Войната и българите: лишени ли сме от чувство за морал
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Рядко сме били в по този начин еднопосочна от морална позиция обстановка: имаме явен агресор и ясна жертва. Въпреки това доста българи имат вяра в някакъв честен неутралитет. Ивайло Дичев за това по какъв начин загубихме човешкото у нас:
Рядко сме били в по този начин еднопосочна от морална позиция обстановка. Имаме агресор, имаме жертва. Агресорът убива, унищожава градове, изнасилва, забавлява се да мачка цивилни с танкове. Агресорът тероризира и личното си население, кретенизира го с брутална нацистка агитация, саморазправя се грубо с всеки инакомислещ. Стигна се до такава степен, че Москва насочи против нас нуклеарните си ракети и ни накара в незабавен порядък да ревизираме укритията от Студената война.
И все пак доста от нашите съграждани откровено имат вяра във опцията за честен неутралитет. Не приказвам за платените, нито за тези, които по някакъв метод свързват упоритостите си с путиновия режим. Говоря за естествените хора, които считат, че борбата сред положителното и злото не ги визира. И те не са малко, в случай че осъждам по това, че на политиците ни се постанова да употребяват едни прагматични причини, че каквото похарчим за Украйна Европейски Съюз обилно ще ни го възвърне, а от бежанците така и така трудовият пазар има потребност (пък те, нали виждате, не са като афганистанците, християни като нас, доста от тях изобщо етнически българи).
Липсва ни сензитивност
Защо е нужна сходна съмнителна изразителност ли? Ами тъй като болшинството май не е сензитивно към моралния жест. Ами ще се охарчим – това го знае и архетипичният лакомец бай Ганьо, който си стиска мускалчетата. И е прав: същината на даряването е точно в това, че губиш нещо, което е скъпо за теб. Ама като ни се свиди? Виж, нещо спекулация да има - да им дадем старите руски оръжия, та да получи нови американски на правилото „ сливи за боклук “?
Светът е изработен по този начин, че няма по какъв начин да даваш, без да губиш. Наградата за щедростта е от различен порядък: ще получим като компенсация място в цивилизования свят. За тази цел би трябвало да сме подготвени да стегнем коланите, тъй като глобите и инфлацията, която ще ги последва, няма да свършат на следващия ден, даже бойните дейности чудодейно да спрат. Но никой от политиците ни не го споделя ясно и еднопосочно: намираме се в 1939 година, Хитлер преди малко е окупирал Чехословакия, чакат ни „ кръв, пот и сълзи “.
Всевъзможни извинения си измислят другите представители, с цел да оправдаят моралния неутралитет, който се харесва на публиката. Нямали сме оръжие даже за нашата войска, пък камо ли да даваме. Само че въпросът не е в количеството, а в заемането на позиция – нали помните притчата за вдовишката милостиня? Малкото, което бедната жена дала, било „ по-приятно на бога от всичките съкровища “. Военният неутралитет, с който се оправдават, в действителност наподобява благовиден – ами никой не му се води война в 21-ви век. Зад него обаче прозира моралният, който е по-страшен. Благодарение на него бомбардировките на Белград, целящи да спрат четвъртата подред война на Милошевич и етническото пречистване на Косово, се приравнява със напълно безпричинното нахлуване над суверенна Украйна, прочистена дотук от четири милиона свои жители.
Другото опрощение ни връща в епохата на постмодернизма, описвана през днешния ден като хибридна война. Няма значи една истина, тъй като по определение всяка монета следва да има и противоположна страна. Гледаме едни избити хора в Буча, само че по какъв начин разбираме че не са артисти – ами има и такава допустима позиция, представителят на Кремъл услужливо я подаде на новите постмодернисти-хибридчици. Малко ли холивудски филми сме гледали, където нещата безусловно се оказват разнообразни от това, което ни се е коствало на пръв взор. То си е детайл на трилъра, другояче няма да ни е забавно, нали по този начин. А за какво по този начин бързо забравихме, че напълно скоро същите кремълски дейци ни лъгаха, че няма да атакуват, лъгаха даже че не са нападнали, откакто 150 000 техни бойци бяха прекосили границата на суверенна Украйна. Ами и с паметта ни евентуално става нещо в новата медийна ера, вниманието ни все по-бързо прескача от едно на друго.
Упадъкът на щедростта и човешкостта
Морално неутралният наш съгражданин просто си търси мотив да оправдае егоизма си. В един миг това са фрагментите на украинките с лакираните нокти (какви бежанки могат да са това?), в различен изпада в ступор пред колонката, където бензинът към този момент преваля 3-те лв. (бандеровците са отговорни!). Този нарцисизъм се е трансформирал в същинска политическа позиция, която умели водачи съумяват да яхнат електорално. Нали помните предходните сирийски бежанци, самодейния граничар Динко, расистките заклинания против мургавия им загар, викането на духа на свети-хан Тервел, избавил сякаш християнска Европа от арабите? Или друго - вземете обществените политики, които практикуваме в тази страна. Наместо да бъдат демонстрация на благотворителност по отношение на хора в тежко състояние, те биват „ продавани “ на публиката като наказателна мярка по отношение на малцинствата – ще даваме помощи, но единствено на работещи, единствено до три деца.
Вероятно за този крах на естествената човешкост някаква роля е изиграл и комунистическият интервал, който трансформира доброволния труд в тегоба, а данъчното преразпределение - в конфискация. Не знам дали помните, че единственият развой против Живков беше за по този начин нареченият фонд „ Москва “, т.е. парите, давани в помощ на „ приятелски “ партии от третия свят. Процесът по този начин и не потегли, и въпреки всичко той беше индикативен: тъй като по какъв начин по този начин ще даваме, нали сме най-нещастни, би трябвало единствено да взимаме.
Някаква роля за упадъка на щедростта изигра и завистта към неправителствените организации, които се нароиха през 1990-те – за доста от тях гражданската и сякаш доброволческа активност беше метод да обезпечат издръжка в тежкото време на прехода. Последва време на навсякъде икономизиране на живота, наричано от някои неолиберализъм, където локалните идеолози надалеч надминаха западните си мостри.
Заради келепира?
Слава богу, в България има ужасно доста морални, великодушни хора, които подаряват, настаняват, оставят свещи и обувки пред съветския информативен център. Тревогата ми идва от обществения спор, от метода, по който се постанова да ни пропагандират. Аман-заман да се включим в тая помощ, тъй като след това ще кярим нещо от реконструкцията на Украйна. Демек няма да вземем морална страна, а си вършим тънката сметка. Щом го приказват, очевидно има хора, които имат потребност да го чуят. Вярвам на тези, които нямат и знаят по какъв начин да постъпят.
Рядко сме били в по този начин еднопосочна от морална позиция обстановка: имаме явен агресор и ясна жертва. Въпреки това доста българи имат вяра в някакъв честен неутралитет. Ивайло Дичев за това по какъв начин загубихме човешкото у нас:
Рядко сме били в по този начин еднопосочна от морална позиция обстановка. Имаме агресор, имаме жертва. Агресорът убива, унищожава градове, изнасилва, забавлява се да мачка цивилни с танкове. Агресорът тероризира и личното си население, кретенизира го с брутална нацистка агитация, саморазправя се грубо с всеки инакомислещ. Стигна се до такава степен, че Москва насочи против нас нуклеарните си ракети и ни накара в незабавен порядък да ревизираме укритията от Студената война.
И все пак доста от нашите съграждани откровено имат вяра във опцията за честен неутралитет. Не приказвам за платените, нито за тези, които по някакъв метод свързват упоритостите си с путиновия режим. Говоря за естествените хора, които считат, че борбата сред положителното и злото не ги визира. И те не са малко, в случай че осъждам по това, че на политиците ни се постанова да употребяват едни прагматични причини, че каквото похарчим за Украйна Европейски Съюз обилно ще ни го възвърне, а от бежанците така и така трудовият пазар има потребност (пък те, нали виждате, не са като афганистанците, християни като нас, доста от тях изобщо етнически българи).
Липсва ни сензитивност
Защо е нужна сходна съмнителна изразителност ли? Ами тъй като болшинството май не е сензитивно към моралния жест. Ами ще се охарчим – това го знае и архетипичният лакомец бай Ганьо, който си стиска мускалчетата. И е прав: същината на даряването е точно в това, че губиш нещо, което е скъпо за теб. Ама като ни се свиди? Виж, нещо спекулация да има - да им дадем старите руски оръжия, та да получи нови американски на правилото „ сливи за боклук “?
Светът е изработен по този начин, че няма по какъв начин да даваш, без да губиш. Наградата за щедростта е от различен порядък: ще получим като компенсация място в цивилизования свят. За тази цел би трябвало да сме подготвени да стегнем коланите, тъй като глобите и инфлацията, която ще ги последва, няма да свършат на следващия ден, даже бойните дейности чудодейно да спрат. Но никой от политиците ни не го споделя ясно и еднопосочно: намираме се в 1939 година, Хитлер преди малко е окупирал Чехословакия, чакат ни „ кръв, пот и сълзи “.
Всевъзможни извинения си измислят другите представители, с цел да оправдаят моралния неутралитет, който се харесва на публиката. Нямали сме оръжие даже за нашата войска, пък камо ли да даваме. Само че въпросът не е в количеството, а в заемането на позиция – нали помните притчата за вдовишката милостиня? Малкото, което бедната жена дала, било „ по-приятно на бога от всичките съкровища “. Военният неутралитет, с който се оправдават, в действителност наподобява благовиден – ами никой не му се води война в 21-ви век. Зад него обаче прозира моралният, който е по-страшен. Благодарение на него бомбардировките на Белград, целящи да спрат четвъртата подред война на Милошевич и етническото пречистване на Косово, се приравнява със напълно безпричинното нахлуване над суверенна Украйна, прочистена дотук от четири милиона свои жители.
Другото опрощение ни връща в епохата на постмодернизма, описвана през днешния ден като хибридна война. Няма значи една истина, тъй като по определение всяка монета следва да има и противоположна страна. Гледаме едни избити хора в Буча, само че по какъв начин разбираме че не са артисти – ами има и такава допустима позиция, представителят на Кремъл услужливо я подаде на новите постмодернисти-хибридчици. Малко ли холивудски филми сме гледали, където нещата безусловно се оказват разнообразни от това, което ни се е коствало на пръв взор. То си е детайл на трилъра, другояче няма да ни е забавно, нали по този начин. А за какво по този начин бързо забравихме, че напълно скоро същите кремълски дейци ни лъгаха, че няма да атакуват, лъгаха даже че не са нападнали, откакто 150 000 техни бойци бяха прекосили границата на суверенна Украйна. Ами и с паметта ни евентуално става нещо в новата медийна ера, вниманието ни все по-бързо прескача от едно на друго.
Упадъкът на щедростта и човешкостта
Морално неутралният наш съгражданин просто си търси мотив да оправдае егоизма си. В един миг това са фрагментите на украинките с лакираните нокти (какви бежанки могат да са това?), в различен изпада в ступор пред колонката, където бензинът към този момент преваля 3-те лв. (бандеровците са отговорни!). Този нарцисизъм се е трансформирал в същинска политическа позиция, която умели водачи съумяват да яхнат електорално. Нали помните предходните сирийски бежанци, самодейния граничар Динко, расистките заклинания против мургавия им загар, викането на духа на свети-хан Тервел, избавил сякаш християнска Европа от арабите? Или друго - вземете обществените политики, които практикуваме в тази страна. Наместо да бъдат демонстрация на благотворителност по отношение на хора в тежко състояние, те биват „ продавани “ на публиката като наказателна мярка по отношение на малцинствата – ще даваме помощи, но единствено на работещи, единствено до три деца.
Вероятно за този крах на естествената човешкост някаква роля е изиграл и комунистическият интервал, който трансформира доброволния труд в тегоба, а данъчното преразпределение - в конфискация. Не знам дали помните, че единственият развой против Живков беше за по този начин нареченият фонд „ Москва “, т.е. парите, давани в помощ на „ приятелски “ партии от третия свят. Процесът по този начин и не потегли, и въпреки всичко той беше индикативен: тъй като по какъв начин по този начин ще даваме, нали сме най-нещастни, би трябвало единствено да взимаме.
Някаква роля за упадъка на щедростта изигра и завистта към неправителствените организации, които се нароиха през 1990-те – за доста от тях гражданската и сякаш доброволческа активност беше метод да обезпечат издръжка в тежкото време на прехода. Последва време на навсякъде икономизиране на живота, наричано от някои неолиберализъм, където локалните идеолози надалеч надминаха западните си мостри.
Заради келепира?
Слава богу, в България има ужасно доста морални, великодушни хора, които подаряват, настаняват, оставят свещи и обувки пред съветския информативен център. Тревогата ми идва от обществения спор, от метода, по който се постанова да ни пропагандират. Аман-заман да се включим в тая помощ, тъй като след това ще кярим нещо от реконструкцията на Украйна. Демек няма да вземем морална страна, а си вършим тънката сметка. Щом го приказват, очевидно има хора, които имат потребност да го чуят. Вярвам на тези, които нямат и знаят по какъв начин да постъпят.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ