Мартин Табаков за ФАКТИ: Владимир Путин не разбира от дума, а от действие
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
“Руската федерация, в това число в предходните ѝ исторически проявления, е посочила, че може да бъде респектирана не с правенето на отстъпки, които тя нормално разчита като уязвимост, а посредством сила”.
Това сподели в изявление за ФАКТИ политологът доктор Мартин Табаков . На фона събитията в Русия и Украйна, разговаряхме за реакциите на Запада след признаването на Луганската национална република и Донецката национална република от Руската федерация, както и за вероятните развръзки.
“Донецка и Луганска национални републики ще запазят статута си на „ независими” страни, доколкото те по този начин или другояче ще бъдат доминирани и ръководени от Руската федерация, а тяхната публична апроприация по-скоро би донесла спомагателни неудобства от интернационално и пропагандно естество за Кремъл”, счита политологът.
“Владимир Путин не схваща от дума, а от деяние. Но сигурно досегашната позиция на Европейски Съюз и Съединени американски щати, че " всички варианти са на масата”, до момента в който в това време се заявяваше, че вероятните наказания няма да обиден износа на енергоносители на Русия, би трябвало да бъде изменена, доколкото е очевидно, че тя е неработеща”, уточни доктор Табаков.
Целия диалог четете в идващите редове:
- Д-р Табаков, в предходния ни диалог казахте, че Европа би трябвало да има по-активна, по-водеща роля в диалозите с Русия. Запази ли Старият континент пасивността си по въпроса и до момента?
- Предвид това, че и френският президент Еманюел Макрон, и немският канцлер Олаф Шолц посетиха Владимир Путин в Москва, можем да кажем, че Европейски Съюз се опита да се включи по-активно в по този начин създалия се проблем сред Украйна и Руската федерация. При това, застъпвайки се за един по-внимателен метод по отношение на Кремъл. Но като че ли и двамата отидоха на престрелка в Москва, въоръжени с нож.
- Бяха ли напразни всички диалози поради събитията във вечерта на 21 февруари?
- Така наподобява. Въпреки упоменатите визити на европейските водачи, както и диалозите сред Джо Байдън и Владимир Путин, в последна сметка двете сепаратистки републики в Донбас бяха оповестени за “независими”, а Руската федерация незабавно подписа с тях съглашение за “дружба”, което включва обща защита и взаимна защита на границите на новите “републики”. Москва се ангажира също да подкрепи банковия и финансов бранш на новите две псевдо-държави.
- Наблюдавайки и анализирайки държанието и говоренето на съветския президент, търси ли Путин война с Украйна съгласно Вас?
- Аз не съм уверен, че съветският държавен глава цели обезателно война. Ако той желаеше това, най-прекият път за постигането на стандартен въоръжен спор, бе той да заповяда офанзива по Киев от Беларус. Вместо това, Владимир Путин като че ли избра междинния вид. Имам поради следното: откакто от година насам той “дрънчи” с оръжия до границата с Украйна, той или трябваше да нахлуе във въпросната страна, или да се отдръпна с празни ръце. Знаете какво е споделил Чехов: “Ако в първо деяние на сцената виси пушка, то в последното деяние тя би трябвало да гръмне”. И тя гръмна, само че по относително внимателен метод, тъй че да не уцели някого, който не би трябвало. Все отново едно е да официализираш по този начин или другояче налични действителности на терен (проруският надзор върху част от Донбас), друго е да тръгнеш към Киев.
- Мислите ли, че има събитие, което може да спре Путин?
- Да, това събитие е силата. Руската федерация, в това число в предходните ѝ исторически проявления, е посочила, че може да бъде респектирана не с правенето на отстъпки, които тя нормално разчита като уязвимост, а посредством мощ. Уви, нито Берлин, нито Париж демонстрираха мощ в този проблем. Напротив, тези две европейски столици като че ли от самото начало буксуваха сред личните им стопански - в тази ситуация на Германия, и дипломатически - в тази ситуация на Франция, ползи с Русия, от една страна, и декларативната им поддръжка за Украйна, от друга. А това, несъмнено, бе употребявано от Владимир Путин.
- Каква роля може да има Китай?
- Постоянният представител на Китай в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации към този момент се разгласи за възпиране и на двете страни от по-нататъшни дейности, които могат в допълнение да ескалират спора. Както и да се даде път на дипломацията. Но в действителност позицията на Пекин е по-сложна, в сравнение с ни разрешава да разберем сходно изявление.
От една страна, Китай се разгласи против разширението на НАТО на изток, при последната среща сред Владимир Путин и Си Дзинпин при откриването на Олимпиадата. От друга обаче, Пекин не признава анексията на Крим и се застъпва за териториалната целокупност на Украйна. Последното не е инцидентно, поради тъканта на райони като Синдзян и Тибет в самия Китай. Да не приказваме, че самата Украйна търсеше разширение на партньорството си с Китай през последните години, а китайските управляващи гледаха на страната като вероятен кулоар за Новия път на коприната. Но спорът сред Русия и Украйна е тематика, която, мисля си, управляващите в Пекин по-скоро биха избегнали, в сравнение с да се ангажират категорично с нея. Точно заради това, че китайският интерес в тази ситуация не може да бъде пояснен едностранно – като обезателно проруски или проукраински.
- Донецк и Луганск ще повторят ли ориста на Крим - анексиране?
- По-скоро си мисля, че тук моделът ще повтори този, прибавен по отношение на Абхазия и Южна Осетия. Т.е. Донецка и Луганска национални републики ще запазят статута си на " независими” страни, доколкото те по този начин или другояче ще бъдат доминирани и ръководени от Руската федерация, а тяхната публична апроприация по-скоро би донесла спомагателни неудобства от интернационално и пропагандно естество за Кремъл.
- Какво смятате за реакциите на международните водачи - подобаващи и навременни ли бяха?
- Реакциите им – от тези на американците до тези на Европейски Съюз – са предстоящи, казионни. Но въпросът тук е какви ще бъдат дейностите: и на Европейски Съюз, и на Съединени американски щати, и на НАТО. Тук забавно е, че от европейска страна точно президентът Макрон заприказва за налагането на наказания по отношение на Руската федерация след дейностите на последната по отношение на Донбас. Вероятно френският президент се усеща измамен и афектиран от съветския си сътрудник.
В подтекста на вероятните реакции, следва да забележим какви наказания ще бъдат наложени на Руската федерация. Владимир Путин не схваща от дума, а от деяние. Но сигурно досегашната позиция на Европейски Съюз и Съединени американски щати, че " всички варианти са на масата”, до момента в който в това време се заявяваше, че вероятните наказания няма да обиден износа на енергоносители на Русия, би трябвало да бъде изменена, доколкото е очевидно, че тя е неработеща. Стъпка в тази посока е към този момент декларираното от немския канцлер Олаф Шолц желание, че страната му ще отсрочи в допълнение сертификацията на “Северен поток 2”.
- Мислите ли, че реакцията на нашия президент закъсня?
- Не би трябвало да бъдем толкоз взискателни по отношение на президента и да го натоварваме с упования, които не кореспондират с опциите му. Затова той излезе с една мързелива и нищожна позиция. Ситуацията на президента не е лесна: разсъдъкът на една страна, сърцето на друга. Но мисля, че всичко е в границите на допустимото стеснение, до момента в който министърът на защитата не излезе със своя позиция.
“Руската федерация, в това число в предходните ѝ исторически проявления, е посочила, че може да бъде респектирана не с правенето на отстъпки, които тя нормално разчита като уязвимост, а посредством сила”.
Това сподели в изявление за ФАКТИ политологът доктор Мартин Табаков . На фона събитията в Русия и Украйна, разговаряхме за реакциите на Запада след признаването на Луганската национална република и Донецката национална република от Руската федерация, както и за вероятните развръзки.
“Донецка и Луганска национални републики ще запазят статута си на „ независими” страни, доколкото те по този начин или другояче ще бъдат доминирани и ръководени от Руската федерация, а тяхната публична апроприация по-скоро би донесла спомагателни неудобства от интернационално и пропагандно естество за Кремъл”, счита политологът.
“Владимир Путин не схваща от дума, а от деяние. Но сигурно досегашната позиция на Европейски Съюз и Съединени американски щати, че " всички варианти са на масата”, до момента в който в това време се заявяваше, че вероятните наказания няма да обиден износа на енергоносители на Русия, би трябвало да бъде изменена, доколкото е очевидно, че тя е неработеща”, уточни доктор Табаков.
Целия диалог четете в идващите редове:
- Д-р Табаков, в предходния ни диалог казахте, че Европа би трябвало да има по-активна, по-водеща роля в диалозите с Русия. Запази ли Старият континент пасивността си по въпроса и до момента?
- Предвид това, че и френският президент Еманюел Макрон, и немският канцлер Олаф Шолц посетиха Владимир Путин в Москва, можем да кажем, че Европейски Съюз се опита да се включи по-активно в по този начин създалия се проблем сред Украйна и Руската федерация. При това, застъпвайки се за един по-внимателен метод по отношение на Кремъл. Но като че ли и двамата отидоха на престрелка в Москва, въоръжени с нож.
- Бяха ли напразни всички диалози поради събитията във вечерта на 21 февруари?
- Така наподобява. Въпреки упоменатите визити на европейските водачи, както и диалозите сред Джо Байдън и Владимир Путин, в последна сметка двете сепаратистки републики в Донбас бяха оповестени за “независими”, а Руската федерация незабавно подписа с тях съглашение за “дружба”, което включва обща защита и взаимна защита на границите на новите “републики”. Москва се ангажира също да подкрепи банковия и финансов бранш на новите две псевдо-държави.
- Наблюдавайки и анализирайки държанието и говоренето на съветския президент, търси ли Путин война с Украйна съгласно Вас?
- Аз не съм уверен, че съветският държавен глава цели обезателно война. Ако той желаеше това, най-прекият път за постигането на стандартен въоръжен спор, бе той да заповяда офанзива по Киев от Беларус. Вместо това, Владимир Путин като че ли избра междинния вид. Имам поради следното: откакто от година насам той “дрънчи” с оръжия до границата с Украйна, той или трябваше да нахлуе във въпросната страна, или да се отдръпна с празни ръце. Знаете какво е споделил Чехов: “Ако в първо деяние на сцената виси пушка, то в последното деяние тя би трябвало да гръмне”. И тя гръмна, само че по относително внимателен метод, тъй че да не уцели някого, който не би трябвало. Все отново едно е да официализираш по този начин или другояче налични действителности на терен (проруският надзор върху част от Донбас), друго е да тръгнеш към Киев.
- Мислите ли, че има събитие, което може да спре Путин?
- Да, това събитие е силата. Руската федерация, в това число в предходните ѝ исторически проявления, е посочила, че може да бъде респектирана не с правенето на отстъпки, които тя нормално разчита като уязвимост, а посредством мощ. Уви, нито Берлин, нито Париж демонстрираха мощ в този проблем. Напротив, тези две европейски столици като че ли от самото начало буксуваха сред личните им стопански - в тази ситуация на Германия, и дипломатически - в тази ситуация на Франция, ползи с Русия, от една страна, и декларативната им поддръжка за Украйна, от друга. А това, несъмнено, бе употребявано от Владимир Путин.
- Каква роля може да има Китай?
- Постоянният представител на Китай в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации към този момент се разгласи за възпиране и на двете страни от по-нататъшни дейности, които могат в допълнение да ескалират спора. Както и да се даде път на дипломацията. Но в действителност позицията на Пекин е по-сложна, в сравнение с ни разрешава да разберем сходно изявление.
От една страна, Китай се разгласи против разширението на НАТО на изток, при последната среща сред Владимир Путин и Си Дзинпин при откриването на Олимпиадата. От друга обаче, Пекин не признава анексията на Крим и се застъпва за териториалната целокупност на Украйна. Последното не е инцидентно, поради тъканта на райони като Синдзян и Тибет в самия Китай. Да не приказваме, че самата Украйна търсеше разширение на партньорството си с Китай през последните години, а китайските управляващи гледаха на страната като вероятен кулоар за Новия път на коприната. Но спорът сред Русия и Украйна е тематика, която, мисля си, управляващите в Пекин по-скоро биха избегнали, в сравнение с да се ангажират категорично с нея. Точно заради това, че китайският интерес в тази ситуация не може да бъде пояснен едностранно – като обезателно проруски или проукраински.
- Донецк и Луганск ще повторят ли ориста на Крим - анексиране?
- По-скоро си мисля, че тук моделът ще повтори този, прибавен по отношение на Абхазия и Южна Осетия. Т.е. Донецка и Луганска национални републики ще запазят статута си на " независими” страни, доколкото те по този начин или другояче ще бъдат доминирани и ръководени от Руската федерация, а тяхната публична апроприация по-скоро би донесла спомагателни неудобства от интернационално и пропагандно естество за Кремъл.
- Какво смятате за реакциите на международните водачи - подобаващи и навременни ли бяха?
- Реакциите им – от тези на американците до тези на Европейски Съюз – са предстоящи, казионни. Но въпросът тук е какви ще бъдат дейностите: и на Европейски Съюз, и на Съединени американски щати, и на НАТО. Тук забавно е, че от европейска страна точно президентът Макрон заприказва за налагането на наказания по отношение на Руската федерация след дейностите на последната по отношение на Донбас. Вероятно френският президент се усеща измамен и афектиран от съветския си сътрудник.
В подтекста на вероятните реакции, следва да забележим какви наказания ще бъдат наложени на Руската федерация. Владимир Путин не схваща от дума, а от деяние. Но сигурно досегашната позиция на Европейски Съюз и Съединени американски щати, че " всички варианти са на масата”, до момента в който в това време се заявяваше, че вероятните наказания няма да обиден износа на енергоносители на Русия, би трябвало да бъде изменена, доколкото е очевидно, че тя е неработеща. Стъпка в тази посока е към този момент декларираното от немския канцлер Олаф Шолц желание, че страната му ще отсрочи в допълнение сертификацията на “Северен поток 2”.
- Мислите ли, че реакцията на нашия президент закъсня?
- Не би трябвало да бъдем толкоз взискателни по отношение на президента и да го натоварваме с упования, които не кореспондират с опциите му. Затова той излезе с една мързелива и нищожна позиция. Ситуацията на президента не е лесна: разсъдъкът на една страна, сърцето на друга. Но мисля, че всичко е в границите на допустимото стеснение, до момента в който министърът на защитата не излезе със своя позиция.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ