Цанко Серафимов: Името на Иван Михайлов боде очите на македонските сърбокомунисти
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
С неговото име в мозъци и сърца чедата на македонската гражданска война тръгваха към великите си подвизи, които удивиха света със своята жертвоготовност, следвайки един всеизвестен блян – в Бургтеатър във Виена спътницата на Иван Михайлов Менча Кърничева простреля наказания от Вътрешна македонска революционна организация Тодор Паница поради убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и за други закононарушения против освободителното дело; сръбският кръволок в Скопие Велимир Прелич бе пронизан на моста над Вардара от патроните на Мара Бунева, която с тази си героична постъпка се трансформира в един от знаците на битката за национална независимост на българите в Македония; убит бе и сръбският военачалник Ковачевич; проведени бяха още доста други акции и атентати във Вардарска и Егейска Македония, с които враговете на македонското българско дело мощно бяха респектирани.
Но най-дълбока рана сръбският хегемонизъм получи от дългата ръка на Вътрешна македонска революционна организация в Марсилия – в гибелен героизъм Владо Черноземски повали на 9 октомври 1934 година крал Александър I Караджорджевич...
И в най-трудните години в заточение Иван Михайлов направлява битката на българите в Македония.
Когато в края на Втората международна война и в България, и в Югославия, в чийто състав влезе като съюзна република Македония, се откриха комунистически режими, вождът на Вътрешна македонска революционна организация Иван Михайлов бе разгласен за зложелател № 1 в двете страни. Неговите почитатели бяха подложени на физическо изтребване – доста от тях починаха без съд и присъда, други гниеха в пандизите... Единствената им виновност беше, че са български патриоти в Македония. И в България, и във Вардарска Македония „ михайловист”, „ ванчовист”, „ ВМРО-вец” означаваше смъртен зложелател на комунизма. В правосъдните процеси след 1945 година в Скопие, Велес, Щип, Битоля, Прилеп, Кичево, Охрид, Кавадарци, Струмица, Радовиш, Кочани, Берово подсъдимите, упрекнати като „ михайловисти” и като „ сътрудници на окупатора” (онези, които са били лоялни към властта по време на българското ръководство в Македония от 1941 до 1944 година – б.а.) получават смъртни присъди или дълги години каторга, откъдето доста от тях не са се върнали живи.
Като абстрактен лидер и подстрекател на българската емиграция от Македония по света, обединена в Македонската патриотична организация, Иван Михайлов беше непоклатимият дирек на българщината, застрашавана от Белград и Скопие.
Как по този начин през днешния ден в районен съд Македония, в която заченатият от великосръбския национализъм и от Сталинския Коминтерн МАКЕДОНИЗЪМ, който е в пълностоен репродуктивен стадии, може да допусне в „ неговата” страна името на най-непримиримия му отрицател и гонител Иван Михайлов да получи социална реабилитация с откриването на българския културен клуб, за чийто патрон е определен?
Има и позитивен знак тази остра реакция на най-ретроградните сили в РСМ – българският министър председател Кирил Петков, който с младежки възторг се е юрнал да извършва поръките на своите наставници за бързо присъединение на РСМ в Европейския съюз, с очите си видя по какъв начин го посрещнаха в Битоля (добре, че нямаше сняг, както при визитата му на Шипка!...). Изписаното на плакатите е синтез на внушенията против България и българите, ширещи се от скопската агитация към този момент близо 80 години, и на „ историческите” познания, добити от учебниците във Вардарско.
И забележете: наличието на българския министър-председател Кирил Петков, вицепрезидента Илияна Йотова, външния министър Теодора Генчовска и депутати не бе удостоено с внимание от нито едно публично лице, даже на най-ниско равнище!...
Как ще разяснява този факт лобистът на РСМ Кирил Петков за влизане на страната в Европейския съюз?
Европа ще продължава ли да ни насилва да вдигнем бариерата за една страна, която не се е освободила от комунистическата си битност и може да привнесе в най-демократична общественост нежелани рецидиви?...
РСМ не се е освободила и от зависимостите си от Белград, а в последно време е поле на въздействие на амбициозния състезател Виктор Орбан, приютил наказания за корупция и други закононарушения някогашен министър-председател на Р. Македония Никола Груевски...
П.П. Българският министър-председател Кирил Петков май не видя или пък не обърна внимание, че в Скопие назовават България „ геноцидна държава”...
Коментар на Цанко СЕРАФИМОВ, стихотворец и журналист
С неговото име в мозъци и сърца чедата на македонската гражданска война тръгваха към великите си подвизи, които удивиха света със своята жертвоготовност, следвайки един всеизвестен блян – в Бургтеатър във Виена спътницата на Иван Михайлов Менча Кърничева простреля наказания от Вътрешна македонска революционна организация Тодор Паница поради убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и за други закононарушения против освободителното дело; сръбският кръволок в Скопие Велимир Прелич бе пронизан на моста над Вардара от патроните на Мара Бунева, която с тази си героична постъпка се трансформира в един от знаците на битката за национална независимост на българите в Македония; убит бе и сръбският военачалник Ковачевич; проведени бяха още доста други акции и атентати във Вардарска и Егейска Македония, с които враговете на македонското българско дело мощно бяха респектирани.
Но най-дълбока рана сръбският хегемонизъм получи от дългата ръка на Вътрешна македонска революционна организация в Марсилия – в гибелен героизъм Владо Черноземски повали на 9 октомври 1934 година крал Александър I Караджорджевич...
И в най-трудните години в заточение Иван Михайлов направлява битката на българите в Македония.
Когато в края на Втората международна война и в България, и в Югославия, в чийто състав влезе като съюзна република Македония, се откриха комунистически режими, вождът на Вътрешна македонска революционна организация Иван Михайлов бе разгласен за зложелател № 1 в двете страни. Неговите почитатели бяха подложени на физическо изтребване – доста от тях починаха без съд и присъда, други гниеха в пандизите... Единствената им виновност беше, че са български патриоти в Македония. И в България, и във Вардарска Македония „ михайловист”, „ ванчовист”, „ ВМРО-вец” означаваше смъртен зложелател на комунизма. В правосъдните процеси след 1945 година в Скопие, Велес, Щип, Битоля, Прилеп, Кичево, Охрид, Кавадарци, Струмица, Радовиш, Кочани, Берово подсъдимите, упрекнати като „ михайловисти” и като „ сътрудници на окупатора” (онези, които са били лоялни към властта по време на българското ръководство в Македония от 1941 до 1944 година – б.а.) получават смъртни присъди или дълги години каторга, откъдето доста от тях не са се върнали живи.
Като абстрактен лидер и подстрекател на българската емиграция от Македония по света, обединена в Македонската патриотична организация, Иван Михайлов беше непоклатимият дирек на българщината, застрашавана от Белград и Скопие.
Как по този начин през днешния ден в районен съд Македония, в която заченатият от великосръбския национализъм и от Сталинския Коминтерн МАКЕДОНИЗЪМ, който е в пълностоен репродуктивен стадии, може да допусне в „ неговата” страна името на най-непримиримия му отрицател и гонител Иван Михайлов да получи социална реабилитация с откриването на българския културен клуб, за чийто патрон е определен?
Има и позитивен знак тази остра реакция на най-ретроградните сили в РСМ – българският министър председател Кирил Петков, който с младежки възторг се е юрнал да извършва поръките на своите наставници за бързо присъединение на РСМ в Европейския съюз, с очите си видя по какъв начин го посрещнаха в Битоля (добре, че нямаше сняг, както при визитата му на Шипка!...). Изписаното на плакатите е синтез на внушенията против България и българите, ширещи се от скопската агитация към този момент близо 80 години, и на „ историческите” познания, добити от учебниците във Вардарско.
И забележете: наличието на българския министър-председател Кирил Петков, вицепрезидента Илияна Йотова, външния министър Теодора Генчовска и депутати не бе удостоено с внимание от нито едно публично лице, даже на най-ниско равнище!...
Как ще разяснява този факт лобистът на РСМ Кирил Петков за влизане на страната в Европейския съюз?
Европа ще продължава ли да ни насилва да вдигнем бариерата за една страна, която не се е освободила от комунистическата си битност и може да привнесе в най-демократична общественост нежелани рецидиви?...
РСМ не се е освободила и от зависимостите си от Белград, а в последно време е поле на въздействие на амбициозния състезател Виктор Орбан, приютил наказания за корупция и други закононарушения някогашен министър-председател на Р. Македония Никола Груевски...
П.П. Българският министър-председател Кирил Петков май не видя или пък не обърна внимание, че в Скопие назовават България „ геноцидна държава”...
Коментар на Цанко СЕРАФИМОВ, стихотворец и журналист
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




