Турция зае мястото на България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Само дни след 3-ти март, денят отбелязващ освобождението на България от Турско иго, нашите някогашни „ поробители “ провеждат среща сред някогашните ни освободители – руснаци и украинци. Сергей Лавров и Димитро Кулеба ще договарят под егидата на министъра на външните работи на Турция – Мевлют Чавушоглу!
Много по-важно от всичко е прекъсването на братоубийствената война, без значение къде съперниците се срещат. Това е реалност. Той обаче не може да заличи горчивината, която доста българи изпитват, тъй като страната ни е изключена от драмата, която се развива пред очите ни. Дълбоко в нашето подсъзнание ние следим с болежка разрухата на нещо, в чието основаване сме взели участие.
Кой и за какво ни наложи това дипломатическо и духовно безучастие? Не сме ли ние, които сме дали на Русия, когато столица ѝ е била Киев – православието и писмеността?
По-близка ли е Турция от нас до двата славянски народа, които през днешния ден се раздират от взаимна ненавист?
Къде е нашата дипломация, въздействие и престиж?
Защо никой не желае българска интервенция или ходатайство, макар многогодишните безоблачни връзки сред нас и двете воюващи страни? За разлика от поляци или американци, българският народ, без значение от изказванията на ръководещите, няма да заеме позиция нито в интерес на едните, нито на другите. Това е силата на България в този драматичен за славяните миг.
Хора, живеещи на 10 хиляди километра от войната, и които не знаят нищо за нас, издават заповеди за наказания и военни дейности.
Чувал ли е въобще Джо Байдън за визитата на Петър Велики, който се покланя на „ Реймското евангелие “ по време на визитата си във Франция?
Цар Николай II постъпва по същия метод. Двамата съветски царе знаят, че Евангелието е писано на Старобългарски, или Църковнославянски. То е удостоверение за духовността, която България, в разцвета ръководството на Цар Симеон, популяризира към източните славяни. Донесено съгласно преданието от киевската принцеса Анна, като зестра за омъжването ѝ за френският Крал Анри I през 1051 година, тази светиня се съхранява и до през днешния ден в Реймс.
Да сте чули български ръководещ или епископ да е ходил на поклонение пред този скъп ръкопис?
Аз персонално не съм чул. След като ние не почитаме полезностите си, по какъв начин да желаеме другите да ни почитат!
Само дни след 3-ти март, денят отбелязващ освобождението на България от Турско иго, нашите някогашни „ поробители “ провеждат среща сред някогашните ни освободители – руснаци и украинци. Сергей Лавров и Димитро Кулеба ще договарят под егидата на министъра на външните работи на Турция – Мевлют Чавушоглу!
Много по-важно от всичко е прекъсването на братоубийствената война, без значение къде съперниците се срещат. Това е реалност. Той обаче не може да заличи горчивината, която доста българи изпитват, тъй като страната ни е изключена от драмата, която се развива пред очите ни. Дълбоко в нашето подсъзнание ние следим с болежка разрухата на нещо, в чието основаване сме взели участие.
Кой и за какво ни наложи това дипломатическо и духовно безучастие? Не сме ли ние, които сме дали на Русия, когато столица ѝ е била Киев – православието и писмеността?
По-близка ли е Турция от нас до двата славянски народа, които през днешния ден се раздират от взаимна ненавист?
Къде е нашата дипломация, въздействие и престиж?
Защо никой не желае българска интервенция или ходатайство, макар многогодишните безоблачни връзки сред нас и двете воюващи страни? За разлика от поляци или американци, българският народ, без значение от изказванията на ръководещите, няма да заеме позиция нито в интерес на едните, нито на другите. Това е силата на България в този драматичен за славяните миг.
Хора, живеещи на 10 хиляди километра от войната, и които не знаят нищо за нас, издават заповеди за наказания и военни дейности.
Чувал ли е въобще Джо Байдън за визитата на Петър Велики, който се покланя на „ Реймското евангелие “ по време на визитата си във Франция?
Цар Николай II постъпва по същия метод. Двамата съветски царе знаят, че Евангелието е писано на Старобългарски, или Църковнославянски. То е удостоверение за духовността, която България, в разцвета ръководството на Цар Симеон, популяризира към източните славяни. Донесено съгласно преданието от киевската принцеса Анна, като зестра за омъжването ѝ за френският Крал Анри I през 1051 година, тази светиня се съхранява и до през днешния ден в Реймс.
Да сте чули български ръководещ или епископ да е ходил на поклонение пред този скъп ръкопис?
Аз персонално не съм чул. След като ние не почитаме полезностите си, по какъв начин да желаеме другите да ни почитат!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ