Проф. Евгений Дайнов за ФАКТИ: Истерията на ДПС показва, че властта се отдалечава от тях
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Политическите процеси в България и по света са все по този начин динамични и за тях е нужен способен коментар от осведомени и задълбочени анализатори.
По този мотив от ФАКТИ се свързахме с политолога проф. Евгений Дайнов, с който коментирахме тематики и от българския политически живот, и от заобикалящия България свят.
Интервюто ни с него можете да прочетете в идващите редове.
- Проф. Дайнов, зная, че мога да Ви задам въпрос освен като на политолог, само че и като на жител, подкрепял митингите в годините обратно. Случва ли се най-сетне Промяната и поприключва ли респективно от нея Преходът?
- Преди 30 години си представяхме, че преходът – това е просто да махнем това, което пречи и от ненормално състояние да влезнем в естественото, т.е. западното. В този смисъл някъде към 2005 година оня преход свърши. Бяхме по-скоро незабележима западна страна, в сравнение с някаква източна екзотика. И там се трансформираха изискванията на играта, по две аргументи: 1. Нормалността на Западния свят, реализирана след войната, стартира да се дезинтегрира и променя; оня свят, изглеждащ постоянен, самият той навлезе в някакъв преход, който ни повлече и нас; 2. В нашата част на Европа се оказа, че демократичните корени са много плитки и се появиха – още веднъж – властнически режими, от които този на Борисов беше пръв.
Така че сега се намираме в два нови прехода: общият, западният, вървящ към нов вид стопанска система, енергетика и превъзмогване на несправедливото систематизиране на благата; нашият, източният, чиято цел е да възвърне демокрацията и нейните механизми след режима на Борисов. От тази позиция не си представям по-обещаващо държавно управление от това, което имаме. То е формирано от западни хора, които са наясно и за двата прехода.
- Няколко месеца по-късно след един Ваш коментар, както и след няколко месеца ново ръководство, към момента ли то, новото в българската политика Ви се коства „ възпитано, приветливо и уравновесено”?
- Да. И други сътрудници към този момент писаха по въпроса, по-добре от мен. Мисля, че Калин Янакиев беше един от тях.
- Увеличат ли се възможностите на държавното управление ни дa издържи повече от няколко месеца с наближаването на по-топлите месеци от годината?
В политиката, стабилността не зависи от сезоните, а от това дали се реализират бързи и положителни резултати. Ако да – основава се порив напред, който увлича всички и обезврежда центробежните трендове. Ако резултатите се забавят, центробежните трендове се ускоряват. В момента в общественото пространство „ виси” възприятието, че резултатите закъсняват. Докато такива не се появят, центробежните трендове ще са притеснителни.
- Относно опозицията. Забелязвате ли единодушие и единодушие сред ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Възраждане” в Народното събрание?
- Мисля, че те към този момент договарят бъдещо свое болшинство в този си състав.
- Финансов ли е съгласно Вас претекстът зад нервността, която се следи у представителите на Движението за права и свободи през последните седмици?
- Движение за права и свободи е класическа пост-социалистическа олигархия, която прави пари от това, че има власт. Днешната нервност демонстрира, че властта се отдалечава от тях, а дружно с нея – парите.
- Васко Кръпката пее една ария - „ Няма връщане назад” . В различен подтекст - има ли връщане към ГЕРБ и още повече не дай Боже към Борисов?
- По принцип в тази разбъркана обстановка всичко е допустимо. Ако обаче държавното управление просъществува още месец-два и резултати се появят, ерозията в ГЕРБ ще набере мощ и тази партия ще се трансформира в нормалната за новата наша реалност, т.е. с тежест от десетина % и неспособна да възвърне „ модела Борисов” даже в съдружен формат.
- По външнополитическите въпроси. Русия заявява, че прави някакво отдръпване от границите с Украйна, с което някак в евроатлантическата зона настъпи утешение. Може ли да се има каквото и да е било доверие в това, което споделя Кремъл?
- Путин още веднъж излъга. Той към този момент направи това през 2014 година. След като отхвърляше в Крим „ зелените човечета” да са негови, най-после с необятна усмивка заяви, че да, негови са и също така ще ги предложения в Кремъл да им раздаде награди за добре свършена работа.
Тази тактичност има цел: в случай че никой никому няма доверие, тъй като всички лъжат, то единственият регулатор на връзките остава голата мощ. У дома Путин към този момент реализира това състояние. Очевидно счита, че и на интернационалната сцена е най-силният и може да лъже и атакува който си желае. В случая е в дълбока неточност.
- Всички знаем и неведнъж сме говорили, че Русия е икономическо джудже по отношение на цивилизования свят. Не е имало даже наклонност това да тръгне да се трансформира в границите на ръководството на „ Единна Русия”. Защо целокупният съветски народ търпи това развиване на историята, обезпечавано му от администрацията на Владимир Путин, от самия него и елитния кръг към него?
- След като наложи силата като единствен фактор в политиката, Путин съумя да убеди популацията си, че по-важно от благополучието е целият свят да се опасява от Русия. Тази обстановка в Русия се повтаря на всеки 3-4 генерации и популацията изпада в подготвеност да яде чорба от брезова кора, само че Русия да е страшилището на света.
- Споделяте ли прогнозите на някои анализатори, че Русия безусловно може да се загуби в прегръдката на Китай?
- Цялата стопанска система на Русия е напълно малко по-голяма от стопанската система на китайския град Шанхай. Решението на Путин да се прегърне с Китай е гибелно за него, тъй като китайците не почитат по-слабите стопански страни. И те му го демонстрираха на Олимпиадата, когато: 1. Го накараха да подпише документ, че признава Тайван за китайски, само че без да успее да накара китайците да се подпишат, че Крим е руски; 2. Го сложиха на трибуната на откриването демонстративно самичък. Путин е в развой да бъде изяден от китайците и може да упреква само личната си нелепост.
- Разклатена ли е съществено ролята на Съединени американски щати като международен политически и стопански водач - политически от Русия, а стопански от Китай, в това число и може би най-много поради отдръпването от Афганистан?
- След Афганистан, ролята на Съединени американски щати в света пострада изумително малко, спрямо времето след Виетнам. А в последните седмици, под натиска на Путин както Съединени американски щати, по този начин и НАТО – че и целият Запад – възвърнаха своята международна роля тъкмо сега, в който Путин стартира да бъде изяждан от Китай като жаба, постепенно поглъщана от смок.
Политическите процеси в България и по света са все по този начин динамични и за тях е нужен способен коментар от осведомени и задълбочени анализатори.
По този мотив от ФАКТИ се свързахме с политолога проф. Евгений Дайнов, с който коментирахме тематики и от българския политически живот, и от заобикалящия България свят.
Интервюто ни с него можете да прочетете в идващите редове.
- Проф. Дайнов, зная, че мога да Ви задам въпрос освен като на политолог, само че и като на жител, подкрепял митингите в годините обратно. Случва ли се най-сетне Промяната и поприключва ли респективно от нея Преходът?
- Преди 30 години си представяхме, че преходът – това е просто да махнем това, което пречи и от ненормално състояние да влезнем в естественото, т.е. западното. В този смисъл някъде към 2005 година оня преход свърши. Бяхме по-скоро незабележима западна страна, в сравнение с някаква източна екзотика. И там се трансформираха изискванията на играта, по две аргументи: 1. Нормалността на Западния свят, реализирана след войната, стартира да се дезинтегрира и променя; оня свят, изглеждащ постоянен, самият той навлезе в някакъв преход, който ни повлече и нас; 2. В нашата част на Европа се оказа, че демократичните корени са много плитки и се появиха – още веднъж – властнически режими, от които този на Борисов беше пръв.
Така че сега се намираме в два нови прехода: общият, западният, вървящ към нов вид стопанска система, енергетика и превъзмогване на несправедливото систематизиране на благата; нашият, източният, чиято цел е да възвърне демокрацията и нейните механизми след режима на Борисов. От тази позиция не си представям по-обещаващо държавно управление от това, което имаме. То е формирано от западни хора, които са наясно и за двата прехода.
- Няколко месеца по-късно след един Ваш коментар, както и след няколко месеца ново ръководство, към момента ли то, новото в българската политика Ви се коства „ възпитано, приветливо и уравновесено”?
- Да. И други сътрудници към този момент писаха по въпроса, по-добре от мен. Мисля, че Калин Янакиев беше един от тях.
- Увеличат ли се възможностите на държавното управление ни дa издържи повече от няколко месеца с наближаването на по-топлите месеци от годината?
В политиката, стабилността не зависи от сезоните, а от това дали се реализират бързи и положителни резултати. Ако да – основава се порив напред, който увлича всички и обезврежда центробежните трендове. Ако резултатите се забавят, центробежните трендове се ускоряват. В момента в общественото пространство „ виси” възприятието, че резултатите закъсняват. Докато такива не се появят, центробежните трендове ще са притеснителни.
- Относно опозицията. Забелязвате ли единодушие и единодушие сред ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Възраждане” в Народното събрание?
- Мисля, че те към този момент договарят бъдещо свое болшинство в този си състав.
- Финансов ли е съгласно Вас претекстът зад нервността, която се следи у представителите на Движението за права и свободи през последните седмици?
- Движение за права и свободи е класическа пост-социалистическа олигархия, която прави пари от това, че има власт. Днешната нервност демонстрира, че властта се отдалечава от тях, а дружно с нея – парите.
- Васко Кръпката пее една ария - „ Няма връщане назад” . В различен подтекст - има ли връщане към ГЕРБ и още повече не дай Боже към Борисов?
- По принцип в тази разбъркана обстановка всичко е допустимо. Ако обаче държавното управление просъществува още месец-два и резултати се появят, ерозията в ГЕРБ ще набере мощ и тази партия ще се трансформира в нормалната за новата наша реалност, т.е. с тежест от десетина % и неспособна да възвърне „ модела Борисов” даже в съдружен формат.
- По външнополитическите въпроси. Русия заявява, че прави някакво отдръпване от границите с Украйна, с което някак в евроатлантическата зона настъпи утешение. Може ли да се има каквото и да е било доверие в това, което споделя Кремъл?
- Путин още веднъж излъга. Той към този момент направи това през 2014 година. След като отхвърляше в Крим „ зелените човечета” да са негови, най-после с необятна усмивка заяви, че да, негови са и също така ще ги предложения в Кремъл да им раздаде награди за добре свършена работа.
Тази тактичност има цел: в случай че никой никому няма доверие, тъй като всички лъжат, то единственият регулатор на връзките остава голата мощ. У дома Путин към този момент реализира това състояние. Очевидно счита, че и на интернационалната сцена е най-силният и може да лъже и атакува който си желае. В случая е в дълбока неточност.
- Всички знаем и неведнъж сме говорили, че Русия е икономическо джудже по отношение на цивилизования свят. Не е имало даже наклонност това да тръгне да се трансформира в границите на ръководството на „ Единна Русия”. Защо целокупният съветски народ търпи това развиване на историята, обезпечавано му от администрацията на Владимир Путин, от самия него и елитния кръг към него?
- След като наложи силата като единствен фактор в политиката, Путин съумя да убеди популацията си, че по-важно от благополучието е целият свят да се опасява от Русия. Тази обстановка в Русия се повтаря на всеки 3-4 генерации и популацията изпада в подготвеност да яде чорба от брезова кора, само че Русия да е страшилището на света.
- Споделяте ли прогнозите на някои анализатори, че Русия безусловно може да се загуби в прегръдката на Китай?
- Цялата стопанска система на Русия е напълно малко по-голяма от стопанската система на китайския град Шанхай. Решението на Путин да се прегърне с Китай е гибелно за него, тъй като китайците не почитат по-слабите стопански страни. И те му го демонстрираха на Олимпиадата, когато: 1. Го накараха да подпише документ, че признава Тайван за китайски, само че без да успее да накара китайците да се подпишат, че Крим е руски; 2. Го сложиха на трибуната на откриването демонстративно самичък. Путин е в развой да бъде изяден от китайците и може да упреква само личната си нелепост.
- Разклатена ли е съществено ролята на Съединени американски щати като международен политически и стопански водач - политически от Русия, а стопански от Китай, в това число и може би най-много поради отдръпването от Афганистан?
- След Афганистан, ролята на Съединени американски щати в света пострада изумително малко, спрямо времето след Виетнам. А в последните седмици, под натиска на Путин както Съединени американски щати, по този начин и НАТО – че и целият Запад – възвърнаха своята международна роля тъкмо сега, в който Путин стартира да бъде изяждан от Китай като жаба, постепенно поглъщана от смок.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ