Адв. Екимджиев за ФАКТИ: Опасна политическа наивност е да разчитаме, че синдромът на срама ще се задейства в Гешев и ВСС
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
“За пръв път български медии разполагат с формален документ от испанските управляващи, в който става въпрос, че високопоставени български политици са забъркани в скица, съдържаща прекалено много индикации и обосновани догатки, че е обвързвана с пране на пари. Неслучайно там е поместена и фотографията на Бойко Борисов, неслучайно са поместени изрази, че може да се допусна, че “всички забъркани лица имат директна или непряка връзка с министър-председателя на България” тогава. Естествено е този документ, който е изпратен от публични испански управляващи, от длъжностни лица в Испания, да е съгласуван преди всичко с презумпцията за невиновност”.
Това уточни адв. Михаил Екимджиев в изявление за ФАКТИ . Повод за думите му беше езикът, употребен от испанските управляващи в документите по “Барселонагейт”, изпратени от тях към българската страна.
“За разлика от нашите политически профани - имам предвид и Гешев, и Борисов, и Цветан Цветанов в не толкоз далечното минало, които непосредствено, злоупотребявайки с властта си обявяваха и не престават да афишират съответни лица за нарушители пред медиите с имената и фотосите им, в правовите страни правата на индивида и презумпцията за невиновност са зачитани. В тези страни посочването на закононарушения се прави доста по-предпазливо, с изрази от рода “налице е обосновано предположение”, “би могло да се предположи” и т.н.”, изясни той.
“Причината за езика на испанските управляващи преди всичко, е съблюдаването на презумпцията за невиновност. Тя е не просто право по българското законодателство, само че и принцип в интернационалното право. На второ място, това е изискуемият за този род дипломатически протокол. Не може в прав текст да се напише, че подозренията са съсредоточени върху Бойко Борисов, когато става въпрос за лице, допреди няколко месеца било министър председател на България, за което хипотетично не може да се изключи да бъде още веднъж на такава позиция. Когато формалните управляващи на дадена страна - още повече на държава-членка на Европейски Съюз, боравят с сензитивна информация, която е в положение да злепостави лица, изключително политици на друга страна членка, е натурален стремежът от една страна, на обществеността да бъде предоставена информацията от важен публичен интерес - дали има българи забъркани в хипотетична скица за пране на пари, а от друга, да бъдат подчертани всички условности, свързани с началния стадий на разследването”, уточни юристът.
“Категоричен резултат за това дали е налице пране на пари може да има единствено след дефинитивна правосъдна присъда. Когато става въпрос за подобен вид незаконна скица, в която са забъркани голям брой лица, множеството от тях живеещи в България или най-малко отвън Испания, както е посочено в писмото на испанските управляващи, те са дали добросъвестно данни от своето следствие на българската прокуратура, “която е в по-добра позиция да разследва”. Това значи, че упованието не е в Испания да се извърши следствие на български жители, които живеят в България, които са правили банкови транзакции онлайн, а в Испания само е купена къща и е открит фешън бутик. Напротив - това, което се е случило в Испания е крайният резултат, крайният стадий от прането на пари. Предварителните дейности, свързани с прането на пари, са осъществени от български жители в България. По правилата на наказателния развой, следствието би трябвало да се извърши в България. По линия на интернационалното правно съдействие сред българските и испанските проверяващи органи, България може да изисква от Испания информации, документи, осъществяване на претърсвания и изземвания, хипотетично посредством европейска заповед за арест би могло да се изиска и арест. Ядрото на следствието обаче е в България, като това следствие би трябвало да бъде осъществено от българската прокуратура”, разяснява още адв. Екимджиев.
Според него опорните точки, че писмото от испанските управляващи не съдържа нищо съответно поради езика, употребен в него, са нелепи. “Казаното дотук изрично опровергава нелепите опорни точки, които ни заливат още от понеделник - че това не било никакво следствие, че в него не се казвало нищо съответно, че били следващите отрязъци от вестници”.
Споменавайки тематиката с “изрезките от вестници”, той разяснява и опитите, след разпита на премиера Кирил Петков, смисъла на журналистическите следствия у нас да бъде омаловажено. “Особено надменно е внушението, което чухме за пръв път откакто Кирил Петков съобщи материалите с 19-те обвинени лица на 20-тия - на Гешев. Оттогава в общественото пространство се завъртя изразът “изрезки от вестници”. Именно вследствие на омаловажаването, на обезличаването на журналистическите следствия през последните 15-тина години от страна на прокуратурата, те изгубиха своята осведомителна стойност. Журналистическите следствия към този момент не са нито легален мотив, нито задоволително данни за прокуратурата, с цел да продължи следствието.
В резултат на бездействието на прокуратурата, на чадъра, който Гешев, а преди този момент Цацаров, разпъваха над своите политически стопани от ГЕРБ и Движение за права и свободи, в България имаше десетки извънредно добре обосновани журналистически следствия, само че нито едно от тях не откри процесуално продължение в същинско следствие от страна на прокуратурата. Стигна се до парадокса публицистиката да е принизена от четвърта власт в мисирки, както Борисов се показваше. Когато нямаш трета власт - правосъдна власт, която да проверява сигналите, подадени от жители и от публицисти, публицистиката не може да съставлява четвърта власт просто тъй като нейните следствия, колкото и положителни да са, колкото и безапелационни доказателства да са, просто не водят до резултат”, уточни адв. Екимджиев.
“В същински демократичните и правови страни, в които демокрацията и законността не са единствено реплика, нещата не стоят по този начин. Достатъчно е да напомним по какъв начин през 1972 година вследствие на аферата “Уотъргейт” в Съединени американски щати, тогавашният президент Ричард Никсън беше заставен да подаде оставка. Няма потребност да се връщаме и толкоз надалеч обратно във времето - единствено преди три години, през май 2019 година, вицеканцлерът на Австрия Хайнц-Кристиан Щрахе беше заставен да подаде оставка след видеозапис, изработен от немски публицисти. В естествените страни с демократична традиция журналистическите разкрития фактически са разкрития - те дават подтик на машинарията, наречена проверяваща власт, да довърши започнатото от публицистите, с цел да се стигне до търсения публичен резултат - оставки, неоправдателни присъди. В естествените страни, когато се появи положително журналистическо следствие, формалните управляващи не могат да си показват, че могат да откажат да довършат следствието. Затова медиите там са четвърта власт, а в България публицистите са “мисирки”, а журналистическите следствия - “изрезки от вестници”, уточни още той.
С оглед посоченото дотук, на въпроса дали държавното управление би трябвало да продължава с настояванията за оставката на основния прокурор или по-скоро към този момент е редно да се захване със законодателство за отстраняването му от поста, адв. Екимджиев отговори по този начин: “Надявам се, че въпреки и по сложния метод, министър председателят Петков ще разбере, че преди да бъдат отстранени хора като Гешев и Цацаров - приказвам за Цацаров, защото той най-вероятно ще стане почитан прокурор, нищо във връзка с корупцията в България няма да се промени, нито ще се промени нещо във връзка с трайната просвета на игнориране на цивилен сигнали и журналистически следствия. Обезпокоен съм от утопичните и значително наивни тези на Кирил Петков, изказани в последните му изявленията.
Неговата теза почти звучеше по този начин - когато пред очите на обществото засипем прокуратурата със сигнали за корупция от страна на политици, когато засипем Висшия правосъден съвет със сигнали за нарушавания, осъществени от Гешев, под публичния напън, те или ще проработят, или ще бъдат принудени да подадат оставка. Това е доста рискова заблуда, която демонстрира, че през последните десетина години Кирил Петков не е бил задоволително покрай юридическите действителности и характерния подтекст на действие на правосъдната власт в България”.
“За всички хора, които наблюдават от близко процесите, е ясно, че основният прокурор и членовете на Висшия правосъден съвет не са излъчени поради своите високи професионални и морални качества. Напротив - те са наемници, изпратени, с цел да извършват избрани задания. Именно тъй като са наемници и са получили облагите за своята безропотна работа, колкото и прожекторите на медиите и публичното внимание да се насочват към тях, те няма да помръднат от позициите си. Те са ваксинирани против публичното недоволство”, добави адв. Екимджиев.
“От десетилетия следя процесите в правосъдната система. Виждам по какъв начин след избора на съответния нов Висш правосъден съвет, когато за първи, за повторно се получат данни за нарушавания на основния прокурор или за злоупотреби в правосъдната система, има известно стъписване, стеснение, чудене по какъв начин да се реагира или най-малко е по този начин пред обществото, показва се някакъв позор. След това очевидно влизат в роля доста бързо, доста бързо построяват имунна система, която да ги пази против обществена рецензия и стартират просто да я пренебрегват. Стават безусловно непробиваеми от позиция причини, без значение какъв брой безапелационни, рационални и етични са те и просто споделят, че всичко това са нападки против самостоятелната правосъдна система. Влизат в роля - част от службата им на наемници е да бъдат и посредствени артисти, да се вършат на жертви или на бранители на правосъдната система. Този филм, за разлика от премиера, доста хора вътре в системата сме го гледали десетки години. Знаем, че колкото и да е мощен публичният напън и по отношение на основния прокурор, и по отношение на Висшия правосъден съвет, той няма да даде резултат. Тези хора са ваксинирани от морални укори, от социална оценка. И в този момент публичното доверие и към прокуратурата, и към Висш съдебен съвет клони към нула - то е десетина %. Ако те се интересуваха, от дълго време щяха да са подали оставки”, уточни той.
“Наемниците постоянно остават, тъй като имат избрана задача - да пазят гърбовете на политическите си ментори. Без отстраняването на Гешев, нищо няма да помръдне и в правосъдната система, и в цялата политическа система, безусловно пропита от корупция”, безапелационен беше адв. Михаил Екимджиев.
“Налаганата ни през последните години просвета, която омаловажава журналистическите следствия, която в този момент ги принизява до вестникарски отрязъци, е същата тази просвета, която не държи сметка за моралните учредения при упражняването на властта. Смята се, че когато една процедура е изпълнена официално, това е задоволително, с цел да бъде да вземем за пример един човек основен прокурор седем години. Забравяме, че концепцията е ние, като суверен, да избираме хора, годни да ръководят другите управляващи в страната в името на полезностите, заложени в Конституцията. Чух тезата, че Гешев не е отговорен, тъй като всяка система е в положение да корумпира всеки. Дори да допуснем това, в случай че системата е съумяла да корумпира Гешев за една-две години, значи ли, че ние би трябвало да го поносим подкупен още пет години, вместо първо да махнем него, откакто е подкупен, без значение по какви аргументи, а по-късно - постепенно и бавно, да разграждаме системата.
Да оставим месеци наред на постовете им хора, трансформирали се в емблеми на корупцията и задкулисието, е честен неуспех на ръководството. Апелирам да не се разчита на илюзорни тези за задействане на синдрома на срама в Гешев и Висш съдебен съвет, за морално прераждане на тези хора. Това е рискова политическа доверчивост, която може да коства доста и на ръководещите, и на тези, които им повярваха”, предизвести юристът.
“Имам възприятието, че ръководещите се обкръжиха от съветници, живеещи и мислещи в един измамлив, научен балон, в който мечтаното се показва за действително, разсъждава се с темпорални вероятности от няколко години като че ли новите ръководещи не ръководят в извънредно тежка, нетрайна коалиция, изключително на фона на рецесиите, които ни се стоварват през ден. Управлението няма ясна темпорална вероятност. То би трябвало да работи оптимално уверено, оптимално бързо, в случай че желае да остане в историята с нещо потребно, което е направило. Ако разсъждава с концепцията, че то наложително ще изкара мандата си, рискува доста. Това е като да си играем на съветска рулетка”, счита адв. Екимджиев.
В края на диалога юристът обърна внимание на още един стеснителен миг. “Много съм обезпокоен от концепцията, която първо беше стартирана от Съюза на съдиите в България, по-късно влезе в стратегиите на “Продължаваме промяната’ и на “Да, България” - основният прокурор да бъде разследван от углавен арбитър от Върховния касационен съд, определен на инцидентен принцип. Това значи най-важното следствие от последните 20 години у нас да бъде предоставено на правилото - още веднъж, на съветската рулетка на инцидентен арбитър, като че ли не знаем и сътрудниците от Съюза на съдиите не знаят, че даже във Върховния съд има съдии, които са некадърни, има съдии, които са корумпирани, има съдии, които са безгръбначни и че има съдии, които са внедрени от кликата, инсталирала и Гешев, и Цацаров. Предположението, че щом си арбитър и щом си стигнал до Върховен касационен съд, автоматизирано притежаваш изискуемите от закона високи професионални и морални качества, е нереалност. Самият Съюз на съдиите, който излезе с това предложение, от години подлага на критика кадровата политика на този, на предходния, на по-предходния Висш правосъден съвет. Очевидно влиза в несъгласие със себе си, откакто внезапно показва тезата, че щом човек се е добрал до Върховен касационен съд, той е задоволително ерудиран, самостоятелен и съдбоносен, с цел да може да организира следствие не против кого да е, а против един от главатарите на мафията, превзела държавата”, приключи адв. Екимджиев.
“За пръв път български медии разполагат с формален документ от испанските управляващи, в който става въпрос, че високопоставени български политици са забъркани в скица, съдържаща прекалено много индикации и обосновани догатки, че е обвързвана с пране на пари. Неслучайно там е поместена и фотографията на Бойко Борисов, неслучайно са поместени изрази, че може да се допусна, че “всички забъркани лица имат директна или непряка връзка с министър-председателя на България” тогава. Естествено е този документ, който е изпратен от публични испански управляващи, от длъжностни лица в Испания, да е съгласуван преди всичко с презумпцията за невиновност”.
Това уточни адв. Михаил Екимджиев в изявление за ФАКТИ . Повод за думите му беше езикът, употребен от испанските управляващи в документите по “Барселонагейт”, изпратени от тях към българската страна.
“За разлика от нашите политически профани - имам предвид и Гешев, и Борисов, и Цветан Цветанов в не толкоз далечното минало, които непосредствено, злоупотребявайки с властта си обявяваха и не престават да афишират съответни лица за нарушители пред медиите с имената и фотосите им, в правовите страни правата на индивида и презумпцията за невиновност са зачитани. В тези страни посочването на закононарушения се прави доста по-предпазливо, с изрази от рода “налице е обосновано предположение”, “би могло да се предположи” и т.н.”, изясни той.
“Причината за езика на испанските управляващи преди всичко, е съблюдаването на презумпцията за невиновност. Тя е не просто право по българското законодателство, само че и принцип в интернационалното право. На второ място, това е изискуемият за този род дипломатически протокол. Не може в прав текст да се напише, че подозренията са съсредоточени върху Бойко Борисов, когато става въпрос за лице, допреди няколко месеца било министър председател на България, за което хипотетично не може да се изключи да бъде още веднъж на такава позиция. Когато формалните управляващи на дадена страна - още повече на държава-членка на Европейски Съюз, боравят с сензитивна информация, която е в положение да злепостави лица, изключително политици на друга страна членка, е натурален стремежът от една страна, на обществеността да бъде предоставена информацията от важен публичен интерес - дали има българи забъркани в хипотетична скица за пране на пари, а от друга, да бъдат подчертани всички условности, свързани с началния стадий на разследването”, уточни юристът.
“Категоричен резултат за това дали е налице пране на пари може да има единствено след дефинитивна правосъдна присъда. Когато става въпрос за подобен вид незаконна скица, в която са забъркани голям брой лица, множеството от тях живеещи в България или най-малко отвън Испания, както е посочено в писмото на испанските управляващи, те са дали добросъвестно данни от своето следствие на българската прокуратура, “която е в по-добра позиция да разследва”. Това значи, че упованието не е в Испания да се извърши следствие на български жители, които живеят в България, които са правили банкови транзакции онлайн, а в Испания само е купена къща и е открит фешън бутик. Напротив - това, което се е случило в Испания е крайният резултат, крайният стадий от прането на пари. Предварителните дейности, свързани с прането на пари, са осъществени от български жители в България. По правилата на наказателния развой, следствието би трябвало да се извърши в България. По линия на интернационалното правно съдействие сред българските и испанските проверяващи органи, България може да изисква от Испания информации, документи, осъществяване на претърсвания и изземвания, хипотетично посредством европейска заповед за арест би могло да се изиска и арест. Ядрото на следствието обаче е в България, като това следствие би трябвало да бъде осъществено от българската прокуратура”, разяснява още адв. Екимджиев.
Според него опорните точки, че писмото от испанските управляващи не съдържа нищо съответно поради езика, употребен в него, са нелепи. “Казаното дотук изрично опровергава нелепите опорни точки, които ни заливат още от понеделник - че това не било никакво следствие, че в него не се казвало нищо съответно, че били следващите отрязъци от вестници”.
Споменавайки тематиката с “изрезките от вестници”, той разяснява и опитите, след разпита на премиера Кирил Петков, смисъла на журналистическите следствия у нас да бъде омаловажено. “Особено надменно е внушението, което чухме за пръв път откакто Кирил Петков съобщи материалите с 19-те обвинени лица на 20-тия - на Гешев. Оттогава в общественото пространство се завъртя изразът “изрезки от вестници”. Именно вследствие на омаловажаването, на обезличаването на журналистическите следствия през последните 15-тина години от страна на прокуратурата, те изгубиха своята осведомителна стойност. Журналистическите следствия към този момент не са нито легален мотив, нито задоволително данни за прокуратурата, с цел да продължи следствието.
В резултат на бездействието на прокуратурата, на чадъра, който Гешев, а преди този момент Цацаров, разпъваха над своите политически стопани от ГЕРБ и Движение за права и свободи, в България имаше десетки извънредно добре обосновани журналистически следствия, само че нито едно от тях не откри процесуално продължение в същинско следствие от страна на прокуратурата. Стигна се до парадокса публицистиката да е принизена от четвърта власт в мисирки, както Борисов се показваше. Когато нямаш трета власт - правосъдна власт, която да проверява сигналите, подадени от жители и от публицисти, публицистиката не може да съставлява четвърта власт просто тъй като нейните следствия, колкото и положителни да са, колкото и безапелационни доказателства да са, просто не водят до резултат”, уточни адв. Екимджиев.
“В същински демократичните и правови страни, в които демокрацията и законността не са единствено реплика, нещата не стоят по този начин. Достатъчно е да напомним по какъв начин през 1972 година вследствие на аферата “Уотъргейт” в Съединени американски щати, тогавашният президент Ричард Никсън беше заставен да подаде оставка. Няма потребност да се връщаме и толкоз надалеч обратно във времето - единствено преди три години, през май 2019 година, вицеканцлерът на Австрия Хайнц-Кристиан Щрахе беше заставен да подаде оставка след видеозапис, изработен от немски публицисти. В естествените страни с демократична традиция журналистическите разкрития фактически са разкрития - те дават подтик на машинарията, наречена проверяваща власт, да довърши започнатото от публицистите, с цел да се стигне до търсения публичен резултат - оставки, неоправдателни присъди. В естествените страни, когато се появи положително журналистическо следствие, формалните управляващи не могат да си показват, че могат да откажат да довършат следствието. Затова медиите там са четвърта власт, а в България публицистите са “мисирки”, а журналистическите следствия - “изрезки от вестници”, уточни още той.
С оглед посоченото дотук, на въпроса дали държавното управление би трябвало да продължава с настояванията за оставката на основния прокурор или по-скоро към този момент е редно да се захване със законодателство за отстраняването му от поста, адв. Екимджиев отговори по този начин: “Надявам се, че въпреки и по сложния метод, министър председателят Петков ще разбере, че преди да бъдат отстранени хора като Гешев и Цацаров - приказвам за Цацаров, защото той най-вероятно ще стане почитан прокурор, нищо във връзка с корупцията в България няма да се промени, нито ще се промени нещо във връзка с трайната просвета на игнориране на цивилен сигнали и журналистически следствия. Обезпокоен съм от утопичните и значително наивни тези на Кирил Петков, изказани в последните му изявленията.
Неговата теза почти звучеше по този начин - когато пред очите на обществото засипем прокуратурата със сигнали за корупция от страна на политици, когато засипем Висшия правосъден съвет със сигнали за нарушавания, осъществени от Гешев, под публичния напън, те или ще проработят, или ще бъдат принудени да подадат оставка. Това е доста рискова заблуда, която демонстрира, че през последните десетина години Кирил Петков не е бил задоволително покрай юридическите действителности и характерния подтекст на действие на правосъдната власт в България”.
“За всички хора, които наблюдават от близко процесите, е ясно, че основният прокурор и членовете на Висшия правосъден съвет не са излъчени поради своите високи професионални и морални качества. Напротив - те са наемници, изпратени, с цел да извършват избрани задания. Именно тъй като са наемници и са получили облагите за своята безропотна работа, колкото и прожекторите на медиите и публичното внимание да се насочват към тях, те няма да помръднат от позициите си. Те са ваксинирани против публичното недоволство”, добави адв. Екимджиев.
“От десетилетия следя процесите в правосъдната система. Виждам по какъв начин след избора на съответния нов Висш правосъден съвет, когато за първи, за повторно се получат данни за нарушавания на основния прокурор или за злоупотреби в правосъдната система, има известно стъписване, стеснение, чудене по какъв начин да се реагира или най-малко е по този начин пред обществото, показва се някакъв позор. След това очевидно влизат в роля доста бързо, доста бързо построяват имунна система, която да ги пази против обществена рецензия и стартират просто да я пренебрегват. Стават безусловно непробиваеми от позиция причини, без значение какъв брой безапелационни, рационални и етични са те и просто споделят, че всичко това са нападки против самостоятелната правосъдна система. Влизат в роля - част от службата им на наемници е да бъдат и посредствени артисти, да се вършат на жертви или на бранители на правосъдната система. Този филм, за разлика от премиера, доста хора вътре в системата сме го гледали десетки години. Знаем, че колкото и да е мощен публичният напън и по отношение на основния прокурор, и по отношение на Висшия правосъден съвет, той няма да даде резултат. Тези хора са ваксинирани от морални укори, от социална оценка. И в този момент публичното доверие и към прокуратурата, и към Висш съдебен съвет клони към нула - то е десетина %. Ако те се интересуваха, от дълго време щяха да са подали оставки”, уточни той.
“Наемниците постоянно остават, тъй като имат избрана задача - да пазят гърбовете на политическите си ментори. Без отстраняването на Гешев, нищо няма да помръдне и в правосъдната система, и в цялата политическа система, безусловно пропита от корупция”, безапелационен беше адв. Михаил Екимджиев.
“Налаганата ни през последните години просвета, която омаловажава журналистическите следствия, която в този момент ги принизява до вестникарски отрязъци, е същата тази просвета, която не държи сметка за моралните учредения при упражняването на властта. Смята се, че когато една процедура е изпълнена официално, това е задоволително, с цел да бъде да вземем за пример един човек основен прокурор седем години. Забравяме, че концепцията е ние, като суверен, да избираме хора, годни да ръководят другите управляващи в страната в името на полезностите, заложени в Конституцията. Чух тезата, че Гешев не е отговорен, тъй като всяка система е в положение да корумпира всеки. Дори да допуснем това, в случай че системата е съумяла да корумпира Гешев за една-две години, значи ли, че ние би трябвало да го поносим подкупен още пет години, вместо първо да махнем него, откакто е подкупен, без значение по какви аргументи, а по-късно - постепенно и бавно, да разграждаме системата.
Да оставим месеци наред на постовете им хора, трансформирали се в емблеми на корупцията и задкулисието, е честен неуспех на ръководството. Апелирам да не се разчита на илюзорни тези за задействане на синдрома на срама в Гешев и Висш съдебен съвет, за морално прераждане на тези хора. Това е рискова политическа доверчивост, която може да коства доста и на ръководещите, и на тези, които им повярваха”, предизвести юристът.
“Имам възприятието, че ръководещите се обкръжиха от съветници, живеещи и мислещи в един измамлив, научен балон, в който мечтаното се показва за действително, разсъждава се с темпорални вероятности от няколко години като че ли новите ръководещи не ръководят в извънредно тежка, нетрайна коалиция, изключително на фона на рецесиите, които ни се стоварват през ден. Управлението няма ясна темпорална вероятност. То би трябвало да работи оптимално уверено, оптимално бързо, в случай че желае да остане в историята с нещо потребно, което е направило. Ако разсъждава с концепцията, че то наложително ще изкара мандата си, рискува доста. Това е като да си играем на съветска рулетка”, счита адв. Екимджиев.
В края на диалога юристът обърна внимание на още един стеснителен миг. “Много съм обезпокоен от концепцията, която първо беше стартирана от Съюза на съдиите в България, по-късно влезе в стратегиите на “Продължаваме промяната’ и на “Да, България” - основният прокурор да бъде разследван от углавен арбитър от Върховния касационен съд, определен на инцидентен принцип. Това значи най-важното следствие от последните 20 години у нас да бъде предоставено на правилото - още веднъж, на съветската рулетка на инцидентен арбитър, като че ли не знаем и сътрудниците от Съюза на съдиите не знаят, че даже във Върховния съд има съдии, които са некадърни, има съдии, които са корумпирани, има съдии, които са безгръбначни и че има съдии, които са внедрени от кликата, инсталирала и Гешев, и Цацаров. Предположението, че щом си арбитър и щом си стигнал до Върховен касационен съд, автоматизирано притежаваш изискуемите от закона високи професионални и морални качества, е нереалност. Самият Съюз на съдиите, който излезе с това предложение, от години подлага на критика кадровата политика на този, на предходния, на по-предходния Висш правосъден съвет. Очевидно влиза в несъгласие със себе си, откакто внезапно показва тезата, че щом човек се е добрал до Върховен касационен съд, той е задоволително ерудиран, самостоятелен и съдбоносен, с цел да може да организира следствие не против кого да е, а против един от главатарите на мафията, превзела държавата”, приключи адв. Екимджиев.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ