Виктор Стоянов за ФАКТИ: Преброяването в Северна Македония е нелегитимно. Лично познавам повече от 3504 българи там
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
3504 поданици на Република Северна Македония се дефинират като българи. Това излиза наяве от формалните резултати на Националното броене на Северна Македония, извършено в интервала 1-30 септември 2021 година.
Според данните, общият брой на северномакедонците е 1 836 713 души. Като българи се дефинират едвам 0.19% от тях.
“Това броене и резултатите от него са нелегитимни”, написа в позицията на Фондация “Македония”.
“Ние не признаваме резултатите от това преброяване”, споделя се още в позицията.
По тематиката от ФАКТИ разговаряхме с Виктор Стоянов , ръководител на Фондация “Македония” .
“Не единствено считам, че броят на преброените северномакедонци с българско съзнание - 3504, е невисок, само че за мен това броене е нелегитимно. Аз персонално познавам повече от 3504 българи в Република Северна Македония”, съобщи Стоянов.
“В тази численост - 3504, влизат дребни деца, бебета и възрастни заболели хора, с които няма по какъв начин да се поддържа връзка. Смело можем да кажем, че дейната част от хората в тази численост са не повече от 2000 души. Очаквах към 13 000 души да е броят на лицата, събрали храброст да се заявят като българи”, изясни той.
“132 260 жители на Република Северна Македония са преброени по административен ред. Това значи, че Държавният цех за статистика (б.р. Държавен институт за статистика), който организира преброяването, е решил по какъв начин да бъдат записани етнически. Едва ли има и един човек от тези 132 000 жители - към 7,2% от цялото сегашно население, записан като българин. Дори и единствено заради тази причина можем да кажем, че преброяването е нелегитимно”, безапелационен е той.
“Познавам няколко десетки българи в Република Северна Македония, които по този начин и не бяха преброени. В техния дом клиент не пристигна. Някои от тях пробваха да се свържат с Държавния цех за статистика, само че нямаше резултат. Други не пробваха, само че не са и длъжни - когато има броене, се допуска, че страната би трябвало да се погрижи в дома на всеки да отиде преброител. При тях преброител не пристигна. Вероятно те са преброени по административен ред и не са записани като българи, защото не са имали опция да заявяват своя майчин език и своята етническа принадлежност.
Други българи в Република Северна Македония имаха проблем, че самите преброители отказваха да ги запишат като българи. Изискваха им се български персонални карти, а доста от тях не са български жители. Няма нищо общо сред това по какъв начин се определяш етнически и какво поданство имаш. При преброяването имаше тотални нарушавания на закона. Бяха пуснати 41 тъжби от 41 фамилии. Държавният цех за статистика почете единствено 3 от тях. При преброяването имаше извънредно доста проблеми и през вчерашния ден видяхме какъв е резултатът”, описа Стоянов и изясни, че жалбите са подадени през септември предходната година, като Фондация “Македония” са съдействали в процеса.
Според Виктор Стоянов съотношението сред половете в преброените българи също буди подозрение: “Като българи са записани доста повече мъже, в сравнение с дами - разликата е към 30%. Подобен дисбаланс в преброяването няма при нито една друга етническа група, даже при по-малките етнически групи като черногорците, които се оказаха 3,5 пъти по-малко от българите. Имам информация от първо лице още от протичането на преброяването - преброителят вписал мъжа като българин по негово гледище, само че записал дамата и децата като македонци. Семейството споделя, че всички са българи, преброителят им споделя, че децата са северномакедонци и ги записва като такива”.
“Преброяването би могло отчасти да се легитимира, в случай че Държавният цех за статистика разреши на всяко едно лице, което е жител на Република Северна Македония, против документ за идентичност, да му бъде предоставено копие от електронната анкетна карта. Така всеки ще може да види правилно ли е записан”, уточни той.
Виктор Стоянов изясни, че опциите за реакция на Република България в тази ситуация са лимитирани: “Възможностите за реакция са лимитирани, тъй като приказваме за броене в обособена страна и това е неин вътрешен въпрос. Нашата страна обаче може да преразгледа тези малко над 100 000 български поданства, които е предоставила на база заявен български генезис и българско съзнание на лица от Република Северна Македония. По наши данни, по-голямата част от тези хора не живеят в Република Северна Македония и най-вероятно не са взели никакво присъединяване в преброяването на популацията. Нашата страна би могла да изиска от тях писмена информация дали са взели участие в преброяването и в случай че да, по какъв начин са се записали. Вероятно има хора, които са се записали като северномакедонци, което е неточно към нашата страна - хората с българско поданство са заявили пред страната ни, че се усещат българи. Смятам, че това е във опциите на България”.
Попитан дали данните за единствено 3504 българи в Северна Македония могат да бъдат употребявани като мотив против вписването на българска етническа група в Конституцията на Република Северна Македония, той отговори по този начин: “Не имам вяра ръководството на Република Северна Македония да употребява тези данни злонамерено, защото хърватите, които са по-малко от българите - към 2100, също желаят да бъдат вписани в Конституцията. Република Северна Македония нееднократно е казвала, че този въпрос може да се прегледа. Няма директна корелация сред броя лица от дадена етническа група и вписването им в главния закон на страната. Например власите, които са вписани в Конституцията на Република Северна Македония от 20 години, излязоха 8714 души - този численост не е прекомерно надалеч от броя на българите, която нямаме принадлежности да променим. Това са дефинитивни публични резултати. Можем само да заявим, че не ги признаваме”.
Според Виктор Стоянов опитите за доближаване сред Република България и Република Северна Македония изрично би трябвало да продължат. “Трябва да търсим всички пътища, които могат да сближат нашите две общества. Знам кое ни разделя - това е просветителната система в Република Северна Македония, част от медиите, част от обществениците, политиците и историците, част от хората, които имат обществено въздействие. Друго, което ни разделя, несъмнено, е неприятната инфраструктура и неналичието на Коридор № 8, неналичието на магистрална връзка сред нас, високият роуминг. Една от българските компании реши да понижи роуминга, приканвам и останалите да го създадат. Ние сме прилежащи страни и в случай че оставим историята настрани, ние би трябвало да споделяме, да търгуваме, да пътуваме, да се познаваме. Република Северна Македония и България са страни, които като че ли са на 800 хиляди км. една от друга, а не са прилежащи. Трябва да има повече обща културна активност, общ културен календар, общ исторически календар, общи чествания”, уточни той.
Според ръководителя на Фондация “Македония” българското несъгласие върху участието на Република Северна Македония в Европейския съюз би трябвало да остане, даже и единствено поради неизпълнението на уговорките по разкъсване с югославско-сръбското и съветско минало на службите в РМС, поети през 2017 година.
“Премиерът Димитър Ковачевски, предвид на това, че желае страната му да бъде част от Европейския съюз, демонстрира воля за доближаване сред България и Република Северна Македония. Притеснява ме, че двете съществени опозиционни партии - ДПМНЕ и “Левица”, са твърдо антибългарски. Реториката им е такава, медиите им са такива. Това подсказва, че в случай че има смяна в политическото ръководство на страната, ще е още по-трудно да реализираме резултат”, разяснява той.
“Считам, че част от държавните институции на Република Северна Македония, а за какво не и Държавният цех за статистика, са в ръцете на хора, които не желаят да се сближаваме. Виждаме резултата от преброяването, що се касае до българите. Не съм изключително изумен, тъй като доста добре знам по какъв начин протече това броене - по нелегитимен метод във връзка с българите”, приключи той.
3504 поданици на Република Северна Македония се дефинират като българи. Това излиза наяве от формалните резултати на Националното броене на Северна Македония, извършено в интервала 1-30 септември 2021 година.
Според данните, общият брой на северномакедонците е 1 836 713 души. Като българи се дефинират едвам 0.19% от тях.
“Това броене и резултатите от него са нелегитимни”, написа в позицията на Фондация “Македония”.
“Ние не признаваме резултатите от това преброяване”, споделя се още в позицията.
По тематиката от ФАКТИ разговаряхме с Виктор Стоянов , ръководител на Фондация “Македония” .
“Не единствено считам, че броят на преброените северномакедонци с българско съзнание - 3504, е невисок, само че за мен това броене е нелегитимно. Аз персонално познавам повече от 3504 българи в Република Северна Македония”, съобщи Стоянов.
“В тази численост - 3504, влизат дребни деца, бебета и възрастни заболели хора, с които няма по какъв начин да се поддържа връзка. Смело можем да кажем, че дейната част от хората в тази численост са не повече от 2000 души. Очаквах към 13 000 души да е броят на лицата, събрали храброст да се заявят като българи”, изясни той.
“132 260 жители на Република Северна Македония са преброени по административен ред. Това значи, че Държавният цех за статистика (б.р. Държавен институт за статистика), който организира преброяването, е решил по какъв начин да бъдат записани етнически. Едва ли има и един човек от тези 132 000 жители - към 7,2% от цялото сегашно население, записан като българин. Дори и единствено заради тази причина можем да кажем, че преброяването е нелегитимно”, безапелационен е той.
“Познавам няколко десетки българи в Република Северна Македония, които по този начин и не бяха преброени. В техния дом клиент не пристигна. Някои от тях пробваха да се свържат с Държавния цех за статистика, само че нямаше резултат. Други не пробваха, само че не са и длъжни - когато има броене, се допуска, че страната би трябвало да се погрижи в дома на всеки да отиде преброител. При тях преброител не пристигна. Вероятно те са преброени по административен ред и не са записани като българи, защото не са имали опция да заявяват своя майчин език и своята етническа принадлежност.
Други българи в Република Северна Македония имаха проблем, че самите преброители отказваха да ги запишат като българи. Изискваха им се български персонални карти, а доста от тях не са български жители. Няма нищо общо сред това по какъв начин се определяш етнически и какво поданство имаш. При преброяването имаше тотални нарушавания на закона. Бяха пуснати 41 тъжби от 41 фамилии. Държавният цех за статистика почете единствено 3 от тях. При преброяването имаше извънредно доста проблеми и през вчерашния ден видяхме какъв е резултатът”, описа Стоянов и изясни, че жалбите са подадени през септември предходната година, като Фондация “Македония” са съдействали в процеса.
Според Виктор Стоянов съотношението сред половете в преброените българи също буди подозрение: “Като българи са записани доста повече мъже, в сравнение с дами - разликата е към 30%. Подобен дисбаланс в преброяването няма при нито една друга етническа група, даже при по-малките етнически групи като черногорците, които се оказаха 3,5 пъти по-малко от българите. Имам информация от първо лице още от протичането на преброяването - преброителят вписал мъжа като българин по негово гледище, само че записал дамата и децата като македонци. Семейството споделя, че всички са българи, преброителят им споделя, че децата са северномакедонци и ги записва като такива”.
“Преброяването би могло отчасти да се легитимира, в случай че Държавният цех за статистика разреши на всяко едно лице, което е жител на Република Северна Македония, против документ за идентичност, да му бъде предоставено копие от електронната анкетна карта. Така всеки ще може да види правилно ли е записан”, уточни той.
Виктор Стоянов изясни, че опциите за реакция на Република България в тази ситуация са лимитирани: “Възможностите за реакция са лимитирани, тъй като приказваме за броене в обособена страна и това е неин вътрешен въпрос. Нашата страна обаче може да преразгледа тези малко над 100 000 български поданства, които е предоставила на база заявен български генезис и българско съзнание на лица от Република Северна Македония. По наши данни, по-голямата част от тези хора не живеят в Република Северна Македония и най-вероятно не са взели никакво присъединяване в преброяването на популацията. Нашата страна би могла да изиска от тях писмена информация дали са взели участие в преброяването и в случай че да, по какъв начин са се записали. Вероятно има хора, които са се записали като северномакедонци, което е неточно към нашата страна - хората с българско поданство са заявили пред страната ни, че се усещат българи. Смятам, че това е във опциите на България”.
Попитан дали данните за единствено 3504 българи в Северна Македония могат да бъдат употребявани като мотив против вписването на българска етническа група в Конституцията на Република Северна Македония, той отговори по този начин: “Не имам вяра ръководството на Република Северна Македония да употребява тези данни злонамерено, защото хърватите, които са по-малко от българите - към 2100, също желаят да бъдат вписани в Конституцията. Република Северна Македония нееднократно е казвала, че този въпрос може да се прегледа. Няма директна корелация сред броя лица от дадена етническа група и вписването им в главния закон на страната. Например власите, които са вписани в Конституцията на Република Северна Македония от 20 години, излязоха 8714 души - този численост не е прекомерно надалеч от броя на българите, която нямаме принадлежности да променим. Това са дефинитивни публични резултати. Можем само да заявим, че не ги признаваме”.
Според Виктор Стоянов опитите за доближаване сред Република България и Република Северна Македония изрично би трябвало да продължат. “Трябва да търсим всички пътища, които могат да сближат нашите две общества. Знам кое ни разделя - това е просветителната система в Република Северна Македония, част от медиите, част от обществениците, политиците и историците, част от хората, които имат обществено въздействие. Друго, което ни разделя, несъмнено, е неприятната инфраструктура и неналичието на Коридор № 8, неналичието на магистрална връзка сред нас, високият роуминг. Една от българските компании реши да понижи роуминга, приканвам и останалите да го създадат. Ние сме прилежащи страни и в случай че оставим историята настрани, ние би трябвало да споделяме, да търгуваме, да пътуваме, да се познаваме. Република Северна Македония и България са страни, които като че ли са на 800 хиляди км. една от друга, а не са прилежащи. Трябва да има повече обща културна активност, общ културен календар, общ исторически календар, общи чествания”, уточни той.
Според ръководителя на Фондация “Македония” българското несъгласие върху участието на Република Северна Македония в Европейския съюз би трябвало да остане, даже и единствено поради неизпълнението на уговорките по разкъсване с югославско-сръбското и съветско минало на службите в РМС, поети през 2017 година.
“Премиерът Димитър Ковачевски, предвид на това, че желае страната му да бъде част от Европейския съюз, демонстрира воля за доближаване сред България и Република Северна Македония. Притеснява ме, че двете съществени опозиционни партии - ДПМНЕ и “Левица”, са твърдо антибългарски. Реториката им е такава, медиите им са такива. Това подсказва, че в случай че има смяна в политическото ръководство на страната, ще е още по-трудно да реализираме резултат”, разяснява той.
“Считам, че част от държавните институции на Република Северна Македония, а за какво не и Държавният цех за статистика, са в ръцете на хора, които не желаят да се сближаваме. Виждаме резултата от преброяването, що се касае до българите. Не съм изключително изумен, тъй като доста добре знам по какъв начин протече това броене - по нелегитимен метод във връзка с българите”, приключи той.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ