Аджамии! Харвардските дилетанти
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Човек може толкоз, колкото знае ".
Франсис Бейкън (1561–1626 г.)
– британски мъдрец – материалист
Преди години небезизвестната политическа фигура Ахмед Доган направи обществено изказване, че България се нуждае от нова парадигма за държавно ръководство. Каза го, само че не си мръдна след това и пръста, с цел да извърши със наличие своето изказване. Въпреки че е квалифициран мъдрец. Но най-малко го направи... Едно просветление, което остана непостигнато за всички останали български политици, заемали задоволително високи постове, било то в партийната или в държавната подчиненост, с цел да имат опция да въздействат върху обществено-политическата реалност у нас.
Но даже да предположим, че у някои у тях е била налице политическа воля за налагане на нова парадигма в държавното ръководство, дали тя би била задоволителна?
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Отговорът е изрично „ не “. Понеже е належащо тази политическа воля да бъде овластена със съответната нормативна уредба, което да ѝ дава капацитет за управление, минимизиране и санкциониране на корупционните практики, що се отнася до тази област на държавното ръководство.
В Речник на непознатите думи в българския език, изд. на Българската академия на науките, 1982 година, за термина „ шлагер “ е обещано следното разяснение в неговото второ значение: „ Нещо, което е най-модерно в несъмнено време “.
Щампованите изказвания нонстоп на премиера Кирил Петков за „ нулева приемливост към корупцията “ от ден на ден замязват на доброжелателното, само че без действителен резултат баене едно време на селските баби срещу уроки, тукашен, български вид на далекоизточните мантри. Изключително рисково за цялото бъдеще на България е, че те се трансформират в политическия шлагер № 1.
Ето за какво е изцяло подходящо на Кирил Петков от страна на четвъртата власт да му бъде заложена една серия от въпроси.
Първи въпрос. Известно ли е на този харвардски ученик, че през 2003 година Общото заседание на Организация на обединените нации приема резолюция, с която задължава държавните членки от време на време да ревизират своето законодателство за съществуването на корупциогенност, т. е. за основаване на предпоставки, чрез правната уредба, за корупционни практики? България е утвърдила резолюцията още през 2006 година, само че действително до момента нейното осъществяване е сложено на трупчета. Защо до момента Кирил Петков не е взел отношение по този проблем?
Второ. Познато ли е на сегашния български министър-председател името на проф. Роберт Клитгард? Възпитаник на Харвард, а по-късно и учител там, бил е професор по стопанска система в Йейл, в университетите на Натал, Дърбан и в Карачи. Бил е президент на университета „ Клермонт “ в Калифорния. Освен че е създател на доста публикации и книги, преведени на множеството европейски езици, той е работил като съветник в двадесет и една страни на Азия, Африка и Латинска Америка. Тясната компетентност на проф. Робърт Клитгард е управление на корупцията. Това е и наименованието на неговото монография, издадена още през 2008 година на български език, със съдействието на посолството на Съединените американски щати у нас, от „ Сиела “.
Въпреки че тази книга е образец за професионална изследователска работа, а и съставлява принос със своите научни разработки и спор по значими общи тематики, свързани с корупцията, тя има и своята приложна стойност. Както заключава Роналд Маклейн-Абароа, кмет на Ла Пас, Боливия: „ Идеите на професор Роберт Клитгард влияеха мощно на моята администрация, до момента в който бях кмет на Ла Пас. През първите месеци от ръководството си приложих някои от методите, създадени в тази книга, с цел да овладея ширещата се корупция. Тъй като резултатите бяха поразителни, получихме задоволително заем на доверие, с цел да стартираме невиждана за историята на нашия град стратегия за икономическо възобновяване “.
Както е известно, във всяка обстановка съществуват четири на брой разновидността за реакция. Бавно и неправилно, постепенно и вярно, бързо и неправилно, бързо и вярно. Като единствено четвъртият вид е добър. Именно по този начин е работил кметът на Ла Пас – още през първите месеци, на основата на съответното познание. Да е показал нещо сходно Кирил Петков във връзка с противодействието на корупцията?
Трето. Осведомен ли е българският министър председател за така наречен „ False Claims Act “ („ Закон за подправените искания “) от законодателството на Съединени американски щати?
На 12 март 1863 година, по време на Гражданската война (1861–1865 г.) в Съединените американски щати, заради откритите систематични и обилни по финансов размер нарушавания при осъществяването на военните поръчки за доставки за федералните войски, американските конгресмени одобряват така наречен „ False Claims Act “ (в дословен превод „ Закон за подправените искания “). При доставките за армията на Севера безскрупулни търговци продават окуцели коне, заболели мулета, негодни оръжия и амуниции, червясали хранителни муниции.
Независимо от нарушаванията както във връзка с качеството, по този начин също и по отношение на договорираните количества, доставчиците претендират да им бъдат изплатени напълно дължимите суми, като правят измами, че са изрядна страна, тъй като са изпълнили отговорностите си. Законът носи и известното име „ Закон на Линкълн “, тъй като е признат по времето на президентстването на Абрахам Линкълн.
Всъщност концепцията за този закон произлиза още от времето на крал Едуард ІІ, който през 1318 година предлага като заплащане една трета от санкцията, която „ релаторът “ (relator)1 обезпечи за кралската хазна чрез правосъдно дело, водено по открити от него нарушавания на служители, предизвикали вреди на краля. Важна правна норма е, че паричната премия е планувана според така наречен „ qui tam “ разпореждане, което разрешава на жителите да водят каузи от името на британския крал, а понастоящем от името на държавното управление на Съединени американски щати, на съображение на False Claims Act, като им се поставя, в тази ситуация на триумф, % от възвърнатото и/или от наложената санкция. Словосъчетанието „ qui tam “ е редуциране от латинската правна фраза „ qui tam pro domino rege quam pro se ipso in hac parte sequitur “ – „ този, който стартира дело от името на нашия стопанин Краля, както и за самия себе си “.
Законът на крал Хенри VІІІ от 1540 година за присъединение на трета страна постановява, че информатори могат да предявяват иск в правосъден развой, който визира право за земевладение. Този закон към момента е в действие в Република Ирландия, макар че през 1967 година беше анулиран в Англия. Идеята за опцията осведомител да предяви иск за нанесени вреди на Британската общественост по-късно е пренесен в британската колония Масачузетс върху северноамериканския континент, където е признато „ санкциите поради измами при продажбите на самун да бъдат разпределяни една трета за инспектора, който разкрие измамата и останалата част в интерес на града, където е станала измамата “. Подобни положения могат да бъдат открити в колониалните законодателства на Кънектикът, Ню Йорк, Вирджиния и Южна Каролина, доста преди образуването на Съединените американски щати.
Първоначално наказванията за нарушителите на държавния интерес според закона за подправените искания са възобновяване в двоен размер на вредите, нанасяни на държавната хазна и санкция в размер на 2 000 щат. $ за всяка подправена рекламация. През 1986 година са признати обилни ремонти в Закона на Линкълн, които ожесточават глобите и размерът на възобновените вреди бива утроен, а размерът на санкциите повишен в диапазона от 5 000 до 10 000 щат. $ за всяко открито нарушаване.
Очакваното заплащане в размер на 15 до 25 % от всяка възобновена вреда е привлекателна мотивация за „ доносниците тръбачи “, както основателите на процедура на съображение на False Claims Act биват наричани неофициално, или „ релатори “, според закона. Наименованието „ доносник-тръбач “ произлиза от случаите, когато релаторът е в близки връзки с лицето или групировката, към които е предявено обвиняване по процедурата на Закона на Линкълн. (На британски език терминът е „ whistle-blower “, като жаргонно глаголът „ to whistle “ значи „ клеветя “, а „ blower “ – „ глашатай “.)
От 2012 година до момента повече от 70 % от всички акции на федералното държавно управление на съображение False Claims Act са инициирани от „ доносници тръбачи “. Претенциите, оповестени към нарушителите на закона, включват сферата на опазването на здравето, изразходването на бюджетните разноски във военната област или финансиране на други държавни стратегии. Официалната администрация на Съединените американски щати възвръща 38,9 милиарда щат. $ на съображение на False Claims Act от 1987 до 2013 година, като 70 % или 27,2 милиарда щат. $ бяха от qui tam каузи, заведени от релатори.
Още при приемането на Закона за подправените искания сенаторът Якоб М. Хауърд, който с изключение на със законодателство под сводовете на Капитолия се е занимавал и със спомоществователство на държавната администрация, е обосновал поощряването на „ доносниците-тръбачи “, мнозина от които са били забъркани също в неетични дейности. В своята защита пред конгресмените „ бащата “ на False Claims Act декларирал: „ Обосновах qui tam процедурата с античната концепция за изкушението и (с практиката) за потребление на бандит, с цел да бъде заловен различен бандит, която е най-сигурният и енергичен метод, открит въобще от мен, с цел да бъде предаден той на правораздаването “.
По време на огромните военни разноски в навечерието и до момента в който трае Втората международна война, генералният прокурор (министърът на правосъдието) на Съединени американски щати, с цел да се оправи с измамите разчита на наказателните членове в американското законодателство повече, в сравнение с False Claims Act. Като резултат прокурорите стартират да изчакват Министерството на правораздаването да заведе престъпни каузи и едвам по-късно да предявяват цивилен искове към нарушителите, процедура, жигосана като „ паразитна “ по това време. Отделно в Конгреса се появяват и настроения да бъдат анулиран самият Закон за подправените искания, само че в последния миг вместо неговото унищожаване е решено единствено да бъдат понижени възнагражденията на „ релаторите “ след компенсиране на вреди от страна на нарушителите.
Законът е променен още един път през 1986 година, още веднъж заради проблеми, свързани с нецелесъобразното асимилиране на перата на федералния бюджет за военни стратегии. При реализирането на ускореното превъоръжаване (т. нар. „ военно строителство “) по време на двата президентски мандата на Роналд Рейгън (1981–1989 г.), сигнали за огромни измами, осъществени от доставчиците по договорите с Пентагона, още веднъж стават водещи вести в средствата за всеобща информация, по тази причина и Конгресът ожесточава глобите по Закона на Линкълн, като в същото време усилва и възнагражденията на „ релаторите “.
Приложението на Закона в неговия по-строг вид в началото е напълно за надзор върху военните доставки, само че последователно от края на предишния век измамите в региона на опазването на здравето стартират да получават повече внимание, като след 2008 година над 40 % от възобновените вреди, нанесени на федералния бюджет, идват от тази сфера. Често нарушаване в региона на опазването на здравето е противозаконното уголемение на листата на болесттите, повлиявани от даден медикамент, отвън публично утвърдените от американската Агенция за надзор върху храните и медикаментите. Лекарите биват заблуждавани от подвеждаща информация от страна на фармацевтичните компании и по този начин предписват на повече пациенти обещано лекарство. По този метод бива осъществявано реинбурсиране на големи количества медикаменти по държавните здравноосигурителни стратегии „ Медикейт “ и „ Медикеър “ и се източва обществен финансов запас.
В счетоводните салда на огромните фармацевтични компании в Съединените американски щати заплащанията на разнообразни санкции по Закона за подправените искания постоянно заемат водещи места.
През 2010 година филиал на „ Johnson & Johnson “ се съгласи да заплати повече от 81 млн. щат. $ цивилен и престъпни санкции, с цел да удовлетвори претенциите на Агенцията на храните и медикаментите в развой, иницииран от двама „ доносници-тръбачи “. В делото са изнесени данни, че компанията Ortho–McNeil–Janssen Pharmaceuticals, Inc. (OMJPI) (подизпълнител на „ Johnson & Johnson “), е работила погрешно при промотирането и продажбите на антиконвулсивния медикамент „ Топомакс “. Установено е, че OMJPI нелегално се е опитвала да пласира „ Топомакс “ чрез, с изключение на другите неща, промотирайки продажбите и използването на медикамента за редица психиатрични положения, разнообразни от тези, при които неговата приложимост е утвърдена от Агенцията по храните и медикаментите, т. е. чрез така наречен „ извънетикетна приложимост “. Като резултат OMJPI умишлено е предизвикала подправени или лъжлив претенции „ Топомакс “ да бъде доставен на, или провокира продажби от редица федерални здравноосигурителни стратегии с държавно финансиране.
В отговор на сигнала от „ доносника-тръбач “ Джери Х. Браун, американското държавно управление заведе дело против фармацевтичната компания „ Мерк “ за надуване на цените на нейните доставки за американските въоръжени сили, воюващи в Ирак и Афганистан. В изказване, оповестено на 3 януари 2012 година, компанията направи обществено притежание решението си да заплати 31,9 млн. щат. $ санкции и компенсации, само че не направи самопризнание за виновност. Джери Х. Браун получи 3,6 млн. щат. $ от размера на съглашението.
Компанията „ Care Fusion “ през 2014 година изплати 40,1 млн. щат. $, с цел да уреди обвинявания против нея за нарушаване на False Claims Act чрез промотиране на „ извънетикетна приложимост “ на нейни артикули. Американското държавно управление упрекна Care Fusion, че е промотирала продажбите на нейното лекарство Chlora Pep за приложимост, която не е утвърдена от Агенцията за храните и медикаментите. Chlora Pep е комерсиалното название, под което Care Fusion създава медикамента Chlorhedine, употребен за разчистване на кожата преди интервенции.
На 27 декември 2007 година на първа страница на в. „ Уолстрийт джърнъл “ е оповестена проверяващата публикация, съгласно която Марио Габели, милионер от взаимните фондове, е бил основал подправени дребни компании като фасада, с цел да кандидатства пред Федералната комисия по известията за лицензи за клетъчни честоти, струващи стотици милиони щатски долари, защото лицензите са давани с доста огромни облекчения на притежателите на малък бизнес. Сигналът беше подаден от осведомител по Закона за подправените искания. В край сметка Марио Габели и доближените му заплащат санкция от 130 млн. щат. $.
В Конгреса на Съединени американски щати са решили, че Законът за подправените искания напълно не е задоволителен като инструмент за откриване на финансови измами по отношение на държавната хазна. Ето за какво целеустремено е подтиквано издаването пред съответните държавни органи на данъкоплатци, които са „ пропуснали “ да внесат дължимите си данъци. Наградата може да доближи 30 % от в допълнение събраните налози, санкции и други По програмата, която беше ревизирана от Конгреса през 2006 година, с цел да бъдат увеличени данъчните доходи посредством по-големи тласъци за информаторите, в действителност се бездействаше съвсем пет години. Първата награда на нейно съображение беше присъдена през 2011 година, след получени повече от 1 300 сигнала. Факт е, че до месец юни 2012 година са били изплатени едвам три хонорари, откакто единствено през предходната година щатското министерство на правораздаването е събрало над 27 милиарда щат. $ на съображение на Закона за погрешни данъчни документи. В резултат на острите рецензии Главното данъчно ръководство (IRS) на Съединените щати създаде нови правила за работа, влезнали в действие на 1 август 2012 година И тогава Брадли Биркенфелд – някогашен почитан чиновник на швейцарския банков колос „ Ю Би Ес “, уцелва суперджакпота на живота си.
Размерът му е тъкмо 104 млн. щат. $, е, преди облагането с налози. Която голяма сума е изплатена на Биркенфелд за скъпата информация, предоставена от него на IRS, за това по какъв начин някогашният му шеф е съдействал на хиляди американци да укриват налози. Беше и подложен връх за най-високо самостоятелно заплащане за осведомител в американската история. И най-щедрата отплата за поета виновност, поради която Брадли Биркенфелд лежа 30 месеца в пандиза, а след излизането си иззад решетките, трябваше да прекара още 10 месеца под домакински арест.
Както е споделил Макиавели: „ Хората рядко имат доблестта да бъдат или напълно положителни, или напълно неприятни “. Затова и Брадли Биркенфелд е освен добър в дейностите си, посредством които си заслужава премията, само че е бил и неприятен. Когато в продължение на пет години, след постъпването му през 2001 година в „ Ю Би Ес “, е един от 60-те банкери на швейцарския банков водач, изпращани регулярно на лов за богати американски клиенти, макар че служителите не са имали изискваните от Комисията за скъпи бумаги и фондови тържища в Съединени американски щати лицензи за тази активност. „ Ловната тайфа “ на „ Ю Би Ес “ дебнела госпожите и господата с внушителни наличия по банковите им сметки, на аукциони за скъпи творби на изкуството, в изложбените салони, яхтени регати, голф и тенис клубове. В „ Ю Би Ес “ вербовачите на клиенти били обучавани по какъв начин да не бъдат разкривани от щатските регулаторни органи. Ето за какво шефовете им ги задължавали да оперират само с кодирани преносими компютри, както и да попълнят подправени заявления, че пътуват до Съединени американски щати като туристи, а не за бизнес. В резултат Брадли Биркенфелд и сътрудниците му от „ Ю Би Ес “ привлекли за клиенти мнозина заможни американци, а банката управлявала техните 20 милиарда щат. $, помагайки им да излъгват IRS и да заобиколят изцяло рестриктивните мерки на контролните финансови органи. Комбинациите включвали насочването на американските богаташи към задгранични консултанти, които основавали подправени компании в данъчни убежища като Британските Вирджински острови, Панама и прочие
Самият Биркенфелд съумял да убеди най-богатия си клиент – милиардера Игор Оленикоф, видна фигура в бизнеса с недвижими парцели, да трансферира активите си от британската банка „ Барклейз “, където Биркенфелд работел преди постъпването си в „ Ю Би Ес “. По-късно от „ бримката “ чорапът на измамите бързо се разплита. След като Брадли Биркенфелд споделя историята си на прокуратурата в Съединени американски щати, мигновено против него са повдигнати престъпни обвинявания, тъй като в началото отказвал да разкрие личното си присъединяване в измамата, както и обстоятелството, че е работил с Оленикоф.
В началото на 2008 година обаче американската прокуратура издействала обвинителен акт против Биркенфелд от федералното огромно жури във Форт Лодърдейл, Флорида. Признава се за отговорен през юни 2008 година и свидетелства, че „ Ю Би Ес “ е печелела най-малко по 200 млн. щат. $ годишно от ръководството на недекларираните активи в размер на 20 милиарда щат. $.
Притисната в менгемето на неоспоримата фактология, швейцарската банкова група се съгласи да бъде санкционирана със 780 млн. щат. $, с цел да предотврати наказателно гонене против себе си, както и призна, че е поощрявала данъчни измами от 2000 до 2007 година и съобщи на американските данъчни управляващи данни за 250 швейцарски банкови сметки на жители на Съединени американски щати. По-късно „ Ю Би Ес “ беше принудена да огласи информация и за други 4 450 сметки. Събраните от американските данъчни управляващи над 5 милиарда щат. $ укрити данъци са единствено началото на финансовия принос към хазната на Съединените щати, поради който Брадли Биркенфелд получи колосалната награда от 104 млн. щат. $.
Ако Кирил Петков се беше погрижил законопроект със наличие, аналогично на Закона за подправените искания да бъде признат от сегашния парламент, то досието му към прословутия лист „ 19+1 “ щеше да бъде цялостна не с изявления от масмедии, а с доказателства.
„ Tolle lege, tolle lege! “, както казвали античните римляни. Т. е. „ вземи и чети, вземи и чети! “, господин Петков, Кирил! Че другояче става напълно подходящ въпросът: „ Поради що получаваш тази свръхнадута, съгласно положителните международни практики, заплата? “
Но това към този момент е напълно друга тематика за диалог.
-----------------------------------------------------------------------
* – Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
1 – Англ. Заявител, лице, което донася за закононарушение. Лице, по молба на което Генералният юрист (Attor ney General, т. е. генералният прокурор, в Съединени американски щати това е министър на правосъдието), възбужда дело за наложително реализиране по правосъден ред на някакво обществено право. Макар че заявителят не е просител, той поема правосъдните разходи (costs) по делото. Генералният юрист би трябвало да даде единодушието си за издаване на правосъдната заповед, като освен това разполага с цялостна независимост на деяние при взимане на решението дали да бъде предявен иск от името на заявителя. Решението на Генералния юрист не предстои на преразглеждане от съда.
" Човек може толкоз, колкото знае ".
Франсис Бейкън (1561–1626 г.)
– британски мъдрец – материалист
Преди години небезизвестната политическа фигура Ахмед Доган направи обществено изказване, че България се нуждае от нова парадигма за държавно ръководство. Каза го, само че не си мръдна след това и пръста, с цел да извърши със наличие своето изказване. Въпреки че е квалифициран мъдрец. Но най-малко го направи... Едно просветление, което остана непостигнато за всички останали български политици, заемали задоволително високи постове, било то в партийната или в държавната подчиненост, с цел да имат опция да въздействат върху обществено-политическата реалност у нас.
Но даже да предположим, че у някои у тях е била налице политическа воля за налагане на нова парадигма в държавното ръководство, дали тя би била задоволителна?
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Отговорът е изрично „ не “. Понеже е належащо тази политическа воля да бъде овластена със съответната нормативна уредба, което да ѝ дава капацитет за управление, минимизиране и санкциониране на корупционните практики, що се отнася до тази област на държавното ръководство.
В Речник на непознатите думи в българския език, изд. на Българската академия на науките, 1982 година, за термина „ шлагер “ е обещано следното разяснение в неговото второ значение: „ Нещо, което е най-модерно в несъмнено време “.
Щампованите изказвания нонстоп на премиера Кирил Петков за „ нулева приемливост към корупцията “ от ден на ден замязват на доброжелателното, само че без действителен резултат баене едно време на селските баби срещу уроки, тукашен, български вид на далекоизточните мантри. Изключително рисково за цялото бъдеще на България е, че те се трансформират в политическия шлагер № 1.
Ето за какво е изцяло подходящо на Кирил Петков от страна на четвъртата власт да му бъде заложена една серия от въпроси.
Първи въпрос. Известно ли е на този харвардски ученик, че през 2003 година Общото заседание на Организация на обединените нации приема резолюция, с която задължава държавните членки от време на време да ревизират своето законодателство за съществуването на корупциогенност, т. е. за основаване на предпоставки, чрез правната уредба, за корупционни практики? България е утвърдила резолюцията още през 2006 година, само че действително до момента нейното осъществяване е сложено на трупчета. Защо до момента Кирил Петков не е взел отношение по този проблем?
Второ. Познато ли е на сегашния български министър-председател името на проф. Роберт Клитгард? Възпитаник на Харвард, а по-късно и учител там, бил е професор по стопанска система в Йейл, в университетите на Натал, Дърбан и в Карачи. Бил е президент на университета „ Клермонт “ в Калифорния. Освен че е създател на доста публикации и книги, преведени на множеството европейски езици, той е работил като съветник в двадесет и една страни на Азия, Африка и Латинска Америка. Тясната компетентност на проф. Робърт Клитгард е управление на корупцията. Това е и наименованието на неговото монография, издадена още през 2008 година на български език, със съдействието на посолството на Съединените американски щати у нас, от „ Сиела “.
Въпреки че тази книга е образец за професионална изследователска работа, а и съставлява принос със своите научни разработки и спор по значими общи тематики, свързани с корупцията, тя има и своята приложна стойност. Както заключава Роналд Маклейн-Абароа, кмет на Ла Пас, Боливия: „ Идеите на професор Роберт Клитгард влияеха мощно на моята администрация, до момента в който бях кмет на Ла Пас. През първите месеци от ръководството си приложих някои от методите, създадени в тази книга, с цел да овладея ширещата се корупция. Тъй като резултатите бяха поразителни, получихме задоволително заем на доверие, с цел да стартираме невиждана за историята на нашия град стратегия за икономическо възобновяване “.
Както е известно, във всяка обстановка съществуват четири на брой разновидността за реакция. Бавно и неправилно, постепенно и вярно, бързо и неправилно, бързо и вярно. Като единствено четвъртият вид е добър. Именно по този начин е работил кметът на Ла Пас – още през първите месеци, на основата на съответното познание. Да е показал нещо сходно Кирил Петков във връзка с противодействието на корупцията?
Трето. Осведомен ли е българският министър председател за така наречен „ False Claims Act “ („ Закон за подправените искания “) от законодателството на Съединени американски щати?
На 12 март 1863 година, по време на Гражданската война (1861–1865 г.) в Съединените американски щати, заради откритите систематични и обилни по финансов размер нарушавания при осъществяването на военните поръчки за доставки за федералните войски, американските конгресмени одобряват така наречен „ False Claims Act “ (в дословен превод „ Закон за подправените искания “). При доставките за армията на Севера безскрупулни търговци продават окуцели коне, заболели мулета, негодни оръжия и амуниции, червясали хранителни муниции.
Независимо от нарушаванията както във връзка с качеството, по този начин също и по отношение на договорираните количества, доставчиците претендират да им бъдат изплатени напълно дължимите суми, като правят измами, че са изрядна страна, тъй като са изпълнили отговорностите си. Законът носи и известното име „ Закон на Линкълн “, тъй като е признат по времето на президентстването на Абрахам Линкълн.
Всъщност концепцията за този закон произлиза още от времето на крал Едуард ІІ, който през 1318 година предлага като заплащане една трета от санкцията, която „ релаторът “ (relator)1 обезпечи за кралската хазна чрез правосъдно дело, водено по открити от него нарушавания на служители, предизвикали вреди на краля. Важна правна норма е, че паричната премия е планувана според така наречен „ qui tam “ разпореждане, което разрешава на жителите да водят каузи от името на британския крал, а понастоящем от името на държавното управление на Съединени американски щати, на съображение на False Claims Act, като им се поставя, в тази ситуация на триумф, % от възвърнатото и/или от наложената санкция. Словосъчетанието „ qui tam “ е редуциране от латинската правна фраза „ qui tam pro domino rege quam pro se ipso in hac parte sequitur “ – „ този, който стартира дело от името на нашия стопанин Краля, както и за самия себе си “.
Законът на крал Хенри VІІІ от 1540 година за присъединение на трета страна постановява, че информатори могат да предявяват иск в правосъден развой, който визира право за земевладение. Този закон към момента е в действие в Република Ирландия, макар че през 1967 година беше анулиран в Англия. Идеята за опцията осведомител да предяви иск за нанесени вреди на Британската общественост по-късно е пренесен в британската колония Масачузетс върху северноамериканския континент, където е признато „ санкциите поради измами при продажбите на самун да бъдат разпределяни една трета за инспектора, който разкрие измамата и останалата част в интерес на града, където е станала измамата “. Подобни положения могат да бъдат открити в колониалните законодателства на Кънектикът, Ню Йорк, Вирджиния и Южна Каролина, доста преди образуването на Съединените американски щати.
Първоначално наказванията за нарушителите на държавния интерес според закона за подправените искания са възобновяване в двоен размер на вредите, нанасяни на държавната хазна и санкция в размер на 2 000 щат. $ за всяка подправена рекламация. През 1986 година са признати обилни ремонти в Закона на Линкълн, които ожесточават глобите и размерът на възобновените вреди бива утроен, а размерът на санкциите повишен в диапазона от 5 000 до 10 000 щат. $ за всяко открито нарушаване.
Очакваното заплащане в размер на 15 до 25 % от всяка възобновена вреда е привлекателна мотивация за „ доносниците тръбачи “, както основателите на процедура на съображение на False Claims Act биват наричани неофициално, или „ релатори “, според закона. Наименованието „ доносник-тръбач “ произлиза от случаите, когато релаторът е в близки връзки с лицето или групировката, към които е предявено обвиняване по процедурата на Закона на Линкълн. (На британски език терминът е „ whistle-blower “, като жаргонно глаголът „ to whistle “ значи „ клеветя “, а „ blower “ – „ глашатай “.)
От 2012 година до момента повече от 70 % от всички акции на федералното държавно управление на съображение False Claims Act са инициирани от „ доносници тръбачи “. Претенциите, оповестени към нарушителите на закона, включват сферата на опазването на здравето, изразходването на бюджетните разноски във военната област или финансиране на други държавни стратегии. Официалната администрация на Съединените американски щати възвръща 38,9 милиарда щат. $ на съображение на False Claims Act от 1987 до 2013 година, като 70 % или 27,2 милиарда щат. $ бяха от qui tam каузи, заведени от релатори.
Още при приемането на Закона за подправените искания сенаторът Якоб М. Хауърд, който с изключение на със законодателство под сводовете на Капитолия се е занимавал и със спомоществователство на държавната администрация, е обосновал поощряването на „ доносниците-тръбачи “, мнозина от които са били забъркани също в неетични дейности. В своята защита пред конгресмените „ бащата “ на False Claims Act декларирал: „ Обосновах qui tam процедурата с античната концепция за изкушението и (с практиката) за потребление на бандит, с цел да бъде заловен различен бандит, която е най-сигурният и енергичен метод, открит въобще от мен, с цел да бъде предаден той на правораздаването “.
По време на огромните военни разноски в навечерието и до момента в който трае Втората международна война, генералният прокурор (министърът на правосъдието) на Съединени американски щати, с цел да се оправи с измамите разчита на наказателните членове в американското законодателство повече, в сравнение с False Claims Act. Като резултат прокурорите стартират да изчакват Министерството на правораздаването да заведе престъпни каузи и едвам по-късно да предявяват цивилен искове към нарушителите, процедура, жигосана като „ паразитна “ по това време. Отделно в Конгреса се появяват и настроения да бъдат анулиран самият Закон за подправените искания, само че в последния миг вместо неговото унищожаване е решено единствено да бъдат понижени възнагражденията на „ релаторите “ след компенсиране на вреди от страна на нарушителите.
Законът е променен още един път през 1986 година, още веднъж заради проблеми, свързани с нецелесъобразното асимилиране на перата на федералния бюджет за военни стратегии. При реализирането на ускореното превъоръжаване (т. нар. „ военно строителство “) по време на двата президентски мандата на Роналд Рейгън (1981–1989 г.), сигнали за огромни измами, осъществени от доставчиците по договорите с Пентагона, още веднъж стават водещи вести в средствата за всеобща информация, по тази причина и Конгресът ожесточава глобите по Закона на Линкълн, като в същото време усилва и възнагражденията на „ релаторите “.
Приложението на Закона в неговия по-строг вид в началото е напълно за надзор върху военните доставки, само че последователно от края на предишния век измамите в региона на опазването на здравето стартират да получават повече внимание, като след 2008 година над 40 % от възобновените вреди, нанесени на федералния бюджет, идват от тази сфера. Често нарушаване в региона на опазването на здравето е противозаконното уголемение на листата на болесттите, повлиявани от даден медикамент, отвън публично утвърдените от американската Агенция за надзор върху храните и медикаментите. Лекарите биват заблуждавани от подвеждаща информация от страна на фармацевтичните компании и по този начин предписват на повече пациенти обещано лекарство. По този метод бива осъществявано реинбурсиране на големи количества медикаменти по държавните здравноосигурителни стратегии „ Медикейт “ и „ Медикеър “ и се източва обществен финансов запас.
В счетоводните салда на огромните фармацевтични компании в Съединените американски щати заплащанията на разнообразни санкции по Закона за подправените искания постоянно заемат водещи места.
През 2010 година филиал на „ Johnson & Johnson “ се съгласи да заплати повече от 81 млн. щат. $ цивилен и престъпни санкции, с цел да удовлетвори претенциите на Агенцията на храните и медикаментите в развой, иницииран от двама „ доносници-тръбачи “. В делото са изнесени данни, че компанията Ortho–McNeil–Janssen Pharmaceuticals, Inc. (OMJPI) (подизпълнител на „ Johnson & Johnson “), е работила погрешно при промотирането и продажбите на антиконвулсивния медикамент „ Топомакс “. Установено е, че OMJPI нелегално се е опитвала да пласира „ Топомакс “ чрез, с изключение на другите неща, промотирайки продажбите и използването на медикамента за редица психиатрични положения, разнообразни от тези, при които неговата приложимост е утвърдена от Агенцията по храните и медикаментите, т. е. чрез така наречен „ извънетикетна приложимост “. Като резултат OMJPI умишлено е предизвикала подправени или лъжлив претенции „ Топомакс “ да бъде доставен на, или провокира продажби от редица федерални здравноосигурителни стратегии с държавно финансиране.
В отговор на сигнала от „ доносника-тръбач “ Джери Х. Браун, американското държавно управление заведе дело против фармацевтичната компания „ Мерк “ за надуване на цените на нейните доставки за американските въоръжени сили, воюващи в Ирак и Афганистан. В изказване, оповестено на 3 януари 2012 година, компанията направи обществено притежание решението си да заплати 31,9 млн. щат. $ санкции и компенсации, само че не направи самопризнание за виновност. Джери Х. Браун получи 3,6 млн. щат. $ от размера на съглашението.
Компанията „ Care Fusion “ през 2014 година изплати 40,1 млн. щат. $, с цел да уреди обвинявания против нея за нарушаване на False Claims Act чрез промотиране на „ извънетикетна приложимост “ на нейни артикули. Американското държавно управление упрекна Care Fusion, че е промотирала продажбите на нейното лекарство Chlora Pep за приложимост, която не е утвърдена от Агенцията за храните и медикаментите. Chlora Pep е комерсиалното название, под което Care Fusion създава медикамента Chlorhedine, употребен за разчистване на кожата преди интервенции.
На 27 декември 2007 година на първа страница на в. „ Уолстрийт джърнъл “ е оповестена проверяващата публикация, съгласно която Марио Габели, милионер от взаимните фондове, е бил основал подправени дребни компании като фасада, с цел да кандидатства пред Федералната комисия по известията за лицензи за клетъчни честоти, струващи стотици милиони щатски долари, защото лицензите са давани с доста огромни облекчения на притежателите на малък бизнес. Сигналът беше подаден от осведомител по Закона за подправените искания. В край сметка Марио Габели и доближените му заплащат санкция от 130 млн. щат. $.
В Конгреса на Съединени американски щати са решили, че Законът за подправените искания напълно не е задоволителен като инструмент за откриване на финансови измами по отношение на държавната хазна. Ето за какво целеустремено е подтиквано издаването пред съответните държавни органи на данъкоплатци, които са „ пропуснали “ да внесат дължимите си данъци. Наградата може да доближи 30 % от в допълнение събраните налози, санкции и други По програмата, която беше ревизирана от Конгреса през 2006 година, с цел да бъдат увеличени данъчните доходи посредством по-големи тласъци за информаторите, в действителност се бездействаше съвсем пет години. Първата награда на нейно съображение беше присъдена през 2011 година, след получени повече от 1 300 сигнала. Факт е, че до месец юни 2012 година са били изплатени едвам три хонорари, откакто единствено през предходната година щатското министерство на правораздаването е събрало над 27 милиарда щат. $ на съображение на Закона за погрешни данъчни документи. В резултат на острите рецензии Главното данъчно ръководство (IRS) на Съединените щати създаде нови правила за работа, влезнали в действие на 1 август 2012 година И тогава Брадли Биркенфелд – някогашен почитан чиновник на швейцарския банков колос „ Ю Би Ес “, уцелва суперджакпота на живота си.
Размерът му е тъкмо 104 млн. щат. $, е, преди облагането с налози. Която голяма сума е изплатена на Биркенфелд за скъпата информация, предоставена от него на IRS, за това по какъв начин някогашният му шеф е съдействал на хиляди американци да укриват налози. Беше и подложен връх за най-високо самостоятелно заплащане за осведомител в американската история. И най-щедрата отплата за поета виновност, поради която Брадли Биркенфелд лежа 30 месеца в пандиза, а след излизането си иззад решетките, трябваше да прекара още 10 месеца под домакински арест.
Както е споделил Макиавели: „ Хората рядко имат доблестта да бъдат или напълно положителни, или напълно неприятни “. Затова и Брадли Биркенфелд е освен добър в дейностите си, посредством които си заслужава премията, само че е бил и неприятен. Когато в продължение на пет години, след постъпването му през 2001 година в „ Ю Би Ес “, е един от 60-те банкери на швейцарския банков водач, изпращани регулярно на лов за богати американски клиенти, макар че служителите не са имали изискваните от Комисията за скъпи бумаги и фондови тържища в Съединени американски щати лицензи за тази активност. „ Ловната тайфа “ на „ Ю Би Ес “ дебнела госпожите и господата с внушителни наличия по банковите им сметки, на аукциони за скъпи творби на изкуството, в изложбените салони, яхтени регати, голф и тенис клубове. В „ Ю Би Ес “ вербовачите на клиенти били обучавани по какъв начин да не бъдат разкривани от щатските регулаторни органи. Ето за какво шефовете им ги задължавали да оперират само с кодирани преносими компютри, както и да попълнят подправени заявления, че пътуват до Съединени американски щати като туристи, а не за бизнес. В резултат Брадли Биркенфелд и сътрудниците му от „ Ю Би Ес “ привлекли за клиенти мнозина заможни американци, а банката управлявала техните 20 милиарда щат. $, помагайки им да излъгват IRS и да заобиколят изцяло рестриктивните мерки на контролните финансови органи. Комбинациите включвали насочването на американските богаташи към задгранични консултанти, които основавали подправени компании в данъчни убежища като Британските Вирджински острови, Панама и прочие
Самият Биркенфелд съумял да убеди най-богатия си клиент – милиардера Игор Оленикоф, видна фигура в бизнеса с недвижими парцели, да трансферира активите си от британската банка „ Барклейз “, където Биркенфелд работел преди постъпването си в „ Ю Би Ес “. По-късно от „ бримката “ чорапът на измамите бързо се разплита. След като Брадли Биркенфелд споделя историята си на прокуратурата в Съединени американски щати, мигновено против него са повдигнати престъпни обвинявания, тъй като в началото отказвал да разкрие личното си присъединяване в измамата, както и обстоятелството, че е работил с Оленикоф.
В началото на 2008 година обаче американската прокуратура издействала обвинителен акт против Биркенфелд от федералното огромно жури във Форт Лодърдейл, Флорида. Признава се за отговорен през юни 2008 година и свидетелства, че „ Ю Би Ес “ е печелела най-малко по 200 млн. щат. $ годишно от ръководството на недекларираните активи в размер на 20 милиарда щат. $.
Притисната в менгемето на неоспоримата фактология, швейцарската банкова група се съгласи да бъде санкционирана със 780 млн. щат. $, с цел да предотврати наказателно гонене против себе си, както и призна, че е поощрявала данъчни измами от 2000 до 2007 година и съобщи на американските данъчни управляващи данни за 250 швейцарски банкови сметки на жители на Съединени американски щати. По-късно „ Ю Би Ес “ беше принудена да огласи информация и за други 4 450 сметки. Събраните от американските данъчни управляващи над 5 милиарда щат. $ укрити данъци са единствено началото на финансовия принос към хазната на Съединените щати, поради който Брадли Биркенфелд получи колосалната награда от 104 млн. щат. $.
Ако Кирил Петков се беше погрижил законопроект със наличие, аналогично на Закона за подправените искания да бъде признат от сегашния парламент, то досието му към прословутия лист „ 19+1 “ щеше да бъде цялостна не с изявления от масмедии, а с доказателства.
„ Tolle lege, tolle lege! “, както казвали античните римляни. Т. е. „ вземи и чети, вземи и чети! “, господин Петков, Кирил! Че другояче става напълно подходящ въпросът: „ Поради що получаваш тази свръхнадута, съгласно положителните международни практики, заплата? “
Но това към този момент е напълно друга тематика за диалог.
-----------------------------------------------------------------------
* – Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
1 – Англ. Заявител, лице, което донася за закононарушение. Лице, по молба на което Генералният юрист (Attor ney General, т. е. генералният прокурор, в Съединени американски щати това е министър на правосъдието), възбужда дело за наложително реализиране по правосъден ред на някакво обществено право. Макар че заявителят не е просител, той поема правосъдните разходи (costs) по делото. Генералният юрист би трябвало да даде единодушието си за издаване на правосъдната заповед, като освен това разполага с цялостна независимост на деяние при взимане на решението дали да бъде предявен иск от името на заявителя. Решението на Генералния юрист не предстои на преразглеждане от съда.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ