентът показал фигури от „ висшия пилотаж”: по какъв начин да се хареса хем на родните читатели на диктатора (Путин), хем да не раздразни Запада?
В Прага президентът Радев коментирал войната в Украйна, пробвайки се да покаже геополитическа еластичност. (Какво неприятно, дори Laudacio! – ком. О.Г.) Вместо това направил муден пирует. Неговата цел била транспарантна: да се задържи сред обичаните си два стола – кремълския и брюкселския. Тази маневра нямало да донесе на Радев политически дивиденти, а била рискова за националната сигурност на България. (Ти да видиш!!! – О.Г.). Радев декларирал, че „ изрично осъжда съветската експанзия, която изисква обединен отговор в границите на НАТО и ЕС”. Ала незабавно побързал да добави и друго – очевидно, с цел да не тормози и обърка родните фенове на Путин – „ не трябвало да позволяваме глобите, наложени на Русия, да постановат вреди на стопанската система и обществената система”. С острите си изявления против „ шарлатаните и войнолюбците” у нас (тоест даже в правителството), с които изкоментирал войната в Украйна, Радев мощно нарушил салдото си сред двата стола и сякаш скрито, а в действителност с гръм и тропот се приземил в пропутинската ниша.
Честит хонорар, господин Чолаков! Та:
Президентът Радев опитвал словесни еквилибристики вместо да разсече задушаващото покривало на кремълската агитация в България. Както „ даже чешкият президент Земан, който бил измежду най-преданите фенове на Путин (??? – О.Г.), след началото на „ специфичната операция” признал, че е сбъркал за Кремъл. И настоял за оптималната неотстъпчивост по отношение на Москва. „ Лудият би трябвало да бъде изолиран”, споделил Земан по адрес на Путин. Според „ атлантика-кирякстефчовец” П.Ч. „ българското държавно управление и Народното събрание родили една неугледна мишка по парливата тематика за българските оръжия за Киев. А висшият главнокомандващ се опитвал да флиртува с публичните настроения. „ Какво посмешище е България”! И тук пишурката за немски кандърма(= агитационни)-хонорари прекали! Прави политически оценки за промени в позиции И на непознат държавен глава, за който съди евентуално по булевардни и/ли медии, списвани по ”$-€-вата, само че НЕрублева (!) Матрица на Генералната линия”.
Преди и като дипломат в Прага познавах Милош Земан като началник на партия, на Долната камара на Народното събрание и като министър председател на ЧР през 90-те години на м.в. През 1999 година го придружих и служебно в първата публична аудиенция на чешки министър председател в Р България след тази на чехословашкия Лубомир Щроугал в Народна република България през 1988 година Той е ексцентричен и прочувствен политик, със лично мнение. През 1993, 1998, 1999, 2000, 2007, 2016 година господин Земан е бил осъждан на парични санкции за неточна информация, обидни изрази и прочие Или: „ да сервира извинения...”. И в Чехия не го разбираха поради външнополитическия му принцип за нуждата от поддържане на уравновесени и самостоятелни връзки поотделно с всяка от тройката суперимперии САЩ-Русия-Китай. ...Въпреки окупацията на Чехословашка социалистическа република пред август 1968 година след Пражката пролет... На 9 май 2015 година в Москва и на 3 септември с.г. в Пекин като президент М. Земан участва персонално на тържествените паради по случай края на ВСВ. Заради рецензията на Вашингтон по московския церемониал Земан " сложи посланика на Съединени американски щати на място ", като му забрани достъп до президентските офиси на Храда и в Лани.
Подобно отношение към тройката империи имаха и предшествениците Вацлав Клаус и Вацлав Хавел ( за последния отвън тематиката Далай Лама с КНР). Приоритет им беше Чехия, над всичко. Едва ли някой от тях на мястото на Петър Стоянов би се осмелил да върне оригинала на „ История славянобългарска “, да пелтечи по хоремашки за подмяна на кирилицата с латиница, да внедрява потвърдени новобранци като посланици.
След „ кандидат-българската” диря в проблема гърмеж на боен склад във Върбетице и утежняването на чешко-руските връзки надали бе тактично публицист, към момента евентуално с български паспорт, да се държи като слон в стъкларски магазин по тематиката.
Чолаков пробва да омаловажи национално виновните позиции на президента , сочейки му като ”алтернатива другата страна на барикадата – авторитаризма, мракобесието и нищетата, стоманения пестник на разюзданата, репресивна персонална власт смазваща всички: и публицисти като Политковская, опозиционери като Навални, „ правозащитници” като Сергей Магнитски””. По познатата ни лумпено-пропагандистка формулировка-лозунг : „ Кой не скача е червен, т.е. КОМУНИСТ, осъвременено = русофил, русороб, ПУТИНИСТ”. Заимствана от Библията в пропагандната реторика на Ленин или Макс Щирнер, по-късно от Сталиновата тирания на пролетариата фраза: „ Който не е с нас е срещу нас”. А в иван-костово-време мисля, че лозунгът бе присвоен от възванието на пражки ентусиасти (фенове) на ФК „ Спарта”: „ Кdo neskače, neni Sparťan” (Който не скача не е от „ Спарта”) или „... nenн Čech” =... не е чех.
Соросоидът-„ политолог” измучава в телешки екстаз като идеологическа основа на гаменското си отношение към разумните и рационални възгледи на президента на неголяма и неимперия България „ полезностите на конституционализма – на модерния свят, на демокрацията”: политически плурализъм, господство на правото, разделяне на управляващите, независимост на личността – ето това е сърцевината на Европейски Съюз, това са ТЕМЕЛИТЕ на АМЕРИКАНСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА! От тях извират свободният пазар и икономическият разцвет на Запада””(и IV-я възможен Reich на " Deutsche Welle "?).
В същия ден Георги Атанасов в публикацията „ Евнуси от нов джендър” установи, че „ в никакъв случай до момента в историята на една обособена страна не е била извеждана пред скоба, номинирана и митологизирана като Съединени американски щати. И то в интервал на жестока, екзистенциална вътрешна рецесия сред крайбрежията на Атлантика и Пасифика (Тихия океан) /Тема-табу за родните политкоректно-послушни СМРАД = средства за всеобща реклама, пропаганда и дезинформация! О.Г./. „ А на какво от горната страна? „ Американската демокрация” е порно-об(сесия) за фанатици от жълтите павета в София, за които Хирошима, Макарти, Виетнам, Асандж, BLM (за «зелената енергетика» О.Г.), 33-те точки за полова еднаквост и разстрелът на несъгласните в Капитолията на 6 януари 2021 година нямат никакво значение. Наред със " съпътстващите жертви " в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Сърбия, Одеса, Донбас и така нататък Има ли смисъл да прибавям/е подправяния президентски избор в интерес на нефелния Джордж Байдън? " (край на цитата О.Г.).
Или за геноцида по отношение на индианците, над България (1943-44 г.), Токио, Прага, Дрезден, по кое време по време на предходната студена война Съединени американски щати са заплашвали с нуклеарно оръжие при 8 случая на въоръжени спорове.
Или по какъв начин за разлика от Европа на „ братушките, гяури и гои”„ първите братовчед/к/и -съпернички Русия и САЩ” слагат завършек на робовладелството и крепостничеството почти по същото време, Съединени американски щати – юридически по-късно.
Същевременно господин Атанасов споделя, че в този политически подтекст най-вече го ужасяват думите на Владимир Путин, изречени не толкоз от дълго време, а точно – ЗА КАКВО НИ Е СВЯТ БЕЗ РУСИЯ?! Коментаторът ни предизвестява, изтъквам: " Да внимаваме, тъй като Стопанинът на Кремъл е притежател на монархо-болшевишкото, православно, мазохистично месианство, което не се побира в границите на европейския демократичен, себелюбив, прагматичен индивидуализъм. Това е ужасно, тъй като в случай че груповият Запад под егидата на Вашигтон продължава да опъва ластика, рано или късно от кутията на Пандора ще изригне атомна гъба... "
Трудно бих могъл да прибавя нещо по-късно на напазаруваната публицистика и евро-елити – синоними на безгръбначно ласкателство, с изключение на молебствия към Всевишния и човешкия разсъдък.
Управляващата преди години клика на Костов, Стоянов, Софиянски, Международната Надка без референдум ни вкараха в едностранен „ цивилизационен избор”. Ако президентът Радев би могъл да бъде укоряван на съществено (освен за вдигнатия пестник и лумпен- „ политологически” за рубладжийство и „ зелените чорапи”) това би било дейното му съучастничество в основаването на про-харвардския полит-файтон-движение на безхаберни случайници.
Текстът е оповестен в ogniangarkov.blog.bg
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ