Украйна е потопена в кръв, а те искат някакъв неутралитет
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Да се бориш за мир е отлично и благородно начинание. Но с това изречение се изчерпва всичко позитивно, което мога да напиша във връзка вчерашните митинги в България, издигнали настояването страната да резервира някакъв „ неутралитет “ и да не доставя оръжия на Украйна.
Светлана Алексиевич, Нобелова лауреатка за литература, родена в Украйна, с белоруско поданство и пишеща на съветски, е една смирена и богатства жена, която постоянно съчувства на слабите и пострадалите. Но даже тази кротка и миролюбива писателка (концентрирала в своята биография раздиращите драми на тези територии) на вчерашното си четене в Кьолн сподели следното: „ Заливат Украйна в кръв, унищожават украинските градове. Да си пацифист в такава обстановка е безконтролно. Безотговорно към света, безконтролно към бъдещето на света. “
Срещу настъпващото зло
Защото за целия свят към този момент е ясно, че Путин и Русия водят тази война освен против Украйна, само че против цяла Европа, против западната цивилизация и нейните полезности. И в случай че бъде прегазена Украйна, наред идват Молдова, балтийските страни, България, Полша…
Когато имаме пред очите си тази констатация, която не би трябвало да насочва интелектуално предизвикателство даже към някой напълно необразован човек, неизбежно би трябвало да си зададем въпроса: за какво в десетина български града стотици хора излязоха на митинг против опцията София да окаже военна помощ на Киев? Та нали в тази ситуация очевидно става дума освен за отбрана на Украйна, само че и за самоотбрана против настъпващото, кръвожадно зло?
Да, измежду протестиращите несъмнено се бяха промушили многочислени професионални радетели на съветската идея – видяхме байраците им. Да, вероятно на улицата бяха излезли и много неосведомени хора, които не познават историята, не извличат поучения от нея и заради това си остават политически късогледи. Видимо наизлезли бяха и редица самозвани патриоти, също с национални флагове, а освен това – с калпаци, пояси, потури, беневреци, с тъпани и гайди.
Човек автоматизирано се пита: Какво е това? Фолклорен фестивал или политически митинг? Какво общо имат беневреците със зенитната артилерия? И за какво тъпанът (оригинален арабски инструмент от 10 век) и гайдата (възникнала в днешна Турция преди 3000 години) внезапно се оказват знаци на една „ миролюбива българщина “, която като че ли е подготвена за следващ път да попадне под съветски терор?
Пацифистки ли беше този митинг?
Има хора, които учат историята, с цел да помъдреят и да не повтарят историческите неточности на своите прародители. Има и други, които учат историята (или някаква нейна имитация), единствено с цел да си набират така дефицитното им самочувствие. Тъкмо тези хора бяха излезли през вчерашния ден на „ пацифистки “ митинг: в болшинството си предмодерни, с архаично мислене, привързани към исторически легенди и измислици.
А не беше толкоз от дълго време, когато по улиците стачкуваха напълно други хора. Хора, които бяха излезли да пазят европейските полезности. Същите полезности, които войната на Путин желае да унищожи.
Автор: Александър Андреев
Да се бориш за мир е отлично и благородно начинание. Но с това изречение се изчерпва всичко позитивно, което мога да напиша във връзка вчерашните митинги в България, издигнали настояването страната да резервира някакъв „ неутралитет “ и да не доставя оръжия на Украйна.
Светлана Алексиевич, Нобелова лауреатка за литература, родена в Украйна, с белоруско поданство и пишеща на съветски, е една смирена и богатства жена, която постоянно съчувства на слабите и пострадалите. Но даже тази кротка и миролюбива писателка (концентрирала в своята биография раздиращите драми на тези територии) на вчерашното си четене в Кьолн сподели следното: „ Заливат Украйна в кръв, унищожават украинските градове. Да си пацифист в такава обстановка е безконтролно. Безотговорно към света, безконтролно към бъдещето на света. “
Срещу настъпващото зло
Защото за целия свят към този момент е ясно, че Путин и Русия водят тази война освен против Украйна, само че против цяла Европа, против западната цивилизация и нейните полезности. И в случай че бъде прегазена Украйна, наред идват Молдова, балтийските страни, България, Полша…
Когато имаме пред очите си тази констатация, която не би трябвало да насочва интелектуално предизвикателство даже към някой напълно необразован човек, неизбежно би трябвало да си зададем въпроса: за какво в десетина български града стотици хора излязоха на митинг против опцията София да окаже военна помощ на Киев? Та нали в тази ситуация очевидно става дума освен за отбрана на Украйна, само че и за самоотбрана против настъпващото, кръвожадно зло?
Да, измежду протестиращите несъмнено се бяха промушили многочислени професионални радетели на съветската идея – видяхме байраците им. Да, вероятно на улицата бяха излезли и много неосведомени хора, които не познават историята, не извличат поучения от нея и заради това си остават политически късогледи. Видимо наизлезли бяха и редица самозвани патриоти, също с национални флагове, а освен това – с калпаци, пояси, потури, беневреци, с тъпани и гайди.
Човек автоматизирано се пита: Какво е това? Фолклорен фестивал или политически митинг? Какво общо имат беневреците със зенитната артилерия? И за какво тъпанът (оригинален арабски инструмент от 10 век) и гайдата (възникнала в днешна Турция преди 3000 години) внезапно се оказват знаци на една „ миролюбива българщина “, която като че ли е подготвена за следващ път да попадне под съветски терор?
Пацифистки ли беше този митинг?
Има хора, които учат историята, с цел да помъдреят и да не повтарят историческите неточности на своите прародители. Има и други, които учат историята (или някаква нейна имитация), единствено с цел да си набират така дефицитното им самочувствие. Тъкмо тези хора бяха излезли през вчерашния ден на „ пацифистки “ митинг: в болшинството си предмодерни, с архаично мислене, привързани към исторически легенди и измислици.
А не беше толкоз от дълго време, когато по улиците стачкуваха напълно други хора. Хора, които бяха излезли да пазят европейските полезности. Същите полезности, които войната на Путин желае да унищожи.
Автор: Александър Андреев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ