Путинофилите са прави. САЩ има вина за конфликта в Украйна
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на икономиста и политически анализатор Евгений Кънев:
Да, прави са путинофилите, че Съединени американски щати имат виновност за спора в Украйна през днешния ден. Но не там, където техният идол им е показал да я търсят.
След 2001 година президентът Буш търсеше в Русия съдружник за войната против терора. Дори го видя в очите на Путин след срещата им в Съединени американски щати. Чак дотолкоз, че да подведе Украйна и Грузия, че е допустимо скоро да влязат в НАТО. А в това време подвигна с безсмислената война против Ирак цената на петрола и Русия стартира да натрупа запаси за рационализация на своята войска. И по този начин, Буш изпрати мандата си с нашествието на Путин в Грузия.
Следващият президент Обама стартира още веднъж с гранд наивитет да търси рестартиране на връзките с Кремъл. В последна сметка, резултатът беше съветска инвазия в Крим, зелени човечета в Донецк и Луганск, съветска намеса в Сирия. Да, това е резултатът от пацифизма на Обама.
Следващият президент Тръмп напряко си беше съветски сътрудник. Дори с съветска помощ завоюва изборите. Остана в историята с нито една сериозна дума към Русия за целия си мандат. А обтягането на връзките му с Европа беше сигнал за колосална инвазия на Путин в Европа - пазаруване на референдуми, партии, политици, избори, медии; денонощен взлом от подправени новини; лични медии; хакерски атаки против държавни институции и така нататък
И какво се оказва - че 20 години Съединени американски щати считат Русия за другарска страна, до момента в който Русия разгражда западната народна власт.
И откакто Путин непрекъснато лавира, маневрира, манкира, с цел да отслаби Запада - през днешния ден неговите папагали повтарят непрекъснато опорката за отговорното НАТО и подлите Съединени американски щати!.
Тази позиция не желае и не може да отговори на доста елементарни въпроси:
1. Защо Путин денонсира всички контракти със Запада след 1990 година, в това число контракта сред НАТО и Русия от 1997 година - от кой момент изправната страна по контракт е причина за нарушаването му?
2. Защо трите балтийски страни - членки на НАТО от 2004 година - в никакъв случай не са били възприемани от Русия за заплаха, макар че са на 100 км. от Санкт Петербург и по-близо до Москва от Киев?
3. Защо референдумът в Крим би трябвало да бъде почетен, а този на Украйна от 1991 година за самостоятелност - не?
4. Защо Русия има право на страни - буфери за своята сигурност, а държавите-буфери нямат право на избор за участие в НАТО - за своята сигурност?
5. Защо Русия се усеща застрашена откакто напуща договорите със Запада, които не разрешават нуклеарни оръжия и скупчване на войски наоколо до нейните граници?
6. Защо Русия има право да нападне Украйна, с цел да отбрани руснаците в Донбас, които стартират да “страдат” тъкмо след и поради нейната намеса от 2014 година?
7. Защо правото на Русия за отбрана е в контрастност с хартата на Организация на обединените нации и всички контракти за сигурност в Европа, под които е подписът на Русия?
8. Защо откакто Путин взема самичък решенията за цяла Русия, не се позволява, че тематиката за сигурността на Русия в действителност е проблем за сигурността персонално на Путин?
9. Защо се счита, че завладяването на държавите-буфери от Русия ще даде постоянна система за сигурност при такава голяма разлика в културите и връзките с Европа?
10. Защо злополучният образец на България като държава-буфер на Съюз на съветските социалистически републики за 45 години не се помни и схваща?
Защо, по дяволите, мислите единствено за Русия, а не мислите за България?!?
Коментар на икономиста и политически анализатор Евгений Кънев:
Да, прави са путинофилите, че Съединени американски щати имат виновност за спора в Украйна през днешния ден. Но не там, където техният идол им е показал да я търсят.
След 2001 година президентът Буш търсеше в Русия съдружник за войната против терора. Дори го видя в очите на Путин след срещата им в Съединени американски щати. Чак дотолкоз, че да подведе Украйна и Грузия, че е допустимо скоро да влязат в НАТО. А в това време подвигна с безсмислената война против Ирак цената на петрола и Русия стартира да натрупа запаси за рационализация на своята войска. И по този начин, Буш изпрати мандата си с нашествието на Путин в Грузия.
Следващият президент Обама стартира още веднъж с гранд наивитет да търси рестартиране на връзките с Кремъл. В последна сметка, резултатът беше съветска инвазия в Крим, зелени човечета в Донецк и Луганск, съветска намеса в Сирия. Да, това е резултатът от пацифизма на Обама.
Следващият президент Тръмп напряко си беше съветски сътрудник. Дори с съветска помощ завоюва изборите. Остана в историята с нито една сериозна дума към Русия за целия си мандат. А обтягането на връзките му с Европа беше сигнал за колосална инвазия на Путин в Европа - пазаруване на референдуми, партии, политици, избори, медии; денонощен взлом от подправени новини; лични медии; хакерски атаки против държавни институции и така нататък
И какво се оказва - че 20 години Съединени американски щати считат Русия за другарска страна, до момента в който Русия разгражда западната народна власт.
И откакто Путин непрекъснато лавира, маневрира, манкира, с цел да отслаби Запада - през днешния ден неговите папагали повтарят непрекъснато опорката за отговорното НАТО и подлите Съединени американски щати!.
Тази позиция не желае и не може да отговори на доста елементарни въпроси:
1. Защо Путин денонсира всички контракти със Запада след 1990 година, в това число контракта сред НАТО и Русия от 1997 година - от кой момент изправната страна по контракт е причина за нарушаването му?
2. Защо трите балтийски страни - членки на НАТО от 2004 година - в никакъв случай не са били възприемани от Русия за заплаха, макар че са на 100 км. от Санкт Петербург и по-близо до Москва от Киев?
3. Защо референдумът в Крим би трябвало да бъде почетен, а този на Украйна от 1991 година за самостоятелност - не?
4. Защо Русия има право на страни - буфери за своята сигурност, а държавите-буфери нямат право на избор за участие в НАТО - за своята сигурност?
5. Защо Русия се усеща застрашена откакто напуща договорите със Запада, които не разрешават нуклеарни оръжия и скупчване на войски наоколо до нейните граници?
6. Защо Русия има право да нападне Украйна, с цел да отбрани руснаците в Донбас, които стартират да “страдат” тъкмо след и поради нейната намеса от 2014 година?
7. Защо правото на Русия за отбрана е в контрастност с хартата на Организация на обединените нации и всички контракти за сигурност в Европа, под които е подписът на Русия?
8. Защо откакто Путин взема самичък решенията за цяла Русия, не се позволява, че тематиката за сигурността на Русия в действителност е проблем за сигурността персонално на Путин?
9. Защо се счита, че завладяването на държавите-буфери от Русия ще даде постоянна система за сигурност при такава голяма разлика в културите и връзките с Европа?
10. Защо злополучният образец на България като държава-буфер на Съюз на съветските социалистически републики за 45 години не се помни и схваща?
Защо, по дяволите, мислите единствено за Русия, а не мислите за България?!?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ