Проверката на Шипка
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
По традиция на Трети март на Шипка и в навечерието на Втори юни във Враца, българският народ показва насъбраните си усеща към актуалните наши " държавници ". Мнозина са били освиркани на тия горещи трибуни и след това разумно са били принудени да изоставен властта. А неколцина, чиято позиция народът ни безпогрешно е усещал като съзвучна с националния интерес, са били високо приветствани. Шипка и Ботевият площад са политически лакмус и българските политици от дълго време се боят от неговата инспекция.
Ето за какво се запитвам кой сегашен политик на следващия ден ще се изкачи на Шипка и от тоя свещен връх ще приказва за нашата независимост, за нашето минало и бъдеще? Та нали България цяла ще го гледа и ще прави оценка дали на Шипка приказва истината, откакто в София е приказвал единствено това, което са му разрешили днешните ни " съдружници "?
Ще чуем ли и на следващия ден, че са ни освободили украинци, белоруси, финландци, сърби, черногорци, румънци, а по някакво инцидентно стичане на събитията - и руси?
Няма ли най-накрая високо да бъде изречена правдата, че ни освободи Русия, че нейният цар Александър II подписа Манифеста за оповестяване на Руско-турската война през 1877 година, под натиска на съветската интелигенция и съветското селско съсловие, които не можеха да търпят страданията на българския народ след Априлското въстание? Малоруси, белоруси и финландци участваха във войната не по лично решение, а тъй като бяха част от Руската империя. Толкова ли е неуместна тази историческа истина?
Поклон пред всеки паднал за свободата боец и офицер, само че истината не би трябвало да се размива в сгода на актуалната конюнкура.
Шипка е връх на истината, а не на шикалкавенето и лъжата. Кръвта на българските опълченци и заветът на Възрожденска България витаят над него. Нека на следващия ден " с гръм " там се яви единствено този, който не ги е предал.
Коментар на Милена ВЪРБАНОВА
По традиция на Трети март на Шипка и в навечерието на Втори юни във Враца, българският народ показва насъбраните си усеща към актуалните наши " държавници ". Мнозина са били освиркани на тия горещи трибуни и след това разумно са били принудени да изоставен властта. А неколцина, чиято позиция народът ни безпогрешно е усещал като съзвучна с националния интерес, са били високо приветствани. Шипка и Ботевият площад са политически лакмус и българските политици от дълго време се боят от неговата инспекция.
Ето за какво се запитвам кой сегашен политик на следващия ден ще се изкачи на Шипка и от тоя свещен връх ще приказва за нашата независимост, за нашето минало и бъдеще? Та нали България цяла ще го гледа и ще прави оценка дали на Шипка приказва истината, откакто в София е приказвал единствено това, което са му разрешили днешните ни " съдружници "?
Ще чуем ли и на следващия ден, че са ни освободили украинци, белоруси, финландци, сърби, черногорци, румънци, а по някакво инцидентно стичане на събитията - и руси?
Няма ли най-накрая високо да бъде изречена правдата, че ни освободи Русия, че нейният цар Александър II подписа Манифеста за оповестяване на Руско-турската война през 1877 година, под натиска на съветската интелигенция и съветското селско съсловие, които не можеха да търпят страданията на българския народ след Априлското въстание? Малоруси, белоруси и финландци участваха във войната не по лично решение, а тъй като бяха част от Руската империя. Толкова ли е неуместна тази историческа истина?
Поклон пред всеки паднал за свободата боец и офицер, само че истината не би трябвало да се размива в сгода на актуалната конюнкура.
Шипка е връх на истината, а не на шикалкавенето и лъжата. Кръвта на българските опълченци и заветът на Възрожденска България витаят над него. Нека на следващия ден " с гръм " там се яви единствено този, който не ги е предал.
Коментар на Милена ВЪРБАНОВА
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ