Защо ГЕРБ няма как да защитят Борисов
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Има десетки хиляди хора из разните администрации в София, които дължат нещо на ГЕРБ. Но те не излязоха да пазят Борисов. Алчността е самотно занятие. Нито формулира общи дела, нито образува всеобщи митинги.
С интерес и подигравка следях опитите на ГЕРБ да проведат митинги във връзка ареста на техния водач. След опита им да блокират Ларгото си споделих: „ Не могат. И няма по какъв начин да могат. Това са хора-номенклатура. Отглеждани са в кабинети, цялостен живот са били това, на което американците споделят „ воини от бюрата си”. Убедени са, че е тяхно неотменимо право да бъдат началници и да бъдат возени по всички страни със служебни коли. Тези хора не могат да виреят на улицата”.
Дори да бяха попитали за съвет някой, който схваща от улични каузи, надали щяха да го схванат. А уличните каузи си имат правила, направени от практиката в продължение на последните над три десетилетия.
Как се прави публичен митинг
Например: когато арестуват някого от твоите, не вървиш да викаш „ Оставка!” пред празния му дом. Отиваш пред съответното РПУ и викаш „ Тук не е Москва!”. Така се прави тази работа. Или: в случай че искаш да правиш улични шествия и блокади на кръстовища, първо си даваш сметка, имаш ли силите да направиш това повече от един път. Протестите от 2020 година продължиха четири месеца. Зимните митинги за Пирин от 2018/2019 година блокираха центъра на София седмици наред, в рекорден мраз. Блокадата на Орлов мост през 2012 година продължи три дни и бе разпръсната от конна полиция.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Неспособността да провеждат митинги при ареста на личния им водач показва, между другото, по какъв начин ГЕРБ нямаха нищо общо с митингите против Орешарски, които продължиха 404 дни. Нали помните хвалбата на Борисов: „ Когато ние си изтеглихме хората и този митинг се спихна”. ГЕРБ нямат този потенциал. Вярно е, че по време на въпросните митинги фактически видях две-три групички гербери от по десетина индивида. Личаха отдалеко по изолираността си от масата протестиращи и от това, че зад тила ми страхливо подвикваха „ комунист”. Тяхното „ изтегляне”, в случай че е имало такова, нямаше никакво значение за митинга.
Защо има такава беззащитност?
На улицата гербистите са безпомощни. Защо е по този начин? Тук към този момент стигаме до същината на гербизма. Убедителна улична политика могат да вършат хора с толкоз мощна идея, че са подготвени да отделят от времето и силите си, без възнаграждение, както и да рискуват целостта на тялото си и свободата си тогава, когато се афишира гражданско непокорство. В тази форма на митинг, договорката със силите на реда е ясна. Аз имам правото да нарушавам публичния ред тогава, когато властта не съблюдава публичния контракт (който включва моето насрещно обвързване да съблюдавам публичния ред). Полицията, на собствен ред, има правото да постанова реда, както ѝ е написано, включително да упражнява мощ, да ме арестува и по този начин нататък.
Ял съм пердах и от полиция, и от жандармерия. Гледал съм по какъв начин на метри от мен мои другари са сваляни на земята и влачени по паветата. Ако не си подготвен на това – нямаш място на улицата. Сега си представете, да вземем за пример, по какъв начин Тома Биков залага тялото и свободата си в сходна обстановка. Няма по какъв начин да си го визиите, защото това не е допустимо да се случи. А не е допустимо, защото идеите, водещи до сходно самоотвержено държание, не могат да бъдат персонални. Ще рече: не може някой обособен субект да желае обществото да прави жертви поради неговия интерес. Каузите са над-личностни. Ще рече: обособеният субект демонстрира подготвеност да жертва нещо свое поради общото.
Гербистите нямат такава идея. Наблюдавали сме ги години наред и знаем, какво ги стимулира: техният персонален и колективен интерес да са на власт и да имат предпочитан достъп до общите ни запаси. Този себелюбив интерес бе развиван от Борисов за да подсигурява неговото оцеляване на върха. Той обещаваше на своите почитатели не „ пот, старания, кръв и сълзи” за общия интерес, а – власт и пари, с които да удовлетворяват личните си ползи.
Такава мотивация не може да издържи при рецесия. Ако идеята е обща, при рецесия хората се събират в едно, поставят старания и търпят жертви, с цел да преминат рецесията. Ако идеята е обособени хора да имат пари и власт, при рецесия те не вършат нищо сходно. Напротив: стартират трескаво да пресмятат, по какъв начин да спасят своето, до момента в който ударите падат по другите.
Когато идеята липсва
Тази настройка изяснява смехотворното количество гербисти, изкарани оня ден на митинга на Ларгото. Все отново из другите администрации (и обвързваните с тях фирми) на столичния град има десетки хиляди хора, които дължат нещо на ГЕРБ. Тези хора ги нямаше на митинга, защото единствената връзка посред им е алчността. А алчността е извънредно самотно занятие. Нито формулира общи дела, нито образува всеобщи митинги.
А щом не могат да формулират и да следват общи дела, време е на ГЕРБ да се махат от политиката. Защото политиката – това е да работиш за общото, не за своето богатство. Точно това пролича на герберските митинги: непригодността на тази партия за политически живот.
* Този коментар изразя персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция или на Дъждовни води като цяло.
Има десетки хиляди хора из разните администрации в София, които дължат нещо на ГЕРБ. Но те не излязоха да пазят Борисов. Алчността е самотно занятие. Нито формулира общи дела, нито образува всеобщи митинги.
С интерес и подигравка следях опитите на ГЕРБ да проведат митинги във връзка ареста на техния водач. След опита им да блокират Ларгото си споделих: „ Не могат. И няма по какъв начин да могат. Това са хора-номенклатура. Отглеждани са в кабинети, цялостен живот са били това, на което американците споделят „ воини от бюрата си”. Убедени са, че е тяхно неотменимо право да бъдат началници и да бъдат возени по всички страни със служебни коли. Тези хора не могат да виреят на улицата”.
Дори да бяха попитали за съвет някой, който схваща от улични каузи, надали щяха да го схванат. А уличните каузи си имат правила, направени от практиката в продължение на последните над три десетилетия.
Как се прави публичен митинг
Например: когато арестуват някого от твоите, не вървиш да викаш „ Оставка!” пред празния му дом. Отиваш пред съответното РПУ и викаш „ Тук не е Москва!”. Така се прави тази работа. Или: в случай че искаш да правиш улични шествия и блокади на кръстовища, първо си даваш сметка, имаш ли силите да направиш това повече от един път. Протестите от 2020 година продължиха четири месеца. Зимните митинги за Пирин от 2018/2019 година блокираха центъра на София седмици наред, в рекорден мраз. Блокадата на Орлов мост през 2012 година продължи три дни и бе разпръсната от конна полиция.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Неспособността да провеждат митинги при ареста на личния им водач показва, между другото, по какъв начин ГЕРБ нямаха нищо общо с митингите против Орешарски, които продължиха 404 дни. Нали помните хвалбата на Борисов: „ Когато ние си изтеглихме хората и този митинг се спихна”. ГЕРБ нямат този потенциал. Вярно е, че по време на въпросните митинги фактически видях две-три групички гербери от по десетина индивида. Личаха отдалеко по изолираността си от масата протестиращи и от това, че зад тила ми страхливо подвикваха „ комунист”. Тяхното „ изтегляне”, в случай че е имало такова, нямаше никакво значение за митинга.
Защо има такава беззащитност?
На улицата гербистите са безпомощни. Защо е по този начин? Тук към този момент стигаме до същината на гербизма. Убедителна улична политика могат да вършат хора с толкоз мощна идея, че са подготвени да отделят от времето и силите си, без възнаграждение, както и да рискуват целостта на тялото си и свободата си тогава, когато се афишира гражданско непокорство. В тази форма на митинг, договорката със силите на реда е ясна. Аз имам правото да нарушавам публичния ред тогава, когато властта не съблюдава публичния контракт (който включва моето насрещно обвързване да съблюдавам публичния ред). Полицията, на собствен ред, има правото да постанова реда, както ѝ е написано, включително да упражнява мощ, да ме арестува и по този начин нататък.
Ял съм пердах и от полиция, и от жандармерия. Гледал съм по какъв начин на метри от мен мои другари са сваляни на земята и влачени по паветата. Ако не си подготвен на това – нямаш място на улицата. Сега си представете, да вземем за пример, по какъв начин Тома Биков залага тялото и свободата си в сходна обстановка. Няма по какъв начин да си го визиите, защото това не е допустимо да се случи. А не е допустимо, защото идеите, водещи до сходно самоотвержено държание, не могат да бъдат персонални. Ще рече: не може някой обособен субект да желае обществото да прави жертви поради неговия интерес. Каузите са над-личностни. Ще рече: обособеният субект демонстрира подготвеност да жертва нещо свое поради общото.
Гербистите нямат такава идея. Наблюдавали сме ги години наред и знаем, какво ги стимулира: техният персонален и колективен интерес да са на власт и да имат предпочитан достъп до общите ни запаси. Този себелюбив интерес бе развиван от Борисов за да подсигурява неговото оцеляване на върха. Той обещаваше на своите почитатели не „ пот, старания, кръв и сълзи” за общия интерес, а – власт и пари, с които да удовлетворяват личните си ползи.
Такава мотивация не може да издържи при рецесия. Ако идеята е обща, при рецесия хората се събират в едно, поставят старания и търпят жертви, с цел да преминат рецесията. Ако идеята е обособени хора да имат пари и власт, при рецесия те не вършат нищо сходно. Напротив: стартират трескаво да пресмятат, по какъв начин да спасят своето, до момента в който ударите падат по другите.
Когато идеята липсва
Тази настройка изяснява смехотворното количество гербисти, изкарани оня ден на митинга на Ларгото. Все отново из другите администрации (и обвързваните с тях фирми) на столичния град има десетки хиляди хора, които дължат нещо на ГЕРБ. Тези хора ги нямаше на митинга, защото единствената връзка посред им е алчността. А алчността е извънредно самотно занятие. Нито формулира общи дела, нито образува всеобщи митинги.
А щом не могат да формулират и да следват общи дела, време е на ГЕРБ да се махат от политиката. Защото политиката – това е да работиш за общото, не за своето богатство. Точно това пролича на герберските митинги: непригодността на тази партия за политически живот.
* Този коментар изразя персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция или на Дъждовни води като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ