Доц. Сарийски: Русия затваря цикъла - от фермата до трапезата
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
С налагането на нови пакети от наказания можем да чакаме, че ще стартира развой на световно преразпределение на пазарите, като по-голяма част от съветския износ ще се пренасочи към неутрални страни, най-вече от Азия, Африка и Латинска Америка, при което РФ ще би трябвало да направи известни отстъпки. Това предвижда в изявление за ФАКТИ икономистът доцент Григор Сарийски. „ България не постави задоволително старания нито за диверсификацията на доставките, нито за подсигуряване на енергийния си баланс с локално произвеждане на електрическа енергия, нито пък за трансформацията на стопанската система си, с което да ограничи нейната енергоемкост “, безапелационен е той. Какво да чакаме?
Господин Сарийски, глобите против Русия във връзка със обстановката към Украйна са главно в три сфери: авиация, банкова и IT бранша. Големите компании тотално затвориха всичко в Русия. На фона на това какво ще се случи и какво ще е отражението върху международната стопанска система?
Непосредственият резултат от наложените наказания е спирането на част от веригите на доставки. От една страна поради скока в цените на горивата разноските за превоз внезапно набъбнаха, а от друга - времето за осъществяване на доставки продължи да се усилва. Началото на тази неподходяща наклонност беше сложено още с първата вълна на пандемията, като да вземем за пример през 2019 година пътят на един товар от Китай - към Америка и към Европа продължава надлежно 50 и 60 дни, до момента в който при започване на 2022 година това време е съвсем двойно по-голямо и продължава да нараства за интервала от началото на спора (достигайки надлежно 111 и 118 дни към 17 април, т. г.).
Същинският резултат върху световната търговия обаче, ще стартира да се демонстрира с началото на процеса на пренасочване на комерсиалните потоци. Модерната стопанска система е прекомерно глобализирана и в някои случаи – мощно подвластна от стеснен брой снабдители на мъчно заменими първични материали. Така да вземем за пример Русия обезпечава съвсем 40% от потреблението на газ в Европа и отново Русия обезпечава над 35% от паладия в Съединени американски щати (рядък метал който е една от основните първични материали за производството на полупроводници). Списъкът е дълъг и дава известна визия за негативите, които скоро ще понесат всички участници в международния търговски продан, защото не може елементарно да замените доставчика на 35-40 % от ресурсите, нужни за обещано произвеждане.
С налагането на нови пакети от наказания можем да чакаме, че ще стартира развой на световно преразпределение на пазарите, като по-голяма част от съветския износ ще се пренасочи към неутрални страни, най-вече от Азия, Африка и Латинска Америка, при което РФ ще би трябвало да направи известни отстъпки (стандартна процедура в продажбата на ембаргови стоки). Икономиките от „ Златния милиард “, които са главните участници в глобите против РФ, от своя страна ще би трябвало бързо да намерят сурогат на блокираните доставки. Това допуска в допълнение оскъпяване на импорта поради снадки маршрут и увеличените транспортни разноски, само че също и поради лимитираните свободни количества. Само като образец може да се уточни позицията на Катар, чиито министър на енергетиката наскоро съобщи, че оптималното количество което страната може да се пренасочи към европейските купувачи е към 15%. Това беше и повода, заради която до неотдавна груповият запад се въздържаше от по-резки придвижвания и резервира отвън обсега на глобите да вземем за пример достъпа до системата SWIFT за банките, обслужващи разплащанията свързани с търговията с горива. В случай, обаче, че спорът продължи през идващите месеци и двата пакета от наказания (четвърти и пети), предвиждащи възбрана на вноса на енергоизточници от РФ влязат в действие, то огромна част от европейската промишленост просто ще спре. Това ще докара до недостиг при някои групи артикули и надлежно до ускорение на инфлационните темпове, като България ще бъде една от най-силно засегнатите страни, защото ние сме освен най-енергоемката стопанска система в Европейски Съюз, само че също и най-силно подвластната от вноса на съветски горива.
Ние не направихме и Александруполис, с цел да вземаме от Гърция. Нямаме авариен вид.
Точно по този начин. Лъжливото чувство за сигурност, което ви дава постоянното доставяне постоянно може да изиграе неприятна смешка. България не постави задоволително старания нито за диверсификацията на доставките, нито за подсигуряване на енергийния си баланс с локално произвеждане на електрическа енергия, нито пък за трансформацията на стопанската система си, с което да ограничи нейната енергоемкост. През 2020 година локалният бизнес изразходва 405 кг. нефтен еквивалент, с цел да създаде артикул на стойност 1000 EUR. За съпоставяне да вземем за пример Румъния има потребност от двукратно по-малко сила (189 кг.) с което се приближава до междинното за Европейски Съюз (116 кг.). С други думи България е най-гладната за сила в Европейски Съюз и една от трите най-силно подвластни страни-членки от доставките от РФ, а това че не беше направено нищо за решаването на тези проблеми е неточност, която ще ни коства скъпо. Осигуряването на някакво пространство за маневри би трябвало да бъде приоритет на всяко ръководство, само че администрацията не е склонна да се товари с спомагателна работа. Не и до момента в който не бъде притисната от събитията. Ако сравните главните индикатори на европейските стопански системи с тези на РФ елементарно ще забележите разликата.
Функционирането в режим на наказания на процедура от 2014 година насам принуди жителите на „ Кремъл “ да организират целенасочена политика към превръщането на съветската стопанска система в самодостатъчна. Към изолирането ѝ от околния свят. За да сведе до най-малко зависимостта от импорт, Русия възприе твърда политика във връзка с локалното произвеждане на растителни първични материали, без обаче да се лимитира единствено с тази категория. В страната работят голям брой стратегии, ориентирани към увеличение на каузи на локалното присъединяване на всеки стадий от основаването на добавена стойност. Крайната цел е да се доближи равнище, при което нито един съставен елемент и нито едно ходило няма да бъде подвластно от външни доставки. Резултатът елементарно може да се наблюдава посредством съотношението сред размера на импорт и Брутният вътрешен продукт, което от 25% през 2002 година в този момент понижава до 21 %, като за интервала 2014-2020 година този коефициент е релативно непрекъснат, доколкото в този момент промяната визира не толкоз брутния размер, колкото неговото качество и стокова конструкция. От 2014 година до момента има 6 талази на стягане на ограниченията и в случай че извършите съпоставяне с аналогичния индикатор за Европейски Съюз (43% към края на 2020 г.) елементарно можете да си дадете сметка какъв брой по-слабо уязвима е Русия е към наложените наказания и какъв брой по-пригодна е тази страна за връхлитащото ни бъдеще. Бъдеще, в което ще бъдем принудени да се лишим от огромна част от удобствата, които до момента ни осигуряваше глобализирания пазар.
Не на последно място би трябвало да отчетем, че поради събитията, които се случиха на пазарите на енергийни запаси тук през последните няколко месеца, Европа сега разполага с празни складове.
В началото на април, подземните газови складове в Европейски Съюз са запълнени едвам на 25%, което е с към 1/3 по-малко от междинното за това време на годината регистрирано за последните 5 година Това е законосъобразен резултат от недомислената политика на Съюза, която ограничавайки дълготрайните контракти за доставка на газ остави локалните потребители на произвола на свободния пазар. Така се доближи до един печално прочут интервал отпреди близо година, когато началото на възходящия ценови тренд на пазара на първични материали накара Европа да заеме изчаквателна позиция - в очакване на промяна, при която да бъдат закупени по-големи размери на прилична цена. Такава промяна нямаше и в този момент Европа е с полупразни складове, които ще би трябвало да цялостни в съкратени периоди и при много по-висока цена.
Как ще коментирате фактът, че Европейски Съюз сподели всяка страна членка сама да си договаря доставките на газ с Русия?
Първият завой в политиката на доставяне с енергоизточници беше отводът от дълготрайни контракти. След един нескончаем интервал на мъртвило на пазара. страните от Европейски Съюз наподобява одобриха за даденост ниските цени на суровините и взеха решение че е по-изгодно да купуват на свободния пазар, в сравнение с да поддържат постоянни и дълготрайни връзки с доставчиците. Разбира се, както нормално пазарът подсети за себе си и в този момент Европа заплаща много по-скъпо от тези, които избраха да запазят договорите си (като да вземем за пример Сърбия). През март, на срещата на върха в Брюксел европейските водачи желаеха от Европейска комисия да измисли метод да наложи модела на общо договаряне, който познаваме от времето на Съвет за икономическа взаимопомощ. По този метод Съюзът се надява да завоюва по-добри преговорни позиции неглижирайки събитието, че по този начин ще ощети страните които по разнообразни аргументи имат опция да сключат по-изгодни контракти за доставка. Смятам че доста от страните-членки ще възприемат тази мярка като несправедлива и че тя ще бъде следващата капка в чашата на европейските различия. Проблемът е, че това различие не е нито първото нито последното и че натрупването през годините може да заплаши целостта на Европейски Съюз, най-малко в сегашния му тип. Неспособността на Съюза да намира уравновесени решения като че ли извади нескрито неговата съществена уязвимост, а точно че той може да съществува единствено в условия, в които може да разпределя някакви облаги. Европейски Съюз няма работещи механизми за систематизиране на загуби. Във всеки случай не и такива, които могат да се употребяват без да доведат до усилване на поляризацията при настъпване на някаква рецесия. Сега се намираме тъкмо при започване на подобен интервал и е доста евентуално до неговото привършване да имаме пред себе си един напълно друг Европейски Съюз.
С налагането на нови пакети от наказания можем да чакаме, че ще стартира развой на световно преразпределение на пазарите, като по-голяма част от съветския износ ще се пренасочи към неутрални страни, най-вече от Азия, Африка и Латинска Америка, при което РФ ще би трябвало да направи известни отстъпки. Това предвижда в изявление за ФАКТИ икономистът доцент Григор Сарийски. „ България не постави задоволително старания нито за диверсификацията на доставките, нито за подсигуряване на енергийния си баланс с локално произвеждане на електрическа енергия, нито пък за трансформацията на стопанската система си, с което да ограничи нейната енергоемкост “, безапелационен е той. Какво да чакаме?
Господин Сарийски, глобите против Русия във връзка със обстановката към Украйна са главно в три сфери: авиация, банкова и IT бранша. Големите компании тотално затвориха всичко в Русия. На фона на това какво ще се случи и какво ще е отражението върху международната стопанска система?
Непосредственият резултат от наложените наказания е спирането на част от веригите на доставки. От една страна поради скока в цените на горивата разноските за превоз внезапно набъбнаха, а от друга - времето за осъществяване на доставки продължи да се усилва. Началото на тази неподходяща наклонност беше сложено още с първата вълна на пандемията, като да вземем за пример през 2019 година пътят на един товар от Китай - към Америка и към Европа продължава надлежно 50 и 60 дни, до момента в който при започване на 2022 година това време е съвсем двойно по-голямо и продължава да нараства за интервала от началото на спора (достигайки надлежно 111 и 118 дни към 17 април, т. г.).
Същинският резултат върху световната търговия обаче, ще стартира да се демонстрира с началото на процеса на пренасочване на комерсиалните потоци. Модерната стопанска система е прекомерно глобализирана и в някои случаи – мощно подвластна от стеснен брой снабдители на мъчно заменими първични материали. Така да вземем за пример Русия обезпечава съвсем 40% от потреблението на газ в Европа и отново Русия обезпечава над 35% от паладия в Съединени американски щати (рядък метал който е една от основните първични материали за производството на полупроводници). Списъкът е дълъг и дава известна визия за негативите, които скоро ще понесат всички участници в международния търговски продан, защото не може елементарно да замените доставчика на 35-40 % от ресурсите, нужни за обещано произвеждане.
С налагането на нови пакети от наказания можем да чакаме, че ще стартира развой на световно преразпределение на пазарите, като по-голяма част от съветския износ ще се пренасочи към неутрални страни, най-вече от Азия, Африка и Латинска Америка, при което РФ ще би трябвало да направи известни отстъпки (стандартна процедура в продажбата на ембаргови стоки). Икономиките от „ Златния милиард “, които са главните участници в глобите против РФ, от своя страна ще би трябвало бързо да намерят сурогат на блокираните доставки. Това допуска в допълнение оскъпяване на импорта поради снадки маршрут и увеличените транспортни разноски, само че също и поради лимитираните свободни количества. Само като образец може да се уточни позицията на Катар, чиито министър на енергетиката наскоро съобщи, че оптималното количество което страната може да се пренасочи към европейските купувачи е към 15%. Това беше и повода, заради която до неотдавна груповият запад се въздържаше от по-резки придвижвания и резервира отвън обсега на глобите да вземем за пример достъпа до системата SWIFT за банките, обслужващи разплащанията свързани с търговията с горива. В случай, обаче, че спорът продължи през идващите месеци и двата пакета от наказания (четвърти и пети), предвиждащи възбрана на вноса на енергоизточници от РФ влязат в действие, то огромна част от европейската промишленост просто ще спре. Това ще докара до недостиг при някои групи артикули и надлежно до ускорение на инфлационните темпове, като България ще бъде една от най-силно засегнатите страни, защото ние сме освен най-енергоемката стопанска система в Европейски Съюз, само че също и най-силно подвластната от вноса на съветски горива.
Ние не направихме и Александруполис, с цел да вземаме от Гърция. Нямаме авариен вид.
Точно по този начин. Лъжливото чувство за сигурност, което ви дава постоянното доставяне постоянно може да изиграе неприятна смешка. България не постави задоволително старания нито за диверсификацията на доставките, нито за подсигуряване на енергийния си баланс с локално произвеждане на електрическа енергия, нито пък за трансформацията на стопанската система си, с което да ограничи нейната енергоемкост. През 2020 година локалният бизнес изразходва 405 кг. нефтен еквивалент, с цел да създаде артикул на стойност 1000 EUR. За съпоставяне да вземем за пример Румъния има потребност от двукратно по-малко сила (189 кг.) с което се приближава до междинното за Европейски Съюз (116 кг.). С други думи България е най-гладната за сила в Европейски Съюз и една от трите най-силно подвластни страни-членки от доставките от РФ, а това че не беше направено нищо за решаването на тези проблеми е неточност, която ще ни коства скъпо. Осигуряването на някакво пространство за маневри би трябвало да бъде приоритет на всяко ръководство, само че администрацията не е склонна да се товари с спомагателна работа. Не и до момента в който не бъде притисната от събитията. Ако сравните главните индикатори на европейските стопански системи с тези на РФ елементарно ще забележите разликата.
Функционирането в режим на наказания на процедура от 2014 година насам принуди жителите на „ Кремъл “ да организират целенасочена политика към превръщането на съветската стопанска система в самодостатъчна. Към изолирането ѝ от околния свят. За да сведе до най-малко зависимостта от импорт, Русия възприе твърда политика във връзка с локалното произвеждане на растителни първични материали, без обаче да се лимитира единствено с тази категория. В страната работят голям брой стратегии, ориентирани към увеличение на каузи на локалното присъединяване на всеки стадий от основаването на добавена стойност. Крайната цел е да се доближи равнище, при което нито един съставен елемент и нито едно ходило няма да бъде подвластно от външни доставки. Резултатът елементарно може да се наблюдава посредством съотношението сред размера на импорт и Брутният вътрешен продукт, което от 25% през 2002 година в този момент понижава до 21 %, като за интервала 2014-2020 година този коефициент е релативно непрекъснат, доколкото в този момент промяната визира не толкоз брутния размер, колкото неговото качество и стокова конструкция. От 2014 година до момента има 6 талази на стягане на ограниченията и в случай че извършите съпоставяне с аналогичния индикатор за Европейски Съюз (43% към края на 2020 г.) елементарно можете да си дадете сметка какъв брой по-слабо уязвима е Русия е към наложените наказания и какъв брой по-пригодна е тази страна за връхлитащото ни бъдеще. Бъдеще, в което ще бъдем принудени да се лишим от огромна част от удобствата, които до момента ни осигуряваше глобализирания пазар.
Не на последно място би трябвало да отчетем, че поради събитията, които се случиха на пазарите на енергийни запаси тук през последните няколко месеца, Европа сега разполага с празни складове.
В началото на април, подземните газови складове в Европейски Съюз са запълнени едвам на 25%, което е с към 1/3 по-малко от междинното за това време на годината регистрирано за последните 5 година Това е законосъобразен резултат от недомислената политика на Съюза, която ограничавайки дълготрайните контракти за доставка на газ остави локалните потребители на произвола на свободния пазар. Така се доближи до един печално прочут интервал отпреди близо година, когато началото на възходящия ценови тренд на пазара на първични материали накара Европа да заеме изчаквателна позиция - в очакване на промяна, при която да бъдат закупени по-големи размери на прилична цена. Такава промяна нямаше и в този момент Европа е с полупразни складове, които ще би трябвало да цялостни в съкратени периоди и при много по-висока цена.
Как ще коментирате фактът, че Европейски Съюз сподели всяка страна членка сама да си договаря доставките на газ с Русия?
Първият завой в политиката на доставяне с енергоизточници беше отводът от дълготрайни контракти. След един нескончаем интервал на мъртвило на пазара. страните от Европейски Съюз наподобява одобриха за даденост ниските цени на суровините и взеха решение че е по-изгодно да купуват на свободния пазар, в сравнение с да поддържат постоянни и дълготрайни връзки с доставчиците. Разбира се, както нормално пазарът подсети за себе си и в този момент Европа заплаща много по-скъпо от тези, които избраха да запазят договорите си (като да вземем за пример Сърбия). През март, на срещата на върха в Брюксел европейските водачи желаеха от Европейска комисия да измисли метод да наложи модела на общо договаряне, който познаваме от времето на Съвет за икономическа взаимопомощ. По този метод Съюзът се надява да завоюва по-добри преговорни позиции неглижирайки събитието, че по този начин ще ощети страните които по разнообразни аргументи имат опция да сключат по-изгодни контракти за доставка. Смятам че доста от страните-членки ще възприемат тази мярка като несправедлива и че тя ще бъде следващата капка в чашата на европейските различия. Проблемът е, че това различие не е нито първото нито последното и че натрупването през годините може да заплаши целостта на Европейски Съюз, най-малко в сегашния му тип. Неспособността на Съюза да намира уравновесени решения като че ли извади нескрито неговата съществена уязвимост, а точно че той може да съществува единствено в условия, в които може да разпределя някакви облаги. Европейски Съюз няма работещи механизми за систематизиране на загуби. Във всеки случай не и такива, които могат да се употребяват без да доведат до усилване на поляризацията при настъпване на някаква рецесия. Сега се намираме тъкмо при започване на подобен интервал и е доста евентуално до неговото привършване да имаме пред себе си един напълно друг Европейски Съюз.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ